Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 01.04.2015 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на първи април през двехиляди и петнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 135 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 93/29.12.2014 г. по гр.д. № 240/2012 г. на КРС, с което е признато за установено между Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство и ответниците „Агромеханизация-Разбойна“ ООД, гр. Сливен и С.И.Р., при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – ЕТ „Джим-Пласт – Димо Атанасов“, с. Ябланово, община Котел, по иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че Държавата е собственик на основание чл. 45 ал. 10 от ППЗСПЗЗ на ПИ № 87031.503.575 по КККР на с. Ябланово, с площ 719 кв.м., при граници: ПИ №№ 87031.503.2347, 87031.503.695, 87031.503.2345  и 87031.501.158, отменен е на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК н.а. № 1/19.10.2007г. т. ІV, н.д. № 551/07г. на СВп. при КРС, с който ответникът „Агромеханизация-Разбойна“ ООД е признат за собственик на ПИ № 87031.503.713 по КККР на с. Ябланово, в частта му за 719 кв.м. в западната част, индивидуализираща се към момента като ПИ № 87031.503.757, и са присъдени такси и разноски по делото.

Въззивниците – ответници в първоинстанционното производство, обжалват изцяло решението, като твърдят в жалбата си, че то е неправилно и незаконосъобразно. Заявяват, че видно от представената тръжна документация и договор за приватизационна продажба, целият комплекс сгради и прилежащ терен са включени в капитала на държавното тогава ЕООД „Агромеханизация-Разбойна“. Извършена била приватизационна процедура по реда на ЗППДОП /отм./ и държавата е включила в капитала на дружеството всички сгради и терен, подробно описани в Протокола от 1996г., между които и п-л ХХІV „сграда МТС“ с площ 719 кв.м. На следващо място твърдят, че третото лице-помагач е закупило обект „съборен навес без покрив“, което се е доказало и от разпита на свидетел, и към настоящия момент също няма изградена сграда върху процесния имот. Дори да се приемело, че помагачът е закупил „съборения навес“ като недвижим имот, то той не е закупен от организация по пар. 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а е закупен от „Агромеханизация-Разбойна“ ЕООД, което не е такава организация, а правоприемник на цялото имущество на такава организация. Също така въззивниците твърдят, че АДС № 2506 от 05.03.2003г., с който държавата се легитимира като собственик е нищожен, тъй като бил съставен на основание, че върху процесния имот има изграден обект, закупен от организация по пар. 12, което не отговаряло на действителността. Освен това за процесния имот не е издаден АДС по чл. 71 от ЗДС, въпреки, че има влязла в сила кадастрална карта.  „Агромеханизация-Разбойна“ ЕООД е правоприемник на всички сгради и терени в стопанския двор на с. Ябланово и няма логика да не е собственик единствено на терена, върху който бил изграден „съборен навес без покрив“, закупен от третото лице-помагач като движима вещ. Въззивниците заявяват още, че ищецът не е успял да осъществи оспорването на признатото на ищеца с констативен нотариален акт право на собственост върху процесния имот. Съдът неправилно е приел, че липсват доказателства по делото, че теренът, от който е образуван спорният имот, заедно с построената в него сграда, която към момента е съборена, са се стопанисвали от МТС-Котел, това обстоятелство се доказвало от писмените и гласни доказателства. Поради изложеното въззивниците молят въззивния съд да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение и постанови ново, с което отхвърли предявените искове. Претендира разноските за двете инстанции.

В жалбата няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Детайлно развива контрадоводи на всяко от наведените от въззивниците оплаквания. Заявява, че атакуваното решение е обосновано и постановено при вярно приложение на материалноправните разпоредби, счита, че искът е основателен и доказан, поради което правилно е уважен. Моли въззивния съд да приеме въззивната жалба за неоснователна и потвърди изцяло атакуваното решение като законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция. Няма направени нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

Производството се е развило с участието на трето лице-помагач на страната на ответника, което в срока за отговор на въззивната жалба не е подало писмено становище.

