Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 25.02.2015 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и пети февруари през двехиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 67 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 1079/17.12.2014г. по гр.д. № 1089/14г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Жекови – Тенево“ ЕООД, гр. Ямбол против „Зърнопроизводство Кукорево“ ООД, гр. Сливен иск за заплащане на сумата 9 555, 80 лв., претендирана като неплатена наемна цена за стопанската 2012г./2013г. за недвижим имот № 017006 в землището на с. Тенево, община Тунджа, заедно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане и са присъдени разноските по делото, като производството е протекло с участието на трето лице помагач на страната на ответника – „Бългериън био-фюълс“ ООД, с. Кирилово, общ. Елхово.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението, като счита, че то е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд едностранчиво и необективно е тълкувал и оценявал събраните писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица. Счита, че неправилно е решен основният спорен въпрос дали ответникът е погасил задължението си да заплати на наемодателя-ищец или на предходния наемодател /третото лице-помагач/, наема за стопанската 2012/13г., като твърди, че такова валидно плащане не е доказано безспорно по делото. Въззивникът заявява, че представената разписка от 08.05.12г. не установява и доказва такова плащане, в нея липсват редица реквизити, посоченото в нея лице С.А. не е търговски пълномощник на „Бългериън био-фюълс“ ООД по смисъла на ТЗ, понеже в представеното пълномощно липсва уговорка за възнаграждение, както изисква нормата на чл. 26 от ТЗ. Липсва и овластяване за получаване на пари, в частност – наема по процесния договор. Освен това, дори да се приеме, че С.А. е получил сумата, то в процеса е наведено незабавното противопоставяне от страна на „Бългериън био-фюълс“ ООД – направено веднага след узнаване на действията без представителна власт. Въззивникът заявява, че е неправилно заключението на РС, че чл. 301 от ТЗ е неприложим в случая. На следващо място заявява, в условията на евентуалност, че ако се приеме, че посоченото лице е било търговски пълномощник, то разписката не отговаря на изискванията на чл. 26 ал. 4 от ТЗ, поради което сумата е получена от него в лично качество. Въззивникът се оплаква, че въпреки възражението му, първоинстанционният съд, в нарушение на процесуалните правила, е приел след настъпването на преклузията, представен от ответника документ – РКО от 31.05.12г., още повече, че съдът е поискал представяне на РКО от 08.05.12г., какъвто страната не е представила. Заявява, че напълно необосновано решаващият съд приема, че този РКО, както и описаната разписка, установяват погасяване на наемното задължение на ответника по процесния договор. Счита, че с оглед събраните гласни доказателства /макар и депозирани от заинтересуван свидетел – служител на ответника/, този документ е опорочен и неистински, тъй като част от съдържанието му е дописан след подписването му от С.А.. Счита, че по начало предсрочно авансово плащане не е уговаряно и такова не може да бъде направено, „Бългериън био-фюълс“ ООД изрично се е противопоставяло на действията на С.А., а представените извадки от счетоводството на ответното дружество не следва да се кредитират, тъй като са частни, съставени от него и вероятно – за целите на процеса. С оглед всичко изложено, въззивникът заявява, че не е било надлежно доказано в процеса от страна на ответникаплащане – престиране на наема по процесния договор за процесната стопанска година, което да го освободи от задължението му, поради което искът се явява основателен и доказан.

Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо това въззивният съд постанови ново, с което уважи иска в пълен размер, заедно с лихвата за забава. Претендира разноски за двете инстанции. В жалбата няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение  е правилно и законосъобразно. Заявява, че първоинстанционният съд правилно е възприел и тълкувал събраните доказателства, а интерпретацията на въззивника е изцяло погрешна. Счита, че е доказано надлежно плащане на търсената наемна зена, поради което искът е неоснователен и правилно е отхвърлен. Развива подробна аргументация, с която оборва всички наведени с жалбата доводи на въззивника. Моли въззивната инстанция да не уважава жалбата и постанови решение с което потвърди обжалвания съдебен акт. Няма направена претенция за разноски. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, се явява процесуален представител по закон - управителя, заедно с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано,  се явява процесуален представител по закон - управителя, за него се явява и процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата, поддържа отговора си и моли за потвърждаване на атакувания акт. Претендира разноски за тази инстанция.

В с.з. за третото лице-помагач на страната на ответника, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваниото решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, но при вярно констатирани факти, той е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, тъй като те не са субсумирани правилно към приложимите законови разпоредби.

Въззивният състав не споделя правните изводи на РС, тъй като те са необосновани и не намират опора в относимите към спора материалноправни норми.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

Най-напред следва да се посочи, че в хода на производството е настъпила, без наличие на правоприемство, тоест – при запазване на същия ответник, промяна в наименованието на дружеството, вписана през м. 07.2014г. в ТР и съдът е заличил първоначалната фирма на ответното дружество - „Зърнопроизводство Кукорево“ ООД, гр. Сливен, и е вписал новата - „Тера пойнт Тенево“ ООД, гр. Сливен, тъй като в персонификацията на самия търговец няма настъпила промяна.

Безспорно между страните е наличието на договор за наем на земеделска земя – Акт № 75, т. І, сключен на 04.05.2012г. в писмена форма, с нотариална заверка на подписите, между „Бългериън био – фюълс“ ООД, с. Кирилово, общ. Елхово /третото лице-помагач на страната на ответника/, като наемодател и „Зърнопроизводство Кукорево“ ООД, гр. Сливен /праводателя на ответника/, няма разногласия по повод действителността на договора, неговия предмет, цена и уговорените права и задължения за всяка от страните.

Също не попада в спорното поле и обстоятелството, че по надлежен ред правото на собственост върху имота, предмет на наемния договор, е било прехвърлено от собственика-наемодател на трето лице - „Жекови – Тенево“ ЕООД, гр. Ямбол /ищеца/ на 31.07.2013г., като по силата, както на р-л ІV чл. 8 ал. 2 от договора за наем, така и на закона, наемните правоотношения са се запазили между новия собственик и наемателя. Няма съмнение и, че приобретателят-ищец е изпълнил и задължението си за незабавно уведомяване на наемателя за настъпилото правоприемство, като  това е станало с нотариална покана от 05.08.13г., връчена на управителя на ответното дружество на 23.08.2013г., в която едновременно е поискано и заплащането на наемната цена за стопанската 2012/2013г.

Материалното правото, чиято защита ищецът  „Жекови – Тенево“ ЕООД, гр. Ямбол търси, е вземане в размер на 9 555, 80 лв. представляващо наемната цена за стопанската 2012/13г.

Несъмнено е, че щом между страните съществува облигационна връзка, чийто източник е описаният договор за наем, между правата на едната страна и задълженията на другата съществува синалагматична връзка. Договорът е възмезден и престационен, установено е, че наемодателят е изпълнил основното си задължение да предостави за процесния период на наемателя ползването на посочената земеделска земя – нива от 273, 023 дка, 3, 4 категория в землището на с. Тенево, община Тунджа, представляваща имот № 017006. Това активира кореспондиращото му насрещно задължение на наемателя да заплати в уговорения срок дължимата наемна цена. Същата е определена в размер на 35 лв. на дка, като страните са се уговорили, че може да бъде заплатена както в натура – в зърно, така и в паричната му равностойност, която за процесната стопанска година е 9 555, 80 лв. Също така страните са установили срок за изпълнение  до 3 месеца след прибиране на съответната земеделска продукция. Така уговореният срок е в полза на длъжника и задължението преди изтичането му е изпълняемо, но не е изискуемо. Тоест - няма пречка наемателят да реши да престира по-рано от крайния момент и наемодателят-кредитор следва да приеме изпълнението, което ще освободи длъжника от задължението му.

Така в случая спорът се фокусира върху въпроса дали ответникът-наемател е погасил задължението си чрез плащане.

Искът е за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на наемна цена /както се посочи вече, престацията е била уговорена алтернативно – в натура или пари, като изборът да е по втората алтернатива не е оспорен/ и след като ищецът твърди, че такова не е извършено, в тежест на ответника е да докаже твърдения от него положителен факт на плащане на исковата сума, от който извлича благоприятните за себе си правни последици, изразяващи се в отхвърляне на иска.

Правопрепятстващият факт, който лежи в основата на отбранителната теза на ответника е, че паричното му задължение не съществува, поради погасяването му чрез реално изпълнение – плащане.

В случая ищецът е купувача на наетия имот и той отрича наемателят да е престирал както на него, така и на предходния собственик – първоначалния наемодател. Ответникът заявява, че е престирал задължението си на този наемодател, който е бил собственик на имота към момента на плащането /08.05.12г./- тоест първоначалния наемодател, и тъй като този момент предхожда сключването на договора за продажба, изпълнението е валидно и го освобождава от задължението му и спрямо новия наемодател. Това са и фактите, влизащи в обсега на доказване.

Ето защо, ако се установи еднозначно и категорично, че наемателят-длъжник е направил на надлежния кредитор изпълнение, което осъществява дължимия резултат, това ще го освободи от задължението, ще погаси последното и ще е удовлетворило интереса на съответния кредитор, като отношенията между предходния и настоящия кредитор по повод това изпълнение няма да касаят длъжника-ответник. С оглед установената последователност на осъществилите се във времето юридически факти, надлежният кредитор на вземането в момента, за който се твърди, че то е платено, е третото лице-помагач -  „Бългериън био – фюълс“ ООД, гр. Елхово.

Действително правната теория е единодушна, че плащането е валиден способ за освобождаване от парично задължение, но е непререкаемо схващането, че при определени случаи може да е налице плащане без погасително действие.

Основният принцип в облигационната връзка е, че за да се освободи от задължението си, длъжникът трябва да престира на кредитора или на надлежните му представители. Безспорно е, че длъжникът се освобождава от задължението, ако престира или лично на кредитора, или на някое от лицата, които са овластени да действат от негово име и за негова сметка, и това изпълнение се приема за направено на самия кредитор.

Приведени към настоящия казус, горните постановки не намират обективно проявление.

Ответникът се позовава на плащане на процесната сума, извършено на 08.05.12г., на търговския пълномощник на дружеството-наемодател към него момент – С.Н.А..

По начало, както вече бе посочено, плащането, извършено на лице, овластено да получи изпълнение, действащо от името и за сметка на кредитора, каквото е и законният и договорният представители на едно ЮЛ, /такъв субект е търговецът-наемодател/, е годно да погаси задължението.

Именно тези са точките на противопоставяне мужду страните – дали лицето, на което е платена сумата, първо, е имало качеството на представител/пълномощник на наемодателя и, второ, дали я е получило в това си качество.

Настоящият въззивен състав счита, че въпросът за извършването на самото плащане като акт на изваждане на конкретната сума от имуществото на ответника и предаването й на друго лице – С.А., е доказан убедително.

Приетата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза еднозначно установява, че в счетоводството на ответника  е осчетоводена сумата от 9 555, 80 лв. по издадения РКО № 223/31.05.2012г. по дебитна сметка 602 „Разходи за външни услуги“, извършеният разход е вписан на същата дата в касовата книга на дружеството и отразеното плащане е от изтеглени в брой през месеца от разплащателната сметка и внесени в касата на ответника парични средства. По този начин съдът счита, че е доказано излизането на сумата от патримониума на ответника. Счита и, че е доказано получаването й от страна на С.А. – както чрез разписката от 08.05.12г., така и чрез РКО от 31.05.12г., които извън всякакво съмнение носят неговия подпис. Обстоятелствата, изтъкнати от въззивника по повод авторството и времето на извършване на вписания в РКО ръкописен текст, настоящият състав счита, че не са съществени за този спор, тъй като не разглежда този документ изолирано и самостоятелно и не обсъжда стриктно дали е възможно да бъде приет за изряден по смисъла на ЗСч. Още повече, че за извода му, касаещ получаване на процесната сума от страна на С.А. е достатъчен писменият частен документ „разписка“, носещ неговия подпис, чиято материална доказателствена сила не е оборена успешно.

По нататък спор няма, че в счетоводството на третото лице-помагач „Бългериън био-фюълс“ ООД, гр. Елхово няма отразени плащания на наемната цена по процесния договор за наем за стопанската 2012/13г., не са отразени в счетоводните регистри разписка от 08.05.12г. и РКО 223/31.05.12г.,  няма спор и че фактурата, издадена за този наем от страна на дружеството-ищец „Жекови – Тенево“ ЕООД, гр. Ямбол, не е приета и не е осчетоводена като задължение от ответното дружество „Зърнопроизводство Кукорево“ ООД, гр. Сливен. Тоест – както първоначалния, така и настоящият наемодател, отричат получаването на наемната цена и нямат надлежно заприходена такава.

Предвид тези констатации, за да се приеме, че установеното плащане на сумата 9 555, 80 лв. от страна на ответното дружество е резултирало в погасяване на договорното му задължение, предмет на настоящия иск, е необходимо да се изследва не само въпроса дали лицето, на което сумата е изплатена, е овластено да получи изпълнение, но и в какво качество то я е получило.

По въпроса за представителната власт на С.А. между страните съществува разногласие – ищецът и третото лице-помагач отричат въобще той да е бил търговски пълномощник на последното /първоначалния наемодател - „Бългериън био-фюълс“ ООД, гр. Елхово/, докато ответникът твърди обратното.

Въззивният съд намира за категорично доказано, че С.Н.А. е бил търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ на наемодателя и като такъв е сключил от негово име и за негова сметка договора за наем, от който се претендират права от страна на ищеца. /Впрочем нито ищецът, нито третото лице оспорват действителността на договора, макар той да е сключен посредством волеизявлението на С.А., като пълномощник на „Бългериън био-фюълс“ ООД/. Представеното „пълномощно за представляване на търговец“ от 08.10.2008г. е с нотариална заверка на подписа на закнонния представител – управител на упълномощителя-търговец, безсрочно е, няма данни за оттеглянето му. Съдържанието му е ясно, подробно и при тълкуването му съдът счита, че следва да приеме, че в пълномощията на С.А. се включва и правото да получава наема по процесния договор от името и за сметка на търговеца. Това заключение съдът извежда от широките и на практика неограничени правомощия, предоставени  на пълномощника в т. 4 по повод разпореждането с банкови средства, което,  съчетано с изявлението „Всички клаузи в пълномощното да се тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощения“, по аргумент от по-силното основание,  означава, че в правата му по т. 1 се включва получаването на наеми от юридически лица, с които има права да сключва всякакви договори във връзка с дейността на дружеството.

Аргументът на въззивника, че тъй като нямало уговорено възнаграждение за търговския пълномощник, както повелявала разпоредбата на чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ТЗ, това го дисквалифицирало като такъв, не издържа критика. Уговарянето на получаване на възнаграждение не е елемент от упълномощителната сделка. То може да стане в отделен договор и е въпрос, касаещ вътрешните отношения между търговеца и пълномощника, които не са предмет на разглеждане в настоящото производство. Спрямо третите лица от значение е еднствено актът на овластяването, чиято форма за действителност и съдържание са спазени, поради което за въззивния състав няма съмнение, че С.А. е имал качеството на търговски пълномощник и действията му, извършени в това му качество, обвързват упълномощителя. Процесното пълномощно съставлява валиден източник на представително правоотношение, по силата на което за упълномощеното лице е възникнала представителна власт, т.е. субективно право, на което противостои задължението на представляваното дружество да приеме в своята правна сфера последиците от действията, които извършва представителят.

Поради това, ако се установи, че действайки като такъв, той е получил процесната сума, то това поражда задължението за третото лице-помагач - „Бългериън био-фюълс“ ООД, гр. Елхово, да приеме правните последици от това действие и да се съобрази с тях – тоест спрямо него ще бъде зачетено надлежно изпълнение на договорното задължение за наем, което, като своевременно изпълнено, преди прехвърляне правото на собственост, ще освободи валидно от това конкретно задължение ответника-наемател спрямо новия кредитор – ищеца по делото и ще отблъсне исковите претенции.

Единственият събран по делото документ, който обаче, по силата на договорната клауза на чл. 2 ал. 5 от Договора от 04.05.12г., е и достатъчен да докаже авансовото изпълнение на наемателя, е разписката от 08.05.2012г.

В същата е посочено, че „долуподписаният С.Н.А. ЕГН **********, в качеството си на арендодател/наемател по договор за аренда/наем от ….273, 023 ….2012/13год. на 35 лв./дка в землището на с. Тенево“ е получил от представител на арендодателя/наемателя „Зърнопроизводство Кукорево“ ООД, гр. Сливен „…9555, 80 лв., представляваща уговорена арендна вноска/ наемно плащане за стопанската 2012813г.“ В графа „подпис“  е положен саморъчен подпис, категорично принадлежащ на С.А., без други вписвания на ръкописен или печатен текст, без печат на „Бългериън био-фюълс“ ООД, гр. Елхово. Документът е своевременно и по предвидения ред оспорен от ищеца и помагача.

Разгледана в светлината на разпоредбата на чл. 26 от ТЗ, която регламентира фигурата на търговския пълномощник, очертава обема на представителната му власт и поставя императивни изисквания към правата и задълженията му, тази разписка не представлява документ, който да удостоверява плащане за сметка на търговеца „Бългериън био-фюълс“ ООД, гр. Елхово.

На първо място основанието за плащането не е ясно и недвусмислено посочено. От цитираното съдържание не може да се извлече еднозначен извод, че то е договорът между „Бългериън био-фюълс“ ООД, гр. Елхово и „Зърнопроизводство Кукорево“ ООД, гр. Сливен от 04.05.12г. за наем на земеделска земя – Акт № 75, т. І. Описанието „……….273, 023 ….2012/13год. на 35 лв./дка в землището на с. Тенево …“ може да се отнася както към този, така и към друг договор и излиза извън рамките на обикновеното тълкуване възможността за категоричното му отправяне именно към процесния договор. Други, недвусмислено свързващи двата документа белези, няма. Поставени са подпис и печат за наемателя - „Зърнопроизводство Кукорево“ ООД, гр. Сливен. Тяхното наличие е безразлично, с оглед същността на разписката като документ, чийто издател потвърждава неизгоден за себе си факт – от значение е верификацията на получилия, а не на платилия сумата.

На следващо място също по никакъв категоричен начин на може да се заключи, че бенефициент на плащането е наемодателят „Бългериън био-фюълс“ ООД, гр. Елхово. Обратното, от съдържанието е видно, че това е Статнимир Арабаджиев, който не е обозначен в друго, освен в лично качество, още повече, че систематичното място, където е вписано името му, не е след отпечатаното в бланката съдържанние  „…..чрез пълномощника си………“, а в антетната част, посочваща самия адресат на плащането.

На последно място, подписът на С.А. също е положен като на автономен получател.

Всичко това сочи, че лицето е получило сумата не като търговски пълномощник и не от името и за сметка на представлявания от него търговец. Разпоредбата на чл. 26 ал. 4 от ТЗ има заповеден характер и изисква безусловно от търговския пълномощник, когато действа в това си качество, да се подпише, като наред с изписване на фирмата на представлявания търговец да прибави своето име и да направи добавка, че е пълномощник. Това е задължителен формален реквизит и нормата не подлежи на дерогиране или на стеснително тълкуване, не е предвидено изключение или еквивалентен аналог. Тъй като се касае за търговци, законодателят е предвидил по-строги правила, за да гарантира и защити в по-голяма степен стабилността и правния ред, предвид значителните икономически интереси в търговските отношения, тяхната динамика, взаимодействия и сложност, поради което от търговците очаква по-голяма грижа и дисциплинираност от тази на физическите лица.

Ето защо не може да се направи компромис с правилата на ТЗ, особено когато имат императивен характер, а в случая разпоредбата на чл. 26 ал. 4 от ТЗ е напълно и категорично пренебрегната. Това поведение на лицата, подписали разписката, или показва, че тя отразява действително плащане именно на физическото лице С.А., или представлява грубо нарушаване на законови правила, което влече след себе си негативни последици, понасянето на които страната, ползваща се от нея, не може да избегне.

И в двата случая обаче, издаването й не постига ефекта да послужи за годно доказателство за погасяването на договорното задължение на ответника чрез надлежно плащане на паричното му задължение на кредитора. Така съдът приема, че макар да е извършено реално плащане, то не е сторено добре, тоест е налице лошо изпълнение, приравняващо се на неизпълнение. /Макар по принцип да се счита, че при паричните задължения не може да има пълно неизпълнение, а само изпадане в забава./

Единственият друг начин да бъде освободен длъжникът, престирал на лице, което не е негов кредитор, в случая – на лице, което не е овластено да получи изпълнение, е действителният кредитор да потвърди изпълнението, или да се възползва от него. В случая чрез експертизата се установява несъмнено, че процесната сума не е постъпвала и не е осчетоводявана нито от ищеца, нито от третото лице-помагач. От своя страна кредиторът, на когото ответникът твърди, че е престирал, отрича изпълнението. Без значение е дали, съгласно разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, е сторил това веднага след узнаването, тъй като тази хипотеза касае действия на лице без представителна власт от името на търговец, а в случая е налице реципрочност – действало е лице с представителна власт, но не от името на търговеца.

В обобщение, щом не се установи да е извършено валидно плащане на паричното задължение от страна на ответника към предходния наемодател, то е налице парично притезание за настоящия наемодател, поради което искът му се явява изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в пълния претендиран размер от 9 555, 80 лв.

Следва да се отбележи единствено, че грижа на длъжника е да се увери, че е платил на когото трябва и да се снабди с надлежен документ за това, в противен случай поема риска на правилото „който плаща зле, плаща два пъти“. Ответникът разполага с възможността да уреди имуществените си отношения с лицето на което е платило недължимо, на плоскостта на друг правен институт.

Предвид уважаването на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение в размер на законовата лихва, която се претендира не от датата на нотариалната покана, а от датата на завеждане на исковата молба, поради което тя следва да се уважи както е предявена и върху посочената главница следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 21.02.2014г. до окончателното изплащане.

Като е достигнал до обратните правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде изцяло отменено, включително по отношение на разноските, и вместо него бъде постановено ново, с което главният и допълнителният иск бъдат уважени изцяло.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззиваемия, който следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззивната  страна  в размер на 2 033 лв. За първоинстанционното производство ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1191 лв., а на него разноски не следва да му се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение  № 1079/17.12.2014г. по гр.д. № 1089/14г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ОСЪЖДА „ТЕРА ПОЙНТ ТЕНЕВО“ ООД, гр. Сливен, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Сливен, бул. „Цар Симеон“ № 49 ЕИК 119635559 /с предходна фирма - „ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВО КУКОРЕВО“ ООД, гр. Сливен ЕИК 119635559/, да заплати на „ЖЕКОВИ – ТЕНЕВО“ ЕООД, гр. Ямбол, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Я., ул. „Х. Т.“ № *, ЕИК 128004144, сумата 9 555, 80 лв., представляваща паричната равностойност на наемната цена за стопанската 2012/2013г. по договор за наем на земеделска земя /Акт № 75, т. І/ от 04.05.2012г., за ползването на недвижим имот № 017006 в землището на с. Тенево, община Тунджа, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 21.02.2014г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА „Тера Пойнт Тенево“ ООД, гр. Сливен да заплати на „Жекови – Тенево“ ЕООД, гр. Ямбол направените разноски за първоинстанционното производство в размер на  2 033 лв.

 

 

ОСЪЖДА „Тера Пойнт Тенево“ ООД, гр. Сливен да заплати на „Жекови – Тенево“ ЕООД, гр. Ямбол направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 1 191 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  

      ЧЛЕНОВЕ: