Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

гр.Сливен, 10.03.2015 г .

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на десети март, две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 като разгледа докладваното от съдия М.БЛЕЦОВА частно гражданско дело № 99 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството се развива по реда на чл. 437 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на адв. Т. процесуален представител на Р.П.Р. *** взискател по изп.дело № 902/2014 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен против разпореждане за намаляне на разноски по изп.дело. В жалбата се посочва, че разпореждането на съда е неправилно и незаконосъобразно. Договореният адвокатски хонорар бил в минимален размер и не следвало да се намаля допълнително. Съгласно чл.10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи минимално адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на 200.00лв. и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изп. дело 150.00 лв. Страната счита , че самоволно длъжникът в срока на доброволно изпълнение е привел само част от дължимата сума , като без да има произнасяне на ДСИ към този момент за намаляне на дължимото адв.възнаграждение е превел по – малка сума за него.Моли се да се отмени разпореждането на съда като неправилно и незаконосъобразно.

Длъжникът по изпълнението в писмено възражение е посочил , че не следва да се уважава жалбата , тъй като в срока за доброволно изпълнение е превел дължимата по изп.лист сума и е неправилно да се търси сума за адвокатско възнаграждение за съдействие по изп.дело при положение , че т. съдействие не е било осъществено.

В обясненията дадени по реда на чл.436, ал. 3 от ГПК, ДСИ е изложил мотиви, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна тъй като длъжникът бил изплатил задължението си в срока на доброволно изпълнение и адвоката на взискателя не е осъществил никакви действия за принудително събиране.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнителното дело било образувано във връзка с молба на Р.П.Р. *** ООД чрез адв. Т.. В молбата за образуване било посочено , че се претендира главница в размер на 450.00 лв , както и разноски по изпълнителното дело в размер на 375.00 лв , от които 25.00 лв. ДТ и 300.00 лв адв.хонорар.В молбата бланкетно било посочено , че се иска да се пристъпи към налагане на запор на сметките на длъжника , ако той не изпълни в срока за доброволно изпълнение без да се посочват сметките , които се иска да бъдат запорирани. Към молбата за образуване на изп. дело бил приложен договор за правна защита и съдействие , в който било посочено , че заплатеното възнаграждение в размер на 350.00 лв е за завеждане и процесуално представителство по изпълнителното дело. На 22.12.2014 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение. На следващия ден – 23.12.2014 г. длъжникът превел сумата от 675.00 лв. по сметката на взискателя. По – късно било изпратено възражение от длъжника за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение и искане същото да бъде намалено. На 14.01.2015 г. ДСИ постановил обжалваното разпореждане , с което намалил дължимото адвокатско възнаграждениеот 350.00 лв на 200.00 лв.

Жалбоподателят бил уведомен за разпореждането на съда на 16.01.2015 г. и на 23.01.2015 г. в законоустановения едноседмичен срок била депозирана настоящата жалба.

От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна .

В разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК е посочено , че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото съдът може да намали претендираното възнаграждение по молба на насрещната страна. В настоящия случай е било претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв. Единственото действие, което е било извършено от пълномощника на жалбоподателя е било да се депозира молба за образуване на изпълнително дело. В тази молба напълно бланкетно е било посочено, че се иска извършване на запор на банковите сметки на длъжника ако не изпълни в срока за доброволно изпълнение. Длъжникът е платил ( главницата по изп.лист) на следващия ден след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Очевидно не е налице нито фактическа , нито правна сложност на казуса. За подаване на молбата за намаляне на дължимото адв.възнаграждение не е налице законов срок , поради което можем да приемем , че искането на длъжника в тази насока е било направено своевременно. ДСИ в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК и чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е намалил дължимото адв. възнаграждение от 350.00 лв. на 200.00 лв. На практика по делото няма извършени действия за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания

Тъй като съдът не намира, че ДСИ е извършил незаконосъобразни действия по повод извършеното намаляне  поради прекомерност на заплатеното адв.възнагреждение, действията му не следва да се отменят. Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

 

 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Р.П.Р. *** взискател по изп.дело № 902/2014 г, по описа на ДСИ при РС – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: