Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №83

 

гр. Сливен, 07.04.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на първи април през две хиляди и петнадесета година в състав:     

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА    

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №115 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №1090/23.12.2014г. по гр.д.№2965/2014г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на ответницата М.Г.Т., че Й.В.Б. и М.В.К. са били собственици на 800кв.м. в източната част на имот пл.№5773, ХІ част по кадастралния план на м.“Каменка“ преди изработването на плана на новообразуваните имоти на м.“Руините“, селищно образувание „Изгрев“, които неправилно са заснети, както в плана, така и по кадастралната карта на гр.Сливен, одобрена със Заповед №РД-18-31 от 19.04.2006г. на АК като част от имот с идентификатор №67338.409.527, вместо като част от имот с идентификатор №67338.409.526 и против Решение от 21.01.2015г. по гр.д.№2965/2015г. за поправка на ЯФГ /наречено неправилно определение/, с което е вписан втори диспозитив относно осъждането на ответницата М.Т. да заплати на ищците Й.В.Б. и М.В.К. разноски в размер на 894,46лв.

Решението, в т.ч. и решението за поправка на ЯФГ, е обжалвано от ответницата в първоинстанционното производство М.Г.Т. изцяло.

            В жалбата си въззивницата лично и чрез пълномощника си адв.С. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. На първо място посочва, че районният съд е изтълкувал неправилно, противоречиво и нелогично някои от доказателствата по делото, поради което достигнал до неправилни правни изводи. Прави подробен разбор и анализ на събраните писмени и гласни доказателства и прави извода, че Т.Г. е продавал не по установения ред места, които са били държавна собственост. Счита, че Г. е продал претендирания от ищците терен, собственост на държавата, придобит чрез одържавяване на имот, собственост на нейния наследодател Л.К. и други лица. Посочва, че ищците са доказали безспорно правото на собственост върху 1000кв.м., а другите 800кв.м., дори и да са ги ползвали с намерение за своене, то това не е довело до придобиване на правото на собственост, тъй като теренът е бил държавна собственост до 1991г. До този момент законодателят не е допускал владение срещу държавата. По силата на ЗМСМА след 1991г. имота станал общинска собственост. Районният съд въобще не се е занимал с този въпрос. Посочва, че ищците дори не твърдят, че са владели срещу конкретни физически лица. При заснемането нямало допусната никаква грешка, защото до 2008г. ПИ 67338.409.343 е бил общинска собственост и ищците по никакъв начин не могат да станат собственици по давностно владение. Имотите частна общинска собственост можело да се придобиват по давност само в периода 1999г. – 31.05.2006г., който период не е достатъчен да изтече предвидената в закона 10-годишна давност. След 2008г. имотът станал съсобствен между нея и Община Сливен и ищците би трябвало да владеят и срещу нея. Поради това, въззивницата моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение изцяло, както и решението относно присъдените разноски и да постанови ново, с което  да отхвърли исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.  

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ищците в първоинстанционното производство - Й.В.Б. и М.В.К. чрез пълномощника си адв.Х. оспорват подадената въззивна жалба като неоснователна. Адв. Х. излага съображения, с които оборва твърденията във въззивната жалба за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение. Посочва, че фактът, че наоколо е имало одържавени имоти не води до категоричния извод, че процесния имот е бил одържавен преди да се предаде във владение на наследодателят на ищците.  По делото било установено, че от 1969г., когато е получил владението на имот от 1,8дка, наследодателят на ищците е владял този имот в границите, посочени в предварителния договор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

С въззивната жалба и с отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивницата М.Т., редовно призована се явява лично и с представител по пълномощие адв. С., която поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Посочва, че районният съд въобще не обсъдил нейното възражение, че държавен имот не може да се придобива по давност, като периодът, в който е текла придобивната давност не е достатъчен. Посочва, че не те трябва да доказват, че праводателят на ищците  нямат такава квадратура, а ищците да докажат точно какъв е размерът на техния имот.

В с.з. въззиваемите Й.Б. и М.К., редовно призовани, се явяват лично и с представител по пълномощие адв. Х., която оспорва въззивната жалба и подържа подадения отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Посочва, че по делото не е установено, че имотът е бил одържавен по някакъв начин. Въззивницата, правейки възраженията си с въззивната жалба също не е посочила по силата на кое Постановление на МС имотът е бил одържавен, като тя не е доказала и одържавяването на имота на своя наследодател. Счита, че не може да се предполага, че щом наоколо има имоти по пар.4, че и този конкретния имот е бил държавен. Посочва, че въззивницата не доказала къде точно се намирал имота на нейния наследодател, не доказала, че той е имал място в този имот и то е било одържавено.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е иск за установяване на грешка в кадастрален план с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР в редакцията ДВ бр.49/2014г. /стар текст  чл.53, ал.2 от ЗКИР/, вр . с пар.4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Разпоредбата на чл.54, ал.2 от ЗКИР в редакцията ДВ, бр.49/2014г. предвижда, че когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Този иск предполага винаги наличност на два съседни имота, които към заснемане на кадастралната основа са били собственост на различни лица. Искът има за предмет установяване правото на собственост на ищците и техния наследодател към момента на одобряване на плана, в който е допусната грешката /в случая това е плана на новообразуваните имоти за СО „Изгрев“, м.“Руините“, одобрен със Заповед №РД-01-0010/08.01.2002г. на Областния управител на Област Сливен и кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-31/19.04.2006г. на Изп. директор на АК/. В настоящия казус предмет на иска е установяване правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот с площ от 800 кв.м., който погрешно е включен в границите на №67338.409.527, записан на името на ответницата в кадастралната карта на гр.Сливен, одобрена със Заповед №РД-18-31/19.04.2006г. на изп. директор на АК.

За допустимостта на иска е достатъчно твърдението на ищците, че процесното място от 800 кв.м. не е заснето като част от техния имот с идентификатор №67338.409.526, а погрешно е заснет и записан като част от имот №67338.409.527. Интересът от предявяване на иска следва и от процесуалното поведение на ответницата, която отрича претендираното от ищците право.

Правото на собственост на ищците, като наследници на В. Митев В., върху процесното място от 800кв.м. се установява от събраните по делото гласни доказателства, във връзката им със заключението на назначената от районния съд съдебно-техническа експертиза. Наведеното от ищците придобивно основание е давностно владение и според въззивния съд, споделящ изводите на районния съд в тази насока, е установено със събраните по делото доказателства. Безспорно от разпитаните по делото свидетели се установява, че от момента на сключване на предварителния договор – 10.12.2969г. /безспорно същият няма вещно-прехвърлително действие/ наследодателят на ищците В. В. е придобил фактическата власт върху 1,800 дка в м.“Каменна алча“ в землището на гр.Сливен е от този момент е започнал да владее този имот като свой, с безспорно установено намерение за своене. Дори и след сключване на окончателния договор през 1971г. със съответния нотариален акт, по силата на който му е прехвърлено правото на собственост по установения в закона ред и форма само върху 1,000дка, вместо договорените 1,800дка по предварителния договор, то В. е продължил да владее целия имот от 1,800дка с намерението за своене /свид. Божилов/. От показанията на свидетелите се установява, извън обективния и субективния признак на владението, неговата постоянност, непрекъснатост /няма данни да е изгубвано в продължение на 6 месеца/, несъмненост, същото е било спокойно /не е установено по насилствен начин/ и явно /не е установено по скрит начин и за всеки е било явно, че В. упражнява фактическата власт върху целия имот с намерение за своене/. Безспорно от заключението на вещото лице се установява, че този имот от 1,800дка, така, както е описан в предварителния договор съвпада напълно с имот №5773 по кадастралния план от 1989г. /първия такъв план за имота/ с площ от 1800кв.м., записан на името на В. Митев В.. Едва с плана за новообразуваните имоти от 2002г. и впоследствие с кадастралната карта от 2006г., площта на имот №5773, записан на името на В. В., е с променена площ - първоначално 599,94кв.м. в плана, съответно 600кв.м. в кадастралната карта, а след това през 2013г. с отразяване на документа за собственост – нот. акт от 1971г. е с коригирана площ от 1000кв.м. по документа за собственост. От заключението на вещото лице се установява, че разликата в площта на имота – процесните 800кв.м. са записани в съседния имот, сега с идентификатор №67338.409.527 /стар №67338.409.343/.

Следва да се посочи, че от показанията на свид.Г.Г. се установява, че спорния имот от 800кв.м. е част от имот на праводателя на В. - Т.Г.. Свидетелят посочва, че местата на В., на Н.К. и неговото, са били имот на Г., който той е продал, като освен него е имал и имот през едно място под неговото, където Г. живеел. Според съда е без значение колко имоти е притежавал Г., щом като е установено, че процесния имот е бил негов и той е предоставил фактическата власт върху него на В., който го е владял с безспорното и явно намерение за своене.

Времевият период, през който е осъществено давностното владение, правилно е определен от районния съд – от 10.12.1969г. /предаване владението по силата на предварителния договор/ до влизане в сила забраната по чл.2, ал.1 от ЗСГ ДВ бр.26/1973г. и от отменянето на посочената разпоредба ДВ бр.21/1990г. до настоящия момент, като след смъртта на В. В. през 1998г., неговите наследници – ищците са продължили владението на процесните 800кв.м. и са присъединили към своето владение и това на наследодателя си.

С оглед възражението на въззивницата за неоснователност на твърдяното придобивно основание от ищците – въззиваеми – придобивна давност, с оглед забраната да придобиване по давност на имоти държавна, а впоследствие и частна общинска собственост, респ. мораториума за това, следва са се отбележи, че съдът намира същото за неоснователно. Настоящата инстанция споделя напълно извода на районния съд за недоказаност на твърдения от ответницата факт на държавна, респ. общинска собственост върху процесния имот от 800 кв.м. Доказателства в тази насока няма ангажирани. Във въпросната местност, част от СО „Изгрев“, безспорно е имало земи, както частна собственост – на граждани, така и одържавени земи, които са раздавани за ползване по постановления на МС, но за процесния имот няма ангажирани абсолютно никакви доказателства за проведена процедура по одържавяването му, за да се приеме възражението на въззивницата за основателно. Изрично в пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и ЗТПС от 1946г. и ЗСГ, се изисква проведена процедура по отчуждаване по реда на съответния закон. По отношение на процесния имот не е установена такава процедура. 

Следва да се отбележи, че въззивницата е получила имот №67338.409.527 по реда на процедура по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но по делото няма данни нейният наследодател да е бил собственик в реални граници на този имот, който се установи че е бил част от имот на Т.Г. без доказателства за одържавяването му.

С оглед неотразяването в плана на новообразуваните имоти на м.“Руините“, СО „Изгрев“, гр.Сливен от 2002г. и в кадастралната карта на гр.Сливен, одобрена през 2006г. на имота на ищците като част от имот с идентификатор №67338.409.526 и включването му като част от имота, записан на името на ответницата, е налице грешка в кадастралния план. Поради това искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед подадената частна жалба против решението в частта относно разноските, присъдени с Решение /наречено определение/ за поправка на ЯФГ от 21.01.2015г. и неразделна част от обжалваното първоинстанционно решение, следва да се посочи, че с оглед изхода на спора – основателност на исковата претенция, то правилно и законосъобразно с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищците са присъдени в пълен размер направените от тях и доказани разноски в първоинстанционното производство. Решението и в тази част, с оглед изхода на спора, е правилно и законосъобразно.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

По отношение на разноските пред въззивната инстанция, претенция за такива е направила само въззивницата, като с оглед изхода на процеса – неоснователност на въззивната жалба, то въззивницата  следва да понесе своите разноски така, както са направени.

Въззиваемите не са направили претенция за разноски пред настоящата инстанция и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №1090/23.12.2014г., постановено по гр.д.№2965/2014г. по описа на Сливенски районен съд, както и Решение от 21.01.2015г. по гр.д.№2965/2015г. за поправка на ЯФГ /наречено неправилно определение/, като ПРАВИЛНИ и ЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

 

 

Решението  може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                      

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                       

   

 

                                                                               2.