Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 46

 

гр. Сливен, 26.02.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети февруари  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  73   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 183/28.11.2014г. по гр. № 565/14г. на НЗРС, с което е признато за установено, на основание на чл.422 ал.1 от ГПК, във вр. чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.79 ал.1 от ЗЗД, по отношение на „Елта” ООД ЕИК 833157275, със седалище и адрес на управление гр.Нова Загора, кв.индустриален, представлявано от управителите Р.С.Р. и Р.М.К., че съществува вземането на „Валимар” ООД ЕИК 813209698, със седалище и адрес на управление гр. В., бул.Ц. О. № *, представлявано от Б.В.Б. за сумата от 3 864,75 лева главница, за сумата от 303,29 лева мораторна лихва за периода от 30.09.2013г. до 08.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.07.2014г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 683,36 лева разноски по делото, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 331/15.07.2014г. по ч.гр.д. № 473/2014г. на НЗРС и е осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски.

 

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, в която се твърди, че решението е неправилно. Единственото възражение, е че съдът неправилно е приел, че вземането на ищеца съществува и не е погасено с плащане, както към момента на образуване на заповедното производство, така и към момента на предявяване на иска. Събраните по делото доказателства не сочат на наличие на задължение по облигационна връзка между страните, на която ищецът е основал претенцията си.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че въззивникът не е ангажирал доказателства, че изцяло е издължил цената на стоките, договорени между страните и доставени от въззиваемото дружество. Не е спорно наличието на валидно облигационно отношение, както и обстоятелството ,че ищецът е доставил на ответника стоманени въжета, както и не се спори за уговорената цена. Ответникът не е ангажирал доказателства, че изцяло е издължил цената за стоите, договорена между страните. Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е доказала, че не е заплатена изцяло дължимата сума по фактура № 34373/19.03.2012г. Отразяването на фактурата в счетоводните книги на продавача и купувача включването й в дневниците за покупко продажба по ЗДДС, ползването на данъчен кредит по нея и частичното плащане на отразената в съдържанието цена съставляват недвусмислено признание на купувача за сключване на договора за търговска продажба и доказва съществуването на задължението за плащане. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

 

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

 

В с.з. за въззивника не се явява представител.

В с.з. за въззиваемото дружество не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

  

        Жалбата е неоснователна. Правилно, законосъобразно и обосновано съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства за плащане на сумата от страна на ответника и че фактурата, по която е следвало да бъде извършено това плащане, е  била осчетоводена в счетоводства на ответника. Извършени са били частични плащания по нея и е била включена в дневника за покупки на ответника за м.март 2012г. Според закона за счетоводството фактурата се определя като първичен счетоводен документ, носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, с който  в едни случаи се установява и правото на прехвърляне на собственост върху стоки. По същество фактурата, независимо от това как е издадена, е документ, удостоверяващ извършването на дадена търговска сделка, доказва нейната документална обоснованост и се използва от страните по сделката за извършване на съответните счетоводни и отчетни операции в счетоводните регистри и сметки. В случая не може да не се държи сметка за констатациите и изводите, изложени в заключението на вещото лице. Безспорно е, че е било извършено и частично плащане по тази фактура, която отговаря на законовите изисквания. Именно това частично плащане доказва и факта, че търговецът е знаел за сключената сделка.

Вярно е, че са събрани доказателства за извършване плащане на сумата от 800 лева, но осчетоводяването на тази сума не обосновава само по себе си извод, че след подписване на споразумението страните са уговорили нещо различно от посоченото в него относно реда за погасяване на задълженията на ответното дружество, а именно първо обезщетението за забава, а след това задължението за главница. Така след като безспорно е доказано наличието на задължение по посочената фактура правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая вземането на ищеца съществува и е постановил законосъобразен съдебен акт.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 1000 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 183/28.11.2014г. по гр. № 565/14г. на Районен съд – Нова Загора.

 

ОСЪЖДА „Елта” ООД ЕИК 833157275, със седалище и адрес на управление гр.Нова Загора, кв.Индустриален, представлявано от управителите Р.С.Р. и Р.М.К., да заплати на „Валимар” ООД ЕИК 813209698, със седалище и адрес на управление гр.В., бул.Ц. О.*, представлявано от Б.В.Б. сумата от 1000 /хиляда/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението не  подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: