Р Е Ш Е Н И Е № 93

Гр.Сливен, 12.11.2015г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети  октомври, през двехиляди и петнанадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

   При секретаря И.К. с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 119 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е регресен иск  против прекия причинител на увреждането за заплащане на сумата 176 763,71лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от наследниците на починалия К.С.С.  в резултат на причинено на 28.05.2005 от ответника ПТП, с правна квалификация  чл.91 ал.1, вр. чл. 88 ал. 1 б. „б” от Закона за застраховането /отм./ и цена  - 176 763,71 лв.

         В исковата молба ищецът твърди, че на основание чл. 88 ал. 1 т. 1 б. „б” предл. 2 от ЗЗ/отм./ изплатил по щета № 210034 от 16.02.2010 г.  на двамата родители на К.С.С., починал на 02.06.2005 г. вследствие на претърпяно на 28.05.2005 г. ПТП обезщетение, както следва: по 8 125лв. на всеки един от тях, съгласно протокол от 05.05.2010 г., както и допълнително присъдени с влезли в сила решения по гр.д. № 6339/2010 г. на СГС, както следва: доброволно по изпълнително дело № 131 на ЧСИ М.М. с превод от 09.04.2013 г. на всеки от двамата наследници обезщетение за неимуществени вреди от по 52 500 лв., законна лихва общо 32 916,67 лв. и съдебни разноски общо 12 307,37 лв., както и по банков запор на 18.04.2013 г. по същото изпълнително дело – 357,71 лв. разноски и по банков запор от 09.06.2014 г. по изпълнително дело № 308 от 2014 г. на ЧСИ М.М. съдебни разноски общо 7 845 лв. за три инстанции и 2 086,96 лв. разноски в изпълнителното производство. Твърди се, че виновен за катастрофата съгласно влязла в сила присъда по НОХД №455/2006 г. на ОС – Сливен, е ответникът Я.Л.Л., който управлявал товарен автомобил „Форд Транзит” с рег. № СН 54 69 НС поради неправоспособност и с движение със скорост несъобразена с пътните условия. В нарушение на чл. 177 ал. 1 т. 2 вр. чл. 150 от ЗДвП при извършване на ПТП, ответникът управлявал процесния автомобил без да е правоспособен водач. Твърди, че с регресна покана от 03.12.2014 г. поискали ответника да възстанови платеното, което не сторил.          

          Моли за постановяване съдебно решение, с което на основание чл. 91 от ЗЗ/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД  ответникът  бъде осъден  да им заплати сумата 176 763,71 лв.,  представляваща сбора от изплатените от Гаранционен фонд суми, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждате на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Отговор на исковата молба е подаден от адв. А.С., в качеството й на особеният представител на ответника . В него твърди, че по щета № 210034 от 16.02.2010 г. фонда е изплатил доброволно на С.С. сумата от 8 125 лв., от които 7 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 625 лв. – имуществени и  същата сума на М.С.С., което е видно от платежни нареждания от 28.05.2010 г. Същите плащания били отбелязани и на изпълнителния лист от 28.03.2008 г. по НОХД № 455/2006 г. на СлОС.  Не спори, че отделно от това Гаранционен фонд е осъден по гр.д. № 6339/2010 г. на СГС да заплати на наследниците на пострадалия К.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 52 500 лв. на всеки един, ведно със законната лихва и разноски. Въз основа на изпълнителните листи по тези дела, било образувано изп. дело № 131/2013г. и изп.дело № 308/14 на ЧСИ М.М.. Твърди се, че поканата за доброволно изпълнение не е връчена на адресата, видно от копието от пощенския плик, което не се отразявало на правото на иск. Оспорва представената с исковата молба справка досежно размера на платените от фонда суми.  Счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан.

         В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира за разноски.

         В с.з. ответникът не се явява. Представлява  се  особен представител, който изразява становище, че иска е основателен и доказан  по размер.  След запознаване с постъпилите копия на изпълнителни дела № 131/2013 г. и № 308/2014 г. по описа  ЧСИ М.М., заявява, че не оспорва справките, респективно и размера на платените от фонда обезщетения на наследниците на К.С.. Подробни съображенията развива в писмени бележки. Счита за установено по делото, че ищецът има право да претендира от ответника възстановяване на платените обезщетения, ведно с лихвите и че вземането не е погасено по давност. Твърди, че по делото се съдържат електронни извлечения от банкови преводи по изп.дело № 131/2013 и № 308/2014г на ЧСИ М.Минкова, от които се установява всяко едно от описаните в справката плащания. Счита, че иска е основателен и дозанан, поради което следва да бъде уважен.

        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие заустановено следното от фактическа страна:

         С влязла в сила присъда №19/31.05.2007г по НОХД № 455/2006г по описа на СлОС, ответникът Я.Л.Л. е признат за виновен в това, че на 28.05.2005г, на второстепенен път- Сливен- Ямбол, за с.Камен, макар и непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, при управление на микробус „Форд Транзит“ с рег. № СН 5469 НС, нарушил правила за движение по чл. 20 ал.1, чл.20 ал.2 и чл. 150А ал.1 и ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К.С.С., две средни телесни повреди на Д.И.Д. и три средни телесни повреди на Р.В.Д.- престъпление по чл.343 ал.3 предл.3, б.“Б“, предл. 1, вр. ал.4,  вр. чл. 342 ал.1 от НК.

          К.С.С. починал на 02.06.2005г и оставил  за законни наследници своите родители: М.С.С. и С.Ж.С..

          Със същата  присъда, ответникът  е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на гражданските ищци М.С.С. и С.Ж.С. обезщетение за препърпените от престъплението неимуществени  вреди в размер на 75 000лв на всеки от тях, както и по 1250лв/ общо 2500лв/ - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането-28.05.2005г до окончателното изплащане.

         Въз основа на издадения по същото дело изпълнителен лист, било образувано изп. дело № 443/2008г на ЧСИ П.Р. , прекратено по молба на взискателите с постановление от 31.03.2010г.

         По това изп.дело не  са изплащани суми за взискателите.

         На 16.02.2010г М.С.С. и С.Ж.С.  подали молба до ГФ-София за изплащане на присъдените по чл. 45 ЗЗД обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. 

        На 28.05.2010г, на основание чл. 88 ал.1 б.“Б“ от ЗЗ/отм/, Гаранционен Фонд им изплатил по  щета №210034/16.02.2010г по 8125лв на всеки от тях, която  сума включва: 7500лв- обезщетение за неимуществени и 625лв- за имуществени вреди.

       С решение от 02.03.2012г по гр.дело № 6339/2010г на СГС, частично отменено с решение № 1907/ 03.12.2012г по гр.дело № 2232/ на САС, е бил осъден ГФ-София на основание чл. 88 ал.1 б.“Б“ от ЗЗ/отм/ да заплати на   М.С.С. и С.Ж.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 52 500лв на всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2010г до окончателното изплащане. На основание чл. 78ал.1 от ГПК, фондът е осъден за даплати на ищците по делото разноски в размер на 345лв, а в полза на държавата 4210лв - разноски пред въззивната инстанция и 3000лв- разноски по к.дело № 2046/2013г на ВКС. 

        Решението по гр.дело №6339/2010г на СГС е постановено при участието на Я.Л.Л., в качеството му на трето лице- помагач на страната на ответника.

        На  основание влязлото в сила решение по гр.дело № 6339/2010г на СГС, били издадени два изпълнителни листа- за присъденото обезщетение и за разноски, въз основа на които са били образувани две изпълнителни дела- изп.дело № 131/2013г  и изп.дело № 308/2014г, и двете по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 768  и район на действие СлОС.

        Първото изп.дело №131/2013г е за присъденото обезщетение за неимуществени вреди. С постановление на ЧСИ от 17.09.2015г е  било прекратено поради това, че дължимата сума е изплатена на взискателите изцяло. С ПН от 09.04.2013г на взискателите е била преведена главница в  размер на 105 000лв / по 52 500 лв на всеки от тях/, лихва в размер на 32 916.67 лв  и разноски по изп.дело – 12307.37 лв,  а по сметката на ЧСИ, на 18.04.2013г е била преведена за разноски общата сума 357.70 лв.

         Второто изп.дело № 308/2014г е образувано по изп.лист само за разноските, които възлизат в общ размер на 7845лв за три съдебни инстанции, и е прекратено с постановление на ЧСИ от 24.09.2015г поради изплащане на задъжението.  Общата сумата 9931.96 лв е била преведена на взискателите на 09.06.2014г. Тя включва и съдебните разноски по изп.дело, в т.ч. адв. хонорар 1000лв и 1086.96лв, платени на ЧСИ такси и разноски.

         Общият размер на плащанията,  извършени от Гаранционен фонд по двете изпълнителни дела  и по щета № 21-0034/16.02.2010г,  възлиза на  176 763.71лв и  включва: 1/ сумата 16 250лв,  платена  с ПН от 28.05.2010г на наследниците на К. Ст. С. по щета № 21-0034/16.02.2010г;/ по 8125 лв на всеки от тях/  ; 2/ сумата 150 581.75лв- платена по изп.дело №131/2013, включваща главница - 105 000лв, лихва - 32 916.67лв,  разноски - 12 307.37лв   и   съд.разноски - 357.71 лв ; 3/  сумата 9 931.96лв- изплатена по изп.дело № 308/2014г, представляваща присъдени разноски за три инстанции, в т.ч. разноски по самото изп.дело.

         С регресна покана от 03.02.2014г,  на основание чл. 288 ал.1 от КЗ, ответникът е поканен в едномесечен срок да възстанови на фонда общата сума 176 763.71лв, както и 8лв- разходи по ликвидация, която сума  не е  възстановена от ответника.

         Поканата му е изпратена с писмо с обратна разписка, което не е връчено на адресата.

         Горната фактическа обстановка е установена по делото и е безспорна.   

         Съдът я прие за доказана въз основа на събраните писмени доказателства,  които цени като относими, допустими и неоспорени от страните. Описаните по пера размери на платените суми по представената от ищеца справка, съвпадат с описаните по двете изпълнителни дела преводи, поради което за съда е безспорно установено  както  плащането, така и размера на платените от фонда суми, които като общ размер съвпадат напълно с исковата претенция, с изключение на 8лв ликвидационни разноски, но те не са претендирани.    

         При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

         Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество – основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълен размер.

Искът е с правна квалификация чл. 91 ал.1 от Закона за засраховането /отм/, тъй като ПТП-то е настъпило на 28.05.2005г, т.е. преди влизане в сила на Кодекса за застраховането  / 01.01.2006/

Разпоредбата на чл. 91 ал.1 от ЗЗ/отм/ регламентира правото на регресен иск на Гаранционен фонд, който встъпва в права на третото увредено от ПТП лице, на което е изплатил съответното обезщетение, срещу прекия причинител на щетата.

 Основанието на този регресен иск е реалното изплащане на обезщетението по чл. 88 ал.1 б.“б“ от ЗЗ/ отм/ на  третото увредено лице.

         За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да докаже,че е платил обезщетение на правен субект, който от своя страна има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, както и че към момента на причиняване на вредите, деликвентаът не е бил правоспособен водач.    

Ответникът  следва да докаже, че е възстановил на фонда обезщетението, изплатено в полза на третите увредени лица –наследниците на К.С.С..

Безспорно е установено по делото, че ГФ е изплатил общата сума 176 763.71лв на родителите на загиналия при ПТП К. Ст.С..

          От обхвата на задължителната сила на присъдата, е установено, че е извършено деяние, неговата противоправност, авторство и вина.  

Не се спори и че деликвентът е бил неправоспособен водач, поради което е налице хипотезата на чл. 88 ал.1 б.“б“ от ЗЗ/отм/ , при която Гаранционен фонд отговаря по предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени  и имуществени вреди.  Такъв иск е бил предявен пред СГС и уважен частично, а впоследствие  присъдените с решението суми са били изплатени изцяло в полза на третите увредени лица, в. т.ч главница, лихви и разноски.  Освен това,   доброволно е  била изплатена от  фонда на третите увредени лица и  сумата  16250лв. /по 8125лв на всеки от тях./

Страните не спорят, че сумите са изплатени,  не спорят  и  за общия им размер , а именно  сумата 176 763.71лв.

Тъй като Гаранционен фонд е извършил валидно плащане в полза на наследниците на загиналия при ПТП К.С., от него момент за фонда възникна регресно вземане спрямо ответника до размера на платеното, тъй като  той  е пряк причинител на увреждането. На осн. чл. 91 ал.1 от ЗЗ/отм/, с изплащането на обезщетението по чл. 88 ал.1 т.1 б.“б“от ЗЗ/отм/, ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното.

Ответникът не е погасил регресната претенция на фонда, поради което с  настоящото решение бива съден да заплати  на ГФ-София  сумата 176 763.71лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда 27.02.2015г до окончателното изплащане.       

Дори да не е получил регресната покана, искова молба се счита за такава. Тази покана не е от съществено значение за уважаване на иска, доколкото не е заявена акцесорна претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от поканата до  датата на завеждане на исковата молба  в  съда.

          При този изход от спора, на основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съгласно представения списък, възлизащи в общ размер на  сумата 12 909.96лв, от която:  7070.55лв-  платена държ. такса за образуване на настоящото дело; 6.50лв- платена за съдебно удостоверение и сумата 5832.91лв- платнена за възнаграждение на особен представител , определено по Наредба №1/2004г за минималните размери на адв.възнаграждения.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

ОСЪЖДА Я.Л.Л. ***, с ЕГН- **********, представляван от особен представител адв.А.С. *** заплати  на  ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , със седалище и адрес на управлениие гр.С., ул.“Г. И.“*, със съдебен адрес:***, офис 6, чрез адв.М.Д.,  на основание чл.91 ал.1 от Закона за застраховането /отм/ сумата 176 763.71лв / сто седемдесет и шест хиляди, седемстотин шестдесет и три лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща общ размер обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди,  изплатени от Гаранционен Фонд  на трети  увредени лица от ПТП,  причинено от Я.Л.Л.,  на  28.05.2005г,   ведно  със законната лихва,  считано от датата на завеждане на исковата молба - 27.02.2015г до окончателното изплащане.

 ОСЪЖДА  Я.Л.Л. ***, с ЕГН- **********, представляван от особен представител адв.А.С. от СлАК,  да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД –гр.С., ул.“Г. И.“№ *,  на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата 12909.96лв/ дванадесет хиляди деветстотин и девет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща  разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: