Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №61

 

гр. Сливен, 16.03.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:         

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №78 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №1027/10.12.2014г. по гр.д.№3882/2014г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на Д.Х.К., че дължи на „Стил МС“ ООД, гр.Трявна сумата 6000лв., представляваща задължение по запис на заповед от 18.07.2013г., издаден в гр.Трявна с падеж 29.05.2014г., ведно със законната лихва за забава, считано от 19.08.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата 720лв., представляваща разноски по делото по издадената Заповед за изпълнение №2327/20.08.2014г. по ч.гр.д.№3469/2014г. по описа на СлРС и на ищеца са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – Д.Х.К. изцяло.

Във въззивната си жалба въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място посочва, че съдът е допуснал процесуално нарушение като първо е допуснал до разпит сочените от него свидетели, а след това е отказал да ги разпита, както и че е отхвърлил искането му за събиране на писмени доказателства – ведомости и други книжа, находящи се у ищеца. По този начин делото останало непопълнено с доказателства относно факта, че е върнал заетата сума и даже по-голяма, както и за начина, по който е станало това.  Посочва, че извода на съда, че записът на заповед има обезпечителен характер спрямо договора за заем е правилен, но неправилно съдът е ориентирал цялото производство към доказване плащания по записа на заповед, а не по договора за заем. Твърдението му е че е плащал по договора за заем и е върнал цялата дадена в заем сума. След като записът на заповед е издаден за обезпечаване на договора за заем, връщането на сумата по него надхвърля предназначението му и води до неразумно прилагане на закона. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски. Моли въззивният съд да допусне събирането на исканите от него и недопуснати от районния съд доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство „Стил МС“ ООД, гр.Трявна чрез пълномощник адв. С.. С отговора се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемото дружество намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Развива подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба.

            С определение от закрито заседание от 19.02.2015г. въззивният съд не е допуснал събиране на исканите от въззивника доказателства във въззивната фаза на производството.

            В с.з., въззивникът Д.Х.К., редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник адв. Р.Г., който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея съображения. Моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло и да постанови ново, с което отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемото дружество „Стил МС“ ООД, гр. Трявна, редовно призовано се представлява от представител по пълномощие адв. С. ***, който оспорва подадената въззивна жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.  

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния и въззивния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно и правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения.

Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на атакуваното решение са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен положителен установителен иск за установяване дължимостта на вземане по Запис на заповед, издаден на 18.07.2013г., за което вземане на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок, намиращ правното си основание в чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

Тъй като в случая се цели установяване съществуването на вземане, обективирано в запис на заповед, представляващ от една страна абстрактна сделка, а от друга – частен писмен документ, вид ценна книга, то съдът трябва да направи проверка дали са спазени изискванията на закона относно формалните реквизити на записа на заповед, т.е редовността му от външна страна, но и трябва да обсъди всички наведени доводи за недължимост на оспорената от длъжника в заповедното производство сума.

На първо място, при извършване на проверка относно наличието на формалните реквизити на записа на заповед, които са съществено условие за неговата действителност, съдът констатира, че същият е редовен от външна страна, т.е. налице са всички изискуеми съгл. разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити. Ответникът – длъжник /издател/ не оспорва подписа си, положен върху записа на заповед. Не се оспорва нито издаването на записа на заповед, нито предявяването му за плащане на посочения падеж – 29.05.2014г.

На следващо място, с оглед самото твърдение на ищеца в исковата молба за наличие на каузално отношение между него и издателя, обезпечено със записа на заповед, съдът следва да извърши проверка на фактите и обстоятелствата, свързани със съществуването на вземането по самата каузална сделка, респ. с  изпълнението или неизпълнението на задълженията по нея. Абстрактният характер на записа на заповед не дава основание той да се разглежда откъснато от каузалното отношение между страните в случай, че се твърди такова. Когато страните по менителничната сделка съвпадат с тези по каузалната, възраженията, произтичащи от каузалната сделка, представляват лични възражения срещу носителя на менителничното право. Поради това издателят на запис на заповед има право да релевира спрямо поемателя възражения, основани на каузалните отношения с него. При възникнал спор между издателя и поемателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респективно съществуването на оспореното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество проверява фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по каузалната сделка, съответно дали вземането съществува или не.

В случая между страните не се спори, че процесния запис на заповед е издаден като обезпечение на възникнало и съществуващо между страните каузално отношение – договор за паричен заем в размер на 6000лв.

Възражението на ответника е за пълно погасяване на задължението по договора за заем, от там и недължимост на сумата по записа на заповед, обезпечаващ договора за заем. Тежестта на доказване на този правопогасяващ вземането на ищеца факт – плащане за сумата от 6000лв., се носи от ответника, който по пътя на пълното, главно и пряко доказване следваше да установи този факт. Годни доказателствени средства в тази насока от ответника няма ангажирани. Правилно районният съд не е допуснал събиране на гласни доказателства относно погасяването на установеното с писмен акт парично задължение, с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. Обясненията на страните не установяват този факт, още повече, че те нямат материална доказателствена сила, а и управителя на ищцовото дружество не е направил признание на твърдения от ответника факт /удържани суми от заработката му като секач за погасяване на заема/. Годни писмени доказателства не са представени. Единственото ангажирано писмено доказателство от страна на ответника не установява по безспорен начин твърдения от него факт на удържане на суми от заработката му, тъй като представяла само едно изявление, като даже не е означен автора му. Положените към съответните изявления за платени и удържани суми три подписа не съдържат означение на кого принадлежат. Не е установено изявлението в този документ да изхожда от кредитора – ищеца чрез негов представител, като няма и твърдения в тази насока, за да се приеме, че документа удостоверява неговата воля за приемане на плащането по договора за заем чрез удръжка на съответна сума. Напротив, представителя по закон на кредитора при отговора на въпроси по ред на 176 от ГПК, категорично е отрекъл извършването на такива удръжки. Евентуално посочения документ произхожда от ответника - длъжник, но даже и това обстоятелство не е безспорно установено, като само по себе си то не е годно да установи твърдяното погасяване на задължението. 

С оглед изложеното, съдът намира, че по категоричен начин се установи съществуването на задължението на ответника Д.К. по каузалната и абстрактната сделка и предявеният по отношение на него положителен установителен иск е основателен и следва да се уважи.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Правилно и законосъобразно районният съд е определил дължимите на ищеца разноски, възложени върху ответника, с оглед основателността на исковата претенция.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника, като той следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 700лв.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, предл. второ от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №1027/10.12.2014г. по гр.д.№3882/2014г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

ОСЪЖДА Д.Х.К. с ЕГН ********** *** да заплати на „СТИЛ МС“ ООД, ЕИК 107020184, със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул.“Х. Б.“ №*, представлявано от управителя М.М. сумата от 700лв., представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.