Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    85

 

гр.Сливен,03.04.2015 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на  първи април през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

При секретаря Е.Х. и в присъствието на…, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 66 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв. М., пълномощник на Б.С.П., ЕГН ********** ***, против решение № 7/05.01.2014 г. по гр.д. № 3100/2014 г. по описа на СлРС. Решението е обжалвано изцяло. С него въззивникът П. е осъден да заплати на Д.С.Г. ЕГН ********** ***, сумата от 2240 лева, представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаването на ищцата от ползването на нейните 1/2 ид.ч. от съсобствени недвижими имоти, находящи се в с.Ичера с №№ 32915.150.3 и 32915.150.10, за периода от 18.04.2013г. до 25.11.2013г., ведно със законната лихва ,считано от 09.07.2014г. до окончателното изплащане, сумата от 1160,32 лева, представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване в резултат на неоснователно ползване на 1/2 ид.ч. от имот № 32915.150.3 за периода от 25.11.2013г. до 09.07.2014г., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2014г., както и сумата от 709 лева, разноски по делото. С обжалваното решение искът с правно основание чл.59 от ЗЗД за разликата на д уважения до пълно претендиран размер е отхвърлен като неоснователен и въззиваемата Г. е осъдена да заплати на П. сумата от 106 лева разноски съобразно отхвърления иск.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, не е бил приложен правилно материалния закон, същото било необосновано, немотивирано, несъобразено със задължителната практика на ВКС. На първо място се посочва, че неправилно съдът не е съобразил своя акт с Тълкувателно решение № 129/30.06.1986г. на ОСГК. От свидетелските показания се било установило, че ищцата е имала ключове на единственото заключено помещение и такива са и били предоставени от ответника. По този начин ответникът е бил предоставил възомжност да ползва съсобствения си имот и тя няма право на обезщетение. Съдът неправилно бил елиминирал свидетелските показания на свид.П. и на свид.Мънев, като за последния дори не е посочил поради каква причина не кредитира показанията му. От друга страна показанията на свидетелите на ищцата били противоречиви и неопределени. Във връзка с това в решението липсвала обосновка въз основа на кои показания съдът е достигнал до извода, че ответника е ползвал сам целите имоти. Неправилно съдът не се бил съобразил и с представените по делото 17 броя снимки. Те били направени в процесните периоди и касаят обстоятелства относими по делото. Неоснователно съдът бил уважил и иска по чл.59 от ЗЗД. Решението в тази част било необосновано, тъй като съдът не бил посочил от кои доказателства установявал, че ответникът е ползвал сам целия имот. Страната посочва, че предназначението на съсобствените сгради е за селскостопански нужди и в тях могат да се отглеждат голям брой животни, поради което фактът, че в тези имоти се отглеждат някакви животни не означава, че това пречи на ищцата да ползва имота. По делото останал неизяснен въпросът какъв е капацитетът на имота, какъв брой животни могат да се гледат в тях, за да се установи дали в действителност е била налице пречка за ползване на имота от ищцата. Моли се да се отмени първоинстанционното решение и да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се деловодни разноски за въззивна инстанция.

В законния срок по чл. 258 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Х., пълномощник на Д.С.Г. ЕГН ********** ***. С отговора въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че правилно съдът бил приел, че отговорът на нотариалната покана на ищцата е бил декларативен, като в действителност ответникът е ползвал целите имоти през първия период и целия имот, собственост на ищцата през втория период, като е отглеждал животни в тях и е държал движими вещи и по този начин е препятствал ищцата да ползва спокойно своята идеална част. Страната посочва, че правилно са елиминирани показанията на свид.П., тъй като в една част те противоречат на останалите доказателства, а тя е и заинтересована от изхода на спора. По отношение на иска по чл.31 ал.2 от ЗС въззиваемата посочва, че начинът на ползване на съсобствените имоти  е бил такъв, че ищцата не би могла да ползва свободно частите от имотите, тъй като и в двата имота има оборудване на ответника, което заема значителна част от сградите и двора. Същите съображения се били отнасяли и по отношение на втория иск по чл.59 от ЗЗД. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като  правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът П. се явява лично и с адв.М., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата Г. се явява лично и с адв. Х., която заявява , че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 07.01.2015 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 19.01.2015 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Разгледана по същество същата е основателна.

Пред СлРС са били  предявени искове  с правно основание чл.31 ал. 2 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.

По предявения иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС. Съдът счита, същия за неоснователен по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 31 ал.1 от ЗС е посочено, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. В разпоредбата на чл. 31 ал.2 от ЗС се предвижда, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата от която са лишени от деня на писменото поискване.

В настоящия случай търсеното обезщетение е за ползването на два поземлени имота, първият с идентификатор 32915.150.10 находящ се в с.Ичера, целия представляващ терен с площ от 5 947 кв.м., на който са изградени 4 селскостопански сгради. Селскостопанските сгради, които са били изградени в имота са с идентификатор съответно: 32915.150.3.1 с площ от 518.00 кв.м., сграда с идентификатор 32915.150.3.3 с площ от 178.00 кв.м. и сграда с идентификатор 32915.150.3.4 с площ от 105.00 кв.м. Вторият поземлен имот с идентификатор 32915.150.10 е с площ 5 947 кв.м. и в него е изградена една стопанска постройка, с идентификатор 32915.150.10.1 със застроена площ от 853.00 кв.м. Страните са били съсобственици на сградите за периода, за който се претендира обезщетение, а именно от 18.04.2013 г. до 25.11.2013 г. Т.е. в случая се касае за два изключително големи като площ недвижими имота, в които според свидетелските показания са се отглеждали 25-30 бр. крави, около 100 прасета, 6 кучета и 3 коня. Не се спори между страните, че въззиваемата Г. на 18.04.2013 г. е изпратила нотариална покана до ответника, за заплащане на обезщетение за изцяло ползваните от него имоти, на която същия е отговорил с втора нотариална покана, в който е заявил, че не й пречи да ползва имотите си и че за в бъдеще няма да й пречи, като й препятства достъпа до тях.

Съдът счита, че за да бъде уважен предявения иск по чл. 31 ал.2 от ЗС освен отправяне на нотариална покана до ответника за заплащане на обезщетение, следва да се проведе и доказване на обстоятелството, че ответникът действително препятства ищеца да ползва своите идеални части от имота. В конкретния случай, това би означавало, да се установи по безспорен начин, какъв е капацитета на сградите и имотите като цяло, за отглеждане на животни, да се установи точно в кой период какви видове животни и по колко бройки са били отглеждани от ответника. Да се твърди, че като цяло факта, че той е упражнявал селскостопанска дейност в имотите и това препятствало ищцата да ползва своята идеална част от тях, е неоснователно. Съществуват данни, че ответникът е отглеждал не голям брой животни /предвид покритите площи на сградния фонд и общата площ на двата недвижими имота/, но недоказано остана по делото, че отглеждането на тези животни от ответника е препятствало ищцата да се ползва от имота. Показанията на разпитаните по делото свидетели Т. и И. са непълни. От тях не може да се установи точния период от време, в който ответникът е отглеждал животни и категорично не може да се докаже, че неговата дейност е била в такъв обем и с такъв характер, че е препятствал ищцата да ползва имотите. От общо 5 сгради, които се намират в двата имота, свид.Т. говори за две, в които ответникът е отглеждал животни, като не става ясно, в кой от недвижимите имоти са се намирали те. От друга страна свид.И. говори също за ползването само на две сгради, като посочва, че в горния имот са се гледали крави, в същата сграда се е намирало и сеното, а в една от долните сгради, ответникът е отглеждал прасета. Двамата свидетели потвърждават, че кучетата, които са били 5-6 на брой са били вързани.  Няма данни ответникът да е ползвал останалите 3 сгради, които се намират в имотите, нито е ясно дали той изцяло е използвал две от тях. Предвид изложеното, съдът намира, че иска по чл. 31 ал.2 от ЗС  е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Съдът, намира,  предявения иск по чл. 59 от ЗЗД за неоснователен, поради следните съображения:

