Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №70

 

гр. Сливен, 19.03.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:   

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №112 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от М.А.Ш. против Решение №24/12.01.2015г. по гр.д.№3288/2014г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на М.А.Ш. по чл.127а от СК за даване на разрешение за неограничен брой пътувания на малолетното дете Д. Л.Х.Ш., родено на ***г. до Люксембург, Република Гърция и Германия и обратно до Република България, както и снабдяване със задграничен паспорт на детето, заместващо съгласието на бащата Л.Х.Ш., роден на ***г. в гр.Хановер, Германия.  С въззивната жалба се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивницата - ищца в първоинстанционното производство М.А.Ш. чрез пълномощника си адв.Б. твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и противоречащо на закона. Посочва, че между страните не е налице спор относно упражняване на родителските права спрямо детето и неговото местоживеене. Особения представител на ответника не оспорва исковата претенция. Именно поради липсата на спор, родителските права върху детето се упражняват от майката и местоживеенето на детето е в България, гр.Сливен, където е и постоянния адрес на майката. Съдът следва в случая да прецени с оглед интересите на детето дали и в какъв обем, за колко време и за територията на коя държава, респ. държави да разреши пътуване на същото. Погрешен бил извода на съда, че не е налице необходимост или интерес детето да пътува извън страната. Интересите на детето са то да е по-често с майка си и да пребивава там, където е и тя, като не е укоримо тя да пребивава в чужбина и да има намерение да остане там. В днешно време родителите често работят и пребивават в чужбина, и ограниченията децата да пътуват с тях е против техните интереси и в противоречие с изискванията на закона. Установило се и основателността на искането за пътуване в Гърция, където живее сестрата на ищцата, с която последната поддържа постоянна връзка. В полза на детето е да бъде при майка си и да поддържа контакт със своите роднини. Съдът неправилно и в нарушение на закона е отказал правото на детето да напуска страната и да се завръща, както и да осъществява правото си на свободно придвижване като гражданин на ЕС. С оглед изложеното въззивницата моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи исковата й претенция.

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия Л.Х.Ш., действащ в производството чрез особения си представител адв. Г.. 

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата М.Ш., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник – адв. Б., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й.

Въззиваемият  Л.Х.Ш., редовно призован, в с.з. не се явява, представлява се от назначеният му от първоинстанционния съд особен представител адв.Г. ***, която заявява, че не оспорва подадената въззивна жалба. Счита направеното искане за основателно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с искане по чл.127а от СК, вр. с чл.76, т.9 от ЗБЛД за решаване на спор между родители по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимият за това личен документ – паспорт.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на направеното искане. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав не споделя правните изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Съдът намира за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

Исковата претенция, намираща правното си основание в чл.127а от СК е допустима, а разгледана по същество – основателна.

Налице са условията на чл.127а от СК, тъй като с оглед невъзможността да бъде открит ответника да даде съгласие за издаване на паспорт на малолетното дете Д., както и съгласие за напускане пределите на РБългария, е налице правен интерес този въпрос, свързан с упражняването на родителските права, да се реши от съда.

По делото безспорно е установено, че детето Д. е родено в Република България, гр.Сливен и от раждането си живее със своята майка, която полага грижи за него с помощта и съдействието на своята майка – свид. К.. Бащата – ответника Л.Ш. е гражданин на Германия, никога не е идвал в България и не поддържа никакви връзки и контакти с ищцата от 2008г. - 2009г. По твърдения на ищцата детето не е от съпруга й. По делото безспорно е установено, че между страните спор за родителски права и определяне местоживеенето на дете няма, поради което е неправилен извода на първоинстанционния съд, че всъщност искането е за определяне на местоживеене на детето, респ. неговата промяна, което следва да стане в производство по реда на чл.127, ал.2 от СК, а не в настоящото. В случая категорично не сме изправени пред такава хипотеза, тъй като спор относно тези обстоятелства няма. Родителят, който упражнява родителските права, без възражения на другият родител, е ищцата и местоживеенето на детето по силата на чл.126, ал.1 от СК е при неговата майка. Разногласия по тези въпроси между родителите няма. За да може майката за упражнява пълноценно родителските права и да се грижи за малолетното си дете, което с оглед ниската си възраст има изключителна нужда от нейните грижи, присъствие и внимание, с оглед факта, че тя пътува често и за известни периоди от време пребивава в Люксембург обуславя необходимостта от възможност детето да пътува с нея, естествено при осигуряване на всички необходими за това условия. Съдът обаче няма основания да се съмнява в родителските качества и капацитет на майката, което не е спорно и не е предмет в настоящото производство, както и във възможността й да преценява кой е най-добрият интерес на детето във връзка с пътуванията й извън страната.

Освен това следва да се отчете и факта, че бащата по закон на детето е гражданин на Германия и живее там. Това обстоятелство, с оглед възможността да се осъществява контакт на детето с него /естествено при осъществяване на контакт между родителите/ обуславя и необходимостта и интереса на детето да може да пътува и до Германия.

Извън Люксембург и Германия, третата държава, до която се иска разрешение детето да пътува е Република Гърция, където се установила да живее сестрата на ищцата, с която последната поддържа тесни връзки и осъществява чести контакти и посещения.

Следва да се отбележи, че и трите държави, относно които е искането, са страни от Европейския съюз и пътуването на детето до тях само по себе си не крие явни рискове и опасности.

От изложеното следва, че е налице интерес на детето за напускане пределите на страната, поради което се явява основателно искането за разрешение от страна на съда, с което да се замести съгласието на бащата за напускане пределите на РБългария на детето със съгласието, респ. придружавано от майка си за пътуване без ограничения до Люксембург, Германия и Гърция и обратно. Основателно е и искането за разрешаване издаването на паспорт на детето.

По отношение на периода от време, за който следва да бъде дадено необходимото разрешение, съдът съобрази разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗБЛД, според която паспортите на българските граждани се издават със срок на валидност 5 години и като съобрази интересите на детето, намира, че следва да даде исканото заместващо съгласие и разрешение за издаване на паспорт и за напускане пределите на страната за посочените дестинации да бъде за срок от 5 години.

Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което се уважат исковите претенции за посочения 5-годишен срок, вместо искания от ищцата – до навършване на пълнолетие на детето.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение №24/12.01.2015г. постановено по гр.д. №3288/2014г. на Сливенския районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

РАЗРЕШАВА на основание чл.127а от СК ДА СЕ ИЗДАДЕ паспорт на детето Д. Л.Х.Ш., родено на ***г. с ЕГН ********** с родители: майка М.А.Ш. с ЕГН ********** и баща Л.Х.Ш., роден на ***г. в гр.Хановер, Германия.

 

Настоящото решение замества съгласието на бащата Л.Х.Ш., роден на ***г. в гр.Хановер, Германия за издаване на паспорт.

 

РАЗРЕШАВА на основание чл.127а от СК детето Д. Л.Х.Ш., родено на ***г. с ЕГН **********, придружено от майка си М.А.Ш. с ЕГН ********** или упълномощено от нея лице ДА НАПУСКА ПРЕДЕЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и да ПЪТУВА до Люксембург, Република Гърция и Германия и обратно до Република България за период от 5 /пет/ години, считано от влизане в сила на решението, като отхвърля искането за разрешение за срок до навършване на пълнолетие на детето, като неоснователно.

 

Настоящото решение замества съгласието на бащата Л.Х.Ш., роден на ***г. в гр.Хановер, Германия.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.