Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 77

 

гр. Сливен, 27.03.2015 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети март  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

              ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 132   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 17/ 23.01.2015 г. по гр. д. № 501/ 2014 г. на Новозагорския районен съд, с което е признато за установено по отношение на дружеството „ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. Г.Д.” № *, ЕИК 123526430, че Е.К.к. ЕГН ********** *** не дължи на дружеството сумата от 631,97 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 02.02.2014г. до 23.04.2014г. по фактура № 1116052157 и е осъдено дружеството да заплати  на ищеца направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство, „ЕВН България Електроснабдяване” АД, се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на материалния закон. Доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до неправилно решение. В мотивите си РС е приел неправилно, че корекцията на сметката е извършена на договорно основание. Тези разсъждения обаче са погрешни и са в противоречие с новата правна уредба. Излагат се съображения за това. Сочи се, че един подзаконов нормативен акт, приет за прилагане на специален закон, не е договор, за да бъдат прилагани спрямо неговите разпоредби нормите от ЗЗД, които са приложими само при договорни отношения. Твърди се, че правното основание за извършване на едностранна корекция се основава на чл.98а ал.2 т.6 и чл.104а ал.2 т.5 от ЗЕ във вр чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, във вр. чл.45 ал.1 от ПИКЕЕ, във вр. чл.48 ал.1 от тези правила. РС е суспендирал мълчаливо новите правила и погрешно е приел, че те са приети от орган без законодателни правомощия. Развиват се съображения относно правото на ДКЕВР да издава такива актове. Основите въпроси, които регулира ПИКЕЕ, са изискванията за точността на измерване, проверката на техническите и метрологичните характеристики на измервателните средства, както и условията и реда за установяване в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисляване /корекция на количеството електрическа енергия/. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбите на ПИКЕЕ по никакъв начин не изключвали вината на потребителя, а напротив обратното. Това становище обаче е неправилно и се сочи съдебна практика, в която е прието обратното. Така никъде не е въведена обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване, като е въведен принципа комуто ползите нему и тежестите. Твърди се, че корекцията е извършена съобразно разпоредбите на новите ПИКЕЕ и се развиват съображения за това. В жалбата се прави разбор на доказателствата, свързани с извършената проверка на СТИ и съставения  констативен протокол, и се сочи, че в случая е действано законосъобразно. Така като краен извод се сочи,  че върху СТИ е извършена нерегламентирана външна намеса в следствие на която електромерът е отчитал по-малко от реално консумираната електрическа енергия. Ето защо се иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен предявеният иск, като се претендират разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Излагат се съображения относно правилността на изводите на районния съд.

 

В с.з. за въззивника, редовно призован, не се явява представител.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  уважаване на иска.

        Пред НЗРС е предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. При така предявен иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване, да докаже, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

Не се спори, че ищеца е  потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, оспорена от него е начислена като корекция на сметката. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената ел.енергия. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая са приложими правилата за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г. /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г./ на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

Същевременно разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, сочи, че крайния снабдител продава ел.енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ. Такива публично известни условия се явяват Общите условия на двете енергийни дружества.

Съгласно чл.45, ал.1 ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество ел.енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ  ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Така  разпоредбите на чл.48, чл.49 и чл.50 ПИКЕЕ предписват отделните случаи на неизмерване, неправилно или неточно измерване на ел.енергия и начина на изчисление при извършване корекция на сметката на съответния абонат-потребител на ел.енергия, а чл.47 ПИКЕЕ регламентира процедурата за извършване на проверка на СТИ.

Съдът е отхвърлил наведените и пред него доводи, съдържащи се и във въззивната жалба,  че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят е предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя. корекцията на сметка за потребена ел.енергия се извършва в полза на крайния снабдител, в случаите на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ;

Обосновано е приетото, че при неправомерното присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ, които са собственост на енергоснабдителното дружество са деяния, извършени чрез действия от субект, при това напълно съзнателно и нарушаващи забраните, въведени в чл.53, ал.1 ПИКЕЕ и чл.53 ОУ на ЕВН ЕР. Келектрическа енергия и правила за търговия с природен газ, както и технически правила на съответните мрежи и системи, включващи правила за сигурност и надеждност, контролира спазването им и извършва преглед и контрол на резултатите от минали пероригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, дължащо се на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.

Клаузите на общите условия са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на потребителя без вина. Допустимата корекция е налице, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период. /Решение № 38 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., I т. о., ТК/

В случая е налице неизпълнение на договорното задължение на потребителя да не се въздейства неправомерно върху средството за техническо измерване. Налице е вина на потребителя, тъй като в негова тежест е доказването на точното изпълнение на задълженията си по договора, както и поради недоказаност на извършено въздействие върху СТИ от трето лице. Приетият за доказан факт на нерегламентирано въздействие е тълкуван като действие, осъществено от потребителя.

 Възможността за корекция на сметката за потребена електрическа енергия не следва да се извежда от недоказаност на точното изпълнение на задължението на потребителя по договора да не въздейства върху средството за техническо измерване. Задължението е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността на потребителя е налице при доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на доставчика на електрическата енергия.

По делото е безспорно установено от съставения протокол за техническа проверка от 23.04.2014 г. е видно, че при проверката е възникнало съмнение за манипулирани пломби и броителен механизъм. От заключението на назначената по делото експертиза безспорно е установено, че  е налице извършена неправомерна техническа манипулация, изразяваща се в изрязване на част от зъбите на плаващото зъбно колело на броителния механизъм. За да бъде осъществено това въздействие е необходимо извършване на допълнителна нерегламентирана манипулация върху фирмената пломба на уреда разположена върху лицевия му капак и предпазваща измервателния механизъм на СТИ от външен неправомерен достъп. Това състояние на електромера се изразява в частично  неизмерване на консумираната електрическа енергия. Отчетеното количество ел.енергия е по-малко от реално консумираното с точно установен конкретен измерител, а именно със 75% по-малко. В случая моделът електромер не разполага с датчик регистриращ отварянето на клемният или лицевият му капак, поради това точно определяне на датата на първоначалното му отчитане не би могла да бъде установена. Установява се, че правилността на приложението на методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия е в съответствие с изискванията на чл.48 ал. 1 т. 1 б. „а” от ПИКЕЕ.

В този смисъл, извършената корекция не представлява санкция, а начислена цена на доставена консумирана електрическа енергия. В резултат на така установеното вмешателство, електромерът на абоната отчита по малко от реално консумираното количество ел. енергия или не отчита такава. Изложеното сочи за наличието на предпоставките посочени в ЗЕ, даващи право на доставчика да коригира сметката на абоната за миналия период от време. Независимо, дали се касае за договорна или извъндоговорна отговорност на потребителя, ако абонатът е потребил електроенергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането й. Размерът на задължението в този случай се установява служебно, при договорените в съответствие с одобрените от ДКЕВР правила за измерване и в зависимост от момента, от който датира неточното отчитане от СТИ на база реално доставеното използвано през този период количество ел. енергия.

 При тези данни настоящият състав приема, че електроразпределителното предприятие е доказало осъществено действие - налице извършена неправомерна техническа манипулация, изразяваща се в изрязване на част от зъбите на плаващото зъбно колело на броителния механизъм, което има за резултат отчитане на по-малки количество от технически възможната доставена и потребена електрическа енергия. Налице е виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което представлява неизпълнение на договорните му задължения, поради което следва да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за исковия период. По спора е доказан периодът, за който не е заплатена доставената електрическа енергия, като цената е изчислена според методиката за определянето й.

 По тези съображения потребителят дължи на електроразпределителното дружество цена за доставената електрическа енергия, поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Въззивната страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 675 лева, представляваща разноски за двете инстанции.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 17/ 23.01.2015 г. по гр. д. № 501/ 2014 г. на Новозагорския районен съд КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.К.К. ЕГН  ********** *** против ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер на  631.97 лв., представляваща стойността на допълнителна начислена 3539 квч. ел енергия за периода от 02.02.2014 г. до 23.04.2014 г. за място на потребление с. К., ул. „С. Г.” № * по фактура № 1116052157, издадена на 14.07.2014 г. заклиентски №1001333257, ИТН 2236640, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

 

ОСЪЖДА Е.К.К. ЕГН  ********** *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 сумата от 675 /шестстотин и седемдесет и пет/ лева, представляваща разноски за двете инстанции.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: