Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 27.03.2015 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито

 заседание на… ……двадесет и седми март…..…………………………

през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                  Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                            Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

ВАНЯ АНГЕЛОВА

при секретаря………………и с участието на прокурора………………...като разгледа докладваното от ………съдията Сн. Бакалова……… гр. дело № 114 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е по обжалване на действията на съдебния изпълнител и намира правното си основание в чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалбата на З.П.Д. против разпределение на суми, обективирано в протокол от 10.11.2014 г. по изп.дело № 201337680400088 на ЧСИ М.М., рег. № 768 на КЧСИ с РД Окръжен съд – Сливен. В жалбата се твърди, че не е доволен от постановеното разпределение, тъй като счита, че ЧСИ не е следвало да отчислява и внася ДДС в размер на 142 874,99 лв., тъй като не е била налице доставка по смисъла на чл. 45 ал.1 от ЗДДС. Сочи, че първоначално това разпределение на ЧСИ е било отменено от Сливенския окръжен съд по образуваното производство по гр.д.- № 678/2013 г. по описа на СлОС и делото върнато за изготвяне на ново разпределение. В мотивите на решението на СлОС било посочено, че ЧСИ е действал в нарушение на ЗДДС и ППЗДДС, тъй като не са налице условията на начисляване на този данък, а дори да се приеме, че такъв следва да се начисли, това е само за част от имотите и е следвало, чрез назначаване на експертиза, да бъде установено върху каква част се дължи ДДС. Счита, че изготвеното разпределение е незаконосъобразно и в частта му относно изчисляване на разноските по изпълнителното дело в общ размер от 27 098,24 лв., тъй като таксата по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 1968 лв. не е следвало да бъде начислявана, а също така не е посочен какъв е вида и стойността на допълнителните разноски. Не били представени също така доказателства за реалното заплащане на разноските от страна на взискателя. Счита, че в т. 2.1 от разпределението са включени и разноски, които не следва да бъдат удовлетворявани предпочитателно, тъй като не са свързани с обезпечаването и принудителното изпълнение от стойността на имота, обект на публичната продан. Счита също така, че не е следвало да бъде извършвано разпределение, тъй като цялото имущество на длъжника и всички задължения следва  да се удовлетворят в производството по несъстоятелност, а единствено по реда на чл. 638 ал.3 от ТЗ изпълнението следва да продължи и да се реализира имота, даден в обезпечение, и не следва да бъде приложен чл. 460 от ГПК. Моли съда да отмени обжалвания акт и да му присъди направените разноски.

От взискателя по изпълнителното дело не е депозирано становище в срок.

Становище е депозирано от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, която счита, че жалбата е основателна.

ЧСИ е изложил становище по извършените действия, съобразно задължението си.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от ипотекарния длъжник в производството, който има правата на длъжника и съобразно чл. 462 ал.1 от ГПК длъжникът има право да обжалва разпределението.

Разгледана по съществото си жалбата е основателна.

Производството по изп.дело № 768/2013 г. на ЧСИ М.М. е образувано на 28.02.2013 г. по молба на Първа инвестиционна банка АД, въз основа на издаден изпълнителен лист от 19.02.2013 г. за осъждането на „Конструс“ ООД да заплати сумата 619 472,70 лв. главница по договор за банков кредит от 12.07.2007 г.; сумата 2 649,16 лв. просрочена лихва и 19 113,66 лв. разноски по делото. Вземането е било обезпечено с вписана ипотека върху имот, собственост на физическото лице З.П.Д.. Освен първоначалния взискател, по делото са присъединени като взискатели и АПСПК, втори ипотекарен кредитор, НАП и „Строй Комплекс“ ЕООД.  Още с подаването на молбата за образуване на производството, взискателят е поискал възбрана, опис, оценка и изнасяне на публична продан на ипотекирания имот. На 25.03.2013 г. е извършен опис на имота (разделен на два имота).  Първата публична продан е била насрочена от 17.05.2013 г. до 17.06.2013 г. С решение № 1/17.01.2014 г. по т.д. № 40/2013 г. на СлОС е открито производство по несъстоятелност за длъжника „Конструс“ ООД.

Нова публична продан е насрочена от 21.08.2013 г. до 21.09.2013 г. От 15.10.2013 г. до 15.11.2013 г. е насрочена отново първа публична продан. Взискателят ПИБ АД е подал валидно наддавателно предложение и е обявен за купувач на имота с протокол от 18.11.2013г. С постановления от 19.11.2013г. имотът е възложен на взискателя. Постановленията за възлагане са влезли в сила.

С Определение от 12.02.2014г. по т.д.№ 40/14 на СлОС, съдът разрешава на основание чл.638 ал.3 от ТЗ, продължаването на производството по изпълнително дело № 20137680400088 по описа на ЧСИ М.М., рег.№ 768, с район на действие СлОС за кредитора   “Първа инвестиционна банка” АД. Посоченото определение макар и да не е налично в преписа на изпълнителното дело е служебно известно на съда.

 Изготвено е разпределение предявено на 02.12.2013 г. на страните по делото, срещу което е постъпила жалба от втория ипотекарен кредитор АПСПК гр. София. Въз основа на жалбата е образувано производство по гр.д. № 678 по описа за 2013 г. на СлОС, с което обжалваното разпределение е отменено. В мотивите на това решение е записано, че при начисляването на ДДС от страна на съдебния изпълнител е било извършено незаконосъобразно разпределение и то следва да бъде отменено. Делото е върнато за изготвяне на ново разпределение. След връщането на делото на ЧСИ, същият е изготвил ново разпределение, без да е извършил допълнителни действия. За разпределението страните са уведомени. В новото разпределение, предмет на жалбата, е записано в т. 1 Задължение по ЗДДС, съгласно чл. 45 ал.5, т.1 и т.2 от ЗДДС в размер на 142 878,99 лв., местни данъци и такси и такса битови отпадъци общо 16 973,06 лв., дължими такси и разноски по изпълнителното дело общо в размер на 27 098,24 лв., сума дължима на кредитора ПИБ АД 670 303,71 лв. За останалите кредитори, поради недостиг на сумата, не са определени суми за плащане.

Обжалваното разпределение е незаконосъобразно. В конкретния случай ЧСИ не е следвало изобщо да извършва разпределение на получени суми между присъедините кредитори по чл. 460 от ГПК. След откриването на производството по несъстоятелност за длъжника се спират изпълнителните производства  срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Производството следва да продължи само по отношение на ипотекираната вещ и само за удовлетворяване на кредитора, който е поискал разрешение. Доколкото в настоящото производство на други кредитори не са изплатени суми от стойността на реализираното обезпечение не е допуснато нарушение, въпреки че акта е именован разпределение.

Налице е обаче нарушение на разпоредбата на чл. 131 ал.1 от ЗДДС във вр. чл. 45 ал.3 и ал.7 от ЗДДС. Това нарушение е било констатирано и при предходното обжалване на разпределението и дело е било върнато с конкретни указания за начисляване на ДДС. След връщането у на ЧСИ той не е извършил никакви действия съобразно дадените указания, а е предявил повторно на страните същото разпределение.  След като не се изпълнени тези указания следва отново да бъде отменено разпределението като незаконосъобразно. С предходното си решение СлОС е дал указания на ЧСИ че част от продажбата следва да се третира като освободена доставка по чл. 45 ал.3 от ЗДДС, като следва да се уточни за каква част става въпрос (ако е необходимо и с експертиза). ЧСИ е отразил в обясненията си че счита че продажбата на целия имот е облагаема доставка, тъй като имота е „промишлено предприятие в своята цялост“ и са налице условията на чл. 45 ал.5 т.2 от ЗДДС.  Изводът на ЧСИ е незаконосъобразен. В цитираната разпоредба става въпрос за промишлени съоръжения, различни от сградите обособени като самостоятелни такива в продаваемия имот.  Още повече че по въпроса е налице вече решение на СлОС.

Доставките, свързани със земя и сгради са регламентирани в Глава четвърта от ЗДДС. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗДДС освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.

Изключение от посочената разпоредба е предвидено в чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, съгласно който разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС не се прилага по отношение на прехвърлянето на правото на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови.

Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.

Определение е дадено в § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС - "прилежащ терен" е сумата от застроената площ по смисъла на ЗУТ и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м. от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот.

Доставките на сгради или части от тях, които не са нови и прилежащите към тях терени и учредяването и прехвърлянето на вещни права върху същите се разглеждат като отделни доставки спрямо прехвърлянето на правото на собственост върху УПИ /без прилежащия терен/ и могат да бъдат подчинени на различен режим по ЗДДС. Следвайки логиката па цитираните разпоредби, доставката на земята би била облагаема за частта на урегулирания поземлен имот, предмет на сделка, която не е прилежащ терен към "стара" сграда /сгради/. Не са налице условията и на чл. 45 ал.7 от ЗДДС т.е. доставчикът не е избрал освободената доставка да бъде облагаема.

По отношение на възраженията в жалбата относно неправилното начисляване на дължимите разноски, съдът намира че разпределението следва да се отмени и в тази си част, тъй като разноските не се описани в цялост и не може да бъде проверена неговата законосъобразност.

Тъй като характера на производството по обжалване на действията на СИ е контролно - отменителен, настоящата инстанция не може да реши спора по същество, а следва да върне делото на ЧСИ за произнасяне съобразно дадените указания.

Жалбоподателят претендира за присъждане на направените от него във връзка с обжалването разноски. Съдът намира, че, въпреки основателността на жалбите, с оглед характера на настоящото производство и обстоятелството, че взискателя не е дал повод за завеждане на делото, разноските следва да останат за сметка на всяка от страните, както са направени.

 

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ разпределение на суми, обективирано в протокол от 10.11.2014 г. по изп.дело № 201337680400088 на ЧСИ М.М., рег. № 768 на КЧСИ с РД Окръжен съд – Сливен, като НЕЗОКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на ЧСИ за изготвяне на нова разпределение, съобразно мотивите.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З.П.Д. за присъждане на направените в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :