Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   114

 

гр. Сливен, 18.05.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди и петнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №124 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Ванто Лизинг“ ООД, гр.София против Решение №148/17.09.2014г. по гр.д.№661/2013г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявения от „Ванто Лизинг“ ООД, гр.София против Г.Г.П., И.Г.П. *** иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване на недействителен по отношение на ищеца на договор за покупко-продажба от 06.11.2012г. по н.а. №47, том Х, рег.№7535, дело №1286 на Н.П. – помощник нотариус по заместване на нотариус Я.В. с район на действие НЗРС, по силата на който Г.Г.П. и И.Г.П. са продали на „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора съсобствените си недвижими имоти – нива с площ от 15,500 дка, ІV кат. в м.“Тръните“, съставляващ имот №019033 по картата за възстановената собственост на с.Загорци, обл.Сливен, ЕКАТТЕ 30171 и лозе с площ от 1,363дка, ІV кат., находяща се в м.“Голаков орман“, съставляваща имот №024019 по картата за възстановената собственост на с.Загорци, обл.Сливен, ЕКАТТЕ 30171, за сумата от 2500лв. и на ответниците са присъдени направените по делото разноски.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство „Ванто Лизинг“ ООД, гр.София обжалва посоченото решение изцяло, като неправилно и необосновано. Посочва, че районният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и установените обстоятелства, което довело до неправилни правни изводи, оттам и до цялостно неправилно съдебно решение. Съдът неправилно преценил на първо място гласните доказателства, като изменил вложения смисъл в изявленията на свидетелите. Прави подробен анализ на показанията на разпитаните свидетели. Счита, че при подробен и задълбочен анализ на казаното от тях съдът ще стигне до извода, че В.П. е била наясно с обстоятелствата около процесния трактор и на какво основание са проблемите на Г. с него. В. знаела за финансовите проблеми на Г. и то в дълъг период от време. Посочва, че бракът между Г. и В. е прекратен на 29.10.2012г., а процесната сделка е осъществена на 06.11.2012г., т.е. само седем дни след прекратяване на брака, като не е възможно човек да знае за конкретни факти и обстоятелства към конкретен момент, а 7 дни по-късно вече да не знае за тях. Счита, че неправилен е извода на районния съд в тази насока, като е приел, че не е налице презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД, тъй като към момента на сделката В. и Г. вече не били съпрузи. Счита, че при анализа на доказателствата може да се направи извода, че В.П. е знаела за задълженията, както на И.П. към лизингодателя, така и за задълженията на съпруга си към същия и това е било факт, както към момента на връщане на лизинговото имущество, така и към момента на постановяване на решението за прекратяване на брака, а седмица по-късно и към деня на процесната прехвърлителна сделка. С оглед изложеното въззивникът моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба, отговарящи на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадени от И.Г.П. и от „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора – ответници в първоинстанционното производство.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответника в първоинстанционното производство И.Г.П. чрез пълномощник адв. М.С., се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемата намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Развива подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Детайлно анализира наведените с въззивната жалба оплаквания и излага контрааргументи за опровергаването им. Излага факти относно сключването на договора за лизинг и приятелските отношения между управителите на ищцовото дружество и Г.П., като излага твърдения, че за реалните отношения във връзка с лизинга Г. не споделял нито с нея, нито със съпругата си В.. Посочва, че договорът за лизинг е нищожен, тъй като ищецът не е имал право да предоставя селскостопанска техника на финансов лизинг, поради липса на лиценз за това и защото не са спазени изискванията за отчетност по Наредба №26/23.04.2009г. на БНБ. Освен това посочва, че договорът за лизинг е прекратен едностранно от лизингодателя и последния права по него, като лизинговото имущество му е върнато. Освен това вземането по договора за лизинг било погасено по давност, като посочва, че изискуемостта на вноските по лизинговия договор са се погасили в 20 дневен срок след неплащането. От друга страна посочва, че управителят на „Трейд йони“ ЕООД не е имала представа за задълженията на Г.П. и И.П., тъй като продължително време преди развода са живеели разделено и една от причините за прекратяване на брака била нежеланието да се споделят семейни проблеми и укриване на информация от съпруга относно финансови проблеми в семейството.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора – ответник в първоинстанционното произовдство, се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемото дружество посочва, че обжалваното решение е валидно, правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Излага подробни съображения относно неоснователността на оплакванията, направени с въззивната жалба. Анализира събраните по делото доказателства и посочва, че от тях не може да се направи извода, че В.П. е знаела за съществуващите задължения. Г.П. е укривал обстоятелства по неизпълнението на договора за лизинг. „Трейд йони“ ЕООД било известно в района като крупен производител на зърнени култури и арендова стотици декари земеделска земя и не може да се приеме, че закупуването на тези няколко имота е направено с цел увреждане интереса на кредитора. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Доказателствени искания за въззивната фаза на производството е направила само въззиваемата И.Г.П., като съдът с определение от 07.04.2015г. ги е оставил без уважение.

В с.з., дружеството въззивник, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от представител по пълномощие – адв. С.Г. от САК, която поддържа подадената въззивна жалба и изложените в нея съображения относно незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение на СлРС и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

В с.з. въззиваемите Г.П. и И.П., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника им адв.М.С., който оспорва подадената жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение като потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

В с.з. въззиваемото дружество „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора, редовно призовано, не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционния съд е направил неправилни и незаконосъобразни правни изводи, като не е приложил правилно относимата към спора правна норма.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване недействителност на договор за покупко-продажба на два броя земеделски земи, находящи се в землището на с.Загорци, общ.Нова Загора по отношение на кредитора на продавачите.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав не споделя крайните правни изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Предпоставките за успешно провеждане на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД са: ищеца да има качеството на кредитор спрямо длъжника-ответник; вземането на кредитора следва да е възникнало преди датата на извършеното правно действие от длъжника, което се атакува; наличие на извършено правно действие от длъжника – ответник; увреждане на интересите на кредитора от извършеното правно действие;  знание на длъжника и/или третото лице, че с атакуваната сделка се увреждат интересите на кредитора.

Безспорно по делото се установи, че ищцовото дружество „Ванто Лизинг“ ООД, гр.София има качеството кредитор по отношение на първите двама ответници, като по отношение на ответника И.П. качеството му е породено от сключен договор за лизинг от 04.04.2008г., а по отношение на ответника Г.П. – запис на заповед от 18.08.2009г., издаден като обезпечение на лизинговия договор, по който П. е авалист, като срещу двамата ответници на 19.03.2012г. по ч.гр.д.№2112/2012г. на РС – Стара Загора е издаден изпълнителен лист за солидарно заплащане на сумата от 25000лв., неизпълнена част от задължение по запис на заповед. Вземането на кредитора „Ванто Лизинг“ ООД, гр.София по отношение на двамата ответници в първоинстанционното производство безспорно е възникнало преди датата на атакувания с иска  договор за покупко-продажба на земеделски земи /06.11.2012г./.  Не е необходимо кредиторът да доказва, че вземането му е ликвидно и изискуемо. В практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК еднозначно се приема, че за успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, вземането на увредения кредитор не е необходимо да е изискуемо, ликвидно или съдебно установено, не е необходимо и да е налице неизпълнение на задължението, достатъчно е то да е възникнало и да съществува.

Във връзка с направени от ответниците възражения, както пред първата инстанция, така и пред настоящата, следва да се посочи, че в производството по иск по чл.135 от ЗЗД длъжникът не може да релевира възражения относно недействителността, прекратяването или погасяването на вземането на кредитора /в т.ч. давност/. Длъжникът не може да се брани с възражения, основани на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането, решението по който ще формира сила на пресъдено нещо. Поради това такива възражения са недопустими в настоящото производство по чл.135 от ЗЗД, което не е съединено с иск относно вземането.

По отношение качеството на Г.П. като длъжник, следва да се отбележи, че то произтича от самостоятелна абстрактна търговска сделка – авал, като авалистът не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които хоноратът би могъл да направи поради самостоятелния неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител.

Следователно в случая безспорно е налице вземане на кредитора – ищцовото дружество спрямо първите двама ответници Г.П. и И.П., предхождащо атакуваната разпоредителна сделка, т.е. първите две предпоставки за предявяване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД са налице.

Атакуваното правно действие е договор за покупко-продажба на недвижим имот и спрямо него е допустим иск по чл.135 от ЗЗД. С този договор длъжниците Г.П. и И.П. са се разпоредили възмездно с притежаваните от тях недвижими имоти – два броя земеделски земи, находящи се в землището на с.Загорци, общ.Нова Загора, като са ги продали на третия ответник „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора. С тази разпоредителна сделка безспорно длъжниците са намалили актива на имуществото си и по тази начин са увредили интересите на кредитора си – ищцовото дружество, с препятстване възможността да реализира вземането си с насочване на принудително изпълнение върху този имот. Безспорно в практиката се приема, че увреждане е налице, винаги когато с фактическите си и правни действия длъжникът намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, спрямо който съгласно чл. 133 от ЗЗД той отговаря с цялото си имущество.

Искът по чл.135 от ЗЗД обаче не би могъл да се уважи, ако макар и да е извършена разпоредителна сделка, длъжникът разполага със средства, с които може да удовлетвори задължението си към кредитора. Доказателства в тази насока по делото няма ангажирани от ответниците, носещи тежестта на доказване.

Съдът приема, че е налице и следващата предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.135 от ЗЗД - знание на длъжника и на третото лице, с което длъжникът е договарял за увреждането на кредитора.

Знанието за увреждане се изразява в знание за възможността такова увреждане на настъпи в резултат на извършеното правно действие, но не и в наличие на някаква вина – умисъл и специална цел да се вреди. Не съществува спор в практиката, че в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е достатъчно само знание за увреждащия характер на сделката. Увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, с което би се осуетило или затруднило осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, като увреждане е налице всякога, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да било начин затруднява удовлетворението на кредитора. Не е необходимо да се доказва самото увреждане на кредитора, тъй като наличието на увреждане се извежда от самото атакувано действие, щом то води до намаляване на имуществото на длъжника и затруднява удовлетворението на кредитора.

В случая, към датата на процесната разпоредителна сделка длъжниците Г.П. и И.П. са знаели, че имат задължение към „Ванто Лизинг“ ООД, гр.София по сключения договор за лизинг, респ. по авалирания запис на заповед и са знаели, че със сделката намаляват имуществото си, по който начин затрудняват удовлетворяването на кредитора си, знаели са, че е налице възможност за такова увреждане, вследствие на сделката. Наличието и на друга цел, мотив за извършване на разпореждането, не изключва знанието им за възможното увреждане на кредитора при наличие на възникнало вземане на значителна стойност.

Въззивният съд, анализирайки събраните по делото пред районния съд гласни доказателства, намира, че е налице знание за увреждащия характер на разпоредителната възмездна сделка и у третото лице, с което длъжниците са договаряли – дружеството „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора.

На първо място следва да се отбележи, че едноличния собственик на капитала и управител на дружеството – В.К.П. е бивша съпруга на длъжника Г.Г.П., като бракът между тях е прекратен седем дни преди атакуваната сделка – с решение от 29.10.2012г. Действително, с оглед постановеното прекратяване на брака, настъпило преди сделката, изключва прилагането на законоустановената презумпция за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД, но от показанията на свидетелите се прави извода, че знанието е било налице у В.П.. В тази насока оплакванията във въззивната жалба са основателни, като въззивният съд не споделя изводите в обратния смисъл, направени от първоинстанционния съд.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че към края на 2011г. В.П. е узнала за наличието на задължения на ответника Г.П., във връзка с правоотношенията за закупуване на трактор, страна и кредитор по които е „Ванто лизинг“ ЕООД. Безспорно още 2011г. В.П. е знаела за финансовите проблеми на съпруга си във връзка с трактора, довели до връщането му на лизингодателя. Тези проблеми и факта, че до него момент са били крити от съпруга й Г.П., са били част от мотивите й за развода, за настъпилите проблеми между тях като съпрузи. Безспорно В.П. е знаела за договора за лизинг и придобития въз основа на него трактор, за настъпилите финансови проблеми и необходимостта да върнат трактора, както и че има да връща пари /свид.Д./. Свид. Д. заявява, че с В. са говорили, че Г. парични задължения, във връзка със селскостопанска техника. Свид. Т. от своя страна категорично посочва, че В. била много обидена на Г., че е скрил за финансовите си проблеми /безспорно след като вече е научила за тях/ и че в резултат на тях са им отнели трактора. Всички тези обстоятелства са настъпили преди развода и според свидетелките те са и основаната причина за развода.  Следва да се посочи, че въззивникът е напълно прав във възражението си, че не може изведнъж, след постановяване прекратяването на брака, което е само седмица преди атакуваната сделка, знанието изведнъж вече да го няма. Безспорно посочените по-горе факти В.П. е знаела и то още от 2011г., като е продължавала да ги знае и през 2012г., тъй като те са били причината за развода, според всички разпитани по делото свидетели, като няма как след развода вече да не ги знае. Следователно, съдът приема, че е налице изискуемото според разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД знание за увреждащия характер на сделката – че с нея ще се затрудни реализиране правата на кредитора за събиране на вземанията си, за които безспорно В.П. е знаела и у третото лице, с което длъжниците са договаряли - „Трейд йони“ ЕООД, гр.Стара Загора, чийто едноличен собственик на капитала и управител е В.П..

С оглед изложеното съдът е мотивиран и приема, че са налице всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.135 от ЗЗД

Като е стигнал до друг краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него въззивният съд следва да постанови ново, с което да уважи предявения Павлов иск.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовото дружество се дължат в пълен размер направените по делото пред двете инстанции разноски в общ размер от 1409,60лв., от които 784,60лв. пред първата инстанция и 625лв. пред въззивната инстанция. По отношение на претендираните от адв.Г. за първата инстанция разноски по представения списък по чл.80 от ГПК, следва да се отбележи, че съдът няма да присъди включените в списъка транспортни разходи, тъй като такава възможност чл.78, ал.1 от ГПК не е предвидил. Същите, така както е предвидено и в самия договор за правна защита и съдействие, са за сметка на доверителя – ищцовото дружество, което само е избрало този начин за процесуална защита – адвокат от гр.София при дело, което води в значително отдалечени населени места, като е поело и ангажимент да му заплаща командировъчни разходи, които обаче не могат и не следва да се възложат на другата страна, независимо от изхода на спора.

На ответниците в първоинстанционното производство не се дължат разноски, поради което първоинстанционното решение и в тази част е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.

На въззиваемите не се дължат разноски за въззивното производство, с оглед основателността на въззивната жалба и крайния изход на спора.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №148/17.09.2014г., постановено по гр.д.№661/2013г. на Новозагорски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОБЯВЯВА на  основание чл.135 от ЗЗД ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „ВАНТО ЛИЗИНГ“ ЕООД, ЕИК 831001414, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.“С. С.“ №*, ет.*, представлявано от управителя Х.Н., в качеството му на кредитор на Г.Г.П. с ЕГН ********** и И.Г.П. с ЕГН ********** на договор за покупко-продажба от 06.11.2012г., сключен под формата на нотариален акт №47, том Х, рег.№7535, дело №1286/2012г. на помощник нотариус Н.П. по заместване на нотариус Я.В. с рег.№183 и район на действие РС – Нова Загора, вписан в Служба по вписванията – гр.Нова Загора под вх.№4283 от 06.11.2012г., акт №62, том ХІV, дело №2042/2012г., с който И.Г.П. с ЕГН ********** и Г.Г.П. с ЕГН ********** са продали на „Трейд йони“ ЕООД, ЕИК 200655890 със седалище и адрес на управление:  гр.С. З., ул.“Х. Б.“ *-*, представлявано от управителя В.К.П. следните свои недвижими имоти: Нива с площ от 15,500 дка., четвърта категория, находяща се в местността „Тръните", съставляваща имот №019033 по картата на възстановената собственост на с.Загорци, общ.Нова Загора, ЕКАТТЕ 30171 и Лозе с площ от 1,363 дка, четвърта категория, находящо се в местността „Голаков орман", съставляващо имот №024019 по картата на възстановената собственост на с.Загорци, общ.Нова Загора, ЕКАТТЕ 30171 за сумата общо от 2500лв.

 

ОСЪЖДА Г.Г.П. с ЕГН ********** *** 25-В-22, И.Г.П. с ЕГН ********** *** 25-В-22 и „ТРЕЙД ЙОНИ“ ЕООД, ЕИК 200655890 със седалище и адрес на управление:  гр.С. З., ул.“Х. Б.“ *-* да заплатят на „ВАНТО ЛИЗИНГ“ ЕООД, ЕИК 831001414, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.“С. С.“ №*, ет.*, представлявано от управителя Х.Н. сумата от 1409,60лв., представляваща направени по делото пред двете инстанции разноски.

 

Решението е окончателно.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.