Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,20.04.2015 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на  петнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

При секретаря М.Т. и в присъствието на…, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № *9 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв. Ч. – пълномощник на С.П.Т. ***, против неприсъствено решение № 7/20.01.2015 г. по гр.д. № 96 от 2014 г. по описа на КРС, с което въззивникът Т. е осъден да заплати на Д.В.Ж. ЕГН ********** сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от датата на увреждането 01.01.2012 г. С обжалваното решение Т. е бил осъден да заплати и д.т. в размер на 200лв.по сметка на РС – Котел. В жалбата се посочва, че неприсъственото решени е неправилно, тъй като първоинстанционния съд бил допуснал процесуално нарушение визирано в чл. 240 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Опорочена била процедурата по връчване призовките на ответника. На призовката от 19.11.2014 г. , която била за последното съдебно заседание било отбелязано, че лицето е в чужбина и вместо да назначи особен представител на ответника, съдията незаконосъобразно бил приел, че е налице хипотезата на чл. 41 ал.1 от ГПК и е дал ход на делото в негово отсъствие. Твърди се, че процесуално нарушение в призоваването е било допуснато и по отношение на предходната призовка от 08.10.2014 г. , която ответникът също не бил получил. Тя била изпратена на настоящия му адрес в с.Мокрен, община Котел, а не на постоянния му адрес гр.Сливен. Не е било вярно твърдението, че призовката е получена лично от жалбоподателя. В жалбата се съдържа оплакване за това, че съдебният състав в наказателното производство процесуално и незаконосъобразно бил сезиран и по гражданския спор, който не е бил приет за съвместно разглеждане по цитираното дело. Моли се да се постанови решение, с което да се отмени неприсъственото решение като неправилно и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Котелски районен съд.

         В законния срок, посочен в чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът Т. не се явява . Представлява се от адв.Ч., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 02.02.2015 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 12.02.2015 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

От събраните по делото доказателства се установи следното от фактическа страна:

На 12.05.2014 г. пред РС – Котел е била депозирана искова молба от Д.Ж. против С.Т. с правно основание на предявения иск чл. 45 от ЗЗД и цена на иска 5 000 лв. На ответника Т. била изпратена исковата молба на посочения в исковата молба адрес гр. С. кв.„С.З.“ *-*. Съобщението било върнато с отразяване, че лицето живее в с. М.. Във връзка с това съдът направил искане за предоставяне на справка относно настоящия и постоянен адрес на ответника, на която било отговорено , че постоянният адрес на Т. ***, а настоящият му адрес е в с. М. , ул.“Х.Б. „ № *. На настоящия му адрес било изпратено съобщение с приложена искова молба, което било получено лично от него на 27.06.2014г. Това, че съобщението е получено лично от Т. е удостоверено с подпис на самия кмет на с. М.. Тъй като делото се отложило се наложило на ответника да се изпрати второ съобщение на адреса му в с.Мокрен. Същото било получено от Т. лично на 05.08.2014 г. Последвало ново отлагане на делото , при което съобщението за новата дата на с.з. било изпратено на адреса в с. М.. Съобщението било върнато в цялост като длъжностното лице отразило, че по данни на близките на призовавания същият се намирал от месец в чужбина. В с.з. проведено на 19.11.2014 г. съдът приел, че призоваването на ответника е било редовно на основание чл. 41 от ГПК. Тъй като ответникът не бил депозирал отговор на исковата молба и не било взето становище по нея, а ищецът направил искане за постановяване на неприсъствено решение , съдът уважил това искане и на 20.01.2015 г. постановил обжалваното неприсъствено решение.

От така установената фактическа обстановка , съдът направи следните правни изводи.

Депозираната жалба по реда на чл.240 от ГПК е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 240 ал. 1 от ГПК е посочено, че в едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение страната , срещу което то е постановено може да иска от въззивния съд неговата отмяна , ако е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на исковата молба или призовките за съдебно заседание, невъзможност за узнае своевременно за връчване на преписа на исковата молба или призовките за съдебно заседание поради особени непредвидени обстоятелства или невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особенни непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Във въззивната жалба се твърди , че в случая въззивникът не е бил надлежно уведомен за датата на с.з. Това твърдение не е вярно .

В разпоредбата на чл. 38 от ГПК е посочена последователността, на която следва да се връчват съобщенията до ответника по иска. Първо той следва да бъде уведомен на адреса посочен от ищеца , ако не бъде открит на него адрес съобщенията следва да му бъдат направени на настоящия му адрес и ако не бъде открит и на него те следва да се изпратят на постоянния му адрес. Това е и последователността на адресите, на които е бил търсен настоящият жалбоподател. След като не е бил открит на адреса посочен от ищеца той е бил потърсен на настоящия си адрес в с. М., където на два пъти – 27.06.2014 г. и 05.08.2014 г.са му били връчвани съобщения. Съобщенията са надлежно оформени от длъжностното лице на с.Мокрен – неговия кмет и съдът няма причини да се съмнява в удостоверените по този начин факти. Когато е бил потърсен за връчване на следващо съобщение ответникът не е бил намерен на адрес, а неговите близки са посочили , че от месец е в чужбина. По този начин съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 41 от ГПК, която предвижда , че страната, която  отсъства повече от един месец от адреса, на който вече веднъж и  е връчено съобщение следва да уведоми съда за новия си адрес . В противен случай всички съобщения се прилагат по делото и се считат за връчени. Като не е уведомил съда за новия адрес, на който може да получава съдебни книжа жалбоподателят сам се е поставил в положение да не бъде своевременно уведомен за новите дати на с.з. Това обаче се дължи изцяло на неговото поведение и той не може да черпи права от своята недобросъвестност. С оглед изложеното жалбата не следва да бъде уважавана.

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

 

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Т. ***, против неприсъствено решение № 7/20.01.2015 г. по гр.д. № 96 от 2014 г. по описа на Котелския районен съд.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.