В с.з., за въззивното дружество пор. № 1, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, оспорва отговора. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з., въззивник пор. № 2, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и моли съда да я уважи, оспорва отговора. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който оспорва жалбата, поддържа отговора, заявява, че счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли въззивната инстанция да го потвърди. Претендира разноски за тази инстанция.

В с.з. третото лице-помагач на страната на ответника не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата като неоснователна и иска потвърждаване на атакуваното решение.

Въззивниците са направили доказателствено искане пред въззивния съд, който го е отхвърлил като неоснователно, както поради липса на законовите предпоставки по чл. 266 ал. 2 от ГПК, така и поради неотносимост на фактите и неконкретност на искането.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Ищецът – въззиваем в това производство, е предявил против ответната страна установителен иск за признаване правото му на собственост  върху ПИ № 87031.503.757, находящ се в с. Ябланово, с площ от 719 кв.м., представлявал п-л ХХІV по ПП от 1996г. с площ 773 кв.м. /Следва да се уточни, че границите на парцела от североизток, югоизток и югозапад са били с незначителни отклонения навън, тоест – понастоящем ПИ се вписва изцяло в неговия обем/  Като основание на претенцията си ищецът сочи чл. 45 ал. 10 от ППЗСПЗЗ.

Данъчната оценка на спорния имот е 2 689, 80 лв., което е и цената на иска съгласно чл. 69 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Ответниците – въззивници, се домогват да отблъснат иска като противопоставят свои права – вторият – че е придобил собствеността чрез деривативния способ на покупка от първия ищец, а той – че е бил собственик в резултат на прилагане на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ по отношение на спорния имот, който бил включен в капитала на приватизираното дружество, както и поради това, че с последваща поредица от сделки, държавата е продавала дяловете си на дружеството.

Ищецът се позовава на нормата на чл. 45 ал. 10 от ППЗСПЗЗ, която прогласява, че земи, върху които са разположени обекти на организациите по пар. 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, /както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, какъвто не е процесният казус/, представляват държавна собственост.

Приведени към настоящия случай, горните условия намират проявление. От събраните доказателства се установява, че първият ответник е правоприемник на организация по пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно който се прекратяват съществуващите ТКЗС, МТС, АПК и др. към дата на влизане в сила на разпоредбата. Видно от Информационен меморандум от м.04.1999г. за правното, финансово-икономическо, техническо, организационно и екологично състояние на „Агромеханизация-Разбойна“ ООД, през 1982г. е била създадена МТС за обработка на земеделските земи на АПК в района на гр. Котел, като поделение на ДСО „Машинно-тракторни станции за борба с ерозията“, София, и била образувана на основата на Машинно-тракторния парк на АПК Котел. Също така спорният имот ПИ № 87031.503.757, който почти напълно се припокрива с п-л ХХІV по плана от 1996г. на  с. Ябланово /част от обект „Стопански двор с. Ябланово“/, представлява терен, върху който през 1996г. е имало сграда на МТС, която към момента е съборена и на място съществуват само останки от бетон в югоизточната част, каменна зидария по северната граница и частична бетонова настилка. Така са налице белезите, номинирани от правната норма, отличаващи земята като държавна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 10 от ППЗСПЗЗ.

За да изключи това право, първият ответник твърди, че е станал собственик на процесния имот /земята и сградата/, тъй като той е бил включен в капитала на приватизираното дружество.

„Агромеханизация-Разбойна“ ЕООД е вписано с решение № 928/1992г. по ф.д. № 2934/90г. на СлОС като правоприемник на всички активи и пасиви на фирма „Агромеханизация-Разбойна“, Котел. Със заповед от 25.11.1996г. Министърът на земеделието е наредил на управителя на това дружество да приеме държавния дял в имуществото на заличените ТКЗС-Котел и ТКЗС-с. Градец с приемо-предавателен протокол. С протокол №2 от 01.03.1998г. е извършено приемане и предаване на ДМА, намиращи се в с. Ябланово между упълномощените лица от ОС на правоимащите на заличеното ТКЗС и представител на „Агромеханизация-Разбойна“ ЕООД за обект „Хмелосушилня и прилежащите й части“ с обща площ 2 757 кв.м. Към 30.06.1998г. в баланса на дружеството – сметка 201, са включени активи, между които и земя, прилежаща към стопанска сграда „Сушилня за хмел“ – стопански двор с. Ябланово.

В баланса на „Агромеханизация-Разбойна“ ЕООД към него момент не е заприходен спорният имот „парцел ХХІV, сграда на МТС“ , нито по-късно е бил включен допълнително в капитала на дружеството.

За да се приеме, че, съгласно разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОП /отм./, първият ответник е бил станал собственик на спорния имот, е необходимо да са налице в кумулативна даденост всички елементи, заложени във фактическия състав на нормата, съгласно която при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.

Въззивният състав също счита, че за да се постигне ефектът на възникване правото на собственост, е необходимо да се установи, че съответното държавно имущество е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие, че държавното предприятие е било преобразувано и приватизирано, че държавното имущество е било включено в капитала на новообразуваното дружество /или не е било изрично изключено/, и че имуществото е било включено в баланса на новообразуваното дружество.

В случая липсва тъждество между обективно установените факти и горната съвкупност от условия.

Теренът, от който е образуван процесният ПИ № 87031.503.757 е бил държавна собственост към 1992г. и е представлявал част от стопански двор на с. Ябланово, а построената в него сграда се е стопанисвала и управлявала от заличеното ТКЗС. Не са събрани никакви доказателства, че тази сграда МТС, построена в тогавашния п-л ХХІV, е била предоставена за стопанисване и управление на държавното предприятие, не е представен актът за преобразуване, чрез който би могло да се установи какви активи са били включени в капитала на новообразуваното еднолично дружество, а несъмнено е констатирано, че спорният имот не е бил заприходен в баланса на „Агромеханизация-Разбойна“ ЕООД.

Както вече се посочи – въз основа на заповедта на Министъра на земеделието от 1996г. относно приемането на държавния дял в имуществото на заличените ТКЗС Котел и с. Градец, с протокол от 01.03.1998г. е извършено предаване на имущество в с. Ябланово – само на следното имущество: сграда хмелосушилня стара,  в т.ч. склад от 1001 кв.м., склад 39 кв.м., навес към хмелосушилня от 770 кв.м., сграда към хмелосушилня нова от 540 кв.м., хмелокомбайн от 270 кв.м., павилион долна махала /липсващ/ от 33 кв.м., сграда в хмелонасажденията /липсваща/ от 48 кв.м., склад отровни вещества /разрушен/ от 16 кв.м. и сграда /съборена/ от 40 кв.м. – общо 2757 кв.м. По искане на първия ответник след получаване на имуществото са издадени два АДС от 1998г. - №№ 3177 – за п-л ХХІІІ и 3178 – за п-л ХХІІ.

Няма никакъв аналог между така описаното имущество, съответно – имотите, за които са съставени цитираните АДС и претендирания имот, тогава – п-л ХХІV по ПП от 1996г. По категоричен начин е доказано по делото, че се касае за различни имоти, като спорният е бил посочен като западна граница на п-л ХХІІІ по АДС № 3177/06.08.1998г.

Несъстоятелни са възраженията на въззивниците, че държавата е включила в капитала на дружеството всички сгради и терен, подробно описани в Протокола от 1996г., между които и п-л ХХІV „сграда МТС“ с площ 719 кв.м. Този протокол без дата от 1996г. е изготвен от комисия по искане на правоимащите на заличеното ТКЗС  Котел /бригада с. Ябланово/ на основание чл. 45 ал. 3 от ППЗСПЗЗ, и с него единствено е констатирано, че земята, върху която е построен стопанският двор в с. Ябланово, е собственост на стопанството и не е включена в плана за земеразделяне, като комисията е приела нормативноопределения размер на прилежащата площ към подробно описаните парцели, сред които и п-л ХХІV „сграда МТС“ с площ 719 кв.м. От своя страна със заповедта № 814 от 25.11.1996г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост, единствено се нарежда на управителя на „Агромеханизация-Разбойна“ ЕООД, Котел да приеме държавния дял в имуществото на заличените ТКЗС с приемо-предавателен протокол, съгласно приложен опис /какъвто липсва/ и да предприеме постъпки за увеличаване на капитала. През 1998г. предаден е бил само обект „Хмелосушилня и прилежащите й части“ с обща площ 2 757 кв.м., издаденият за който АДС 3177 от 06.08.1998г. е бил отписан през 2003г. от актовите книги и владението е било предадено на първия ответник, тъй като имотът е бил включен в капитала на „Агромеханизация-Разбойна“ ООД.

Следва да се отбележи само, че съдът не може  основе акта си на предположения и логически съждения, доколкото приложимите правни норми изискват наличие на писмени документи за установяване на разписаните от нея изисквания. Юридическите факти, на които законодателят е придал значение на правопораждащи такива, следва да бъдат еднозначно доказани по по пътя на пряко главно доказване посредством писмени доказателствени средства, а не чрез дедукция.

Ето защо, в обобщение - от една страна  за първия ответник не са били осъществени изискванията по чл. 17а от ЗППДОП/отм./, които се свързват с възникване правото на собственост върху процесния имот, а от друга – за ищеца са били налице предпоставките по чл. 45 ал. 10 от ППЗСПЗЗ да се счита за негов собственик.

Площта на п-л ХХІV е била включена в ПИ № 87031.503.713, целият с площ 3 266 кв.м., по КККР за с. Ябланово от 2007г., като спорният имот – индивидуализиращ се като ПИ № 87031.503.757 с площ 719 кв.м., е образуван с изменението на КК със заповед от 22.10.2008г. и представлява част от него, като по-горе бе подробно описана степента на идентичност между двата.

Констативният нотариален акт №1/19.10.2007г., в частта, касаеща ПИ №87031.503.757, не създава вещни права на ответното дружество и съдържанието му подлежи на опровергаване, което успешно е сторено от ищцовата страна в това производство.

Поради казаното дотук, щом първият ответник не е придобил правото на собственост върху процесния имот нито по реда на чл. 17а ЗППДОП /отм./, нито чрез някакъв друг способ, това право следва да се отрече и на втория ответник – С.И.Р., който брани тезата си с договор за покупко-продажба. Тъй като праводателят му – първият ответник, не е бил собственик, то договорът не е произвел вещно-транслативен ефект. Макар и невъвеждано в процеса като самостоятелно твърдение, за него липсват и условия за придобиване право на собственост и на оригинерно основание чрез давностно владение, каквото не е могло да изтече валидно от сключването на договора през 2010г. до завеждането на исковата молба през 2012г. дори като за добросъвестен владелец.

Така установителният иск следва да бъде уважен спрямо посочените ответници, като констативният нотариален акт №1/19.10.2007г. бъде отменен за процесния имот.

Третото лице-помагач на страната на ответника -  ЕТ „Джим-Плас – Димо Атанасов“ също е закупило с договор за покупко-продажба от 11.03.1998г. от несобственика „Агромеханизация-Разбойна“ ООД, съборен навес без покрив, построен в парцел ХХІV, което не рефлектира по никакъв начин на горните заключения.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивниците, които следва да понесат своите  както са направени и заплатят тези на въззиваемия в размер на 418, 29 лв. На третото лице помагач разноски не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно решение № 93/29.12.2014 г. по гр.д. № 240/2012 г. на КРС.

 

ОСЪЖДА „Агромеханизация-Разбойна“ ООД, гр. Сливен и С.И.Р. да заплатят на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство направените разноски по делото за въззивното  производство в размер на 418, 29 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед цена на иска до 5 000 лв.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ: