Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 67

 

гр. Сливен, 19.03.2015 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети март  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

              ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА М.

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 108   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 3/ 07.01.2015 г. по гр. д. № 548/ 2014 г. на Новозагорския районен съд, с което е осъдено „ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Христо Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 да заплати на М.С.Е. ЕГН ********** *** 12 – В - 2  сумата от  690, 43 лв. заплатена на 15.07.2014г. сума без основание  по фактура №  1115061839/30.06.2014 г. с клиентски № 1010157991, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 19.08.2014 г. и е осъдено дружеството да заплати  на ищеца направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство, „ЕВН България Електроснабдяване” АД, се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на материалния закон. Доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до неправилно решение. В мотивите си РС е приел неправилно, че корекцията на сметката е извършена на договорно основание. Тези разсъждения обаче са погрешни и са в противоречие с новата правна уредба. Излагат се съображения за това. Сочи се, че един подзаконов нормативен акт, приет за прилагане на специален закон, не е договор, за да бъдат прилагани спрямо неговите разпоредби нормите от ЗЗД, които са приложими само при договорни отношения. Твърди се, че правното основание за извършване на едностранна корекция се основава на чл.98а ал.2 т.6 и чл.104а ал.2 т.5 от ЗЕ във вр чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, във вр. чл.45 ал.1 от ПИКЕЕ, във вр. чл.48 ал.1 от тези правила. РС е суспендирал мълчаливо новите правила и погрешно е приел, че те са приети от орган без законодателни правомощия. Развиват се съображения относно правото на ДКЕВР да издава такива актове. Основите въпроси, които регулира ПИКЕЕ, са изискванията за точността на измерване, проверката на техническите и метрологичните характеристики на измервателните средства, както и условията и реда за установяване в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисляване /корекция на количеството електрическа енергия/. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбите на ПИКЕЕ по никакъв начин не изключвали вината на потребителя, а напротив обратното. Това становище обаче е неправилно и се сочи съдебна практика, в която е прието обратното. Така никъде не е въведена обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване, като е въведен принципа комуто ползите нему и тежестите. Твърди се, че корекцията е извършена съобразно разпоредбите на новите ПИКЕЕ и се развиват съображения за това. В жалбата се прави разбор на доказателствата, свързани с извършената проверка на СТИ и съставения  констативен протокол, и се сочи, че в случая е действано законосъобразно. Така като краен извод се сочи,  че върху СТИ е извършена нерегламентирана външна намеса в следствие на която електромерът е отчитал по-малко от реално консумираната електрическа енергия. Ето защо се иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен предявеният иск, като се претендират разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з. за въззивника, редовно призован, не се явява представител.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Пред НЗРС е предявен иск за установяване недължимост на парична сума и осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата, с която се е обогатило и която е формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. При така предявен иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване, да докаже, че спорното право е възникнало и съществува, а ищецът следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

Не се спори, че ищеца е  потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, оспорена от нея е начислена като корекция на сметката. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената ел.енергия. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая са приложими правилата за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г. /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г./ на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

Същевременно разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, сочи, че крайния снабдител продава ел.енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ. Такива публично известни условия се явяват Общите условия на двете енергийни дружества.

Съгласно чл.45, ал.1 ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество ел.енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ  ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Така  разпоредбите на чл.48, чл.49 и чл.50 ПИКЕЕ предписват отделните случаи на неизмерване, неправилно или неточно измерване на ел.енергия и начина на изчисление при извършване корекция на сметката на съответния абонат-потребител на ел.енергия, а чл.47 ПИКЕЕ регламентира процедурата за извършване на проверка на СТИ.

Правилно и законосъобразно, съдът е отхвърлил наведените и пред него доводи, съдържащи се и във въззивната жалба,  че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят е предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя. корекцията на сметка за потребена ел.енергия се извършва в полза на крайния снабдител, в случаите на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ;

Обосновано е приетото, че при неправомерното присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ, които са собственост на енергоснабдителното дружество са деяния, извършени чрез действия от субект, при това напълно съзнателно и нарушаващи забраните, въведени в чл.53, ал.1 ПИКЕЕ и чл.53 ОУ на ЕВН ЕР. Келектрическа енергия и правила за търговия с природен газ, както и технически правила на съответните мрежи и системи, включващи правила за сигурност и надеждност, контролира спазването им и извършва преглед и контрол на резултатите от минали пероригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, дължащо се на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.

В качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия потребителят е обвързан от ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, но нито те, нито ПИКЕЕ могат да обосноват правото да се коригира потребителската му сметка, доколкото не е установено неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/ 07.01.2015 г. по гр. д. № 548/ 2014 г. на Новозагорския районен съд

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: