Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 03.04.2015 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на първи април, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

                  

                                    

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 105 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. Д. в качеството му на пълномощник на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“, № *, против решение № 1/05.01.2015 г. по гр.д. № *162/2012г. на Сливенския районен съд, с което Т.Ц.Б. ЕГН ********** ***, е осъдена да заплати на въззивника на основание чл.213 ал.1 вр чл.208 ал.1 от КЗ сумата от 1204 лева, представляваща част от стойността на заплатеното от застрахователното дружество обезщетение по щета с № 470511111112130 за причинените на автомобил „Тойота Хай лукс“ с рег. № СТ 8652 СМ, повреди в резултат на ПТП, настъпило на 02.08.2011г. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над този размер до пълния претендиран 2407,10 лева. С обжалваното решение е била присъдена законна лихва върху главницата от 1204 лева, считано от 25.10.2012г. до окончателното й изплащане. Б. е била осъдена да заплати 286,00 лева деловодни разноски, а ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 100 лева. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при постановяването му е нарушен материалния закон. Неправилно съдът бил приел, че двамата водачи имат приблизително еднаква степен на вина за настъпване на ПТП. Жалбоподателят посочва, че водачът на л.а. „Тойота Хай лукс“ не е нарушил правилата за движение, тъй като съгласно чл.27 от ЗДвП при наличие на препятствия на плътното за движение водачът на ППС може да премине от неговата лява или дясна страна, а в случая неговото платно за движение е имало неравности, които са го принудили да мине по наляво, за да ги избегне. От друга страна ответницата по иска е можела да предотврати ПТП като след като не била имала видимост на кръстовището е следвало да спре, да слезе от автомобила и да се увери, че идва друго ППс, след което да навлезе в кръстовището. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови решение по същество на спора, като се уважат първоначалните искови претенции изцяло.

По делото е депозирана и въззивна жалба от адв.Н., пълномощник на Т.Б.. Първоинстанционното решение № 1/05.01.2015г. по гр.д. № *162/2012г. по описа на СлРС е било обжалвано в частта, с която Б. е била осъдена да заплати 1204,00 лева, част от стойността на заплатеното на застрахователното дружество обезщетение в частта, с която жалбоподателката е била осъдена да заплати разноски по делото и в частта, с която не са й били присъдени в пълен размер разноски. Твърди се, че решението е процесуално незаконосъобразно, тъй като не било налице кореспонденция между приетите от съда факти и крайните правни изводи. Посочено е, че жалбоподателката е навлязла съвсем минимално в кръстовището, тъй като нейната видимост е била препятствана и е била спряла своя автомобил за да изчака преминаването на другия лек автомобил „Тойота Хай лукс“. Неправилно съдът не бил постановил мотиви, въз основа на които да приеме, че е налице съпричиняване на крайния вредоносен резултат от страна на жалбоподателката. Твърди се в жалбата, че решението е материално незаконосъобразно, тъй като е неподкрепено от събраните по делото доказателства. От данните по делото се било установило, че автомобилът на жалбоподателката плавно навлязъл в кръстовището, в съвсем минимална степен и е спрял, че водачът на автомобила „Тойота хай лукс“ е допуснал нарушение на правилата за движение, тъй като е можел да продължи в собствената си лента за движение да намали скоростта си, а не да навлезе изцяло в насрещната пътна лента, което е причината за настъпване на процесното ПТП. По този начин свид.Б. бил нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1 и чл.8 ал.1 от ЗДвП, както и тези на чл.5 ал.1 т.1, чл.20 ал.2, чл.25, ал.1 и ал.2 и чл.47 от ЗДвП. Съдържат се оплаквания за това, че неправилно СлРС бил игнорирал САТЕ в определена нейна част, като приел от една страна, че мястото на удара бил достатъчно навътре в зоната на лявата лента на пътя, а от друга страна приел, че водачът на автомобила „Митсубиши“ е могъл да навлезе плавно в зоната на кръстовището, а това би му позволило да се убеди има ли или не движещ се от дясната му страна автомобил. И така би могъл да възприеме идващият от дясната му страна автомобил. Жалбоподателят счита, че по делото не е установено по категоричен начин конкретно нарушение на ЗДвП, извършено от Б., и че ако свид.Б. не е бил извършил нарушения на ЗДвП не би се стигнало до настъпване на ПТП. Моли се обжалваното решение в обжалваните части да бъде изцяло отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззивникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не се представлява. В писмено становище, процесуалният му представител адв. Д. заявява, че поддържа въззивната си жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивната страна Б. се представлява от адв.Н.. Същият моли въззивната жалба на застрахователното дружество да не бъде уважена, а да бъде уважена депозираната от него въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на 06.01.2015г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 13.01.2015 г. е била депозирана въззивната жалба.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника Б. на 12.01.2015г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 26.01.2015 г. е била депозирана въззивната жалба.

 

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивните жалби са  редовни и допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ се явява неоснователна. Разгледана по същество жалбата на Б. се явява основателна

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл. 213 от КЗ за присъждане на сумата 2407.10  лв. , изплатено обезщетение по застраховка „Бонус Каско“ , ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

За уважаване на исковата претенция ищецът е следвало да докаже факта на настъпване на ПТП, причинените от него вреди, факта на изплащане на обезщетение, факта на наличие на застрахователни взаимоотношения между застрахователното дружество и собственика на автомобила претърпял ПТП, както и факта, че ПТП е настъпило по вина на водача на автомобил „Митцубиши Паджеро спорт“ с рег.№ СН 64 64 КК, въззивницата Б..  .

По делото са налице доказателства, които установяват наличието на застрахователни правоотношения по валидна застраховка „Бонус Каско  между ищеца и собственика на автомобил марка „Тойота Хайлукс“с рег. № СТ 86 52 СМ – „Витафарм“ ЕООД – Стара Загора. Налице са доказателства за извършени плащания на сумата от 2407.10 лв. , изплатено обезщетение по застраховка „Бонус Каско“. В настоящото производство ищецът не е успял да проведе успешно доказване на твърдението си за настъпило ПТП, по вина на водача на автомобил марка „Митцубиши Паджеро спорт“ с рег.№ СН 64 64 КК, въззивницата Б..

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, не е установено въззивницата Б. да е извършила нарушение на правилата за движение предвидени в ЗДП. Съдът не споделя становището на първоинстанционния съд, че Б. е допуснала нарушение на чл.48 от ЗДП, като не е спазила предимството на нерегулирано кръстовище за първо преминаване на дясно стоящия автомобил. От свидетелските показания на свид.Б., който е бил единствения очевидец на настъпването на ПТП, става ясно, че на мястото, където е излизал автомобила управляван от Б. е имало капинак, високи храсти, които са й пречили да възприеме движещите се автомобили по пътя, който е пресичала. Става ясно също така, че Б. е била навлязла много малка част от пътя и към момента на настъпване на ПТП, същата вече е била спряла. Т.е. нейното навлизане на пътя е било в минимална степен до толкова, до колкото да й позволи да възприеме движещите се по него автомобили. След като е възприела автомобила на свид.Б., същата е спряла своя автомобил, за да му осигури предимство при преминаването. От свидетелските показания на Б., както и от извършената съдебно-техническа експертиза, става ясно, че вината за настъпване на ПТП е на водача на Б.. Свид.Б. е посочил, че се е разсеял и поради съществуващи неравности на своя път, е навлязъл в лявата лента за движение и със закъснение е забелязал автомобила на въззивницата Б., поради което не е успял своевременно да предотврати настъпването на ПТП. Вещото лице в с.з. е посочила, че свид.Б. е можел да премине по лявата лента на пътя, въпреки съществуващите по нея неравности, което е и технически правилното му поведение.  Съдът не може да приеме като сериозно твърдението, че от техническа гледна точка е правилно въззивницата Б. при управление на автомобила си и при навлизане на кръстовище, в което няма видимост, да спре автомобила, да слезе от него и да се увери, че няма пречки за пресичане на пътя. Докато тя се завърне в своя автомобил е напълно възможно да са се появили други превозни средства, с които да се претърпи инцидент. Съдът счита, че логичното поведение на въззивницата Б. е било да се опита с минимално навлизане в кръстовището, да се увери, че няма други автомобили и след като е забелязала автомобила на свид.Б. да спре автомобила си, за да го изчака той да премине. Негова е вината, че не е съобразил своето движение, с факта на минималното навлизане на автомобила на Б. в лявата лента за движение и че е допуснал настъпването на ПТП. Настоящият съдебен състав намира, че въобще не може да става въпрос за съпричиняване на ПТП и за заплащане на част от щетите от въззивницата Б.. Предвид изложеното, съдът счита, че исковите претенции на застрахователното дружество за заплащане на сумата от 2407.10 лв. главница, както и претендираната лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед на това, първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски. В полза на въззивницата Б. следва да се присъдят разноски за първа инстанция в размер на 100.00 лв., тъй като с първоинстанционното решение вече са й присъди разноски в размер на 100.00 лв. За въззивна инстанция на въззивницата Б. следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 225.00 лв., от които 200.00 лв. адвокатско възнаграждение и 25.00 лв. д.т.  

 

По тези съображения, съдът 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ОТМЕНЯ  решение № 1/05.01.2015 г. по гр.0 № *162/2012 г. на Сливенския районен съд, в частта, с която

 

 

Т.Ц.Б. ЕГН ********** ***, е осъдена да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“, № * на основание чл.213 ал.1 вр чл.208 ал.1 от КЗ сумата от 1204 лева, представляваща част от стойността на заплатеното от застрахователното дружество обезщетение по щета с № 470511111112130 за причинените на автомобил „Тойота Хай лукс“ с рег. № СТ 8652 СМ, повреди в резултат на ПТП, настъпило на 02.08.2011г.

 

 

Както и в частта, с която

 

 

Т.Ц.Б. ЕГН ********** ***, е осъдена да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“, № * деловодни разноски за първа инстанция в размер на 286.00 лв., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.213 ал.1 вр.чл.208 ал.1 от Кодекса на застраховането, предявен от „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“, № * против Т.Ц.Б. ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 1204.00 лв., представляваща част от стойността на заплатеното от застрахователното дружество обезщетение по щета с № 470511111112130 за причинените на автомобил „Тойота Хай лукс“ с рег. № СТ 8652 СМ, повреди в резултат на ПТП, настъпило на 02.08.2011г., както и претенцията за присъждане на законна лихва, считано от 25.10.2012 г. до окончателното изплащане на задължението,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението  като правилно и законосъобразно.

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“, № * да заплати на Т.Ц.Б. ЕГН ********** *** сумата от  325.00 лв., от които 100.00 лв. разноски за първа инстанция, 225.00 лв. разноски за въззивна инстанция /200.00 лв.адвокатско възнаграждение и 25.00 лв. д.т./ деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.