Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

Гр.Сливен, 06.03.2015г

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  шести март , през двехиляди и петнадесета година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                                                  ВАНЯ АНГЕЛОВА

     като разгледа докладваното от съдия Ваня Ангелова в.гр.дело № 88 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 463 вр. с чл. 278 от ГПК.

    Образувано е по жалба на присъединения взискател  „Българска банка за развитие“АД-гр.София срещу извършено с протокол от 08.01.2015г  разпределение  на  постъпила сума  от  публична продан на недвижим имот по изп.дело № 1656/2011г на ЧСИ П.Г., с рег. № 837 и район на действие СлОС.

     В жалбата  се твърди, че извършеното разпределение е неправилно, тъй като ЧСИ не съобразил, че първоначалният взискател „Юробанк“АД и новоконституираният въз основа на суброгация взискател „Българска банка за развитие“АД ползват една и съща привилегия по чл. 136 т.3 от ЗЗД, произтичаща от учредената въръху продадения имот ипотека, като обезпечение на отпуснатия на длъжника кредит. При правилното приложение на закона ЧСИ следвало да извърши разпределение на получената при проданта сума от 11 261 лв след като приспадне 99.10лв такси, на основание чл. 460 от ГПК задели суми първо за вземанията на „Юробанк България“АД за разноски и обезпечаване по изп.дело / чл. 136 т.1 от ЗЗД/, след което за данъка на имота / чл. 136 т.2 ЗЗД/, като сумата след удовлетворяване на тези вземания следвало да се разпредели между „Юробанк България“АД и „Българска банка за развитие“АД за погасяване на вземанията им  съразмерно / чл. 136 т.3 ЗЗД/.  Вместо това, ЧСИ разпределил суми само за първоначалния взискател, без да съобрази, че предвид суброгацията, вземането на „Българска банка за развитие“ АД също се явява обезпечено с ипотека. Съгласно условията на гаранцията, тя покривала само главницата по договора за кредит, поради което  „Българска банка за развитие“ АД-София изплатила само сумата на непогасената главница по изп.лист. Твърди се, че разпределението е следвало да се извърши по следния начин: Общата сума за разпределение  била 11 161.90лв, от които: 1/ 1220.97лв-  за вземания на „Юробанк България“АД за разноски и обезпечаване по изпълнителното дело ; 2/ 1292.25лв- вземания за данък на имота; 3/ 7648.68лв- следвало да се разпределят съразмерно между взискателите „Юробанк България“АД и „Българска банка за развитие“ АД, като се съобрази съотношение на вземанията им.  Вземането по чл. 136 т.3 от ЗЗД на „Българска банка за развитие“ АД, било в размер на сумата 50 243.14лв, представляваща платената главница по изпълнителния лист, ведно със законната лихва от 23.11.2011г/ датата на плащането/ до 08.01.2015г/ датата на постановлението за разпределение/, в размер на 16072.56лв. Вземането на „Юробанк България“АД било в размер на законната лихва върху същата главница, считано от 25.10.2011г / датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/ до датата на плащането – 23.11.2011г, както и сумата 6712.40лв., включваща присъдената в заповедното производство мораторна лихва от 4423.09лв за периода 21.01.2011г- 21.10.2011г, както и сумата 2289.31лв- разноски в същото производство. Твърди се, че към датата на разпределението, обезпечеените с ипотеката вземания на взискателите по изп.дело били  следните: 1/ за  „Юробанк България“АД- 6712.40лв, присъдени по изпълнителния лист и незаплатени със съброгационното плащане по гаранцията и 427.71лв- лихва ; 2/ за„Българска банка за развитие“ АД – 50 243.14лв/ плащане, предизвикало суброгацията/ и 16072.56лв- законна лихва, начислена след извършването му. 

     Иска се отмяна на извършеното разпределение  и постановяване на ново разпределение при спазване на правилата за извършването му и при съобразяване на чл. 74 от ЗЗД и чл. 429 ал.1 от ГПК, по силата на които, преминалото върху присъединения взискател вземане се ползва със същата привилегия, както и на първоначалния взискател.

     Друтият взискател по изп.дело „Юробанк България“АД- гр.София и двамата солидарни длъжници  ЕТ“Сотиби - С.К.“, представлявано от С.И.К. и К.К. С.  не  са  изразили становище по жалбата. 

     В съотвествие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви.

     След като се запозна с жалбата и изпълнителното дело,  съдът  прие за установено от фактическа страна следното:

    Изп.дело №  20118370401656 по описа на ЧСИ П.Г. с рег. № 837 и район на действие СлОС, е образувано по  молба на  „Юробанк и ЕФ Джи българия“АД- гр.София  въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 6367/2011г на СлРС  за солидарното осъждане на ЕТ“Сотиби - С.К.“***, представлявано от С.И.К. и К.К. С. да  заплатят сумата 50243.14лв- главница по договор за банков кредит  от 28.08.2008г,  продукт „Бизнес помещения ГФМК“,      изменен с анекси № 1/09.11.2009г и № 2/19.11.2010г, договорна лихва в размер на 4423.09лв, начислена за периода 21.01.2011г- 21.10.2011г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 25.10.2011г до окончателното изплащане и  2289.31лв- разноски.

       С нотариален акт №  № 55 от  29.08.2008г, т.8, рег. № 11933, дело №1278/2008г на Нотариус Елена Шидерова с рег. № 128 и район на действие СлРС, е  учредена договорна ипотека  в полза на„Юробанк и ЕФ Джи България“АД,  обезпечаваща  вземането на банката по договора за банков  кредит от 28.08.2008г,  върху следните два имота : 1/ ПИ с идентификатор № 25, находящ се в землището на с.Селиминово, общ.Сливен, с площ от 2.035 кв.м., ведно с построените в имота две  сгради/ - краварник с площ от 597 кв.м. и  склад за зърнени храни с площ от 20 кв.м., при подробно посочени граници; както и 2/ краварник № 3, находящ се в землището на с.Селиминово ,общ.Сливен, обл.Бургас, целия с площ от 628 кв.м., заедно с прилежащата земя от 1405 кв.м., при посочени граници.

      Тъй като не е извършено плащане от длъжниците след получаване на поканата за доброволно изпълнение, взискателят насочва изпълнението върху първия ипотекиран имот.

      По негова молба е наложена  възбрана върху двата ипотекирани  имота, както и върху още  един имот, собственост на длъжника С.К., представляващ нива от 3,586 дка, находяща се в в землището на с.Калояново, общ.Сливен,  м.“Кавашки чеир“, парцел 103,  масив 39.

      На 18.01.2012г ЧСИ П.Г. извършва опис  на един от  ипотекирананите имоти, представляващ ПИ с идентификатор № 25, ведно с построените в него краварник и склад за зърно.

      Назначава вещо лице, което за определи пазарната му стойност.

      С  обявление за публична продажба от 30.01.2012 обявява на заинтесованите лица, че в сградата на РС-Сливен ще се проваде публична продан на имота от 04.02.2012г до 04.03.2012г, при първоначална цена от  33 750лв. / 70% от първоначалната/.      

     С констативен протокол от 30.01.2012г, ЧСИ констатира, че  проданта е редовно разгласена.

     Тъй като не се явявят кандидат- купувачи  на имота, с постановление от 05.03.2012г, ЧСИ обявява публичната продажба на имота за нестанала.

     С обявление за публична продажба на същия имот от 13.03.2012, ЧСИ обявява, че ще извърши нова продан, в периода от 24.03.2012г до 24.04.2012г, при първоначална цена от 27 000лв.

     С постановление от 25.04.2012г ЧСИ констатира, че не се явили кандитат-купувачи на имота и обявява публичната продан за нестанала.

      По молби на взискателя е насрочена нова продан на имота още осем пъти, като и осемте  проданта е обявена за нестанала поради неявили се  кандидати  да закупят имота.

      Последната публична продан е била насрочена с обявление за публична продажба на недвижим имот от 09.10.2014г, в периода от 18.10.2014г до  18.11.2014г, при първоначална цена от 11 250лв,            

      В периода на проданта е постъпило само едно писмено наддавателно предложение- от С.  Й. С., който предлага  да  закупи имота на цена от 11 261лв и внася задатък от 10%.

      С протокол за постъпили наддавателни предложения  по насрочената публична  продан и на купувач от 19.11.2014г, съдебният изпълнител обявява за купувач на имота единствения наддавач при проданта, за цена от  11 261лв.  

     С постановление за възлагане на недвижим имот от 26.11.2014г му възлага  собствеността върху имота.

     На 18.11.2014г адв. И., в качеството му пълномощник на „Българска банка за развитие“АД-гр.София моли представляваната от него банка да бъде конституирана като взискател по изпълнителното дело  и след като бъдат съобразени датата и обхвата на суброгацията, да бъдат събрани от длъжника ЕТ“Сотиби-С.К.“ и другите солидарни длъжници главницата, лихвата и разноските по изпълнителния лист.

      В молбата  твърди, че въз основа постъпило на 12.07.2011г искане и поради неплащане на длъжника ЕТ “Сотиби-С.К.“, „Българска банка за развитие“АД изплатила на „Юробанк България“АД главницата от 50 243.14лв, по предоставена в нейна полза банкова гаранция реф. №590/760/089 от 05.02.2009г, в обезпечение на отпуснатия на  длъжника в рамките на  „Гаранционен фонд микрокредитиране“ кредит в размер на 50 000лв.

      Към молбата са приложени банкова гаранция реф. № 590/760/089 от 05.02.2009г, искане за изплащане на сумите по банковата гаранция от „Юробанк България“АД и платежен документ за плащането на  сумата  50 243.14лв. 

      С разпореждане за присъединяване на кредитор от 26.11.2014г съдебният изпълнител присъединява като взискател по изпълнителното дело „Българска банка за развитие“АД-гр.София за сумата 50 243.14лв,  представляваща главница по договора за банков кредит от 28.08.2008г, ведно със законната лихва от 24.12.2011г. 

      На 08.01.2015г е съставен протокол за разпределение на постъпилата сума от публичната продан. В този протокол ЧСИ  е отразил,  че взискателите по изпълнителното дело са четирима и имат следните вземания: 1/„Юробанк България“АД –общо 9 774.72лв, от които 2220.97лв- разноски по изп.дело; 2/„Българска банка за развитие“АД- 65 859.53лв; 3/ Община Сливен – задължения за данък върху имота в размер на 1292.25лв   и 4 /ТД на НАП- Бургас- 20.15лв.

       Постъпилата сума от проданта на имота е 11261лв.

        След удръжката на дължимите такси на ЧСИ в общ размер на 99.10лв/ включващи  по т.5 от ТТРЗЧСИ- 48 лв и по т.ТТРЗЧСИ- 51.10лв/, остава сума за разпределение в размер на 11 161.90лв.

       Тази сума е разпределена  от ЧСИ по следния начин:

       1/ На основание чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД- вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение – 2220.97лв.

       2/На основание чл. 136 ал.1 т.2 от ЗЗД- вземания на община-Сливен за дължими данъци на имота в размер на 1292.25лв

      3/ На оснавание чл. 136 ал.1 т.3 от ЗЗД- вземания на ипотекарния кредитор „Юробанк България“АД-   7553.75лв,

      4/ На основания чл. 136 ал.1 т.6 от ЗЗД- взамания на държавата/ТД на НАП-гр.Бургас/ в размер на 20.15лв

       5/ Остатъка от сумата в размер на 74.78лв е заделена за присъединения кредитор  „Българска банка за развитие“АД-гр.София

      Разпределението е изготвено с прокол от 08.01.2015г, а страните са били призовани да се явят за предявяването му на 16.01.2015г. 

      Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално допустима–подадена  в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване действие  на съдебен изпълнител. 

      Прецена по същество, е неоснователна .

      Атакува се разпределение на получената сума от публична продан   на недвижим имот. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с което се определя редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички кредитори.   

      Съдебният изпълнител извършва разпределението като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които  се ползват с право на предпочително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

      Редът на предпочитателното удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на прилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворянето им – от правилото на съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.

     След като съобрази приложимите законови разпоредби, съдът намира, че разпределението на получената от проданта сума е извършено правилно, при спазване на императивно регламентираната в чл. 136 от ЗЗД последователност на погасяване на вземанията.

    Привилегията по чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД има предвид всички разноски по изпълнителното производство, които са реално сторени. Съдебния изпълнител правилно  е отчел, че  вземанията  за разноски по изпълнението се ползват с право на предпочиталено удовлетворение. Относно техния размер не се спори.

     На следващо място,  с привилегията по чл. 136 ал.1 т.2 от ЗЗД    се ползват вземанията на държавата за данъци върху определен имот. В обжалваното разпределение правилно в този ред е посочена община Сливен за вземанията й МДТ за имота в размер на 1292.25лв, което вземане се установява от писмото на общинска администрация- гр. Сливен  /виж л. 318-320 от изп.дело/.

     Трето място от разпределението заемат вземания с привилегията по чл. 136 ал.1 т.3 от ЗЗД, а именно  взамания, обезпечени с ипотека, от стойността ни ипотекирания имот. В този ред е включено вземането на първоначалния взискател „Юробанк България“АД и ипотекарен кредитор,  възлизащо в размер на 7 553.75лв. Следва да се отбележи, че  е неточно упоменато в протокола за разпределение, че сумата 7 553.75лв  включва главница и лихви, тъй като това е размера само за дължимите лихви  по изпълнителния лист. Главницата по договора за кредит е изцяло погасена чрез плащане от присъединения кредитор в полза на първоначалния, поради което последния има вземане само за лихви и разноски по заповедното производство и по изп.дело.

     В четвърти ред на основание чл. 136 ал.1 т.6 от ЗЗД е заделена сума за  вземания на държавата  в размер на 20.15лв, съгласно представеното от ТД на НАП удостоверение за наличие на задължения/ л 290 от изп.дело/.

    На пето и последно място в разпределението е заделена сума за присъединения взискател, която е в размер на остатъка от продажната цена на имота - 74.78лв

     Недоволството на жалбоподателя  от разпределението на сумата от  проданта  касае  единствено трети ред с привилегията по чл. 136 ал.1 т.3  от ЗЗД.   За  останалите суми по разпределението  не  спори.  

     Неоснователно е възражението на жалбоподателя  за неспазен ред на предпочитателното удовлетворяване на вземанията  по чл. 136 ал.1 т.3  от ЗЗД и в частност невключването му в този ред като взискател с привилигировано вземане, обезпечено с ипотека.  

    Продаденият на публична продан имот е ипотекиран в полза на взискателя „Юробанк България“АД, поради което той  е  ипотекарен кредитор с  прилегия по чл. 136 ал.1 т.3 ЗЗД, даваща  му право да се удовлетвори предпочитателно от стойността на ипотекирания имот.

    Спорният въпрос е дали ипотеката обезпечава вземането и на  присъединения взискател „Българска банка за развитие“АД-София.  

      

       С банковата гаранция реф. № 590/760/089 от 05.02.2009г, „Българска банка за развитие“АД е поела гаранционно-обезпечително задължение спрямо „Юробанк България“АД,  по силата на което  се е задължила да плати чужд дълг в полза на друга банка -„Юробанк България“АД, ако длъжникът не го плати.Банковата  гаранция е договор, с който се обезпечава чуждо задължение спрямо неговия кредитор. Тя попада в категорията на лични обезпечения с оглед задължението, което поема гаранта спрямо наредителя, а именно, да престира на бенефициера съответния паричен еквивалент при неизпълнение на обезпеченото договорно задължение на длъжника-наредител. 

      Банковата гаранция е двустранен, формален,възмезден,  акцесорен,  каузален  договор,  чиято легална дефиниция се съдържа  в чл. 422 от ТЗ.   Тя  е  договор,  с който банката  писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари, съобразно условията,  предвидени в нея.  Не е нито поръчителство, нито встъпване в дълг, а самостоятелен вид правна сделка- едностранна или договор.

     Първичен е договорът между наредителя/ длъжника/ и третото лице и само ако такъв основен договор съществува, има правно основание за сключване на договора за банкова гаранция.

     Предмет на  договора  е изплащане на определена сума пари на бенефициера, т.е. на третото лице, посочено от наредителя, като срещу това  наредителят плаща на банката определено възнаграждение.

     В договора за банкова гаранция участват три лица- наредител  /длъжник по основния договор/, гарантираща банка и бенефициер /кредитор на длъжника по основния договор/. Наредителят, който е длъжник на бенефициера по някакво валутно правоотношение , поръчва на банката-гарант да издаде банкова гаранация, а банката се задължава да плати задължението на наредителя.

     Сумата на гаранцията се фискира като абсолютна величина или процент от задължението на наредителя и обемът на задължението на гаранта може да е по-малък от обема на главния дълг, както е в случая.           

     Наредителят трябва да изпълни задължението си по основния, главен  договор- договора за кредит. Ако не изпълни основното си задължение и вместо него банката-гарант плати дълга изцяло или частично,  той е длъжен да възстанови на банката сумата, платена от нея по гаранцията.

      Банката-гарант от своя страна се задължава да изплати на бенефициера сумата по гаранцията щом  се установи, че наредителят не е изпълнил главния договор.

       С плащането на главницата от гаранта в  полза на банката–кредитор ,  банката-  гарант  се суброгира в правата на  удовлетворения кредитор  до  размера на регресното му вземане. Тя се суброгира и в акцесорните права на кредитора, които имат обезпечителен  характер за главницата, сред които несъмнено е и договорната ипотека. Платилият главницата гарант встъпва в положението на кредитор и заема материалноправното и процесуалноправно положение на кредитора.

      Изплатилият гаранционната сума гарант се суброгира в правата на бенефициера срещу наредителя, а до каква степен ще настъпи суброгацията зависи от това дали плащането по гаранцията покрива цялото или част от задължението на наредителя към бенефициера.  

     В  казуса банката-гарант е заплатила само главницата по договора за банков кредит, поради което банката-кредитор има вземане за лихви и  разноски, което също е обезпечено с ипопеката. Затова, първо трябва бенефициерът / първоначален взискател/  да  удовлетвори  взамането си в пълен размер чрез използване на обезпечението, което има, а останалата част от сумата да послужи за удовлетворяване на гаранта-присъединен взискател. Или, встъпване  ще е допустимо само доколкото гаранта не конкурира бенефициера. От учредените в полза на бенефициера обезпечения  първо  трябва да се удовлетвори той и то  изцяло. Ако след неговото пълно удовлетворяване останат неизползвани обезпечения или неразпределени суми, от тях ще се облагодетелства и гаранта.

     Именно по този начин е процедирал и съдебният изпълнител в прокола за  разпределение на постъпилата сума от публичната продан, заделяйки остатъка от сумата при проданта  за присъединения кредитор.

             Водим от гореизложеното,  Сливенският  Окръжен  Съд

 

Р   Е   Ш  И  :

 

 

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Българска банка за развитие“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Ал.С.“№ *, ет.*, офис № * срещу извършено с протокол от 08.01.2015г разпределение на постъпила сума от публична продажба на недвижим имот по изп.дело  № 20118370401656 на ЧСИ П.Г., с рег.№ 837 и район на действие СлОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

      Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр.Бургас, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: