Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 92

 

гр.Сливен,09.04.2015 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на  осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

При секретаря П.С. и в присъствието на…, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 125 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв. С. – пълномощник на В.Й.Г. ***, Д.Й.Г. ЕГН ********** *** и С.Й.Г. ЕГН ********** *** против решение № 1080/18.12.2014 г. по гр.д. № 1170/2014 г. по описа на РС – Сливен, с което В., Д. и С. Г. са осъдени да предадат на М.С.В. с ЕГН ********** *** на основание чл.76 от ЗС владението върху източната част от дворно място, съставляващо ПИ № ХIV-351, в кв. 34 по плана на с.Тополчане, общ. Сливен,, одобрен със Заповед № 156/27.02.1984 г. с площ 135 кв.м., означен с оранжев цвят на скицата на вещото лице И.. С обжалваното решение Г. са осъдени да заплатят на В. сумата от 500.50 лв. разноски по делото.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът бил приел, че трасирането на имота, собственост на жалбоподателите и преместването на оградата в имота на В., се е случило на две различни дати – 07.11.2013 г. и 13.11.2013 г. Всички свидетели били посочили, че двете събития са се случили на една и съща дата. Тъй като в протокола за извършено трасиране е посочено, че същото било осъществено на 07.11.2013 г. , то изводът е бил, че и евентуалното преместване на оградата се е осъществило на тази дата, а тя е преди В. да отиде на лечение. По този начин се доказвало, че преместването на оградата не е осъществено по скришен начин.

От събраните по делото доказателства не ставало ясно точно каква площ и с какви граници се е владяла от В. във времето. На следващо място страната счита, че по делото не било установено нарушение на владението на В., тъй като от свидетелските показания и от заключението на съдебно техническата експертиза не се установявало къде е била предишната ограда, в каква посока е преместена и на какво разстояние. Не било ясно дали жалбоподателите са навлезли в имота на ищцата или са навлезли в имота на свидетелките Ц. и Г.. Жалбоподателите считат, че по делото не е установено владението на В. да е нарушено по скрит начин. В. е била уведомена за предстоящото трасиране на имота от В.Г., както и от свидетелката П., а освен това нейният син – свид. С.В., е бил свидетел на извършеното трасиране и на преместването на оградата. Тъй като той е неин син, не можел да се квалифицира случаят като „скрит начин“.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски. Страната е направила доказателствено искане до разпит да бъдат допуснати техните съседи от източна страна Д.Б.Ж. и И.С.Ж., които са видели , че трасирането и преместването на оградата се извършва в един и същ ден. Жалбоподателите не били знаели за тяхното възприемане на тези факти и за тях то се явявало новоузнат факт.

На 06.02.2015 г. е депозирана насрещна въззивна жалба вх. № 2471 от адв. Р., пълномощник на М.С.В. против решене № 1080/18.12.2014 г. по гр.д. № 1170/2014 г. на РС – Сливен . В жалбата  се посочва, че в мотивите си съдът бил приел, че поради невисоката степен на противоправност на поведението на ответниците, не са налице основания за налагане на глобата предвидена в чл. 360 от ГПК. Макар да липсвал изричен диспозитив в тази насока, страната счита, че съдът неправилно не е наложил глоба на ответниците по иска. В този случай те са съзнавали, че действат по неустановения в закона ред и че В., поради отсъствието си  не може да защити адекватно правата си и да потърси съдействие от съответните органи.  Иска се в случай, че съдът потвърди първоинстанционното решене по отношение на предявения иск по чл. 76 от ЗС , да наложи на ответниците глоба съобразно  разпоредбата на чл.360 от ГПК.

На 05.02.2015 г. е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Р.. С него въззивната жалба на Г. е оспорена като неоснователна и е посочено, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Страната счита, че по отношение на правния спор въобще няма никакво значение, на коя дата е станало трасирането на имотите. От значение бил единствено фактът на преместване на оградите , защото така било нарушено владението на В..  Твърди се , че представеният протокол за трасиране представлява частен документ, удостоверяващ изгодни за издателя си факти. От разпита на свид. М. било установено, че тя никога не е ходила  в с. Тополчане, за да извърши трасирането на имотите и че протоколите по принцип се подготвяли по-рано преди извършване на фактическите действия, които се удостоверяват с тях. В този смисъл М. нямала качеството на свидетел нито за датата на извършване на действията отразени в протокола, нито за самото извършване на тези действия. Страната счита, че протоколът има характер на частен документ, тъй като не било ясно дали М. има качество на длъжностно лице, а още по-малко по делото се било изяснило дали издаването на такъв протокол е в кръга на служебните й задължения. В този смисъл частните документи не се ползвали с обвързваща доказателствена сила и тяхната доказателствена сила се преценяла с оглед на всички обстоятелства и доказателства по делото. Посочва се , че в обясненията дадени по реда на чл. 176 от ГПК ответникът В.Г. е посочил, че: „В деня когато беше трасирането и местенето на оградата, М. не беше там, когато уведомих М. кога ще е трасирането , тя ми отговори, че ще заминава на почивка в Павел баня….. Тя тогава беше на почивка“. Предвид тези обяснения дадени от Г. и останалите свидетелски показания безспорно се било установявало, че местенето на оградата е станало на 13.11.2013 г. На следващо място страната посочва, че в крайна сметка конкретната дата, на която е станало преместването, има значение единствено за това дали искът по чл.76 от ЗС е предявен своевременно, а в случая безспорно било установено, че преместване на ограда е било осъществено докато В. е отсъствала.

По отношение на твърдението на въззивниците Г., че не е било установено точно мястото, за което се твърди, че е завзето, адв. Р. посочва, че е достатъчно да се прочете отговора по исковата молба, за да се установи дори с координати посочени от самите ответници коя територия са завзели чрез местене на оградите част от двора на доверителката му. От изявленията на ответниците, от представените от тях писмени доказателства, от съдебно-техническата експертиза и от свидетелските показания се установявало , че завзетото място е с формата на правоъгълен трапец, съвпадаща с повдигнатата в оранжев цвят на скицата, приложена към СТЕ. Страната посочва, че предишното местоположение на оградата е точно изчерпателно посочено в отговора на исковата молба.  Посочва се, че е неоснователно твърдението , за това че владението на имота на В. не е нарушено по крит начин.Обстоятелството, че  преместването на оградата е било видяно от свид.С.В. – син на М.В., не означава, че същото не е било осъществено по скрит от нея начин. С.В. по принцип живеел преимуществено в Кралство Испания, собственик е на друг имот, находящ се в с. Тополчане и не е от кръга на домашните на М.В., тъй като не живее с нея. Още веднъж се посочва, че В. е била уведомена единствено за трасирането на имота, но не и за това, че ще бъде местена оградата между нейния имот и имота на Г.. На последно място  страната посочва, че дори и съдът да намери първоинстанционното решение за неправилно, той следва да се произнесе и относно евентуално предявения иск с правно основание чл. 75 от ЗС, за който били налице всички доказателства и следвало да бъде уважен при условията на евентуалност. Моли се  да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят деловодни разноски.

На 27.02.2015 г. е депозиран отговор на насрещнатна въззивна жалба от адв.С., пълномощник на В., Д. и С. Г.. На първо място е посочено, че насрещната въззивна жалба е недопустима, тъй като подателят нямал правен интерес от обжалването. В случай обаче , че съдът приеме, че жалбата е допустима, страната счита същата  за неоснователна. Посочва , че по делото останал неизяснен въпросът за площта и границите, в които В. е владяла имота си и съответно неясно каква част от него е била завладяна, по този начин не можело да се установи твърдението, че Г. са нарушили владението на В.. Отново се посочва, че за трасирането М.В. е била уведомена от В.Г. и от свид.П., а в момента когато се е извършвало трасирането – там е бил нейният син С.В.. Излага се становището, че  за да има отнемане по скрит начин, трябва при самото отнемане да не са присъствали лица, чрез които владелецът или държателят да се счита уведомен.  С оглед на това страната посочва , че присъствието на лице от домашните – в случая синът на В., изключва квалификация като „скрит начин“. Моли се насрещната въззивна жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а ако съдът я разгледа – да я остави без уважение като неоснователна.

В съдебно заседание въззивниците В. и Д. Г. се явяват лично . За всички се явява адв.С., която поддържа въззивната жалба, оспорва насрещната въззивна жалба и моли да се уважи. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивницата В. редовно призована не се явява . Представлява се от адв. Р. , който поддържа насрещната въззивната жалба , оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение като съдът наложи и предвидената в чл. 360 от ГПК глоба . Претендира разноски .

Обжалваното решение е било съобщено на въззивниците Г. на 06.01.2015 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 15.01.2015 г. е била депозирана въззивната жалба.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата В. на 21.01.2015 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 06.02.2015 г. е била депозирана насрещната въззивна жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Насрещната въззивна жалба е редовна, но недопустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, но от лице, за което липсва правен интерес от  обжалване на съдебния акт.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

По отношение на предявената насрещна въззивна жалба съдът намира същата за недопустима. В разпоредбата на чл.360 от ГПК е предвидено, че когато владението и държането е било отнето чрез насилие или по скрит начин, съдът може да наложи на нарушителя глоба до 1000.00 лв.  Това действие зависи единствено от преценката на съда. То не касае отношенията между страните, поради което ищецът по иска за нарушено владение или държане няма правен интерес от обжалване на съдебното решение при отказ на съда да наложи санкция. С оглед на това насрещната въззивна жалба се явява недопустима и съдът следва да я остави без разглеждане и да прекрати производството по нея.

Въведените с въззивната жалба на Г. оплаквания са неоснователни.

Пред СлРС е предявен иск с правно основание чл. 76 от ЗС. Твърди се , че В., Д. и С. Г. по скрит начин са отнели от М.В. владението на част от недвижимия имот находящ се в с.Тополчане, общ. Сливен. За да бъде уважен така предявеният иск следва да се докаже, че владелецът /държателя/ е владял /държал определен недвижим имот, че ответникът по иска, чрез насилие или по скрит начин е отнел изцяло или отчасти владението/държането на имота, и че предявяването на исковата молба е станало в шестмесечен срок от отнемане на владението /държането. В настоящия случай няма спор, че исковата молба, бидейки депозирана на 25.02.2014 г. е била депозирана в 6-месечен срок от датата, за която се твърди, че е отнето владението /07.11.-13.11.2013 г./

По отношение на факта на отнемане на владението  от страна на  Г. спрямо В., съдът намира същият за безспорно доказан. В настоящото производство не е предмет на изследване какви са правните основания на страните да владеят процесния имот. Достатъчно е да се установи, че ответниците по иска са нарушили владението на ищеца. В отговора даден от ответника В.Г. по реда на чл. 176 ал.2 от ГПК, същият е посочил, че преместването на оградата между неговия имот и имота на М.В. е станал в един и същи ден едновременно. Т.е. налице е признание от ответника, че е била преместена фактическата граница в имота владян от В.. По този начин остават без основание твърденията във въззивната жалба за това, че е останал недоказан фактът на нарушено владение. По отношение на  точните параметри, в които е било нарушено владението, съдът счита, че следва да вземе предвид заключението на вещото лице И., което се основава на представените по делото  протоколи за трасиране, отговор на исковата молба, свидетелски показания, скици от Община – Сливен и т.н. и да приеме, че действително отнетото владение от В. касае площта, отразена в скицата към  СТЕ в оранжев цвят.

По отношение твърдението, че владението е отнето от В. по скрит начин, съдът взе предвид следните аргументи:

Всички разпитани по делото свидетели, както и  обясненията дадени от ответника В.Г., сочат за това, че ищцата В. е била уведомена и е знаела, че ще бъде извършено трасиране между двата имота – нейния и този собственост на ответниците Г.. Ответникът В.Г. е бил лично уведомен от В., че на датата, на която той й е казал, че ще се извърши трасирането, тя ще е на лечение в Павел баня. Никой, дори В.Г. не твърди, че В. е била уведомена за това, че освен трасиране на имотите ще се извърши и фактическа промяна на  границата между тях. В този смисъл В. е била изненадана и не е можела да защити лично правата си на владелец, когато на датата, на която е било осъществено трасирането, неочаквано е било предприето и фактическо изменение на съществуващата ограда между имотите. Съдът намира, че трасирането и преместването на оградата се е осъществило на 13.11.2013 г., докато В. е била на лечение. Самият ответник В.Г. посочва, че в деня на трасирането и местенето на оградата, М.в. не е била там. Свидетелите, които са разпитани по делото, установяват, че  трасирането и преместването на оградата се е осъществило на 13.11.2013 г., а от останалите писмени доказателства по делото се установява, че на тази дата В. е била на лечение в Павел баня. Съдът намира, че не следва да се съобрази с датата посочена в протокола за трасиране, като дата на която трасирането фактически се е осъществило. От разпита на свид. М. се установи, че е било установена практика тя да подписва протоколите за трасиране преди самото осъществяване на трасирането, а по-късно нейни служители са осъществявали фактическото трасиране. Протоколът  за трасиране е частен документ, тъй като не е установено същият да е издаван от официално длъжностно лице в кръга на неговата компетентност. С оглед на това фактите отразени в него следва да се ценят във връзка с останалите доказателства по делото.

Съдът намира, че в конкретния случай отнемането на владението от В. е станало по скрит начин. В трайната практика на ВС /решение № 1168/22.04.1974 г. по гр.д. № 543/1974 г. на I-во ГО/  е посочено, че за да бъде осъществена защитата по чл. 76 от ЗС е необходимо нарушението да е станало по начин предвиден в закона – чрез насилие или по скрит начин.  Това означава или нарушението по отношение на ищеца следва да е изразено чрез употреба на сила или заплашване, или  да е осъществено в такова време или по такъв начин, че да не е могло да му бъде известно веднага, например като е използвал неговото отсъствие.  Твърдението на ответниците, че  отнемането на владението по отношение на В. не е станало по скрит начин, тъй като на преместването на границата между имотите е присъствал синът й – свид. С.В., е неоснователно. Макар да е син на ищцата свид.В. не може да се счете за член на домакинството й. В тази насока липсват каквито и да е доказателства. Напротив, от свидетелските показания е видно, че В. живее в съседство на имота на ищцата и дори при нейното отсъствие ключовете от дома са били предоставени на други лица, които да полагат грижа за него. Ответниците по иска са били наясно, че ищцата ще отсъства към момента на извършване на трасирането на имотите, те са били уведомени за този факт от нея, в деня на самото трасиране отново са видели, че тя отсъства от дома си и въпреки това са решили да се възползват  от този момент на отсъствие и да осъществят фактическото преместване на оградата.  Ищцата В. не е имала възможност по никакъв начин да защити ефективно своето владение към този момент.  Свид.В. се явява трето лице – чуждо на спора, което не е разполагало с правна възможност от името на своята майка да защити нейните интереси.  Предвид изложеното съдът счита, че владението на В. е било нарушено по скрит за нея начин, поради което  искът по чл.76 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен.

Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото , тъй като не се уважават нито въззивната , нито насрещната въззивна жалба, разноски не следва да се присъдят на страните. Всяка от тях следва да понесе направените пред въззивния съд разноски, така както ги е направила.

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 1080/18.12.2014 г. по гр.д. № 1170/2014г. по описа на Районен съд – Сливен, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба №2471/06.02.2015г., като  НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по нея.

 

 

Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от съобщаването на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.