Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 49

гр. Сливен, 06. 03 .2015г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                М. БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  85   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 992/28.11.2014 г. по гр. д.№ 2101/2014 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдена „Общинска охрана и СОТ – Сливен” ЕООД , ЕИК 119547647 с адрес на управление гр. С., бул. „Ц. О.” № * , представлявано от К.И.А. да заплати на Д.Й.П. ЕГН ********** *** сумата от  2127.85 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд по 20 мин. за всички календарни дни за периодите от 01.04.2012 г. до 31.12.2012 г. и от 1.01.2013 г. до 14.08.2013 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 12.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска до пълния претендиран размер като неоснователен и недоказан. Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца и сумата от  1405.66 лв. , представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд през почивни и празнични дни по охрана на спортни културни мероприятия за периодите от 1.04.2012 г. до 31.12.2012 г. и от 1.01.2013 г. до 14.08.2013 г., ведно със законната лихва считано от предявяването на иска до окончателното изплащане.С решението страните са осъдени да заплатят разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, в която се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.  Развиват се съображения, че съдът неправилно е приел, че служебните задължения на ищеца са изисквали личното му присъствие при сдаване и приемане на оръжието и при самите мероприятия. Тези задължения са му били вменени с длъжностната характеристика. Сочи се, че немотивирано съдът е кредитирал показанията на свидетелите – бивши служители на ответното дружество, които са в близки отношения с ищеца и заинтересовани от изхода на делото. Съдът не се е съобразил с първоначалната съдебна експертиза, а допълнителната е била по повод направено искане , но без да се установи по безспорен начин дали реално е имало сдаване и приемане на оръжието и как на практика се осъществявало.  Излагат се съображения, че съдът е уважил иска без анализ на събраните по делото доказателства. Сочи се че е допуснато нарушение на чл. 143 и чл. 144 от КТ и се иска отмяна на атакуваното решение  и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

 В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Излагат се съображения във връзка със събраните поделото доказателства, сочи се че  разпитаните свидетели не могат да се приемат за заинтересовани, а обстоятелството дали е полаган извънреден труд може да бъде установявано и чрез свидетелски показания. Излагат се съображения относно обосноваността на  изводите на съда, а от там и за правилността на този съдебен акт. Моли се  да бъде потвърдено решението.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с. з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба, излагат се съображения за неоснователността на претенциите.

В с.з. въззиваемият се явява лично и оспорва основателността на подадената жалба, поддържа съображенията изложени в отговора.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче, не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  уважаване на иска.

В случая е предявена искова претенция за заплащане на  извънреден труд, като ищецът е претендирал, че му се дължи заплащането на извънреден труд свързан с полагането му за всеки ден във връзка със задълженията му по предаване  и приемане на оръжието от охранителите в дружеството, както и възнаграждение за извънреден труд през почивните и празнични дни по охрана на спортни и културни мероприятия.

Извънредният труд е работа по трудовото правоотношение между служители и работодатели. Този труд винаги е свързан с ефективна работа и освен това тази работа се извършва извън установеното по трудовото правоотношение редовно работно време. В конкретния случай е безспорно какво е било работното време на ищеца. Той твърди, че при полагането на извънредния труд са нарушени предварително установените по трудовото правоотношение продължителност и разпределение на работното време. Такова нарушение може да стане с работа преди началото на работното време, след изтичането на работното време за съответния календарен период, по време на установените почивки или по време на официален празник.  Именно в тази насока са били претенциите на ищеца. В случая е било установено, че работодателят е водил специална книга за отчитане на извънредния труд. Тази книга е официален удостоверителен документ относно количеството и времето на полагане на извънредния труд, неговото основание, лицето което го е положило, изплатеното трудово възнаграждение, денят определен за почивка при извънреден труд през двата почивни дни.  В тази книга обаче не е било установено ищецът да е полагал такъв извънреден труд. Поради това ищецът се е опитал да докаже полагането на такъв извънреден труд чрез свидетелски показания.  Районният съд, за да постанови своето решение, е приел за доказано въз основа на тези свидетелски показания, че  ищецът е положил такъв извънреден труд по начина описан по-горе за процесните периоди. Безспорно е обаче, че извънредния труд е работа, която се извършва по разпореждане или със знанието на работодателя или пък на определени лица от състава на ръководството на предприятието. Чрез разпореждане за работа извън установеното по трудово правоотношение работно време работодателят задължава работника или служителя да изпълни съответната задача.  По начало това разпореждане трябва да бъде в писмена форма и е безспорно, че в случая няма такива разпореждания, поради което следва да се приеме, че ищецът се е позовал на мълчаливото допускане от страна на работодателя на полагането на такъв труд.  Извънредният труд може да се допуска мълчаливо със знанието и без противопоставянето на работодателя. В този случай служителят по своя инициатива решава да извърши определена работа извън установеното по трудовото правоотношение работно време. Това обаче не е достатъчно, за да бъде квалифицирана тази работа като извънреден труд.  Необходимо е работодателят да узнае по някакъв начин за извършването й. Това може да стане или като служителят сам го информира или пък като работодателят получи информация от друг служител. Като узнае за полагането на този извънреден труд, работодателят не трябва да предприема действията за неговото преустановяване. Само така мълчанието на работодателя има значението на съгласие с действията на служителя и тогава то се приравнява на издаването на изрично разпореждане за полагане на извънреден труд. От събраните по делото доказателства е безспорно,че работодателят  не е бил уведомен за евентуалното полагане на извънреден труд от ищеца.

Събраните по делото доказателства не дават достатъчно основание да се приеме, че такъв извънреден труд е бил полаган. Вярно е, че на служителя е било вменено задължение да следи за сдаване и приемане на оръжието на охранителите, но изрично е било посочено мястото където следва да става това.  Свидетелските показания, тези на свид. Иван Баев, сочат съвсем друго място където се осъществявало предаването му. Така е основателна жалбата в частта, в която се поддържа че е недоказано твърдението за полагане на извънреден труд свързан със сдаване и приемане на оръжието от охранителя.  Освен това заповедта свързана с правилното съхранение, поддръжка, получаване и сдаване на служебното оръжие не изисква служителят лично да присъства  при сдаването и приемането на оръжията между охранители, както и при сдаването и приемането на смяната на даден обект, а е свързана само със задължение по организацията на този процес.

Недоказано е и твърдението, че е полаган извънреден труд през почивни и празнични дни свързан с охраната на спортни и културни мероприятия.  От длъжностната характеристика на ищеца е видно, че в неговите задължения  е влизало да организира и ръководи охраната на масови мероприятия по сключени с възложителите договори.  В изпълнение именно на тези свои задължения ищецът  е организирал охраната на посочените мероприятия като е изготвял съответните документи, но не е доказано той да е присъствал при реалното й осъществяване. В плановете за охрана на спортните мероприятия са посочени лицата, които са осъществявали тази охранителна дейност и не се установява ищецът да е участвал реално при извършването й. Поради това настоящият състав намира, че предявените искове се явяват неоснователни и недоказани, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което претенциите да бъдат отхвърлени.

Въззивната страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 1298,92 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и държавни такси пред тази инстанция и отхвърлената част от разноските пред първата инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ  решение № 992/28.11.2014 г. по гр. д.№ 2101/2014 г. на Сливенския районен съд, В ЧАСТТА с която е осъдена „Общинска охрана и СОТ – Сливен” ЕООД , ЕИК 119547647 с адрес на управление гр. С., бул. „Ц. О.” № * , представлявано от К.И.А. да заплати на Д.Й.П. ЕГН ********** *** сумата от  2127.85 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд по 20 мин. за всички календарни дни за периодите от 01.04.2012 г. до 31.12.2012 г. и от 1.01.2013 г. до 14.08.2013 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 12.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата както и в ЧАСТТА  с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца и сумата от  1405.66 лв. , представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд през почивни и празнични дни по охрана на спортни културни мероприятия за периодите от 1.04.2012 г. до 31.12.2012 г. и от 1.01.2013 г. до 14.08.2013 г., ведно със законната лихва считано от предявяването на иска до окончателното изплащане и в ЧАСТТА с която, „Общинска охрана и СОТ – Сливен” ЕООД , ЕИК 119547647 с адрес на управление гр. С., бул. „Ц. О.” № * , представлявано от К.И.А.  е осъдено да заплати на Д.Й.П. ЕГН ********** *** сумата от  399,71 лева разноски  и в частта с която „Общинска охрана и СОТ – Сливен” ЕООД , ЕИК 119547647 с адрес на управление гр. С., бул. „Ц. О.” № * , представлявано от К.И.А.  е осъдено да заплати държавна такса в размер на 141,35 лева КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Й.П. ЕГН ********** *** против „Общинска охрана и СОТ – Сливен” ЕООД , ЕИК 119547647 с адрес на управление гр. С., бул. „Ц. О.” № * , представлявано от К.И.А. искове за заплащане на сумата от  2127.85 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд по 20 мин. за всички календарни дни за периодите от 01.04.2012 г. до 31.12.2012 г. и от 1.01.2013 г. до 14.08.2013 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 12.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от  1405.66 лв. , представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд през почивни и празнични дни по охрана на спортни културни мероприятия за периодите от 1.04.2012 г. до 31.12.2012 г. и от 1.01.2013 г. до 14.08.2013 г., ведно със законната лихва считано от предявяването на иска до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА Д.Й.П. ЕГН ********** *** да заплати на  „Общинска охрана и СОТ – Сливен” ЕООД , ЕИК 119547647 с адрес на управление гр. С., бул. „Ц. О.” № * , представлявано от К.И.А. сумата от 1298,92 лв.  / хиляда двеста деветдесет и осем лева  и 92 ст./ представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и държавни такси пред тази инстанция и отхвърлената част от разноските пред първата инстанция.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: