Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 39

 

гр.Сливен, 05.05.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на шести април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при участието на секретаря К.И.,

като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА гр.д. № 95 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Н.Н.  против Прокуратура на РБ, в която се твърди, че ищецът е бивш служител на МВР, не е осъждан, и няма данни на противообществени прояви, както и че няма водени срещу него наказателни производства. Твърди се, че през м.септември 2010г., против него е било образувано наказателно производство,  а именно досъдебно производство № 80/2010 г. по описа на Следствен отдел при Окръжна прокуратура – Сливен. Разследването се е водило за извършени престъпления от общ характер, като към момента на образуването на наказателното производство, ищецът е бил на длъжност „Разследващ полицай“. През м.октомври 2010г., поради образуваното против него наказателно производство, ищецът е бил отстранен от длъжността, която е заемал и преместен на длъжност „Районен инспектор”.

Твърди се още, че с Постановление от 18.04.2011 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем, за извършени престъпления по чл.311 ал.1 от НК и по чл. 288 вр. с чл.18 ал.1 предл.1 от НК, за които се предвижда наказание лишаване от свобода  от 1 до 6 години. Постановлението е било предявено на 3 май 2011 г. и ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем. На 9 май 2011 г. са предявени и материалите по делото. След предаване на досъдебното производство в Районно прокуратура – Сливен, наблюдаващия прокурор е изготвил обвинителен акт, който е бил внесен в съда. По повод на това, пред Сливенския районен съд е било образувано НОХД № 913/2011 г. Внесеното наказателно производство е било върнато на Прокуратурата с разпореждане  на съдията-докладчик. Разпореждането е било обжалвано и потвърдено от въззивната инстанция. Делото е било внесено отново в съда на 2.09.2011 г. като е образувано НОХД № 1395/2011 г. на Сливенския районен съд. Посочва се, че по делото са проведени 4 съдебни заседания, с участието на ищеца, като производството е приключило с Присъда № 274/21.3.2012 г., с която ищецът е бил признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 311 ал.1 от НК, и признат за невиновен по обвинение  за извършено престъпление по чл. 288 вр. чл. 18 ал.1 предл.1 от НК.

Постановената присъда относно нейната осъдителна част е била обжалвана от ищеца, а в нейната оправдателна част е била протестирана от Районна прокуратура -Сливен. По повод на това било образувано ВНОХД № 244/2012 г.   на Окръжен съд – Сливен. Постановена е присъда № 3/12.07.2012 г. на СлОС, с която първоинстанционна присъда, в нейната осъдителна част е отменена и е постановена нова, с която подсъдимият е признат за невиновен, а в оправдателната част присъдата е била потвърдена изцяло.

 Така постановената нова присъда е била протестирана пред касационна инстанция изцяло. По повод на това било образувано дело № 1723/2012 г. по описа на ВКС. По делото е постановено решение  № 551/20.3.2013г. с което присъда № 3/12.07.2012 г., постановена по ВНОХД № 244/2012 г. на СлОС, е била отменена в нейната оправдателна част и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция е постановено решение № 127/8.11.2013 г по ВНОХД   154/2013 г. на описа на Окръжен съд – Сливен, с което атакуваната присъда № 274/21.3.2012 г., постановена по НОХД № 1395/2011 г. на Районен съд – Сливен е била изменена, като деянието е било преквалифицирано и подсъдимия е признат за виновен за престъпление по чл. 311 ал.2 от НК,  и оправдан по първоначалното му обвинение по чл. 311 ал.1 от НК. Освободен е от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лв.

Ищецът твърди, че в резултат на незаконосъобразно водено срещу него наказателно производство в частта за извършено престъпление чл. 288 вр. чл. 18 ал.1 предл.1 от НК, за което има повдигнато обвинение и впоследствие бил подсъдим за дълъг период от време, и влязлата в сила оправдателна присъда досежно това обвинение, на него са му причинени значителни неимуществени вреди. На първо място се твърди, че се касае за дълъг период от време, през което ищецът е бил обвиняем по следствено дело, впоследствие подсъдим на три инстанции. През този период от време ищецът претърпял вследствие незаконосъобразните  действия на прокуратурата  и незаконосъобразно  водено срещу него наказателно постановление, значителни неимуществени вреди - ограничил контактите си, затворил се е в себе си, изживял е тежко това, че спрямо него е повдигнато несправедливо обвинение за престъпление по чл. 288 от НК, у него се е породило и поддържан основателен страх, че би могло спрямо него да бъде реализирана наказателна отговорност за престъпление за което по никакъв начин не е бил съпричастен. Всичко това е оставило трайно нарушение на неговата психика и е създало дискомфорт в неговите контакти. През всичките тези месеци ищецът е бил принуден да живее в страх и едно несигурно бъдеще свързано с възможността да понесе ефективно наказание за престъпление, което не е извършил. Твърди се, че ищецът е изпитвал неудобство и срам пред колегите си и неговите началници, затова, че спрямо него се води наказателно производство и третиран като престъпник. На работното място му се получавали съобщения и призовки, и се е налагало да отсъства от работа, заради проведените с негово участие процесуално-следствени действия. Поради това е бил отстранен на заеманата от него длъжност – разследващ полицай и преместен на длъжност районен инспектор. За това ищецът е взел решение да напусне работата си и през м.ноември 2011 г. е сторил това. Твърди се, че към момента на привличане на ищеца в качеството му на обвиняем бил уважаван, упражнявал е престижна и отговорна професия. Впоследствие под страх от предстоящо осъждане ищецът се затворил в себе си, ограничил е социалните си контакти, избягвал е публични места, и всичко това е било в резултат на незаконните действия на представителите на ответната прокуратура. Твърди се, че всички тези месеци са оставили непоправими следи в неговата психика и  той не би могъл да забрави или да заличи случилото се.  През този период от време е станал раздразнителен, особено в дните, когато са се провеждали  процесуално следствените действия, като това негово състояние се е отразило негативно, както на работата му, така и в личните му отношения и социални контакти, както и в семейството му. Твърди се, че спомена за тези кошмарни месеци, и съзнанието за безвъзвратно отминалия период, който ищецът е пропуснал голяма част от възможностите за качествен живот, винаги ще се появява в съзнанието му, до края на неговия живот. До момента на привличането му като обвиняем той не е имал съприкосновение с органите на наказателното правораздаване, освен по повод на работата си,  и не би имал такива, ако не бяха незаконосъобразни действия на представителите на ответната прокуратура. С оглед принципите на справедливостта, ищецът преценява причинените му вреди - болки и страдания на стойност 26 000 лв. Моли същите да му бъдат присъдени, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

Исковата молба е връчена редовно на ответника, който в законоустановения срок е депозирал отговор по нея. В същия се оспорва исковата претенция както по основание,  така и по размер, като се твърди, че ищецът не е доказал връзката между обвинението за престъпление по чл. 288 от НК, и претърпените неимуществени вреди, както и техния размер. Твърди се, че обстоятелството, че на ищецът му е наложено административно наказание за друго деяние по чл. 311 от НК, води до невъзможност за разграничаване на претърпените вреди. Твърди се, че липсват доказателства прокуратурата да е оповестявала воденото срещу ищеца наказателно производство и в резултат на същото да е влошено състоянието на ищеца, да е настъпил психически дискомфорт, и ограничаване на социалните контакти. Посочва се, че наказателното производство е приключило в изключително разумен срок и претендираните неимуществени вреди, са в изключително завишен размер. Твърди се, че дори и съдът да уважи исковата претенция на ищеца, то разумния и справедлив размер следва да бъде под 300 лв.

В с.з. ищецът, чрез процесуален представител моли съда да допусне изменение на исковата претенция за присъждане на законната лихва, като приеме, че същата е дължима с начална дата 12.07.2012 г., датата на която е постановена присъда № 3 по ВНОХД № 244/2012 г.

В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител, който оспорва исковата претенция изцяло като неоснователна и в завишен размер.

От фактическа страна се установява следното :

През м. септември 2010г. против  Н.П.Н. е образувано ДП № 80/2010 г. по описа на Следствен отдел при Окръжна прокуратура – Сливен.

С Постановление от 18.04.2011 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем, за извършени престъпления по чл.311 ал.1 от НК и по чл. 288 вр. с чл.18 ал.1 предл.1 от НК, за които се предвижда наказание лишаване от свобода  от 1 до 6 години. Постановлението е било предявено на 3 май 2011 г. и ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем. На 9 май 2011 г. са предявени и материалите по делото.

ДП е внесено в РП – Сливен и по него е изготвен обвинителен акт, внесен в съда. Пред Сливенски районен съд е било образувано НОХД № 913/2011 г. Внесеното наказателно производство е било върнато на Прокуратурата с разпореждане  на съдията-докладчик. Разпореждането е било обжалвано и потвърдено от въззивната инстанция. Делото е било внесено отново в съда на 2.09.2011 г. като е образувано НОХД № 1395/2011 г. по описа на Сливенския районен съд. Проведени са 4 съдебни заседания, с участието на ищеца. Производството е приключило с Присъда № 274/21.3.2012 г., с която ищецът е бил признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 311 ал.1 от НК, и признат за невиновен по обвинение  за извършено престъпление по чл. 288 вр. чл. 18 ал.1 предл.1 от НК.

Поради подаден протест и жалба е образувано ВНОХД № 244/2012 г.   на Окръжен съд – Сливен. Постановена е присъда № 3/12.07.2012 г. на СлОС, с която първоинстанционна присъда, в нейната осъдителна част е отменена и е постановена нова, с която подсъдимият е признат за невиновен, а в оправдателната част присъдата е била потвърдена изцяло.

 Така постановената нова присъда е била протестирана пред касационна инстанция изцяло. По повод на това било образувано н.д. № 1723/2012 г. по описа на ВКС. По делото е постановено решение  № 551/20.3.2013г. с което Присъда № 3/12.07.2012 г. по ВНОХД № 244/2012 г. на СлОС, е била отменена в нейната оправдателна част за престъпление по чл. 311, ал.1 от НК и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. В частта относно обвинение за престъпление по чл.288 във вр. с чл.18, ал.1, пр. 1 от НК протеста на ОП – Сливен е оставен без разглеждане.

При новото разглеждане на делото от СлОС е постановено решение № 127/8.11.2013 г по ВНОХД   154/2013 г. на описа на Окръжен съд – Сливен, с което атакуваната присъда № 274/21.3.2012 г., постановена по НОХД № 1395/2011 г. на Районен съд – Сливен е била изменена, като деянието е било преквалифицирано и подсъдимия е признат за виновен за престъпление по чл. 311 ал.2 от НК,  и оправдан по първоначалното му обвинение по чл. 311 ал.1 от НК. Освободен е от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лв.

Настоящето производството е относно претендирани вреди, претърпени вследствие воденото срещу ищеца наказателно производство за престъпление по чл. 288, вр. чл.18 ал.1, предл.1 от НК, за което е постановена оправдателна присъда.

От разпита на св. С.С. и св. Н.З. се установява, че към момента на привличането му като обвиняем ищецът е  бил уважаван, с добро име в обществото, дружелюбен и е упражнявал престижна и отговорна професия. По време на наказателното производство ищецът е променил своето поведение, като е избягвал сбирки с приятели, затворил се и е изпитвал срам от създалата се ситуация, в която е попаднал. Бил е преместен на друга длъжност, която впоследствие напуснал. Свидетелите сочат, че цялото напрежение се е отразило на отношенията му в семейството, като са предизвикали и здравословни проблеми /без да уточняват какви/.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както потделно, така и в своята съвкупност.

Горната фактическа обстановка мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Предявената искова претенция е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява Прокуратурата на Република България.

Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд - ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, т. 11, държавата отговора за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване.

В случая, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано незаконно обвинение за извършено умишлено престъпление, изпълващо състава на чл.288, вр. с чл.18, ал.1 предл.1от НК в продължение на 2 години. Паралелно с това обвинение, на ищеца е било повдигнато и обвинение за престъпление по чл.311 от НК за което е постановена осъдителна присъда.

Настоящият съдебен състав намира, че за покриване вредите на ищеца - понесени болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 288, вр. с чл.18, ал.1, пр.1 от НК, по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 500 /петстотин/ лева. Този размер е съобразен с разумния срок, в който е приключило наказателното производство, с обстоятелството, че по отношение на ищеца не е определяна мярка за неотклонение „задържане под стража”, че въпреки обвинението в извършване на престъпление, ищецът е продължил да работи на друга отговорна длъжност. Безспорно е, че незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер, е причинило на ищеца, неимуществени вреди, изразяващи се в трайно негативно отражение в неговата психика и дискомфорт в социалните контакти. Тези негативи обаче са претърпени, вследствие на воденото наказателно производство  успоредно по две обвинения.

Съдът съобразява пряката причинно следствена връзка между повдигнатото незаконно обвинение по чл. 288 вр. с чл.18 НК и претърпените вреди, техния интензитет и трайност, като разграничава последиците във връзка с постановената осъдителна присъда по чл. 311, ал.2 от НК. Търпени са негативни психични изживявания за период от около 2 години, през който ищецът е бил обвиняем, респ. подсъдим за престъпление от общ характер по чл. 288 вр. с чл.18 НК . Фактът на повдигнатото и поддържано обвинение е имал пред семейството, пред близки и познати, както и пред обществото, негативно отражение върху името и авторитета на ищеца, респ. неговото самочувствие и самоуважение.

В останалата част, за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 26 000лева, искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователно се явява възражението на ответната Прокуратура за приложение на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като по делото липсват доказателства за изключителна вина на пострадалия, допринесла за настъпилите и претърпени вреди.

Върху претенциията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва, считано от влизане на оправдателната присъда в сила – 12.07.2012г. /ТР № 3/22.04.2004г. на ВКС на РБ/.

С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ във вр. чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковата претенция, които възлизат в размер на 48.30 лева.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

Р    Е    Ш   И

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. С., бул.”В.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Н. с ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.288 вр. с чл.18, ал.1, пр.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № № 1395/2011г. на РС – Сливен, ведно със законната лихва считано от 12.07.2012г. до окончателното изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ претенцията над постановения до пълния претендиран размер от 26 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

         ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. София, бул.”Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Н. с ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 48.30 лева – деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :