Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 68

 

гр. Сливен,  19.03.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети март  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора  и при секретаря  И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  113  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 914/10.11.2014 г. по гр. д. № 589/2014 г. на Сливенския районен съд, с което  е допусната съдебна делба, която следва да се извърши между Е.Д.И. ЕГН **********, В.П.И. ЕГН ********** ***,  И.Д.С. ЕГН  ********** и С.П.С. ЕГН ********** и двамата от гр. С., кв. „Б.” ул. „К.” № * вх. *  ап.* по отношение на следния недвижим имот, а именно:  апартамент с идентификатор № 67338.564.48.1.10 по кадастралната карта на гр.Сливен,одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по Кадастъра с административен адрес гр. С., кв. „Д. Г.” бл.* , жил. № * с площ от 49 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент н(при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –  № 67338.564.48.1.9, № 67338.564.48.1.11, под обекта № 67338.558.54.1.4, над обекта № 67338.564.48.1.16, ведно с прилежащото избено помещение № 23, цялото с площ от 3.94 кв.м. , заедно с 1.35 ид.ч. от общите части на  сградата и отстъпеното право на строеж от общинска земя при квоти от правото на собственост  - 1/6 ид.ч. за Е.Д.И., 1/6 ид.ч. за И.Д.С., 2/6 ид.ч. за Е.Д.И. и В.П.И., 2/6 ид.ч. за И.Д.С. и С.П.С..

Подадена е въззивна жалба от ответника по иска за делба, като в жалбата не се сочат конкретни нарушения на материалния и процесуалния закон, но се изразява несъгласие за определените квоти, при които следва да се извърши делбата.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната  жалба.

В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за първия въззивник се явява особен представител, който моли да бъде постановено решение съобразно исканията във въззивната жалба.

За въззиваемите в съдебно заседание се явява представител по пълномощие, който моли да не бъде уважавана въззивната жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  определяне на квотите.

Възражението за определените квоти е неоснователно. Районният съд правилно е приел, че И.Д.С. е придобил 1/6 ид.ч. от имота по наследство от Д. И.С. и Е.Д.И. е придобил 1/6 ид.ч. по наследство от Д. И.С.. 2/6 ид.ч. са придобили в режим на СИО В.П.И. и Е.Д.И. чрез извършената покупко-продажба пред 1997 г., като тези 2/6 ид.ч. са придобили от И.Д.С. и С.П.С., които преди продажбата са притежавали в режим на СИО 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху този апартамент.  Така И.Д.С. и С.П.С. са собственици на 2/6ид.ч. от посоченото жилище. С решението си районният съд е определил квотите на страните съгласно безспорно установеното от фактическа страна, което е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и подадената жалба се явява неоснователна.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 914/10.11.2014 г. по гр.д. №589/2014г. на Сливенския районен съд.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: