Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

Гр.Сливен, 27.03.2015г

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на   двадесет и седми март , през двехиляди и петнадесета година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                                                  ВАНЯ АНГЕЛОВА

     като разгледа докладваното от съдия Ваня Ангелова в.гр.дело № 145 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

    Образувано е по жалба на КОНПИ –ТД гр.Бургас - взискател  по изп.дело № 20098370400877 на ЧСИ П. Г., с рег. № 837 и район на действие СлОС, против постановление от 14.01.2015г, с което на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК е прекратено изпълнителното производство.

     В жалбата се твърди, че  прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че с възлагателно писмо от 14.10.2009г комисията възложила принудителното изпълнине по частното държавно вземане, като привела в изпълниние по реда на ГПК представения изпълнителен лист от 10.04.2009г. С възлагателно писмо, на основание чл. 426 ал.4 от ГПК била отправена молба да се изискват преписи от документи, както и да се направят справки за проучване на имущественото състояние на длъжниците. Подробно били посочени изпълнителните способи, които съдебният изпълнител да приложи, ако в дадения му двуседмичен срок за доброволно изпълнение длъжникът не изпълни своето задължеине, а именно изпълнине върху недвижими вещи на вземания на длъжника. Твърди се, че по изп.дело не се съдържат справки за имущественото състояние на длъжника, каквито следвало да бъдат извършени от ЧСИ предвид молбата на взискателя. Липсата на проучване на имущественото състояние на длъжника и снабдяването с необходимите документи не можело да се  вменява в задължение на взискателя да проявява повече от необходимата инициатива. Твърди се, че по делото липсват справки от АВп, както и от РС на КТИ, а тъй като взискателят посочил изпълнителните способи, не е ограничил изпълнението до конкретен способ. ЧСИ извършил единствено опис на движими вещи и не бил уведомил взискателя за имущественото състояние на длъжниците, поради което не можело да се приеме, че е налице бездействие от страна на взискателя.  

    Иска се отмяна на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело от 14.01.2015г.

    Длъжниците не  са  изразили становище по жалбата. 

    В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви.

    Съдът, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и изпълнителното дело, прие за установено  следното:

    Изп.дело №  20098370400877 по описа на ЧСИ П. Г. с рег. № 837 и район на действие СлОС, е образувано по   възлагателно писмо на  КОНПИ, ТД-Бургас  въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.дело № 68/2008г на СлОС  за осъждането на  М. Г. Ф. и Н.И.Ф. да заплатят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност-гр.Бургас сумата 1150лв-разноски по делото и  5728.50лв- юриск.възнаграждение.

    С  възлагателно писмо по чл. 2 ал.3 от ЗЧСИ, взискателят е поискал на основание чл. 18 от ЗЧСИ за проучи цялото имуществено състояние на длъжника, да направи необходимите справки и да определи способ за изпълнение. Със същото писмо взискателят е поискал да се пристъпи към опис на движими и недвижими вещи, да се назначи пазач и се извърши продажба по реда на ГПК.

    По изпълнителното дело са извършени следните действия от съдебния изпълнител: връчване на призовка за доброволно изпълнение, уводомяване на ТД на НАП-Сливен за започналото принудително изпълнение срещу длъжниците, снабдяване с  удостоверение от ТД на НАП за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки; служебна бележка от ТД на НАП Бургас за образуваните производства по принудително изпълнение; справка от общинската администрация-Сливен за  декларираното недвижимо  и движимо имущество на длъжниците; справка от АВп относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по персоналната партида само на единия длъжник; опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжниците.

      С молба от 02.06.2010г взискателят е поикал  извършване на опис на движими вещи на длъжника.

      На 28.06.2010г е извършен опис на движими вищи, находящи се в дома на длъжниците.

      С постановление от 14.01.2015г ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по делото, на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продъжение на две години.

     Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

    Жалбата е процесуално допустима–подадена  в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване действие  на съдебен изпълнител. 

    Прецена по същество, е неоснователна.

    Изпълнителното производство е било прекратено от съдебния изпълнител на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК- когато  взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на  делата за издръжка.

     В случая последното изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено на  28.06.2010 г. Оттогава не  са били извършвани някакви изпълнителни действия, поради което производството е било прекратено ex lege, считано от 29.06.2012 г.

     Съгласно константната практика на съдилищата, прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК настъпва по силата на закона, а издаването на постановление за това от съдебния изпълнител има само констативен характер.

     Вярно е, че съдебният изпълнител не е изискал всички справки, посочени от взискателя във възлагателното писмо, като справка в регистъра на трудовите договори,  справка за регистрирана земеделска техника, справка от АВп за втория дъжник, но взискателя с молба от  02.06.2010г е поискал единствено опис на движими вещи, който е бил извършен на 28.06.2010г, след което се е дезинтересирал напълно от изпълнителното производство и в продължение на  повече от четири години не е проявил никаква активност по изпълнението.

      Действително той е възложил на съдебния изпълнител проучването на имущественото състояние на длъжника и определяне на способа за изпълнението, но това не го освобождава от задължението да бъде активна страна в изпълнителния процес.

      Съгласно чл. 18 ал.1  от ЗЧСИ, съдебният изпълнител по възлагане на взискателя може да извърши само проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, за набява книжа, за определя способа за изпълнение, както и да бъде пазач на описаното имущество.

    Извършването на същинските изпълнителни действия обаче, като налагане на запори и възбрани, осъщестяване на публична продан и пр., остава изцяло във волята на взискателя. Съдебният изпълнител може сам да определи способа за изпълнение, но няма задължението сам и по своя инициатива да движи цялото изпълнително производство.

      Разпоредбата на чл. 18 ал.1 ЗЧСИ въвежда единствено облекчение за взискателя по отношение на проучването на имущественото състояние на длъжника и извършване на действия, които не са същински изпълнителни действия, тъй като имат за премет технически действия, съпътстващи и осигуряващи процесуалноправни действия.

        С нормата на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ се възлагат единствено лимитативно изброени действия на съдебния изпълнител, с което се облекчава взискателя от задължението да ги извършва сам. Ако приемем, че с тази разпоредба се дава пълна свобода на съдебния изпълнител да движи  и ръководи сам изпълнителния процес, като се освободи изцяло взискателя от активната му роля в процеса, то тогава никога не би могло да се стигне до приложението на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. Не такава е целта на закона. Взискателят е  този, който е най- заинтересован да следи за движението на образуваното изпълнително производство и законодателят е предвидил своеобразна санкция за проявеното от негова страна бездействие. С неизвършването на изпълнителни действия в определения двугодишен срок, законодателят презюмира отпадане на интереса на взискателя от търсеното изпълнение, поради което,  с нормата на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, е въвел прекратяването на изпълнителното производство да настъпи по силата на закона. Актът на съдебният изпълнител има  констативно значение, т.е. само констатира настъпилото вече прекратяване.

             Водим от гореизложеното,  Сливенският  Окръжен  Съд

 

Р   Е   Ш  И  :

 

 

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  като НЕОСНОВАТЕЛНА  жалбата  на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Териториална Дирекция гр.Бургас - взискател  по изп.дело № 2009 837 0400877 на ЧСИ П. Г., с рег. №837 и район на действие СлОС, против постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 14.01.2015г.

      Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: