Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 25.02.2015 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и пети февруари през двехиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 76  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 1084/18.12.2014г. по гр.д. № 3110/14г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „Водоснабдяване и канализация- Сливен” ООД, гр. Сливен положителни установителни искове за признаване за установено между страните, че Ж.Б.И. дължи на дружеството сумата 871, 08 лв., представляваща стойността на доставена, консумирана, но неплатена питейна вода за периода 01.01.2011г. – 31.10.2013г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 13.05.2014г. до окончателното изплащане, сумата 112, 23 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху главницата до 16.12.2013г. и 26,00 лв.разноски по заповедното производството по ч.гр.д.№ 2124/14г. на СлРС.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Заявява, че първоинстанционният съд недопустимо е разгледал ненадлежно направено възражение от ответника, който не е депозирал отговор, направил е изводите си въз основа на незадълбочен и повърхностен анализ на събраните доказателства, като е изопачил и игнорирал голяма част от тях. Твърди, че неправилно е приел, че в случай е приложима разпоредбата на чл. 35 ал. 6 от Наредба №4/04г., докато в действителност случаят изцяло попада в хипотезата на чл. 39 ал. 4 т. 3 вр. чл. 39 ал. 5 от наредбата, в която насока са и представените писмени доказателства. Видно е от тях, че водомерът на ответникът е излязъл от употреба още преди процесния период, поради което следва да се счита, че липсва водомер. Въззивникът счита и, че неправилно съдът е мотивирал отхвърлянето на исковете с това, че ищецътне е поискал назначаване на СТЕ, тъй като е представил необходимите доказателства, установяващи основателността на иска му, а съдът е можел, ако сметне за необходимо, служебно да назначи експертиза. На последно място заявява, че начислените на ответника количества са били по-малко, тъй като са завишавани на през 3 месечен период, както е регламентирано в чл. 39 ал. 6 от Наредбата, а през по-дълъг такъв, което е изцяло в негова полза. В обобщение моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него постанови ново, с което исковете бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или по пълномощие.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично, заявява, че не е плащал водата, но му е начислена повече, отколкото действително е ползвал, оспорва жалбата и иска да се потвърди атакуваното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, но изцяло не споделя правните изводи на РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът, въпреки, че носи доказателствената тежест относно доказването на съществуването на задължението и неговия размер, не е представил доказателства за правно релевантните факти – че ответникът е потребител на ВиК услуги, че потребяваната от абоната вода е отчитана съобразно ОУ,  и че начислените суми са в съответствие с правилата на Наредба № 4/2004г., тъй като не е направил искане за назначаване на СТЕ.

Този извод е напълно необоснован и незаконосъобразен.

Действително върху ищеца лежи тежестта да докаже положителните факти, от които извлича основателността на претенцията си. С исковата молба той е представил квитанции-извлечения от партидата на ответника като негов абонат, за целия претендиран период, в които подробно е отразена разбираема информация относно абоната, адреса, периода, начина на отчитане, количеството, единичната цена и общата стойност.

Въззивният съд счита, че е извън всякакво съмнение, че през процесния период ответникът е бил абонат на ищцовото дружество, т.е . - потребител на ВиК услуги и между страните съществува облигационна връзка, правата и задълженията по която се уреждат от ОУ и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и от общите правила относно договорите.

По начало ответната страна не е представила писмен отговор и в първото с.з. не е оспорил факта на доставката на вода, тоест – изпълнението на престацията от страна на водопреносното дружество. Също така безспорно е и, че насрещно изпълнение – тоест плащане – за процесния период няма. Единственото възражение на ответника се изразява в това, че инкасаторът не го е посещавал редовно от 2011 г. и не знае как е извършено отчитането за да се формира толкова голяма сума, понеже живеел сам.

С оглед това „възражение“, ищецът е представил „Служебна бележка от 01.04.2010г. за отстраняване на неизправност на водомер“, подписана както от инкасатора, така и от потребителя-ответник, относно извършване на задължителен метрологичен контрол на водомера в жилището му. Тази проверка е била извършена въз основа на представената от ищеца Заповед № А-102 от 05.03.2010г., издадена на основание чл. 43 ал. 4 от Закона за измерванията, указваща периода на годност на измервателните уреди. Ищецът е представил и констативен протокол от същата дата – 01.04.2010г., също носещ подписа на ответника, че водомерът не негоден и подлежи на смяна. Такава не е извършена, въпреки, че задължението за това лежи върху абоната. Поради това след изтичане на 1 месечният срок за ремонт/подмяна на водомера, за който ответникът е бил уведомен при извършването на проверката, ищецът е започнал начисляване на служебен разход съгласно разпоредбата на чл. 39 ал. 5 от Наредба №4/04г., във връзка с чл. 39 ал. 4 т. 3 от същата, като тази последица е настъпила още преди началото на исковия период. Начисляването е отразено надлежно в представените заверени копия от карнетите за периодите 2008-2010 и 2011-2014г. по партидата на ответника. Същото кореспондира с правилото на чл. 39 от наредба №4/04г., тъй като са съобразени фактите, че е налице негоден измервателен уред, констатацията е обективирана в надлежно изготвен протокол, че уредът не е подменен в предвидения срок и че в обекта има един обитател – ответникът.

Ищецът не разполага с друг вид доказателствени средства за същите обстоятелства, които да имат по-голяма доказателствена тежест. Представените от него писмени документи са годни и допустими такива, и макар да са съставени от дружеството, това е извършено по законоустановен ред, поради което те служат за доказване на твърдените от него факти. По начало оспорването им от насрещната страна /по отношение на истинността/, също е допустимо, но, в действителност, надлежно и валидно оспорване на тези документи по разписания в ГПК процесуален ред няма. Поради това съдът ги цени сами по себе си, като носители на информация относно правнозначимите факти. Настоящият състав не счита, че те е следвало да се изясняват чрез експертиза, тъй като за възприемане на фактологията не са наобходими специални знания, а извличането на правните изводи от нея е част от правораздавателната дейност на съда.

Освен това, с оглед бланкетното и твърде общо възражение на ответника, фактически липсва яснота относно позицията му, която се свежда до принципно несъгласие с начисляването на процесната сума. Той нито е заявил в какво се изразява неправилността на стойността, нито е оспорил констатираната негодност на водомера му. Тоест – щом не оспорва доставката, но намира за прекомерна сумата, ответникът следва да посочи поне каква счита, че е действителната, дължима от него стойност, или поне коя норма или изискване са нарушени при формирането й. Простото неодобрение и несъгласие с цената на услугите на дружеството не е правен, а житейски аргумент.

Въпреки това, с оглед съдържанието на представените доказателствени средства, настоящата инстанция намира, че то ясно показва начина на начисляване на потреблението, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 39 ал. 5 вр. чл. 39 ал. 4 т. 3 от Наредба №4/04г., и начина на формиране на дължимата стойност, който кореспондира и с разпоредбите на ОУ на ВиК – Сливен. Няма допуснати нарушения и СлОС счита, че и по косвен начин не е опровергано съдържанието на  документите, което се явява достатъчно доказателство за основателността на претенцията на ищеца за този период. Следва да се отбележи и, че действително начислените на ответника количества са по-малко от тези, които е следвало да му бъдат начислени при стриктно спазване на периода на постепенно завишеване по чл. 39 от Наредба № 4/04г., но ищецът ги претендира в този размер и съдът не може да му признава свръхпетитум.

Така общото задължение за главница на ответника възлиза на 871, 08 лв. за периода 01.01.11г. – 31.10.13г. Мораторната лихва върху нея е в размер на 112, 23 лв. до 16.12.2013г.

За тези суми и период искът е основателен и следва да се уважи, като се признае дължимостта им, както и разноските от 26 лв. за заповедното производство, направени от ищеца-заявител.

Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават, жалбата следва да се уважи, като първоинстанционното решение бъде отменено и вместо него бъде постановено ново, с което установителните искове за посочения период и суми, бъдат уважени.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да бъде възложена на въззиваемия и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззивника за първоинстанционното производство – в размер на 255 лв. и за въззивното производство в размер на 37, 50 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 1084/18.12.2014г. по гр.д. № 3110/14г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че  Ж.Б.И. ЕГН ********** *** 8 – Б - 12, дължи на да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД – СЛИВЕН, с адрес на управление на дейността ул. “6-ти С.” № *, сумата 871, 08 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена питейна вода за периода 01.01.2011г. – 31.10.2013г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на подаванена заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.05.2014г. до окончателното изплащане, сумата 112, 23 лв., представляваща мораторната лихва върху задълженията за същия период, изтекла до 16.12.2013г., и сумата 26, 00 лв., представляваща разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 2124/14г. на СлРС.

 

 

ОСЪЖДА Ж.Б.И. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД – Сливен направените разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на 255 лв. и за въззивното производство в размер на 37, 50 лв.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: