Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 50

 

гр. Сливен, 09.03.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти март  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                               М. БЛЕЦОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  96   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1089/23.12.2014 г. по гр. д.№  3877/2014 г. на Сливенския районен съд, с което  е прекратен с развод сключеният на  25.07.2010 г. в гр. Сливен, граждански брак между К.И.Х. *** и П.И.Х. ЕГН ********** *** като е прието за установено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения имат и двамата съпрузи.  Със същото решение са предоставени упражняването на родителските права спрямо малолетното дете М.П. Х. – родена на *** г. на майката и е определен на бащата режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота от месеца от 8 ч. на съботния ден до 18 ч. на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката и родителите да се редуват през празничните дни от годината.С режението е осъден П.И.Х. да заплаща на К.И.Х. като майка и законна представителка на малолетното дете М.П. Х. месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до настъпването на законови причини за прекратяване или изменяване на същата, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. С решението е прекратено след прекратяването на брака К.И.Х. да носи предбрачното си фамилно име Федина.

Подадена е въззивна жалба от ответника, с която е обжалвано решението в частта за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, в частта за упражняването на родителските права върху роденото от брака дете, местоживеенето му и режима на личните отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и за присъдената издръжка.

На първо място се сочи, че решението в частта по отношение въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения между страните е необосновано, неправилно е приложен материалния закон и е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че съдът по същество не е посочил кои факти е приел за безспорно установени и въз основа на кои доказателства и се развиват съображения за това.  Оспорват се констатациите, че ответникът и родителите му са се наложили при избора на фамилията, която ищцата ще носи след сключването на брака, както и че родителите на ответника са се намесвали и са давали насока как семейството да се грижи за детето.  Навеждат се доводи, че е установено наличието на извънбрачна връзка за ищцата. Развиват се съображения за това въз основа на събраните доказателства. Излагат се съображения, че неправилно съдът е приел, че влошаването на отношенията се дължи на  финансова зависимост на ответника от родителите му, както и на приетия от страните при сключването на брака режим на разделеност.  Сочи се , че въз основа на доказателствата в тяхната съвкупност съдът е следвало да достигне До извод, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака се крие в поведението на ищцата, а не на двамата съпрузи.

На второ място се сочи че решението на съда по въпроса за упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения с другия родител е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила , като решението е необосновано и е приложен неправилно материалния закон.  Развиват се съображения в тази насока като се сочи, че съдът е допуснал нарушение,  като не е изслушал страните Освен това съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е игнорирал част от тях и по този начин е допуснал необоснованост. Развиват се съображения относно родителските качества на ищцата свързани с поведението и отношението й към детето и към неговия баща, както и към роднините на ответника. Сочи се , че детето е привързано към бащата и освен това той може да разчита на помощ от своите родители, което го прави по-пригодният родител и поради това съдът е следвало да възложи на него упражняването на родителските права. Евентуално се сочи, че ако не се промени решението по отношение на упражняването на родителските права, то определеният с решението режим налични контакти на детето с другия родител, при когото то няма да живее постоянно, не удовлетворява интересите на детето.  Излагат се съображения относно необходимостта за запазване на близостта между детето и неговия баща. Сочи се, че поведението на ищцата да сведе до минимум контактите между детето и бащата продължават и след приключване на делото пред районния съд, поради което е в интерес на детето и с оглед по-пълноценното му общуване да бъде определен един по-широк режим на лични контакти, като се претендира този режим да бъде всяка първа и трета седмица от месеца от 8 ч. на петъчния ден до 19 ч. на неделния ден с преспиване, всяка втора и четвърта седмица от месеца от 8 ч. в сряда  до 19 ч. четвъртък с преспиване, като този режим бъде съобразен с училищния график на детето, родителят да може да взима детето един месец през лятото,както и през половината дни от зимната и пролетна училищни ваканции. На последно място е обжалвано и решението в частта за издръжката като се сочи, че в тази част решението  е предопределено от решението за предоставяне упражняването на родителските права. Прави се искане за отмяна на решението в неговите обжалвани части.

Направени са и доказателствени искания. Иска се да бъде прието писмени доказателства, а именно заверени извлечения за проведени разговори на ищцата с посочен номер, които първоинстанционният съд е отказал да приеме, декларация подписана от ищцата, с която писмено е заявила желанието си да носи  фамилията Х., декларация за разделеност на задълженията на страните по получените от всеки от тях кредити. Иска се да бъде изискано от МВР –Сливен –РУ  и приложена по делото преписка по заявление № 167000-3/05.01.2015 г. Моли да бъде допусната до разпит възпитателка от детската занималня, която да установява обстоятелството, че детето се напикава. Моли да бъде изслушан отново свид. Х. във връзка с установяване интересите на детето от определянето на широк режим налични контакти. С определение от закрито заседание съдът се е произнесъл по направените доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че правилно съдът е приел, че дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения е по вина и на двете страни.  Съдът е посочил точно и ясно кои факти е приел за безспорни и доказани.  Излагат се съображения като се прави разбор на събраните по делото доказателства. По въпроса за родителските права и режима на лични контакти се сочи, че съдът правилно е преценил че следва да определи обичайния режим на лични контакти на бащата и в този смисъл е взел под внимание Социалния доклад изготвен по делото. Излагат се съображения за това въз основа на събраните по делото доказателства. Сочи се, че искането за изключителен разширен режим налични контакти с оглед на отношението на въззивника към въззиваемата ще повлияе негативно на психиката на малкото дете и на отношението му към неговата майка. Възразява се срещу направените доказателствени искания, като за едни от тях се сочи , че те не са относими към предмета на доказване, за други че е настъпила преклузия, а за някои от доказателствата, че вече са налични по делото. Поради това се иска  да бъде потвърдено решението.

В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие. Поддържа се жалбата, като основните искания са свързани с определяне на по-либерален режим на лични отношения между бащата и детето, за да не се прекъсва изградената емоционална връзка.

В с.з. въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие. Оспорва се основателността на подадената жалба. Режимът на лични отношения между бащата и детето е съобразен с възрастта на детето, неговите интереси, както и на възможностите на майката.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 Първото искане, инкорпорирано във въззивната жалба, е съдът да признае, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина на въззиваемата. Безспорно е, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. От доказателствата по делото се установява, че е налице пълно отсъствие на необходимото съдържание на връзката, разпаднали са се духовните, физически и имуществени връзки между съпрузите, което е довело до пълна липса на взаимност и на нормални условия за съвместен живот. Разстройството е трайно постоянно, окончателно и непоправимо, поради което не могат да бъдат възстановени нормалните съпружески отношения. Районният съд е приел, че това състояние е по вина и на двамата съпрузи. Вината се определя като субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Доказването на брачното нарушение е достатъчно, за да се приеме наличието на вина. В случая обаче не е налице безспорно безпротиворечиво и несъмнено доказано наличие на такова брачно прегрешение. Налице са само данни, че въззиваемата – ищца в първоинстанционното производство е пътувала до гр.Бургас, но не е безспорно доказано, че тези пътувания са били свързани с установена от нея извънбрачна връзка. Така, не може да й бъде вменена вина за извършване на нарушение, което да е довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения. Районният съд правилно и законосъобразно е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и обосновано е приел, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, тъй като съпрузите са преустановили  общуването по между си, което е свързано и с направения от всеки от тях житейски избор за това къде да живеят и как да продължат кариерата си. Поради това правилно е прието, че вината за разстройство на брачните отношения носят и двамата съпрузи, тъй като никой от тях не е направил опит да запази съществуването на брачната връзка. Така, съдът намира, че жалбата в тази част се явява неоснователна.

Неоснователна е жалбата и в частта, с която се претендира упражняването на родителските права. При решаването на този въпрос, съдът преценява всички обстоятелства, които са от значение, но общият критерий е интереса на детето.В тази връзка правилно и законосъобразно съдът се е съобразил с възпитателските качества на всеки от родителите, като настоящата инстанция счита, че всеки от тях притежава такива. И двамата родители са показали способност да се грижат, да възпитават, да създават навици за придобиване на знания и за полагане на труд, притежават и необходимите морални качества.  На второ място, съдът се е съобразил с обстоятелството, че полаганите до този момент грижи по отношение на детето е от майката и е безспорно, че е налице връзка между майката и детето, с оглед и на неговия пол и на възрастта му. И двамата родители желаят да се грижат за детето, и двамата имат много добри възможности за това. На следващо място следва да се посочи, че и двамата родители разполагат с възможността за помощ и от свои близки, а социалното обкръжение и материалните им възможности са добри. Така, след като са преценени всички тези обстоятелства, обосновано съдът е приел, че в случая упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката. Тя е тази, която и към момента се грижи за малолетното дете, справяла се е добре с родителските си задължения, а и за самото дете е осигурена много добра битова среда.

За щастието и душевния интегритет на детето, е изключително важно то да не бъде подлагано на психологичен натиск, като бъде поставено в ситуация да избира между двамата родители, да се страхува да не нарани някого от тях и да се чувства като средство за въздействие. Поради това най-силната проява на родителска обич понякога се състои в това да се оттеглиш, вместо да преследваш формална победа на всяка цена. Да пожертваш собствените си желания и честолюбие, в името на спокойствието на детето, е висш израз на родителско достойнство и мъдрост, който, обаче, е  въпрос на личен избор, тъй като съдът не може да го наложи насила.

Последната част от жалбата е свързана с режима на личните отношения. Въззивникът счита, че следва да му бъде определен един по либерален и по-широк режим на лични отношения с детето, като по този начин се даде възможност детето да расте и да се развива от грижата и с подкрепата на двамата родители. Претендирал е режим, който да включва всяка първа и трета седмица от месеца, от 8 ч. на петъчния ден, до 19 ч. на неделния ден с преспиване, както и всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 8 ч в сряда, до 19 ч. в четвъртък с преспиване и съответно правото да взема при себе си детето един месец през лятото, когато другия родител не в платен отпуск, както и през половината дни от зимната и пролетната ваканции. Районният съд е определил режим на лични контакти с детето М. всяка първа и трета събота от месеца, от 8 ч.на съботния ден, до 18ч. на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а родителите да се редуват през празничните дни от годината. Настоящият състав намира, че така определения от РС режим на лични контакти е съобразен с възрастта на детето и че искания по либерален режим в никакъв случай не е в негов интерес към настоящия момент. Касае се за дете, което не е навършило 5 години и продължителното откъсване от обичайната среда, в което то живее и се възпитава, не е в негов интерес. С оглед именно възрастта на детето, определеният от РС режим се явява либерален и доста широк. Следва да се държи сметка за това, че режима не може да бъде определян по начин, който да дава възможност да се дискредитират отношенията между детето и родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Определеният режим от друга страна дава възможност за запазването и развиването на личните отношения и на емоционалната връзка между бащата и детето. Ето защо, съдът намира, че жалбата и в тази част се явява неоснователна. Определеният режим на виждане е гъвкав, максимално либерализиран и съобразен както с времето и възможностите на родителите, така и с интереса на детето, поради което не се налага промяната му от тази инстанция.

На последно място обжалването на решението и относно издръжката, видно от съдържанието на въззивната жалба, е обусловено от водещата претенция за предоставяне на родителските права. Така, доколкото промяна в постановеното от първоинстанционния съд няма, в тази част жалбата също се явява неоснователна.

Въззиваемата страна е претендирала разноски за тази инстанция, но не е представила доказателства, че такива са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 1089/23.12.2014 г. по гр. д.№  3877/2014 г.  на Сливенския районен съд в обжалваната част.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: