Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 23.03.2015 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 84 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. К. в качеството му на пълномощник на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Ш. с.“ № *, с която е обжалвано решение № 1024/08.12.2014 г. по гр.д. № 3265 от 2014 г. по описа на СлРС, с което е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено по отношение на въззивника, че Г.К.Г. ЕГН********** *** *-*-* дължи сумата от 1385.16 лв., представляваща главница за доставена консумирана питейна вода на адрес ГР. С., УЛ. „Х. Д.“ *-* за периода от 01.01.2011 г. до 31.10.2013 г., мораторна лихва в размер на 179.81 лв. изтекла към 16.12.2013 г. , ведно със законната лихва , считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.05.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по ч.гр.д. № 21.27.2014 г. по описа на СлРС в размер на 32.20 лв. Искът е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно  и незаконосъобразно, както и необосновано.  Посочва  се, че ответникът е било безспорно установено по делото, че е потребител на въззивното дружество. Фактът, че бракът между него и бившата му съпруга е бил прекратен и жилището било предоставено на съпругата му не лишавало ответника от правото на собственост, а същият продължавал да е собственик на ½ ид.ч. от него и като такъв се явява потребител на услугите на въззивника. Страната посочва, че ответникът не е оспорил своето качество на потребител.  Твърди се , че начисления разход за вода е бил правилно определен, тъй като водомерът на ответника не представлявал годно средство за измерване, а той не е бил отстранил неговата неизправност, поради което следвало да заплати количеството вода така както му е начислено. Моли се да се отмени обжалваното решение, да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции.

         В законния срок, посочен в чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

Страните не са направили доказателствени искания. 

В съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв.К., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият Г. в съдебно заседание се явява лично и моли да се потвърди решението на РС-Сливен.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 15.12.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 16.12.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законноустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск за осъждане на ответника Г.Г. да заплати сумата от 1564.97 лв., от които главница 1385.16 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.01.2011 г. до 31.10.2013 г. в имот находящ се в ГР. С., УЛ. „Х. Д.“ *-*, както и мораторна лихва в размер на 179.81 лв. натрупана към 16.12.2013 г.  Била е претендирана и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в заповедното производство в размер на 32.30 лв.

Съдът намира, че от представените по делото доказателства K.безспорно е установено качеството на потребител на ответника Г.. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, потребители на услугите на „В и К“ са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти.  Ответникът по иска в нито един момент не е отричал, че той е собственик на имота, на който е била доставяна вода, находящ се на адрес ГР. С., УЛ. „Х. Д.“ *-*. В с.з. той е потвърдил, че е ползвал вода и че действително дължи „някаква сума“. Че ответникът е собственик на процесния имот по косвен път се установява и от представеното по делото копие от решение № 556/08 от 18.04.2008 г. , с което  посоченото по горе жилище е предоставено за ползване на бившата съпруга на ответника – . В решението е посочено, че  Г. и П. освен процесното жилище притежават и друго, което има характер на вила. В представените по делото  карнети ответникът е посочен като титуляр на партидата. Той не е оспорил това свое качество. Всички негови възражения са насочени в посока, че макар да е бил ползвател на услуги предоставени от ищцовото дружество, не дължи сумите, така както са посочени в исковата молба.  Това негово твърдение обаче не е подкрепено от представените по делото доказателства. Напротив: от представените писмени доказателства – карнети за адрес за 2011, 2012 г., 2013 г. е видно, че на ответника ежемесечно са му били начислявани определено количество потребление за вода, които той  не е заплащал. Ответникът не отрича, че е бил ползвател на водата. От представения по делото констативен протокол от 22.03.2013 г., от предписание за отстраняване на неизправност на водомер от 22.03.2013 г., двустранен протокол за демонтаж и монтаж на водомер от 16.04.2013 г., както и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Бекова се установи, че водомерът на ответника е бил неизправен и не е отчитал правилно изразходваното количество вода, поради което на него са му били начислявани, съобразно изискванията на Наредба № 4/2004 г.,  служебно първоначално по 6 куб.м. на човек използвана вода, а на всяко тримесечие същите се били увеличавали с 1 куб.м. вода. Съдът намира, че служителите на  въззивното дружество са процедирали съобразно изискванията на закона и по-специално на чл.39 ал.5 и ал. 6 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в която е посочено, че по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В разпоредбата на ал.6 е посочено, че до поставяне на индивидуални водомери в сгради етажна собственост с повече от един потребител определените  в ал.5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб.м. за всеки обитател.  В настоящия случай обитателите на процесното жилище са били двама /признание на ответника извършено в с.з./ и правилно са им били начислявани дължимите суми за потребено количество вода.

С оглед гореизложеното съдът намира, че е основателен предявеният иск за заплащане на главницата от 1385.16 лв. за доставена и консумирана питейна вода за периода от 1.01.2011 г. до 31.10.2013 г. на адрес ГР. С., УЛ. „Х. Д.“ *-*. С оглед уважаването на този иск, който има характер на главен, следва да бъдат уважени и акцесорните искове, а именно ответникът да бъде осъден да заплати мораторна лихва в размер на 179.81 лв. към 16.12.2013 г. , законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 13.05.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по заповедното производство в размер на  32.30 лв.

Предвид уважаването на въззивната жалба в полза на въззивника следва да бъдат присъдени деловодни разноски за първа инстанция в размер на 435.00 лв., от които  360.00 лв. адвокатско възнаграждение и 75.00 лв. държавна такса, както и деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 37.50 лв. заплатена държавна такса.

По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ОТМЕНЯ решение № 1024/08.12.2014 г. по гр.д. № 3265/2014г. по описа на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ОСЪЖДА Г.К.Г. ЕГН********** *** *-*-* да ЗАПЛАТИ  на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Ш. с.“ № * сумата от 1385.16 /хиляда триста осемдесет и пет лева 0.16 ст. / лв., представляваща главница за доставена консумирана питейна вода на адрес ГР. С., УЛ. „Х. Д.“ *-* за периода от 01.01.2011 г. до 31.10.2013 г., мораторна лихва в размер на 179.81 /сто седемдесет и девет лева  0.81 ст./ лв. изтекла към 16.12.2013 г. , ведно със законната лихва , считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.05.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по ч.гр.д. № 21.27.2014 г. по описа на СлРС в размер на 32.20 /тридесет и два лева  0.20 ст. / лв.

 

ОСЪЖДА Г.К.Г. ЕГН********** *** *-*-* да ЗАПЛАТИ  на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Ш. с.“ № * сумата от 435.00 / четиристотин тридесет и пет лева/ лв. деловодни разноски за първа инстанция, от които  360.00 /триста и шестдесет/ лв. адвокатско възнаграждение и 75.00 /седемдесет и пет/ лв. държавна такса, както и деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 37.50 /тридесет и седем лв. 0.50 ст./ лв. заплатена държавна такса

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.