Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 69

 

гр. Сливен,  19.03.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на   осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  118   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 8/20.01.2015 г. по гр. д. № 385/2013 г. на Котелския районен съд , с което е осъден Х.А. А. ЕГН ********** да заплаща на  А.Х.А. ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 50 лв., считано от 26.01.2013 г. до 24.05.2014 г.  – до завършването на средното си образование, ведно със законната лихва върху всяка просрочена лихва от датата на падежа до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 100 лв., като неоснователен и е осъден ответникът да заплати  направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответника, в която се твърди, че решението е неправилно , тъй като съдът е нарушил материалния закон , а именно разпоредбата на чл. 144 от СК. Първоинстанционният съд е  установил правилно фактите поделото въз основа на събраните доказателства, но е направил неправилни правни изводи(  В случая е установено , че ответникът е безработен от дълги години, няма никакви доходи от друга дейност, живее при родителите си, които го издържат с пенсиите си , няма имоти от които да получава доходи, поради това се иска  решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск за издръжка като неоснователен. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази жалба

В с.з. за въззивника се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба и заявява, че неправилно е приложен материалния закон.

Въззиваемата се явява лично и с процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и счита, че решението е правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  уважаване на иска.

Издръжката на пълнолетни учащи се деца е особен вид издръжка на деца от родителите им. Тази издръжка се дължи при положение, че децата продължават образованието си и предпоставките са свързани с това детето да учи редовно в средно  или висше учебно заведение. В случая обаче не е  налице пълна безусловност за разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца.  На първо място следва да се установи, че детето не може да се издържа от доходите си или пък от използване на имуществото си, даването на издръжка не трябва да създава особено затруднение на родителя. Само поради обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд не значи, че дължи издръжка по чл. 144от СК. Родителят ще отговаря тогава когато  притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволят без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.  В случая е безспорно, че  въззивникът не притежава имущество, от което да реализира доходи. Самият той е безработен и разчита на подкрепата на своите близки, за да си осигури издръжка за живеене.  Поради това той няма възможност да осигури издръжка на пълнолетно дете, което учи без това да не го постави в особено тежко затруднение.  Като е достигнал до обратния извод районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Въззивникът не е претендирал разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 8/20.01.2015 г. по гр.д.№ 385/2013г. на Котелския  районен съд в частта, с която е осъден Х.А.А. ЕГН *********** да заплаща на А.Х.А. ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 50.00 лв., считано от 6.01.2013 г. до 24.05.2014 г. – до завършването на средното й образование, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Х.А. ЕГН********** против Х.А.А. ЕГН  *********** иск за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 50.00 лв., считано от 6.01.2013 г. до 24.05.2014 г. – до завършването на средното й образование, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

         Решението не  подлежи на обжалване.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: