Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №53

 

гр. Сливен, 10.03.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:         

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:       М. БЛЕЦОВА   

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №70 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №995/02.12.2014г. по гр.д.№334/2014г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „ДЕНИ-2003 Заложна къща“ ООД, гр.Сливен против ОБЩИНА СЛИВЕН искове, както следва: иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на Договор за учредяване право на строеж върху общинска земя от 11.07.2008г., вписан в служба по вписванията под рег.№115, том ІV, вх.№5227/15.07.2008г. и Анекс към него от 07.10.2010г. и иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за връщане на сумата 3637,36лв., платена като цена на правото на строеж, поради отпаднало основание; отхвърлен е като неоснователен предявеният от „РЕК-АРТ“ ЕООД, гр.Сливен против ОБЩИНА СЛИВЕН иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2104,20лв., следствие непозволено увреждане и на ответника са присъдени направените по делото разноски.

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство – „ДЕНИ-2003 Заложна къща“ ООД, гр.Сливен и „РЕК-АРТ“ ЕООД, гр.Сливен, изцяло.

В жалбата си въззивниците чрез пълномощника си адв.Х. посочват, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Районният съд правилно установил фактите по делото, но направил въз основа на тях неправилни правни изводи за липса на виновно неизпълнение на договорните задължения на ответната Община Сливен. Посочва, че собственикът на земята трябва да вземе всички необходими мерки за отстраняване на пречките, като той въпреки уведомяването, не бил взел подходящите мерки да осигури свободен терен за строителство. След одобряване на инвестиционните проекти в имота са настъпили промени, които представляват пречка за реализирането на строежа. Посочва, че и до момента пречките съществуват и не е ясно дали и кога ще бъдат отстранени, реални действия за отстраняване на пречките не са предприети. За да се извърши строежа трябвало да се унищожи оградата, да се премахне част от градинката и част от по-късно застроените дървета, което би представлявало самоуправство от страна на суперфициара. Неправомерните действия били извършени от неизвестни лица в квартала, но с подкрепата и съдействието на общината. Общината следвала да действа съгласно правилото на чл.63 от ЗЗД като изпълнява задълженията си точно и добросъвестно и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения. Неправилен бил извода на районния съд за бездействие на суперфициара, тъй като той не бил длъжен да построи сградата в срок по-малък от 5 години. Ако не съществували пречките, строежът би бил извършен в първоначалния 5-годишен срок. Между страните нямало спор, че правото на строеж не е погасено по давност, като съществуват обстоятелства, спиращи давността. Спорът обаче бил кой следва да отстрани обстоятелствата, пречещи упражняването на учреденото право и докога суперфициарът трябва да чака тези пречки да бъдат отстранени. Освен това имало данни за нетърпимост от страна на местното население спрямо застрояването на имота и не било ясно кога бе било възможно спокойно строителство в него. След като общината не е осигурила безпрепятственото осъществяване на правото на строеж и не е съдействала на суперфициара за отстраняване на пречките за спокойното реализиране на правото на строеж, за ищеца „ДЕНИ-2003 Заложна къща“ ООД, гр.Сливен е налице единствената възможност да иска разваляне на договора и връщане на даденото, поради отпадане на основанието. По отношение на „РЕК-АРТ“ ЕООД, гр.Сливен, който е сегашният носител на правото на строеж, той е в облигационна връзка само със своя прехвърлител, като общината се явява трето лице, което му пречи да реализира правото си и в тази връзка претендиране на обезщетение за вредите от непозволеното увреждане, което търпи от това трето лице. С оглед изложеното, въззивниците молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение  и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените от тях искове. Претендират присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответната страна в първоинстанционното производство Община Сливен чрез пълномощника адв.Ц. от САК, която оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Посочва, че съдът правилно е установил, че не е налице виновно неизпълнение на договорните задължения от Община Сливен, поради което правилно е отхвърлил исковите претенции. Неоснователно било възражението, че разрешение за строеж не е издадено по вина на Община Сливен. Ако е бил налице отказ, то е следвало същия да бъде обжалван по реда на АПК, в който случай давностния срок спира да тече. От друга страна посочва, че вреди могат да се претендират само след влизане в сила на решението на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Поради това правилно районният съд е отхвърлил всички предявени искове. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноските пред въззивната инстанция.    

В с.з., дружествата въззивници, редовно призовани, се представляват от пълномощник – адв. Е.Х., която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените от ищците искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата страна Община Сливен, редовно призована, се представлява от пълномощник адв.Ц., която посочва, че оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на субективно активно и обективно кумулативно съединяване искове, както следва: искове, предявени от „ДЕНИ-2003 Заложна къща“ ООД, гр.Сливен за разваляне на Договор за учредяване право на строеж от 11.07.2008г., допълнен с Анекс от 07.10.2011г. за изграждане на едноетажна сграда „Е“, предназначена за основно застрояване в общински поземлен имот с идентификатор №67338.607.199 в кв.“Надежда“, гр.Сливен с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и иск за връщане на сумата 3637,36лв., платена по договора  на отпаднало основание по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и иск, предявен от „РЕК-АРТ“ ЕООД, гр.Сливен за заплащане на сумата 2104,20лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, следствие виновно бездействие на служители на Община Сливен с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Предпоставките за успешно провеждане на конститутивния иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, с който се упражнява потестативното право на разваляне на сключен двустранен договор, са: неизпълнение на задължението от едната страна, това неизпълнение да е виновно и трето – страната, която иска развалянето, да е изправна.

В случая, ищеца в първоинстанционното производство „ДЕНИ-2003 Заложна къща“ ООД, гр.Сливен – въззивник в настоящото, твърди, че неизпълнението на договорното задължение на ответната Община Сливен се състои в това, че не е предприела никакви действия в своите правомощия да освободи терена, върху който следва да се осъществи строителството за периода от началото на 2012г. до 11.07.2013г., както и до настоящия момент, като посочва, че действията по разчистването на терена не би могъл да извърши сам.

Въззивният съд споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че по делото не е установено неизпълнение на договорно задължение от страна на ответната Община Сливен по процесния договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя от 11.07.2008г. Задълженията на собственика – учредител са изрично посочени в раздел ІІІ от договора, т.1 и се изразяват в предоставяне при поискване от суперфициара-строител в 14-дневен срок на всички документи, установяващи собствеността върху терена и виза за проектиране. Други уговорени с договора задължения няма поети от ответната страна. По делото не се твърди и не е установено неизпълнение на посоченото договорно задължение. В случая, собственикът на земята няма и не е поел задължение да извърши някакви фактически или правни действия, поради което всички необходими действия за започването на строежа трябва да бъдат извършени от суперфициаря. В тази насока е даденото разяснение в т.2 от Тълкувателно решение №1/04.05.20012г. по тълк. д. №1/20011г. на ОСГК на ВКС. Изрично в договора от 11.07.2008г., раздел ІV, т.1 са предвидени задължения именно на суперфициара във връзка с разчистване на терена и подготовката му за строителство. Не е установено от носещата доказателствената тежест страна – ищеца, да е било необходимо задължително съдействие от страна на собственика за предприемане от страна на суперфициара на някое от необходимите действия по реда на ЗУТ, нито недобросъвестно противопоставяне от страна на собственика на терена на предприети от суперфициара действия.

По делото не е установено Община Сливен да е препятствала реализирането на учреденото право на строеж по какъвто и да е начин. Не се установи да е променено предназначението на имота, нито Общината да е издала разрешение за строеж или някакъв друг акт, разрешаващ извършване на процесните благоустройствени мероприятия в процесния терен.

От друга страна следва да се има предвид факта, че въпросните действия по благоустрояване на терена, върху който е учредено процесното право на строеж са извършени по недоказани твърдения на ищците /доказателства в тази насока няма ангажирани, в т.ч. и гласни/ през 2012г., т.е. четири години след учредяване правото на строеж, като ищецът няма твърдения за наличие на пречки и недобросъвестно препятстване от страна на собственика на терена /както и от други лица/ за този продължителен период от 4 години, през който той не е съумял да реализира учреденото му право на строеж.

Безспорно е установено, че инвестиционния проект е одобрен на 16.04.2010г., като поради непоискано издаване на разрешение за строеж в едногодишен срок, на осн. чл.145, ал.4 от ЗУТ, същият по искане на втория ищец „РЕК-АРТ“ ЕООД, гр.Сливен от м.януари 2013г. /приобретател на правото на строеж по силата на договор за продажба от 21.12.2011г./ е прегласуван и одобрен на 08.02.2013г. Едва на 28.03.2013г. суперфициарът е поискал от Главния архитект издаване на разрешение за строеж. Налице е от страна на първоначалния и последващия суперфициар едно очевидно бездействие през продължителен период от време, през който пречки за реализиране на учреденото право на строеж не е имало. Освен това по делото не е установено какъв е резултата от подадената молба за издаване на разрешение за строеж, налице е само твърдение от страна на ищеца за подаване на такава, но няма данни налице ли е отказ – изричен или мълчалив, какви са мотивите на същия /в случай на изричен/ и предприети ли са действия по неговото обжалване по съответния, установен в ЗУТ и АПК ред. Само твърдението, че не е издадено разрешение за строеж /поискано в самия край на срока за реализиране правото на строеж/ не доказва неизпълнение на договорно задължение, каквото не е поемано в случая, още повече, че това е в компетентността на самостоятелен орган – Главния архитект и се извършва при спазване на нарочна процедура по ЗУТ при съответните законови предпоставки и представяне на съответни документи от страна на суперфициара, като акта му подлежи на съответен контрол – административен от РДНСК и съдебен по реда на АПК.

Следва да се отбележи и факта, че ищецът суперфициар е поискал съдействие от Община Сливен в самия край на срока по договора – 19.06.2013г. при срок, изтичащ на 11.07.2013г. и искането за съдействие се състояло в удължаване срока на договора, респ. преместване правото на строеж върху друг имот. Не е отправено искане за предприемане на конкретни и изрично посочени действия от страна на собственика, като, както бе посочено по-горе не е установена необходимостта от негово задължително съдействие с оглед процедура по ЗУТ. Не е направено искане по реда на ЗУТ за констатиране на незаконно строителство върху терена и за предприемане на съответните законови мерки за премахването му по реда на посочения специален закон.

Ищецът не е предприел и правни действия да търси защита на нарушеното си ограничено вещно право със съответните вещни искове, в случай, че въпросните мероприятия, извършени от трети лица, са му пречили да осъществи правата си по договора.

С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на Община Сливен, пораждащо потестативното право на ищеца за разваляне на сключения между тях договор за учредяване право на  строеж от 11.07.2008г., поради което предявения иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД е неоснователен.

Неоснователността на иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД обуславя и неоснователността акцесорната искова претенция за връщане като дадени на отпаднало основание на платените по договора суми за цена на учреденото право, данъци, режийни разноски и др. под на обща стойност 3637,36лв.  

По отношение на иска по чл.49 от ЗЗД, предявен от „РЕК-АРТ“ ЕООД, гр.Сливен против Община Сливен за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, резултат от непозволено увреждане, извършено от служители на ответната община:

Следва да се отбележи, че същият е допустим, но разгледан по същество е неоснователен и недоказан.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна - възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

В случая следва да се установят следните обстоятелства: наличие на противоправно поведение от страна на служители на ответната Община Сливен, като не е необходимо да се установява точно кой служител е извършил съответното деяние; вина; причинени вреди и причинна връзка между вредите и противоправното поведение.

По делото не е установено от носещата доказателствената тежест страна - „РЕК-АРТ“ ЕООД, гр.Сливен още първият елемент на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД - противоправно поведение от страна на служители на ответната Община Сливен. Твърдението за бездействие на нейни служители във връзка с освобождаването на терена е недоказано. На първо място следва да се посочи, че ищецът не е конкретизирал, а от там и неустановил какви действия е следвало да извърши ответната община, за да се говори за тяхното противоправно неизпълнение и настъпили във връзка с това вреди за ищеца.  Между страните не се спори, че при учредяване правото на строеж на праводателя на ищеца - „ДЕНИ-2003 Заложна къща“ ООД, гр.Сливен, процесния терен е бил предоставен на суперфициара за реализиране на учреденото му право. Неустановено с годни доказателства по делото е кога са извършени процесните благоустройствени мероприятия и от кого. Вещото лице е категорично, че те не представляват строителство и разрешение от Община Сливен за такова няма издавано. Следователно не е налице противоправно поведение в тази насока. От друга страна по делото няма ангажирани доказателства ищецът „РЕК-АРТ“ ЕООД, гр.Сливен да е сезирал съответните органи при Община Сливен с искане за констатиране на незаконно строителство и предприемане на необходимите по ЗУТ мерки за премахването му, за да се установи и съответно противоправно неизпълнение на нормативно вменени задължения от служители на ответната община с оглед правомощията й по ЗУТ.

С оглед липсата още на първите задължителни кумулативни елемент от фактическият състав на непозволеното увреждане - противоправно поведение от страна на служители на ответната Община Сливен, не следва да се изследват следващите такива – вреда, причинна връзка и вина. Предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззивниците не се следват разноски, като те следва да понесат своите така, както са направени и да заплатят на въззиваемата страна направените от нея такива в доказания размер от 1500лв. за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №995/02.12.2014г., постановено  по гр.д.№334/2014г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

ОСЪЖДА „ДЕНИ-2003 Заложна къща“ ООД, ЕИК 119612215, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „П. Х.*, ет.*, представлявано от управителя В.Б. и „РЕК-АРТ“ ЕООД, ЕИК 119524726, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „П. Х.*, ет.*, представлявано от управителя Д. Б. да заплатят на ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК 000590654, с адрес на управление: гр.С., бул.“Ц.О.“ №* сумата от 1500лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

                                

                

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.