Претендира се и заплащане на обезщетение за периода от 25.11.2013 г. до 9.07.2014 г. В разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД е прието, че който се обогати без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. За да се уважи тази искова претенция, ищцата е следвало да докаже, че през процесния период ответникът я е бил лишил от възможността да ползва ½ ид.част от правото на ползване на недвижим имот с идентификатор 32915.150.3, с всички постройки в него. Както отбелязахме по-горе, от свидетелските показания и от останалите доказателства по делото, не става ясно точно кои сгради е ползвал ответникът, дали тази находяща се в имот 32915.150.3.10 или някои от сградите които се намират в имот 32915.150.3. Неустановено остана също така, дали обема в който той е ползвал сградите е бил такъв, че е лишавал от възможност ищцата да ползва своята част от правото на собственост. Има данни по делото, че ползването като цяло на сградите в двата имота, поетапно от 2013 г. до пролетта на 2014 г. е било преустановено от ответника, след което цялото място е било неизползвано, с изключение на малка част, в която сестрата на ответника е била засадила картофи /50-50 кв.м./. Т.е. налице са данни, че поначало претендираното обезщетение за исковия период – до предявяване на исковата молба,  е неоснователно, тъй като исковата молба е предявена м.юли 2014 г., но недоказано остава твърдението, за неоснователно обогатяване и за останалия период от време, от 25.11.2013 г. Освен това, ищцата е следвало да докаже и размера на своето обедняване, а по делото липсват дори твърдения, че тя е възнамерявала по някакъв начин да се възползва от правото си на собственост. Предвид изложеното , съдът намира иска за неоснователен и същия следва да бъде отхвърлен.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде  частично отменено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски в полза на въззивната страна. Пред първоинстанционния съд ответникът е доказал разноски в размер на 915.00 лв., от които 900.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 15.00 лв. д.т. Тъй като с първоинстанционното решение Г. е осъдена да заплати на П. сумата от 106.00 лв. за деловодни разноски и в тази част решението следва да бъде потвърдено, то за първа инстанция настоящия съдебен състав следва да присъди деловодни разноски в размер на 809.00 лв. Пред настоящата инстанция въззивникът е доказал разноски в размер на 69.00 лв. за заплатена д.т.

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 7/5.01.2014 г. по гр.д. № 3100/2014 г.на Сливенския районен съд, в частта, с която

 

         Б.С.П. ЕГН ********** *** е осъден да заплати на Д.С.Г. ЕГН ********** ***.

-         Сумата от 2240 лева, представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаването на ищцата от ползването на нейните 1/2 ид.ч. от съсобствени недвижими имоти, находящи се в с.Ичера с №№ 32915.150.3 и 32915.150.10, за периода от 18.04.2013г. до 25.11.2013г., ведно със законната лихва ,считано от 09.07.2014г. до окончателното изплащане;

-         сумата от 1160,32 лева, представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване в резултат на неоснователно ползване на 1/2 ид.ч. от имот № 32915.150.3 за периода от 25.11.2013г. до 09.07.2014г., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2014г., до окончателното изплащане;

-         сумата от 709 лева, разноски по делото.

 

Като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         Вместо това постанови:

 

         ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Д.С.Г. ЕГН ********** *** против Б.С.П. ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 2240 лв., представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаването на ищцата от ползването на нейните 1/2 ид.ч. от съсобствени недвижими имоти, находящи се в с.Ичера с №№ 32915.150.3 и 32915.150.10, за периода от 18.04.2013г. до 25.11.2013г., ведно със законната лихва , считано от 09.07.2014г. до окончателното изплащане;

 

         ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Д.С.Г. ЕГН ********** *** против Б.С.П. ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 1160,32 лева, представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване в резултат на неоснователно ползване на 1/2 ид.ч. от имот № 32915.150.3 за периода от 25.11.2013г. до 09.07.2014г., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2014г., до окончателното изплащане.

        

 

         В останалата част потвърждава решението, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        

ОСЪЖДА Д.С.Г. ЕГН ********** *** да заплати на Б.С.П. ЕГН ********** *** сумата от 878.00 лв. деловодни разноски от които 809.00 лв. деловодни разноски за първа инстанция и  69.00 лв. за заплатена д.т. за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.