Р Е Ш Е Н И Е  № 55

 

Гр. Сливен  15.07.2015 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично

 заседание на…………осемнадесети юни ………………………………

през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………М.Т. …………..……и с участието на прокурора……………………………….……..като разгледа  докладваното от  Снежана Бакалова……….….гр.дело № 89 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск е с правно основание чл. 55 ал.1пр.3 от ЗЗД.

          Ищецът Община Сливен твърди в исковата си молба, че трите ответни дружества са съдружници в гражданско дружество „Стройинвест Сливен”, създадено с договор за гражданско дружество от 4.11.2007 г. Въз основа на рамково споразумение от 23.10.2007 г. и проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, открита с решение на кмета на община – Сливен на 7.11.2008 г., между община Сливен и ГД „Стройинвест Сливен”  е сключен договор, по силата на който община Сливен в качеството си на възложител е възложила на ответното дружество по ЗЗД да извърши СМР на обект „реконструкция и оборудване на кухненски блок в Дом за стари хора – Сливен“, съобразно одобрен проект и количествена стойностна сметка на обща стойност 288 369,95 лв. без ДДС, или 346 043,94 лв. с ДДС. Твърди, че съобразно уговореното по чл. 5 от договора е превела на изпълнителя аванс в размер на 40 % от стойността на обекта. С банково бордеро от 14.11.2008 г.  е преведен аванс в размер на 65 700 лв., като с него е усвоен пълния размер на субсидията от републиканския бюджет. На 5.01.2009 г. между страните по договора е подписан акт за установяване състоянието на строежа, при спиране на строителството, с който е установено, че към 5.01.2009 г. състоянието е следното: отпочнати са демонтажни работи, възложено е изготвяне на проект за аспирация, изпълнени СМР няма. На 4.01.2010 г. между страните е подписан акт за установяване на строежа и СМР, с който е установено същото състояние. С протокол от 30.12.2010 г. е установено, че са завършени СМР на обекта на стойност 28 723,41 лв. с ДДС. На ответника е издадена фактура № 10054/30.12.2010 г. с нулева стойност. След извършена проверка от Агенция за държавна финансова инспекция е констатирано, че не са възстановени на община Сливен 36 976,60 лв. във връзка с изпълнението на процесния договор и че е извършено безлихвено кредитиране с бюджетни средства за тази сума. В доклада на същата агенция е отразено, че СМР, които не са изпълнени са на стойност 317 326 лв., а следващата неустойка е в размер на 6 346,52 лв. Твърди се, че община Сливен в качеството си на възложител е изпълнила задълженията си по договора, а ответникът в качеството си на изпълнител до момента, не е изпълнил своите задължения, а именно да извърши уговорените СМР в срока по чл. 6, както и да изготви и представи необходимите документи за разплащане и тези отчитащи СМР. Твърди, че виновното неизпълнение на задълженията на изпълнителя е основание за разваляне на договора, по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, и чл. 262 ал.2 от ЗЗД, предвид продължителната забава на неизпълнението на договорните задължения от ответника, което дава права на кредитора да го развали без предупреждение. Твърди, че настоящата искова молба представлява изявление на възложителя за разваляне на договора. Разваленият договор има обратно действие, поради което ответникът дължи на ищеца връщането на недължимо полученото по договора, а именно, остатъка от сумата платена като аванс, от която са приспаднати извършените СМР. Твърди също така, че съгласно чл. 53 от договора, са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника за неустойка в размер на 0,1 % от стойността на незавършените и непредадени в срок СМР, за всеки просрочен ден, но не повече от 2 процента от стойността им, а именно сумата 6 346,52 лв. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответниците солидарно, в качеството им на съдружници по ГД „Стройинвест – Сливен”, да заплатят сумата 36 976,60 лв., представляваща сума на отпаднало основание, а именно разваления договор от 7.11.2008 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, до окончателното заплащане на сумата и сумата 6 346,52 лв., представляваща неустойка за забава, съгласно чл. 53 от договора. Претендира направените разноски по делото.

          Ответникът „Бул-гейт” ЕООД е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че същият е погасен по давност. Не оспорва фактите, че с другите две ответни дружества е бил съдружник в ГД” Стройинвест – Сливен”, не оспорва факта на сключване на договора при посочените условия, не оспорва факта, че на 14.11.2008 г. от ищеца е преведен аванс в размер на 65 700 лв., не оспорва, че на обекта са извършени СМР на стойност 28 723,41 лв., а остатъка от преведения аванс е 36 976,60 лв. не е използван и че с направеното изявление от ищеца, на основание чл. 262 от ЗЗД, договора е развален с депозирането на исковата молба. Счита, иска за частично основателен по отношение на себе си, тъй като твърди, че е престанал да бъде съдружник в ответното дружество на 9.09.2010 г.  и неговата отговорност не следва да бъде ангажирана солидарно с тази на ответниците, а всеки от ответниците следва да заплати дължимата сума съобразно дела си на участие в дружеството. По предявения иск за заплащане на неустойка, счита същия за неоснователен, тъй като счита, че не са налице условията за заплащане на неустойка за забавено изпълнение, след като договора е развален.

          Ответниците „Топстрой декор” ООД и „Лукском” ЕООД” са депозирали общ отговор, в който оспорват изцяло основателността на предявените искове. Не оспорват факта на сключването на рамково споразумение, сключването на договора, плащането на аванса от 65 700 лв. Не оспорват факта на извършването на СМР за посочената в исковата молба сума. Твърдят, че не са налице условията за разваляне на договора, тъй като ищцовата страна не е изправна страна по договора и не е налице право едностранно да развали облигационната връзка между страните. Счита, че няма направено изявление за разваляне на договора. Оспорва, че ответниците следва да бъдат осъдени при условията на солидарност да заплатят посочената сума, тъй като считат, че не е налице законова разпоредба или изрична уговорка между съдружниците в ответното дружество по ЗЗД, което да установява солидарно отговорност за задълженията на дружеството. Твърди, че е изтекла погасителната давност на потестативното право на възложителя за едностранно разваляне на договора от 7.11.2008 г. , а също така е изтекла погасителната давност за претендиране на вземанията за главница и неустойка. Счита също така, че следва да бъде приспадната гаранцията по чл. 57 от договора от размера на исковата сума в размер в 2 883,70 лв.

          В с.з., чрез своите пълномощници, ищецът поддържа изцяло иска с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Оттегля иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД, по който иск производството е прекратено с влязло в сила определение. Претендира направените разноски.

          Ответникът „Бул-гейт” ЕООД, чрез представителя си по пълномощие моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          Ответниците „Топстрой декор” ООД и „Лукском” ЕООД”, чрез процесуалния си представител молят иска по отношение на тях да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установен следното от фактическа страна:

Ответниците „Бул-гейт” ЕООД, „Топстрой декор” ООД и „Лукском” ЕООД” са съдружници в ГД” Стройинвест – Сливен”. Последното е учреден ос Договор от 04.09.2007г. по реда на чл. 357 до чл. 364 от ЗЗД за извършване на дейност: участие в открита процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, включваща и ремонт на сгради общинска собственост на територията на Община Сливен.

Въз основа на рамково споразумение от 23.10.2007 г. и проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, открита с решение № РД-15-1059/24.07.2007 г. на кмета на община Сливен и приключила със заповед № РД-15-863/03.11.2008 г. на кмета на община Сливен,. между община Сливен и ГД „Стройинвест" - гр. Сливен на 07.11.2008 г е сключен договор.  По силата на този договор, общината възлага на изпълнителя ГД” Стройинвест – Сливен” да извърши срещу възнаграждение СМР на обект „ Реконструкция и оборудване на кухненски блок- Дом за стари хора" - гр. Сливен съгласно одобрен проект и количествено-стойностна сметка общо на стойност от 288 369,95 лв. без ДДС (346 043.94 лв. с ДДС).

