Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №84

 

гр. Сливен, 03.04.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на първи април през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА      

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА    

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №131 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив против Решение №19/23.01.2015г. по гр.д.№477/2014г. на Новозагорски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, че „Е.К. *** не дължи сумата от 1952,99лв., представляваща допълнително начислена електроенергия /11164 kWh/ за периода от 04.02.2014г. до 23.04.2014г., с място на потребление: С.К., ул.“П. Е.“ №*, обект магазин за хранителни стоки, по фактура №1115166392 от 02.07.2014г. за кл.№1010200690, ИТН 2217808 и на ищеца са присъдени разноски по делото. С въззивната жалба се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Посочва, че едностранната корекция на сметката е извършена по реда на ПИКЕЕ, които са с ранг на подзаконов нормативен акт, а не на плоскостта на договор при общи условия. С новите ПИКЕЕ е въведена нова правна уредба на обществените отношения по повод техническите проверки на СТИ и е налице правно основание за извършване на въпросната корекция. Твърди, че всички процедури по съставянето на документите са спазени. Посочва, че не е нужно да бъде налице единствено безспорно доказан нерегламентиран достъп до СТИ, за да се приложи нормативната уредба, допускаща корекция на сметки. Посочва, че с новите ПИКЕЕ в сила от 12.11.2013г. е установена нормативна уредба относно корекциите на неизмерените количества електрическа енергия, а договорните отношения с крайния потребител обхващат единствено доставката на електрическа енергия. Счита, че е неприложим принципа „без вина няма отговорност“, тъй като той касае неизпълнение на договорно задължение, каквото в случая не се твърди от негова страна. Законодателят не е предвидил като предпоставка за едностранната корекция установяването и доказването на вина било на потребителя, било на трето лице. Неправилен бил извода на районния съд, че разпоредбите на ПИКЕЕ не изключвали вината на потребителя, напротив – било точно обратното. Налице е констатирано неправилно отчитане на СТИ и прилагане на правната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Новите ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване на принципа „комуто ползите, нему и тежестите”. Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „Е.К. *** чрез пълномощника адв.А..

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество чрез пълномощника си адв.А. оспорва жалбата като неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли за потвърждаването му. Счита, че процесното вземане е лишено от материалноправно основание, тъй като се извежда от подзаконови нормативни актове, намиращи се в противоречие с правни норми от по-висок порядък. Корекционната процедура по чл.48 от ПИКЕЕ противоречи на  разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЕ – принципа на защита интересите на потребителите. Процедурата противоречи на чл.82 от ЗЗД за наличие на виновно поведение като предпоставка за носене на отговорност.  Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

            В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемото дружество „Е.К. ***, редовно призовано, не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, при който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание, т.е. наличие на виновно поведение. Следва само да се отбележи, че въззивният съд споделя напълно изводите на районния съд в тази насока, в т.ч. и относно приложимостта на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД. Въведената с новите ПИКЕЕ процедура по извършване на проверките и закрепване на констатациите в съответните документи не изключва факта, че на практика се касае за договорни отношения между страните по повод продажбата на електрическа енергия и не изключва общия принцип за виновния характер на  договорната отговорност. Доказателства в тази насока относно извършването на нерегламентирано въздействие, в нарушение на установените задължения, от страна на абоната върху СТИ няма ангажирани от носещата доказателствената тежест страна - ответното електроснабдително дружество.

Между страните не се спори, че ищецът „Е.К. ***  има качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в С.К., общ.Н.З., ул.“П. Е.“ №*.

В случая се касае за оспорване от страна на ищеца в първоинстанционното производство на допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 04.02.2014г. до 23.04.2014г. като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са приложими новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, 

обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., които в глава ІХ уреждат случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, към които разпоредби вече препраща чл.45, ал.1 от Правилата, т.е налице е нормативно установена процедура.

Твърденията на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката. По отношение на тези свои твърдения, ответника носи доказателствената тежест.

Въззивният съд, въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, намира, че дружеството въззивник не е спазило нормативно установената процедура по извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и корекцията на сметката.

Проверката на средството за търговско измерване следва да бъде извършена, съгласно разпоредбите на глава ІХ на ПИКЕЕ, раздел VІІІ, а установеното чрез тази проверка следва да бъде закрепено в констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ - подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В конкретния случай, ответното дружество, носещо доказателствената тежест, не е установило по безспорен начин лицето, присъствало на проверката – М. К. какъв представител е на абоната – юридическо лице - „Е.К. ***. Твърдението в отговора на исковата молба е, че е син на собственика на дружеството, но това не го прави представител – по закон или пълномощие на дружеството. Дружеството като юридическо лице се представлява от своя представител по закон, какъвто явно лицето М. К. не е, а няма ангажирани доказателства да е упълномощен от представителя по закон да представлява дружеството пред трети лица, респ. пред електроразпределителното или електроснабдителното дружество. Поради това съдът не приема, че посоченото изискване на ПИКЕЕ относно извършването на проверката в присъствие на представител на абоната не е спазено.

Освен това следва да се посочи, че от приетия като доказателство по делото констативен протокол от експертиза на средство за измерване №696/21.05.2014г. и от заключението на назначената пред районен съд съдебно-техническа експертиза се установява промяна на схемата на свързване, тъй като е констатирана неправомерна техническа манипулация, изразяваща се в монтиране на допълнителни три съпротивления, непринадлежащи към схемата на електромера. В този случай, за да се извърши едностранната корекция на сметката от електроснабдителното дружество, е задължително, с оглед императивната разпоредба на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, констативния протокол, освен задължението да отговаря на изискванията на чл.47, но и да е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В случая това изискване също не е спазено. Протоколът не е съставен в присъствие на органите на полицията, още по-малко е подписан от такива.

Предвид изложеното, не може да се приеме, че констативния протокол е съставен по реда и при спазване изискванията на глава ІХ от ПИКЕЕ. При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на абоната, в случая – ищеца, защото представлява само неподписан от него частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти, които той по посочените причини не доказва и не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Този протокол като частен свидетелстващ документ няма обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените с него факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, каквото не е проведено надлежно от носещата доказателствената тежест страна – ответното дружество.

Освен това, с оглед периода, за който е коригирана сметка – 78  дни, следва да се отбележи, че по делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция, съгл. чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ . Не е ясно как ответното дружество е определило периода за преизчисляване на сметката за ел. енергия на ищеца, който е по-малък от максималния възможен /90 дни/, т.е. не е ясно как е определен началния момент, тъй като не е установено кога е извършена последната проверка на СТИ, нито е установена точната дата на първоначалното неотчитане. По този начин съдът намира, че е налице некоректно и недобросъвестно поведение на ответното дружество, което не следва да ощетява потребителя чрез извършване на корекция на сметката му за един продължителен, произволно и неясно как определен, срок.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищеца не дължи исковата сума, като предявения от него отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.  

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца в пълен размер направените от него разноски в първоинстанционното производство.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивното дружество и то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 400лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №19/23.01.2015г. по гр.д.№477/2014г. на Новозагорски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №*, ЕИК 123526430 да заплати на „Е.К. Е“ ЕООД, ЕИК 202613146, със седалище и адрес на управление: С.К., общ.Н.З., ул.“С. Г.“ №*, представлявано от Е.К.К. сумата от 400лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.