Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е   

 

гр. Сливен, 25.03.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

                                                                               ВАНЯ  АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Костова  гр. д. № 130 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

Производството се развива по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на В.С.Г. – длъжник по изп. дело № 526/2012г. по описа на ЧСИ Н. Гангалова с район на действие СлОС, против постановление за опис и оценка на недвижими имоти, както и наложената върху възбрана.

В жалбата се твърди, че имотите срещу които е насочено изпълнението са несеквестируеми на осн. чл.444, т.5 от ГПК, поради това, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител. Поради това се иска да бъдат отменени атакуваните действия на ЧСИ.

Взискателят не изразява становище по жалбата.

Съдебният изпълнител в писмените си обяснения излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата, която следва да бъде оставена без уважение. Изтъква, че по искане на взискателя насрочения опис и оценка на недвижимите имоти не е извършен и поради това липсва акт, който да подлежи на инстанционен контрол. По отношение на наложената възбрана изтъква, че същата не е същинско изпълнително действие, а обезпечителна мярка. Сочи, че по делото не са представени доказателства за регистрацията на длъжника като земеделски производител за да бъде приложима разпоредбата на чл. 444, т.5 ГПК.

Сливенски окръжен съд, в настоящия съдебен състав, след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по повод подадена молба на 06.06.2012г. от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с приложени изпълнителни листи от 19.01.2012г. и от 21.01.2012г. издадени по гр.д. № 3881/2011г. по описа на СлРС, за осъждането на В.С.Г. да заплати посочените в изп. листи суми.

В молбата за образуване на изп. дело взискателят е възложил всички действия на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ.

От образуване на изпълнителното дело до настоящия момент по делото няма постъпили суми и задължението на длъжника не е изплатено.

На осн. чл. 458  ГПК, НАП е присъединен взискател за публични взамания към длъжника, размерът на които е съобщен на СИ, съгласно приложено по делото удостоверение.

С разпореждане от 02.02.2015г. ЧСИ е наложил възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на длъжника :

1.                Нива с площ от 5.581 дка, четвърта категория, в местността КАЗЛАЧА, имот № 025016 по плана за земеразделяне на с. Глуфишево, общ. Сливен;

2.                Лозе с площ от 1.396 дка, четвърта категория, в м. ЗАД и ПОД БАИРИТЕ, в землището на с. Глуфишево, общ. Сливен, образуващо имот № 041027;

3.                Нива с площ от 7.975 дка, осма категория, в м. ЗАД и ПОД БАИРИТЕ, в землището на с. Глуфишево, общ. Сливен, образуващо имот № 058011.

На 24.02.2015г. на длъжника е връчено съобщение за насрочен на 19.03.2015г. от 11.00ч. опис и оценка на недвижими имоти, както за наложената върху тях възбрана.

На 25.02.2015г. е постъпила разглежданата жалба.

На 05.03.2015г. е постъпила молба от взискателя, с която моли насрочения опис на недвижими имоти да бъде отложен. Такъв не е проведен.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :

Депозираната жалба следва да бъде разгледана поотделно в двете й части.

По отношение на частта, с която се атакува постановление за извършен опис и оценка на недвижими имоти, жалбата се явява недопустима. Установи се по делото, че по молба на взискателя насрочения опис е отложен и към настоящия момент не е проведен. Липсва действие на ЧСИ, което да подлежи на инстанционен съдебен контрол. Поради това жалбата в тази й част, следва да бъде оставена без разглеждане.

По отношение на частта, с която се атакува наложената възбрана върху процесните имоти, жалбата се явява допустима, депозирана в законоустановения срок от правно легитимирано лице.

В разпоредбата на чл.435 от ГПК са посочени изрично действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване, както и лицата които имат право на това. Съгласно ал.2 на чл.435 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочване изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

Въззивния съд счита, че налагането на възбрана в изпълнителния процес е действие на съдебния изпълнител, в обхвата на разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК, очертаваща лимититавно рамките на защита на длъжника в производството  по принудително изпълнение. В посочената правна норма, законодателят е дал възможност на длъжника да атакува тези действия, които са насочени към несеквестируема вещ. Насочването на изпълнението, съгласно чл. 449, ал.2 от ГПК, се свързва с изпращането на поканата за доброволно изпълнение и задължението на съдебния изпълнител едновременно с поканата да впише възбраната. Това е така и предвид факта, че налагането на възбраната обезпечава именно последващите  действия на съдебния изпълнител свързани с продажбата на имота. Налагането на възбраната като обезпечителна мярка не би могла да се разглежда извън контекста на крайната цел на производството, а именно да се удовлетвори вземането.

В конкретния случай жалбоподателят се позовава на несеквестируемост на възбранените недвижими имоти по силата на чл.444, т.5, предл. първо от ГПК, според която изпълнението не може да бъде насочено върху вещи на длъжника - физическо лице, което е земеделски стопанин и това са: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството  машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година.

За да се възползва, обаче, от тази защита срещу принудително изпълнение, длъжникът задължително трябва да е регистриран като земеделски производител. Легално определение на понятието „земеделски производител” се съдържа в §1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, съгласно който „земеделски производители” са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция и продукция от риба и аквакултури, предназначена за продажба. Регистрирането на физическите лица като земеделски производители се извършва по реда, посочен в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър за земеделските производители, издадена в изпълнение на чл.7 от ЗПЗП. Според чл.3 от същата, на регистрация подлежат юридическите лица, едноличните търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Регистрацията на физическото се извършва в областната дирекция „Земеделие” по постоянен адрес, вписва се в регистъра на земеделските производители и въз основа на вписването се издава регистрационна карта.

Към жалбата длъжникът е представил регистрационна карта на земеделски производител, издадена от ОД „земеделие“ – гр. Сливен, надлежно заверена на 20.02.2015г. С представянето на тези доказателства обаче не се доказва факта,че длъжникът осъществява дейността си на земеделски производител именно с процесните недвижими имоти. Съгласно чл.7 от ЗПЗП  във вр. с чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители в регистъра по чл.7 от Наредбата следва да се съдържат данни за използвана от земеделския производител земеделска площ, с посочване на идентификатора на недвижимия имот, правното основание на нейното ползване, начина на трайно ползване и пр. За да докаже, че имотите предмет на възбраната по изпълнението са именно използвани от жалбоподателя за дейността му като земеделски производител, той би следвало да представи официално удостоверение или извлечение от съответния регистър,  от което да стане ясно по безспорен начин,че именно с тези земеделски имоти се осъществява дейността му като земеделски производител. Липсата на такива доказателства, обосновава неоснователност на жалбата в тази й част.

Предвид изложените съображения, настоящия съдебен състав при СлОС

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОСТАВЯ  БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ депозирана от В.С.Г. с ЕГН ********** *** жалба срещу опис и оценка на недвижими имоти по изпълнително дело № 526/2012г. по описа на ЧСИ Н. Г., с район на действие СлОС.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозирана от В.С.Г. с ЕГН ********** *** жалба срещу наложената с разпореждане от 02.02.2015г. възрана върху процесните имоти по изп. дело № 526/2012г. по описа на ЧСИ Н. Г., с район на действие СлОС.

 

Решението, в частта с която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред БАпС.

 

         В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: