Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 78

 

гр. Сливен,  27.03.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети март  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  137   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 38/21.01.2015 г. по гр. д. № 3937/2014 г. на СлРС, с което е признато уволнението за незаконно и е отменена заповед № 30/ 11.08.2014 г. и Заповед № 31/11.08.2014 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на М.Б.З. ЕГН ********** ***-Д-10 с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”. Със същото решение е възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител” при  РИМ гр. Сливен и осъден музея да заплати на ищцата направените по делото разноски, както и да заплати държавна такса.

Подадена е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, в която се твърди, че решението е неоснователно. Сочи се, че от събраните по делото писмени доказателства и от съдържанието на оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е установен моментът на откриване на дисциплинарното нарушение, което е от значение както за спазване на изискванията на чл. 194 ал. 1 от КТ, така и за тези на чл. 195 ал. 1 от КТ. В самата заповед работодателят е отразил, че посочените нарушения са установени от  АДФИ и отразени в доклада на агенцията, както и проверките извършени от назначения ОДИТ и РП – Сливен. Заповедта съдържа описание на нарушенията и в нея работодателят препраща към друг документ, в който подробно са описани установените нарушения. Това е достатъчно за да е изпълнено изискването по чл. 195 ал. 1 от КТ.  Началният момент в който започват да текат сроковете по чл. 194 ал. 1 от КТ е 11.08.2014 г., тъй като от м.юни 2013 г. до 11.08.2014 г. ищцата е била в отпуск и съгласно чл. 194 ал. 3 от КТ сроковете по ал. 1 не текат през това време. Излагат се съображения, че не е опорочена процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ. Съдът е следвало да приеме, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и да се произнесе с оглед оплакванията на ищцата за наличието или липсата на извършени нарушения. Поради това се иска  да бъде отменено  изцяло атакуваното решение и вместо това да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се , че в доклада на АДФИ и назначения ОДИТ са посочени различни нарушения на различни лица, включително и на Директора на РИП – Сливен, като тези доклади и резултати от проверки не са предоставени на ищцата и не са представени доказателства тя да е запозната с докладите и резултатите от проверките. Така работодателят не е представил доказателства, че е запознал работника с документа, към който препраща заповедта за уволнение, както се твърди в жалбата. Сочи се, че по направеното твърдение в исковата молба за неспазване на сроковете за налагане на наказанието ответникът не е възразил с отговора, нито в дадения от съда срок след писмения доклад по делото. Не е направил това и в с.з., поради това е изгубил възможността да направи това по-късно. Въвеждането на възражения и посочването на нови обстоятелства едва пред въззивната инстанция е несвоевременно и е в нарушение на законовите забрани. Излагат се съображения за това становище. Сочи се, че не е установен фактът да са поискани обяснения от работника по повод издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради което не е установено точното изпълнение на задължението по чл. 193 ал. 1 от КТ. Така изводите на съда напълно законосъобразни. Нито едно от оплакваният в жалбата не установява да е допуснато нарушение от районния съд. На самостоятелно основание се поддържа крайния извод по спора във връзка с допуснато от работодателя нарушение при издаване на заповедите, а именно че не са съобразени изискванията на чл. 333 ал. 1 т . 2 от КТ, чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ и чл. 333 ал. 1 т. 4 от  КТ.  По тези твърдени нарушения ответникът не е възразил нито с отговора, нито с дадения от съда срок след писмения доклад по делото, както и в с.з. Излагат се съображения за допуснатите нарушения на закона. Сочи се че по съществото на спора ищцата е изложила възражения по всяко от описаните в заповедите нарушение и от събраните по делото доказателства тези възражения, не са оборени,  а част от тях са потвърдени от разпита на свидетелите. Така е установено, че дисциплинарното уволнение е в резултат на субективни отношения между директор и рефлексията на тези отношения между новия директор и служители, считани за приближени на стария. Поради това се счита че решението е правилно и законосъобразно и се моли да бъде потвърдено, като се претендират и направените по делото разноски.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника се явяват представителя по закон и представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

Въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Районният съд е приел, че че процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ е опорочена и не е изпълнена от работодателя, тъй като чрез представените  от  въззивника  доказателства той  е  установил  факта на поискване на обяснения от ищцата, но няма яснота дали се касае за всички  отразени в заповедта нарушения, за да може да се приеме за установено, че ответникът е поискал от ищцата да даде обяснения във връзка с открита процедура по налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

От представените по делото доказателства безспорно е установено, че с протокол от 11.08.2014 г. от М.Б.З., ищцата по делото, са поискани писмени обяснения от директора на РИМ – Сливен по повод извършения доклад от Агенция държавна финансова агенция – София и за извършена проверка от РП – Сливен относно констатациите на тези органи за допуснати от нея нарушения, като обясненията са поискани в 8.45 ч. В протокола е посочено, че ищцата е отказала да представи писмени обяснения, а трима свидетели – служители на музея, са присъствали на разговора и отказа. С протокол от 11.08.2014 г. е изложено, че в 8.00ч. сутринта М.Б.З. – счетоводител на музея, се явила на работа след едногодишно отсъствие и е поискала да й бъде определено работно място, а в 9.00 ч. на лицето е била връчена заповед за уволнение подписана от Директора на музея, като при връчването са присъствали четирима служители на музея.

Задължение на работодателя е да изслуша провинилият се работник или служител за дисциплинарното нарушение и да му поиска писмени обяснения за него по чл. 193 ал. 1 от КТ.  Законът не определя реда за изпълнението на това задължение и работодателят е длъжен сам да определи този ред като реши по кой начин ще го изпълни – чрез изслушване или искане на писмените обяснения на провинилият се работник или служител.  В зависимост от това работодателят трябва да покани служителя, за да го изслуша лично и да определи ден, час и място където ще се проведе срещата, да го покани да даде писмени обяснения като му определи въпросите, по които трябва да се отнасят обясненията и разумен срок за тяхното представяне.  Този разумен срок трябва да позволи на служителя да подготви обясненията, да ги напише, и да ги представи. Право на служителят е да откаже да даде такива писмени обяснения.

В случая е видно от представените протоколи, чрез които работодателят се е стремял да изпълни процедурата по чл.193 от КТ, че на служителя не са поставени въпроси, по които  тя е следвало да даде писмени обяснения, като само е посочено, че се касае за констатации в доклад от АДФИ и за извършена проверка на РП – Сливен. Действително по делото е приложен доклад на АДФИ – Сливен, но липсва такъв представен от РП – Сливен – напротив от приложените доказателства се установява, че към този момент проверката на прокуратурата не е била приключила.

Обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, не дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 от КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения, тъй като всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина съставлява самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност. /Решение № 77 от 13.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3229/2013 г., IV г. о., ГК/. Освен това за да бъде законосъобразно дисциплинарното уволнение не е необходимо работодателят да докаже за всяко едно от визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения спазване процедурата по  чл. 193, ал. 1 КТ.  Трябва обаче да докаже, че поне за някое от визираните в заповедта нарушения е поискал обяснения.

В заповедта за уволнение са посочени като основания констатации по извършен вътрешен ОДИТ от Община – Сливен, за което не са били поискани обяснения от служителя, както и е посочено, че са допуснати тежки дисциплинарни нарушения по констатациите на доклада от АДФИ и РП – Сливен. Така на практика действително е била нарушена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.

Без значение е, че с писмено искане директорът на РИМ – Сливен  на 20.02.2014 г. е поискал на основание на чл. 193 ал. 1 от КТ да представи писмени обяснения относно констатирани нарушения в окончателния доклад за извършена проверка на финансово отчетните документи на музея, тъй като е безспорно, че към този момент служителката е била в отпуск по болест. Освен това към този момент не са били изготвени окончателните доклади, свързани с проверките. Така настоящата инстанция намира, че действително е допуснато нарушение, което е констатирано и от първоинстанционния съд, свързано с обстоятелството, че работодателят не е установил за какви отразени в заповедта му нарушения е поискал обяснения от служителя.

Районният съд е приел още, че атакуваната заповед не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, повеляващ, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно уволнение не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им /в случая чрез приложени канстатации в извадки на одитен доклад и позоваване на преписка на РП-Сливен/. Фактическите основания за дисциплинарно уволнение следва да са очертани чрез мотивиране на заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения, съобразно изискуемите елементи. При немотивиране на дисциплинарно уволнение чрез непосочване времето на нарушението, се допуска издаване на заповед в противоречие с чл. 194, ал. 1  от КТ, тъй като началният момент на срока остава неизвестен.

 Дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг акт на работодателя, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказаното лице, т.е. заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, когато препраща към друг конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено. / Решение № 127 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1099/2012 г., III г. о., ГК/. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на  чл. 195, ал. 1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. Когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на  чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и  чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. /Решение № 102 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о./ С оглед характера на извършваната работа или повторяемост на нарушението, както и поради по-късното му откриване, е възможно за някои от дисциплинарните нарушения да не се посочат дати на извършването им, а само периодът, без това да препятства конкретизиране на нарушенията в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание. В някои случаи спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден на извършване на нарушенията, а контролирането им е възможно само като краен резултат. Тогава изискванията на  чл. 195, ал. 1 КТ също са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения. /Решение № 30 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 388/2011 г., III г. о., ГК/.

По делото е безспорно установено и не се спори, че със заповед № 30/11.08.2014 година, Директор на РИМ-Сливен, на основание чл.195, ал.1, във вр. с чл. 188, т. 3  и  чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ и дадени писмени обяснения по чл.193, ал. 1 от КТ, наказва ищцата - счетоводител в Регионален исторически музей – Сливен с дисциплинарно наказание по чл. 188, т.3 от КТ „Уволнение” за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т.7 от КТ.

Със заповед № 31/11.08.2014 година, Директор на РИМ-Сливен, на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ прекратява трудово - правните отношения с  въззиваемата - счетоводител в Регионален исторически музей – Сливен, поради налагане на  дисциплинарно наказание по чл. 188, т.3 от КТ- „Уволнение” за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т.7 от КТ.

Заповедите са връчени на ищцата срещу подпис на 11.08.2014 година.

В мотивировъчната част и на двете заповеди е отразено, че въззиваемана е извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т.7 от КТ, както следва:

1. „Без правно основание публични средства се носят и са на разположение на счетоводителя , а не са на съхранение в касата на музея"  - от т. 1.1

2. „Касовата книга не е прошнурована и прономерована" - от. 1.1

3. „В нарушение на чл.22 (1) от Закона за счетоводството и Вътрешните правила за провеждане на инвентаризация в периода от 01.01.2012г. до 30.06.2013г. не е извършена проверка на наличността на парични средства" -  от т. 1.1

4. „Завеждане на ДМА на счетоводен отчет без индивидуални параметри, марка, модел и др., с което рискът от незаконосъобразни действия накърняващи имуществените интереси на РИМ - Сливен е висок". - от т. 1.3

5. „В нарушение па чл.29, ал.1 от Наредба ІІ - 6/11.12.2009 г. на Министерство    на    културата за формиране и управление на музейните фондове през 2012 г., не е извършена инвентаризация на движимите културни ценности по репрезентативния метод" - от.т.2

6. „Без да бъде утвърден протокол за снемане от отчет на 66 бр. книги „За славното българско войнство" на стойност 924 лв. от директора на РИМ - Сливен, счетоводителя е взела съответните счетоводни операции". - от т.2

7. „Системите за финансово управление и контрол са неефективни по отношение извършването на годишните инвентаризации на активите и бракуването им" — от т.2

8. „Изписване без разходооправдателни документи на 282,997 л. гориво на стойност 727, 30 лв. от счетоводителя,  като не е спазен принципа за документална обоснованост на стопанските операции по смисъла на чл.4, ал.З от Закона за счетоводството". — от т.4

9. „В нарушение на чл.4, ал.1, т.З и ал.З от Закона за счетоводството, счетоводителя е допуснала осчетоводяване на стопански операции / стоки/ на консигнация без необходимата документална обоснованост." - от т.5.2

10. „Внасяне в повече на данъци 133,67 лв.за 2012г. и 11,49 лв. до 30.06.2013г. във вреда па бюджета на РИМ - Сливен". - от т.5.2

11. „В нарушение на принципните изисквания на Закона за счетоводството, СС 18 „Приходи" и Закона за данъка върху добавената стойност за проведения период не са издавани документи от страна- на консигнатора /РИМ — Сливен/ за полагащата му се комисионна", от т.5.2

12. „Не са заведени на счетоводен отчет 2 бр. фиали, 1 бр. кана, 1 бр. маска и 2 бр. плакети" - от т.5.3

13. „За отпечатване на сборник „Генералите от сливенския край" не се представи договор в който да са уточнени условията за авансово плащане, срок за изпълнение, брой и единична цена". — от т.5.4

14.„Не са въведени на счетоводен отчет възстановени прозрачни оригинали и разпечатани страници". — от т.5.5

15.„Не са заведени задбалансово по сметка 9903 „Активи с историческа и художествена стойност". - от т.5.5

Нарушенията са установени от „Вътрешен одит" на Община Сливен с окончателен доклад вх. № 52 / 30.09.2013 г.

В хода на извършена инспекция от АДФИ е констатирано, че в РИМ - Сливен, отдел „Счетоводство", са съхранени счетоводни документи и компютърни файлови за пет фирми, нямащи връзка с дейността на музея. както следва:

-    на ЕТ „Ротор - Медю Недев" - ведомости за заплати, данъчни декларации, банкови документи, протоколи и фактури за периода 2006-2011г.;

-    на ЕТ „М.З." — данъчни декларации, протоколи, фактури, банкови документи, удостоверения, договор, ревизионни книги, книга за инструктаж, регистър на трудовите договори, дневник за трудови книжки; протоколи и правилници; писма, споразумения; ведомости за заплати; трудови досиета; актове, списъци и др. за периода 2008-201Зг.

-    На ЕТ „Рашева - Мара Рашева" - фактури; ревизионни актове; банкови документи; ГДД; писма, ведомост за заплати; уведомления; протокол за периода 2008-2009г.

-    На ЕТ „Никита" - Н. Николов" - ГДД; отчети и баланси; ведомост за движение на стоките; фактури; банкови извлечения; ревизионен акт; искания от НАП за периода 2008-2009г.

-    На ЕТ „Вики - Веска Христова" - граждански договори за м.1 и м.2 2009г.; сметка за изплатени суми за 2009 г.

Установено е също, че в компютъра на отдел „Счетоводство" се съхраняват файлове и документи на различни търговци, които също не касаят дейността на РИМ - Сливен.

С  оглед констатациите е видно, че главният счетоводител на  музея  е допуснала нарушение на чл. 42 ал.1 от ЗСч.

2. В хода на инспекцията е констатирано също, че в нарушение на чл. 22 ал.1 от ЗСч. през 2012г. не е извършена инвентаризация на парични средства на музея.

3. В нарушение на чл.7 ал.2 т.З от ЗСч. в пътна книжка на л.а. „Рено Рапид Р 40", която съставлява първичен счетоводен документ не се с съдържала информация за имената и подпис на съставителя;

4. В нарушение на чл.4 ал.З от ЗСч. През 2012г. изписването на разходи за гориво на служебен автомобил е осъществено без документална обоснованост па стопанските операции.

5. За инспектирания период пред одиторите на АДФИ е била предоставена Касова книга на РИМ - Сливен, започната на 01.01.2011 г. и завършена на 31.12.2013г. Същата е била прошнурована и прономерована на 30.12.2010 г. подписана от Директора и Главния счетоводител на музея.

На 25.07.2013 г. вътрешния одит на Община Сливен е констатирал, че касовата книга на музея не е била прошнурована, прономерована и подписана от посочените длъжностни лица. От изложеното е видно, че заверката, извършена върху касовата книга на РИМ и подписите на Директор и Главен счетоводител са положени след приключване па вътрешния одит на музея от Община Сливен, а не на посочената на заверката дата. Извършеното ангажира административната и дисциплинарната отговорност на лицето.

Извършени дисциплинарни нарушения, са установени, като такива от АДФИ изх. № ДИЗСЛ - 3 / 22.04.2014г. и Районна прокуратура – Сливен, вх. № 4241/2013г. от 30.06.2014 г.

В случая обаче не се установява актовете, към които препраща заповедта, да са станали достояние на наказаното лице.  Одитният доклад е бил връчен на директора на музея и няма доказателства в окончателният си вариант да е станал известен на счетоводителя. По делото липсва акт, установяващ проверка на прокуратурата, а докладът на  АДФИ също е бил връчен на директора, най – вероятно с писмо изх. № ДИЗСЛ – 3/ 22.04.2014г. Именно това писмо е посочено в заповедта за уволнение като установяващо допуснатите дисциплинарни нарушения, а не самият доклад, който е  индивидуализиран с №  ДИЗСЛ – 3/ 10.03.2014.

Така, като е приел че е налице  нарушения в дисциплинарното  производство, всяко от  които се явява самостоятелно основание за отмяна на атакуваната заповед, съдът правилно е приел, че тя е незаконосъобразна, неотговаряща на изискванията на чл.193, ал.1 от КТ, на чл. 194, ал.1 от КТ и  на чл.195, ал.1 от КТ, поради което наложеното с нея наказание “дисциплинарно уволнение” правилно е отменено само на процесуално основание, без да е разгледан спора по същество.

Работодателят е преценил, че в случая следва да бъде наложено дисциплинарно уволнение за други тежки нарушения на трудовата дисциплина, като го е класифицирал по чл. 190 т. 7 от КТ. Разпоредбата на този законов текст е бланкетна и тя не установява някакъв специфичен състав на дисциплинарно нарушение. Тя само насочва към възможността дисциплинарното уволнение да се наложи в други случаи, които съгласно критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ нарушението е достатъчно тежко. За тежестта на нарушението е от значение преди всичко значимостта на неизпълнените задължения. Важно е също дали това неизпълнение е пълно или частично, а върху тежестта на нарушението се отразява и формата на вината – това което характеризира нарушението от субективна страна.  Другите критерии, които влияят, са обстоятелствата при които е извършено нарушението – параметрите на времето и мястото на извършване на нарушението, служебната обстановка и други. Критерият поведение на служителя обхваща целия комплекс от елементите на поведението на служителя, които съставят неговата трудова характеристика. От значение е в случая това дали в миналото служителят е бил привличан към дисциплинарна отговорност, за какви нарушения, колко тежки са били, какво е било поведението му след наказването му и други.  В случая въпреки многобройността на изброените нарушения, които в голямата си част се дублират в констатациите на вътрешния ОДИТ и в доклада на  АДФИ не се касае за такива тежки нарушения, които да са били допуснати умишлено от страна на въззиваемата.  Не са настъпили някакви значими вредни последици за РИМ – Сливен от извършването на тези нарушения.  Повечето от тях касаят и неизпълнение на задължение на други ръководни лица, които следва да осъществяват и вътрешно-контролната си функция по отношение на работата на счетоводителя. Единственото по съществено нарушение, което може да бъде отличено, е че в компютъра на отдел „Счетоводство+ са се съхранявали файлове и  документи на различни търговци, което не касае дейността на РИМ – Сливен. Но и това нарушение само по себе си не може да бъде квалифицирано като тежко, което да обоснове необходимостта от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, особено като се има предвид, че близо година преди извършване на проверките счетоводителят е бил в отпуск по болест..  От разпитаните по делото свидетели се установява, че въззиваемата – ищца в първоинстанционното производство, е изпълнявала добросъвестно служебните си задължения и че преди тези констатации не са й били налагани дисциплинарни наказания.  С оглед на всички тези обстоятелства констатациите не могат да бъдат приети, че установяват наличието на допуснати тежки нарушения, което да обоснове и налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Като е стигнал до този краен извод, районният съд е постановил като краен изход един законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 340 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/21.01.2015г. по гр. д. № 3937/2014  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Регионален исторически музей – Сливен, гр. Сливен, бул. „Ц. О.” №*, представляван от директора Н.С. да заплати на М.Б.З. ЕГН ********** ***-* сумата от 340 / триста и четиридесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

         

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                         

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  

         ЧЛЕНОВЕ: