Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 17.03.2015 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети март, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

                                     

                                    

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 117 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв.С., пълномощник на С.Р.В., ЕГН ********** *** против решение № 9 от 22.01.2015 г. по гр.д. № 219/2014 г. по описа на Котелския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от възивницата против „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – Котел“ ЕООД искове с правно основание чл.334 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от КТ за отменяне като незаконна заповед № РД-08-178 от 13.06.2014 г. за възстановяване на длъжността рехабилитатор, която въззивницата е вземала до момента на уволнението и за осъждане ответника да заплати сумата от 3 900 лв., представляваща обезщетение за времето, през което въззивницата е останала без работа, поради незаконното уволнение за шест месечен период, считано от 17.06.2014 г. заедно със законната лихва, считано от 19.08.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението. Решението е обжалвано и в частта на присъдените разноски. Въззивницата твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения на процесуалните правила.

На първо място ответника не бил установил по категоричен начин, че е било налице реално съкращаването на щата, във връзка с което е прекратено и трудовото й правоотношение. По делото било установено, че по длъжностно разписание към 31.05.2014 г. са работили 13 рехабилитатора, а по длъжностното разписание към 1.06.2014 г. те вече се водили 12 рехабилитатора, без да е било налице намаляне на щатните длъжности. От това следвало, че след 1.06.2014 г.щатните длъжности за рехабилитатор оставали 13 броя, и съответно не можело да бъдат намалени на 11, като се съкрати само 1 щатна бройка към 13.06.2014 г. В тежест на работодателя било да докаже, че е налице явно съкращаване на щата.

На второ място е посочено, че подбора осъществен от работодателя не е бил извършен в съответствие на законовите изисквания визирани в чл. 329 ал.1 от КТ. Недостатъците на подбора били толкова съществени, че по същество представлявали липса на подбор. Незаконосъобразно работодателят не е взел предвид един от задължителните елементи при осъществяване на подбора, а именно професионалната квалификация на лицата между които е бил осъществен подбор. Този критерии не бил отразен в представените поделото атестационни формуляри. Самото въззивница била със завършено полувисше образование със специалност „рехабилитатор“ и била притежавала допълнителни квалификации, предвид представените по делото удостоверения за професионално обучение. От друга страна работодателят бил изработил общи абстрактни критерии, по които да бъде извършен подбора, формулярите били немотивирани, тъй като липсвала обосновка на дадените оценки на отделните служители по различните критерии. Формулярите за атестация не били изготвени от главния рехабилитатор, който имал пряко наблюдение по работата на рехабилитаторите, а от юрисконсулта на дружеството.

На следващо място страната посочва, че съдът превратно бил тълкувал събраните по делото доказателства, като приел за доказано от показанията на свид.П. и С., че въззивницата е допускала многобройни пропуски в работата си. В тази насока свид.П. била посочила, че няма лични впечатления от работата на С. като рехабилитатор, а показанията на свид.С. били дискредитирани, тъй като са били в противоречие с представените по делото писмени доказателства и по специално с твърдението й, че към момента на заседаване на комисията по подбора на 12.06.2014 г., на комисията са й били представени атестационни формуляри от 13.06.2014 г. във връзка с които е бил извършен подборът.

Въззивницата счита, че при извършване на подбора е била грубо нарушена процедурата на подбор, което водило до незаконно осъществен такъв. На първо място комисията по подбора била заседавала на 12.06.2014 г. и е било невъзможно да вземе предвид /така както е посочил в протокола си/ изготвените на 13.06.2014 г. атестации на рехабилитаторите. От друга страна свид.П. – ръководител „Човешки ресурси“ в ответното дружество била заявила, че не е участвала в комисията по подбора, а само е подписала всички формуляри. Незаконосъобразно било подбора да се извърши в деня следващ вземането на решение за съкращаване на въззивницата. Страната счита, че са налице антидатирани документи представени от ответното дружество.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като в същата било посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, без да се уточни коя от двете хипотези разгледани в т.2 от чл. 328 ал.1 от КТ се има предвид – съкращаване на щатната бройка или закриване на част от предприятието. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени деловодни разноски.

         В законния срок по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.П., процесуален представител на „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – Котел“ ЕООД. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна, посочено е, че в щатното разписание от м.май 2014 г. неправилно било посочено, че в ответното дружество работят 13 рехабилитатора, всъщност от 1.04.2014 г. едната длъжност „ст.рехабилитатор“, се е била трансформирала в длъжност „медицински секретар“ и от тази дата, рехабилитаторите са били 12, съответно с новото щатно разписание от 13.06.2014 г., тяхната численост е намалена на 11. Въззиваемата страна счита, че не отговаря на истината твърдението на въззивницата, че извършения подбор не отговаря на законовите изисквания, че работодателят бил изготвил общи абстрактни критерии. Критериите, по които бил осъществен подбора били изготвени от гл.рехабилитатор, гл.мед.сестра, които най-добре познавали естеството на работата. Твърди се, че подборът между рехабилитаторите е бил осъществен на 12.06.2014 г., но работата на комисията по подбора продължила до 19 ч., когато за решението й е бил уведомен управителят на дружеството и именно тогава той е подписал заповедта за уволнение, а на следващия ден 13.06.2014 г. служителят от „Човешки ресурси“ завел във входящия дневник всички формуляри за извършените предния ден атестации. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът И.Н. не се явява . Представлява се от адв .Станкова, която поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски за първа инстанция.  Частично оттегля въззивната жалба по отношение на иска за възстановяване на работа.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от  адв. П., който оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания по нея отговор, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.  

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От представеното решение  № 91/19.12.2014 г. по гр.д. № 211/2014 г. на РС – Котел се установи, че е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-08-162/04.06.2014 г. на управителя на „СБДПЛР – Котел“ ЕООД, с което на въззивницата е било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждениеи за уволнение“. Ответната страна не е направила възражеине, че решението е обжалвано и не е влязло в сила. От приетото като доказателство копие от Трудов договор № 18/19.01.2015 г. се установи, че въззивницата В. е сключила нов трудов договор с Община – Котел считано от 19.01.2015 г.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 28.01.2015г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 04.02.2015 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Пред първоинстанционния съд били предявени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконосъобразна и за отмяна на заповед № РД-08-178/13.06.2014 г. , с която трудовото правоотношение между страните е било прекратено, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за осъждане на въззиваемата страна да заплати обезщетение за времето през което въззивницата е останала без работа поради незаконно уволнение - обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 от КТ.

Няма спор по делото, че между страните е било сключено валидно трудово правоотношение. Твърди се от работодателя, че е било налице съкращаване на щата, което е довело до необходимост от провеждането на процедура по подбор, при която с най-малко точки по показателите се е представила въззивницата, което довело до прекратяване на трудовото й правоотношение. В тежест на работодателя, при така предявените искове, е да докаже, че е било налице реално съкращаване на щата, че е била проведена процедура по подбор, при която в подбора са били включени всички необходими лица, всички те са били преценяни по еднакви критерии и че в резултат на това въззивницата е била преценена като служителя с най-лош показател, което е довело и до прекратяване на трудовото му правоотношение. При установяване на законосъобразността на извършения подбор от работодателя, същият следва да докаже, че се е съобразил със законовите изисквания за подбор, а именно да е преценил всички служители участващи в подбора по отношение на тяхната квалификация и по отношение на нивото на изпълнение на възложената им работа. Тези два критерия следва да са кумулативно изследвани от работодателя. От него зависи на кой от критериите ще придаде по-голяма тежест в крайния резултат, но за законосъобразността на подбора е необходимо той да ги е взел и двата предвид при осъществяване на преценката си.

От представените по делото длъжностни разписания на щатните длъжности в въззиваемото дружество е видно, че към 01.06.2014 г. е имало една щатна длъжност за главен рехабилитатор и 12 щатни длъжности за рехабилитатори, като минималното изискване за заемане на тази длъжност е било рехабилитаторите да притежават „бакалавърска диплома“ или диплома на „специалист“. В щатното разписание утвърдено за периода от 12.06.2014 г. се е предвиждало една длъжност за „главен рехабилитатор“ и единадесет броя за „рехабилитатор“. Към настоящия случай въпрос на преценка е дали е било налице намаляване на щата към 13.06.2014 г. На този въпрос следва да се отговори утвърдително предвид представените и посочени по-горе писмени доказателства. Неотносим е към спора въпросът за щатната численост за един предхождащ уволнението период, а именно месец май 2014 г.

За да извърши законна преценка на извършеното уволнение, работодателят е бил длъжен да докаже, че е осъществил законосъобразно правото си на подбор. В разпоредбата на чл. 329 ал. 1 от КТ е посочено, че при съкращаване в щата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Работодателят следва да извърши подбора, като вземе предвид и двата критерия, от едната страна да е изследва въпроса за квалификацията, която имат неговите служители. Под този критерии се разбира разглеждането на въпроса за образованието, знанията, уменията, сръчностите, съобразно изискванията на съответната длъжност, а от друга страна, следва да разгледа въпроса за нивото на изпълнение на възложената работа, където се разглеждат въпросите за срочното, количественото и качественото изпълнение на възложените задачи. Тези два критерия следва да бъдат разгледани кумулативно, в противен случай, ще е налице незаконосъобразно осъществен подбор от страна на работодателя. Всеки от критериите има еднаква важност. В този смисъл въпросът е разгледан от правната теория /Коментар на Кодекса на труда Васил Мръчков/. и от последната практика на ВКС обективирана в тълкувателно решение №3/16.01.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК. В него е посочено, че невключването на всички необходими участници, неприлагането на законовите критерии, обективното несъответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация, водят до незаконосъобразно упражняване на правото на подбор от страна на работодателя. Последиците от това са уважаването на иска по чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ.

В настоящия случай, при анализа на всички представени по делото доказателства, става ясно, че работодателят е осъществил процедура, която е наименовал „подбор“, но същата не е била съобразена със законовите критерии, тъй като при осъществяването на така наречения „подбор“ от страна на работодателя той дори не е коментирал въпроса за квалификацията, която притежават отделните служители по отношение на които е бил осъществен той. Това само по себе си е достатъчно основание за отмяна на обжалваната заповед предвид цитираните по-горе съдебни теория и практика. Съществуват и допълнителни фактори, които опорочават процедурата и това са несъответствията между датите отразени в протокола за осъществяване на подбор /13.06.2014 г./ и датите, на които е била извършена атестацията на служителите /14.06.2014 г./. Този въпрос е важен, тъй като извършените атестации са били взети предвид и са мотивирали работодателя при извършеното уволнение на въззивницата. Твърденията на страната, че разминаването в датите се дължи на причини от деловоден характер, са недоказани. В тази насока процесуалният представител на страната е дал подробно обяснение в отговора на въззивната си жалба, но тези „обяснения„ не са подкрепени от навременно ангажирани по съответния ред доказателства.

Следва само да се отбележи, че не са основателни оплакванията на въззивницата за незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като в същата не била уточнена хипотезата, поради която се прекратява трудовото й правоотношение, а именно дали е ставало въпрос за закриване на част от предприятието или за съкращаване на щата. В трайната практика на ВКС /решение № 205/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1244/2012 г. 4-о ГО/ се предвижда, че дори работникът да не узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл. 328 ал.1 т. 2 от КТ уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това основание.

С оглед изложеното съдът намира предявеният иск по чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ за ОСНОВАТЕЛЕН. Обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

По отношение предявения иск по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на работа съдът не следва да се произнесе предвид извършеното десезиране с частичното оттегляне на въззивната жалба в тази част.

По отношение на предявения иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 255 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето през което работникът или служителят е останал без работа поради незаконното уволнение съдът намира същия за ОСНОВАТЕЛЕН за сумата от 3843.00лв. До пълния претендиран размер от 4038,35лв. същият следва да бъде отхвърлен като недоказан предвид заключението прието пред първоинстанционния съд изготвено от вещото лице Т.. Тъй като съдът признава уволнението за незаконно, работникът има право да получи обезщетение за времето през което е останал без работа, съобразно разпоредбите на чл. 225 ал. 1 от КТ. Той има право да получи обезщетение в размер на брутното му трудовото възнаграждение за времето през което е станал без работа, но за не повече от шест месеца. От представеното по делото Удостоверение изх. № РД-16-168/18.07.2014 г. издадено от въззиваемата страна се установява, че за предхождащия уволнението месец 05.2014 г. въззивницата е била получила брутен доход в размер на 807,67лв. Вещото лице Т. е посочила в експертното си заключение, че обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ за 6-месечен срок е в размер на 4611,60лв., като за един месец е 768,60лв. От представената служебна бележка от Агенцията по заетостта е видно, че от 20.06.2014г. до 26.09.2014 г. жалбоподателката е била регистрирана като безработна. Това свое качество тя е декларирала и писмено на 25.11.2014 г. Няма възражения на въззиваемата страна, че въззивницата е работила през този период от време и няма право при уважаване на иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ да получи обезщетение. Въззивницата е претендирала обезщетение за оставане без работа единствено за пет месеца до 17.11.2014г. За този период от време обезщетението е в размер на 3843,00лв., поради което исковата претенция следва да бъде уважена до този размер. В полза на въззивницата следва да бъде присъдена и законна лихва считано от 19.08.2014 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на задължението.

Правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което и като взе предвид, че възззивната жалба е частично оттеглена  решението следва да бъде частично отменено.

С оглед изхода на делото следва да бъде изменено първоинстанционното решение и в частта за разноските.

Пред първоинстанционния съд въззивната страна е доказала разноски в размер на 503,00лв. за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна пред първа инстанция е доказала разноски в размер на 340,00лв. за адвокатско възнаграждение. Тъй като се уважават два от трите предявени иска в полза на въззивната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 335,33лв. за първа инстанция.

Пред въззивна инстанция предвид направеното частично оттегляне на въззивната жалба в полза на въззивницата следва да бъдат присъдени деловодни разноски в пълен обем предвид уважаването на обжалваните искови претенции. Тъй като такива обаче не са доказани, съда не може да присъди разноски.

С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в полза на Районен съд – Котел в размер на 191,53лв., както и 120.00лв. за вещо лице. Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на Окръжен съд – Сливен държавна такса в размер на 95,77лв.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение № 9 от 22.01.2015 г. по гр.д. № 219/2014 г. по описа на Котелския районен съд

В частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 334 ал.1 т.1 от КТ предявен от С.Р.В. ЕГН ********** *** против „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация –Котел“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ,ул. „И.“ № * за отмяна  като незаконна на Заповед № РД-08-178/13.06.2014 г. на Управителя на ответното дружество, с която трудовото правоотношение с ищцата е прекратено поради съкращаване на щата.

 

В частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 334 ал.1 т.3 от КТ предявен от С.Р.В. ЕГН ********** *** против „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация –Котел“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ,ул. „И.“ № * за присъждане на обезщетение в размер на 3900,00лв. за времето през което ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение за 6-месечен период, считано от 17.06.2014 г. заедно със законната лихва считано от 19.08.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението за сумата до 3843,00 /три хиляди осемстотин четиридесет и три/ лв.

 

В частта, с която С.Р.В. ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация –Котел“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.К., ,ул. „И.“ № * деловодни разноски в размер на 340,00 /триста и четиридесет/ лв. за платен адвокатски хонорар.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ПРИЗНАВА уволнението на С.Р.В. ЕГН ********** *** поради съкращаване на щата със Заповед № РД-08-178/13.06.2014 г. на Управителя на „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация –Котел“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.К., ,ул. „И.“ № * на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и го ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация –Котел“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ,ул. „И.“ № * да заплати на С.Р.В. ЕГН ********** *** за времето, през което е останала без работа от 17.06.2014г. до 17.11.2014г. поради уволнението, иск по чл. 344 ал. 1 т.3 от КТ обезщетение в размер на 3843,00 /три хиляди осемстотин четиридесет и три/ лв.

 

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация –Котел“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ,ул. „И.“ № * да заплати на С.Р.В. ЕГН ********** *** сумата от 335,33 лв. /триста тридесет и пет лв. и тридесет и три ст./ адвокатско възнаграждение за първа инстанция.

 

ОСЪЖДА „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация –Котел“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ,ул. „И.“ № * да заплати по сметка на РС – Котел държавна такса в размер на 191,53лв. /сто деветдесет и един лв. и петдесет и три ст./, както и 120.00 /сто и двадесет/ лв. за вещо лице.

 

ОСЪЖДА „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация –Котел“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ,ул. „И.“ № * да заплати по сметка на ОС – Сливен държавна такса в размер на 95,77 лв. /деветдесет и пет лв. и седемдесет и седем ст./

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.