В чл. 5 от Договора от е уговорено че Възложителят превежда на Изпълнителя аванс в размер до 40 % от стойността на обекта, в срок до 10 дни от подписването му.Общият срок за изпълнение на договора, според чл. 6. ал. 1 е 180 календарни дни и започва да тече от датата на превод на аванса от Възложителя към Изпълнителя. Съгласно чл. 6. ал. 2 от договора, в срокът по предходната алинея не се включва времето, през което Изпълнителят не изпълнява възложените му СМР, поради неосигуряване на средства за финансиране на обекта отстрана на Възложителя. За тези периоди от време се съставят тристранни протоколи, подписани от Изпълнителя, лицето упражняващо строителен надзор и инвеститорския контрол.

С банково бордеро от  14.11.2008 г. на ГД” Стройинвест – Сливен” е преведен от община Сливен аванс по договора в размер на 65 700 лв., като с него е усвоен пълния размер на субсидията от републиканския бюджет.

На 05.01.2009 г. между Възложителя и Изпълнителя е подписан Акт за установявано състоянието на строежа при спиране на строителството (Образец 10), с който е установено, че към 05.01.2009 г. по строежа състоянието с следното: 1. Част Архитектурна - отпочнати са демонтажните работи, възложено е изготвяне на проект за аспирация, 2. Изпълнени СМР - няма. В т. 4.4. от Акта - „Други изисквания за замразяване, както и необходими мерки при продължаване на строителството“ е посочено: На основание чл. 6, ал. 2 от договора и строителство на обекта от 07.11.2008 г. - липса на финансиране.

На 04.01.2010 г. между Възложителя и Изпълнителя е подписан Акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството (Образец 11), с който е установено, че на 04.01.2010 г. по строежа състоянието е същото, като при предходния акт. 

По двустранно подписан Протокол № 1 (Обр. 19) от 30.12.2010 г. представители на Инвеститора и на Изпълнителя са установили, че са завършени строително монтажни работи на обекта, на обща стойност 28 723,41 лв. с ДДС.

От изпълнителя, след приспадане на аванс от 28 723,41 лв. е издадена фактура №10054/30.12.2010 г. на стойност 0.00 лв.

Видно от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, описаните в акта СМР са извършени на обекта по части: строителна, електро, ВиК и вътрешна газова – общо 29 броя. Извършеният обем от СМР представлява 8,9% от общия обем СМР по договорена стойност. Стойността на извършените и приети СМР отговоря на тази описана в акта.

Към настоящия момент, обектът не е завършен, не е приет, не е въведен в експлоатация. В момента на изготвянето на експертизата обектът е замразена строителна площадка.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, в капиталовата програма за разходи на община Сливен за 2010г., която е част от бюджета на общината за процесния договор и обект са предвидени финансови средства в размер на 50 000лв. с източник на финансиране – средства на общината. С Решение №1001/28.09.2010г. е прието изменение в бюджета и не се предвижда финансиране за обекта.

На 10.11.2008г. между ГД” Стройинвест – Сливен” и „Бул-гейт” ЕООД е сключен договор по силата на който, ГД” Стройинвест – Сливен” възлага на „Бул-гейт” ЕООД да извърши СМР на обект „ Реконструкция и оборудване на кухненски блок- Дом за стари хора" - гр. Сливен на стойност 273 951,45 лв. без ДДС (328 741,74 лв. с ДДС). Срокът на договора е 180 дни от датата на превеждане на аванса в размер на 40% от стойността на обекта. Видно от представената фактура № 556/30.12.2010г. , на „Бул-гейт” ЕООД е фактурирана от ГД” Стройинвест – Сливен”, сумата 22 739,36 лв. без ДДС, представляваща стойността на извършените СМР, приети с акт обр. 19/30.12.2010г. Като реално платена сума е посочено 0 лева, тъй като е приспадната авансова сума.

С Протокол от 09.09.2010г. от Общо събрание на съдружниците на ГД” Стройинвест – Сливен”, съдружникът „Бул-гейт” ЕООД е изключен от състава на дружеството.

По делото е представена многобройна кореспонденция между страните, при която ищецът е изисквал от ответника да изпълни и отечете задълженията си по договора. От разпита на свид. Харалампиев се установява че ответникът ГД” Стройинвест – Сливен” е бил многократно канене да изпълни уговореното, но той не го е направил.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, ценени в тяхната съвкупност. Съдът кредитира изцяло заключенията на изслушаните експертизи. Основните факти по делото не са спорни между страните.

           На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл.55 ал.1 пр. трето от ЗЗД. Същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.

Искът е допустим. Ответникът „Бул-гейт” ЕООД е направил възражение, че предявеният иск е погасен по давност. Възражението е неоснователно.   Искът с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност, която започва да тече от момента на отпадане на основанието за получаване на сумите. В конкретния случай отпадналото основание е развалянето на договора между страните, извършено с изявление от ищцовата страна в исковата молба т.е. давността за предявения иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. трето от ЗЗД, започва да тече от 13.02.2015г.

Ответниците   „Топстрой декор” ООД и „Лукском” ЕООД” са направили в писмения отговор възражение, че потестативното право  на ищеца да развали едностранно процесния договор е погасено по давност. Възражението е неоснователно. Правото на кредитора да развали едностранно един двустранен договор се погасява с петгодишна давност – чл. 87 ал.5 от ЗЗД. Тази давност започва да тече от момента на възникване на това право – т.е. от изтичане на срока на договора без длъжника да е изпълнил по него задължението си, поради причина за която той отговаря. В конкретния случай съгласно чл.6 ал.1 от Договора, срокът на договора е изтекъл на 03.05.2009г. Давност започва де тече от този момент и изтича на 03.05.2013г. В конкретния случай, обаче давността е била прекъсвана с признаването на задължението от ответниците с подписването на Акт образец 10 на 05.01.2009г.; Акт образец 11 на 04.01.2010г. и Акт образец 19 на 30.12.2009г., както и с издаването на фактура №10054/30.12.2010 г. Давността е била прекъсната и с факта на изпълнение на задълженията по договора от страна на ответниците (в този смисъл и задължителната практика в  Решение №1074/28.10.2008г. по гр.д.№ 4593/07г. второ г.о. на ВКС).

По основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:

За да бъде успешно проведен искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД е необходимо ищецът при условията на главно и пълно доказване да установи, че сумата, чието връщане се претендира е платена на основание, което е отпаднало, а в тежест на ответника е да установи основание за задържане на сумата, в случай, че оспорва предявения иск. В случая, за безспорно между страните е прието обстоятелството, че между тях е сключен коментирания в приетата за установена фактическа обстановка договор за извършване на СМР от 07.11.2008г. Безспорно е също така между страните, че ищцовата страна в изпълнение на договорните си задължения е превела на ГД” Стройинвест – Сливен” аванс в размер на 65 700лв.

Ищецът е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил договорните си задължения. Ответниците оспорват неговата изправност, като твърдят че той не е изпълнил задължението си да осигури финансиране за извършваните СМР, а СМР за които е осигурено финансиране са извършени в пълен обем. От събраните доказателства, чрез назначените експертизи се установява че СМР са извършени на стойност по-ниска от преведената авансово сума и че през 2010 по бюджета на община Сливен е било осигурено финансиране за обекта за определен период, макар и в последствие да е било прекратено.

По отношение на реализирането на правото на ищеца да развали договора съдът съобразява следното: Налице са условията на чл. 262 ал.2 от ЗЗД за едностранно разваляне на договора от изправната страна, без на ответника да бъде даван срок за изпълнение. От съвкупната преценка на всички събрани доказателства се установява безспорно, че   ответниците  не само не са извършили в срок уговореното, но и не са извършвали СМР от 2010г. т.е. интересът на възложителя  да получи изпълнение е отпаднал. Извършеното по договора от ответниците представлява минимална част от 8,9% от договорените СМР.

Действията по разваляне на договора са обективирани в исковата молба, чрез която е отправено валидно изявление на възложителя, че разваля сключения договор.

След като договорът между страните е развален, изпълнителят дължи връщането на тази част от сумата, която е получил в аванс за да извърши определени СМР по договора, а  не ги е извършил. Тази сума 36 976,59лв. е получена от него без основание и с нея са се обогатили ответниците. Ответната страна не доказа че е налице основание на което е получила сумата. Исковата сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва за забава, счита от 13.02.2015г. до окончателното заплащане на сумата.

По искането за солидарно осъждане на ответниците да заплатят исковата сума:

Ответниците „Лукском” ЕООД” „Топстрой декор” ООД и „Бул-гейт” ЕООД са били съдружници в ГД” Стройинвест – Сливен” към момента на сключването на договора между ГД и община Сливен. Тримата ответници запазват юридическата си самостоятелност, тъй като ГД няма характер на юридическо лице. Сделката, която е сключена между страните е търговска по определението на чл. 286 от ТЗ и спрямо нея следва да се приложи разпоредбата на чл. 304 от ТЗ, като се приеме че поетите от съдружниците в ГД задължения са поети солидарно от всички дружества, участващи в гражданското дружество. За поетите солидарно задължения те са получи и процесната сума, като не са изпълнили тези задължения. След развалянето на облигационната връзка между тях те дължат солидарно връщането на сумата, тъй като същата е била получена от тях в качеството им на солидарно задължени лица. Основанието за връщане на сумата не е договорно задължение, а общата забрана да се разместват блага без основание, но това основание е възникнало именно поради неизпълнението на поетите солидарно задължения и получените суми за тях. В конкретния случай солидарността на ответниците произтича от закона и от вида на задължението за връщане на получената на отпаднало основание сума.

По направеното възражение от съдружника „Бул-гейт” ЕООД, че не дължи връщане на сумата, тъй кат е изключен от ГД: Възражението е неоснователно. Този съдружник действително е изключен от дружеството, но липсват доказателства че е уредил имуществените си отношения с дружеството.

По направеното възражение от ответниците „Лукском” ЕООД” „Топстрой декор” ООД, че ответникът „Бул-гейт” ЕООД следва да носи отговорност за връщане на сумата, тъй като на него са били възложени СМР за конкретния обект – няма пречка за постигане на общата цел съдружниците да сключат и други договори по между си, но те не могат да се противопоставят на лицата, с които е договаряло ГД, тъй като само то е страна по договора за обществена поръчка за извършване на СМР.

При този изход на производството на ищеца се дължат направените разноски в пълен размер – общо сумата 5 858,92лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

          ОСЪЖДА „Лукском” ЕООД”, ЕИК 119634603, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Георги Данчев“,стадион „Хаджи Димитър“ №*,  „Топстрой декор” ООД,  ЕИК 119632456 със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Георги Данчев“,стадион „Хаджи Димитър“ №*,  и „Бул-гейт” ЕООД,  ЕИК 119052485, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж.к. „Д.“ *-*, в качеството им на съдружници ГД” Стройинвест – Сливен”  да заплатят солидарно  на Община Сливен,  ЕИК 000590654, гр. С., бул. „Ц. О.“ №*, сумата 36 976,59лв. (тридесет и шест хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и 59 стотинки) лева, представляваща сума,  която са получили на отпаднало основание – прекратен договор от 07.11.2008г. за реконструкция и оборудване на кухненски блок на „Дом за стари хора – Сливен“  и с която са се обогатили за сметка на ищеца, ведно със законната лихва за забава, считано от 13.02.2015 г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата 5 858,92лв. разноски.

         

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: