Р Е Ш Е Н И Е № 58

 

Гр. Сливен  16.07.2015 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение  в публично

 заседание на…………двадесет и пети юни……………

през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Е.Х.… …………..……и с участието на прокурора……………………………….……..като разгледа  докладваното от  съдията Снежана Бакалова………гр. дело № 146 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 87 ал.3 от ЗЗД.

          Ищецът твърди в исковата молба, че е наследник на В. Г. Р., починал на 20.05.2014г. С влязло в сила решение по гр.д. № 338/14г. на СлОС било признато за установено, че сключения между наследодателя му и ответницата М.Р.Р., договор, оформен с нотариален акт № 142, том ІV, нот. дело № 605/14г. на нотариус Е. Ш. за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор 67338.408.130, с построените в него сгради е симулативен като прикриващ действителния договор за прехвърляне право на собственост върху описания имот срещу задължението на ответницата да полага грижи за прехвърлителя. Твърди, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора да се грижи за наследодателя, а полаганите от нея грижи са били епизодични. Първоначално го е посещавала по-рядко, тъй като той е можел да се грижи сам за себе си. Условията при които живеел не били добри в хигиенни отношения. Ответницата се държала грубо с него и отношенията им се влошили. Месец, два преди да почине, когато състоянието му се влошило, ответницата била виждана да носи храна и да го пере. Счита, че ответницата не изпълнявала точно задълженията си по договора като не е полагала постоянно, трайно и всеобхватно необходимите грижи за прехвърлителя. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което развали сключения на 21.06.13г. между неговия наследодател и ответницата договор за прехвърляне на описания недвижим имот. Претендира направените разноски.

Ответницата е депозирала в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения срещу нея иск. Твърди, че същият е допустим, но неоснователен. Твърди, че се е грижила изцяло за наследодателя на ищеца от месец ноември 2012г., като е ходила в жилището му от 8.30 ч. сутринта до около 14.30-15.30 ч. Носила ядене или готвила, почиствала, купувала дърва за отопление, а останалите му близки били изцяло дезинтересирани от него. Твърди, че наследодателят на ищеца бил раздразнителен. В резултат на заболяването си отказвал да посещава лекари, но тя го водила редовно на лекар. При необходимост търсила спешна помощ. Когато го приели в болницата, го посещавала всеки ден и му носила храна. Твърди, че контактувала с личния му лекар за необходимите му лекарства, както и го представлявала пред различни институции. През м. ноември – декември 2013г. отношенията им били влошени, тъй като В. Р. бил много раздразнителен поради силните болки и тъй като нямала ключ за жилището, оставила храната, която му е приготвила в двора и си тръгвала. Молила съседите да го наглеждат. През 2014г. изпълнила молбата му да купи дрехи и други предмети, необходими за погребението му. След като починал, организирала погребението му и изпълнила необходимите ритуали. Предвид изложеното счита, че е изпълнила задълженията си за гледане и издръжка точно, своевременно и в пълен обем. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск. Претендира разноски.

          Ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Ищецът И.В.Р. е син и единствен наследник по закон на В. Г. Р. починал на 20.05.2014г. в град Сливен.

          В. Р. приживе, живеел от около петнадесет години преди смъртта си във вилния си имот в м. „Моллова гора“. През 2010г. се разболял от рак на простата и претърпял операция. В последствие си счупил крака и бил принуден да ходи с  патерица.

Тъй като имал нужда от грижи сключил на 24.08.2010г. договор за дарение, по силата на който прехвърлил правото на собственост върху притежавания от него недвижим имот: ½ идеална част от 1500/1865 идеални части от имот с идентификатор №67338.408.130 на племенницата си М.П. Г.. Последната поела грижите за него до 10.10.2010г. След това се отказала да се грижи за него поради противоречия между тях, видно от показанията на разпитаните свидетели. Дареният имот бил върнат на дарителя. След нея за кратко време грижите по В. Р. поел неговия брат за няколко месеца, след което престанал да се грижи за него. След това за още няколко месеца, Р. бил  гледан от съсед на име И., който се грижил много добре за него, видно от показанията на свид.  Н., но наследодателя го обвинил че му е откраднал едно огледало и едно топче тел и той престанал да се грижи за него.

          След това, В. Р. поискал да го гледа племенницата му М.Р., за което говорил с нейната майка. Ответницата първоначално не била съгласна, но по настояване на майка си, се съгласила да гледа В. Р..

          С нотариален акт № 142, том ІV, нот. дело № 605/14г. на нотариус Е. Ш. за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор 67338.408.130, с построените в него сгради, бил сключен договор за продажба на процесния недвижим имот на 21.06.2013г.

           С влязло в сила решение № 106/13.02.2015г. по гр.д. № 338/14г. на СлОС, по иск предявен от сина на В. Р. – И.Р.,  било признато за установено, че сключения между наследодателя му и ответницата М.Р.Р., договор, оформен с нотариален акт № 142, том ІV, нот. дело № 605/14г. на нотариус Е. Ш. за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор 67338.408.130, с построените в него сгради е симулативен като прикриващ действителния договор за прехвърляне право на собственост върху описания имот срещу задължението на ответницата да полага грижи за прехвърлителя.

          Ответницата М.Р. полагала грижи за В. Р. още преди сключването на договора от 2011г.. Той продължил да живее на вилата си, тъй като това било неговото желание, макар и тя да му предложила да живее при нея (свид. Р.). Тя го посещавала на вилата ежедневно, като му носила продукти. Перяла го. Сменяла му катетъра при необходимост. При него прекарвала времето от 9 часа до около 13.30-14 часа, след което си тръгвала. При необходимост, когато например на следващия ден се налагало да го водят на болница оставала да спи при него. В дните преди смъртта му също оставала някои нощи при него.

          Ответницата Р. водела наследодателя на ищеца на прегледи и по болници, когато това се налагало. Тъй като не разполагала с кола ангажирала за това съседите си по вила – свид. Н. и Г., както и други  съседи. Ответницата го водила на преглед за ТЕЛК. Имала пълномощно, с което да го представлява пред институциите и да получава пенсията му.

          В. Р. приживе имал труден характер, което било добре известно на хората, които са познавали. Той бил мнителен, обвинявал съседите си че го крадели, като това обаче не му пречело да им иска услуги.  Той не дал на ответницата ключ за жилището, а само да вратата на двора. Имало случай в които отказвал да отключи на ответницата, която идвала да му носи храна и тя викала пред вилата да й отвори, а след това си тръгвала. Това според свид. В. продължило по-малко от месец.

          От показанията на свд. И. и Н., се установява, че В. Р. твърдял че си търси квартира, защото ответницата го тормозела. Те срещали наследодателя в магазин, където си пазарувал дребни неща. И. твърди че бил в добър вид, без следи от побой, обръснат и с чисти дрехи. Твърдял че се пере сам. Пред тези свидетелки той твърдял че не е доволен от грижите на ответницата, като това станало в един разговор с първата свидетелка и в един разговор с втората свидетелка.

          Свид. Р. е посещавала един път вилата на наследодателя, като не си спомня кога. Пред нея ответницата споделила през м. февруари 2014г., че не се разбира с чичо си и ще отиде да го гледа, когато „зазлее“.

          Свид. К. твърди че В. Р. търсил три пъти неговата съседка – М., другата си племенница, защото искал тя да го гледа като не бил доволен от грижите на ответницата, но не я намерил, че го започнали да му изчезващ вещи и сменил патроните на вратите. 

          Няколко месеца преди смъртта си, наследодателят бил на легло, не се чувствал добре, престанал да излиза и ответницата  се грижила за него. Тя организирала и платила погребението му, на което не присъствали нито ищеца, нито другите му близки, а само съседите по вила. Организирала и помен за 40 дни след смъртта му.

          Ищецът не е поддържал от дълго време контакт с наследодателя и никой от свидетелите не го е виждал някога да го посещава на вилата.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани, като кредитира събраните гласни доказателства отчасти и всички  в тяхната съвкупност. Приетата за установена фактическа обстановка е базирана на показанията на свид. В., Н. и Г., които имат преки, непосредствени и ежедневни наблюдения върху изпълнението на договорните задължения от ответницата. Те се подкрепят и от показанията на свид. Р., който е брат на ответницата, но съдът кредитира показанията му, тъй като те са еднозначни с тези на изброените свидетелки.

          Впечатленията на свид. И., Р. и К. се базират на инцидентни разговори с наследодателя, в които той е пресъздал своето отношение към ответницата. Те не са го посещавали на вилата, нямат преки впечатления от грижите на ответницата. С оглед доказаните странности в характера на В. Р., отношението му към всички които са се грижили за него, съдът приема че е възможно той да е имал негативно отношение към ответницата, без то  да е предизвикано от нея. Факта че тези  свидетели са го виждали да си пазарува дребни неща, не може да се прецени като неизпълнение на задължението на ответницата да му осигурява продукти, тъй като от останалите свидетелски показания е видно че тя го е снабдявала с продукти  ежедневно. 

          Според изброените свидетели, наследодателят си е търсил квартира. Това обстоятелство противоречи на установеното че той е заключвал вилата си и не е допускал ответницата там. Не е имало причина да търси друго жилище, тъй като никой не му е пречил да обитава вилата си, напротив той лишил ответницата за известно време от достъп до нея.

          Показанията на свид. Н. противоречат на всички останали гласни доказателства – свидетелката твърди че Р. поддържал връзка със сина си, че многократно е посещавала вилата и не е заварвала там ответницата, че Р. сам се готвел и се перял.  Тъй като   те не се подкрепят от останалите събрани доказателства, а име противоречат, съдът ги изключва.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за разваляне на договора за гледане и издръжка с правно основание чл.87 ал. 3 от ЗЗД е допустим, но по съществото си неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С решенето по гр.д.№ 334/14 на СлОС е признато за установено в отношенията между страните, че сключения между Р. и ответницата договор за покупко-продажба на процесния имот е симулативен, като прикриващ действителния договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължението на ответницата да гледа и издържа прехвърлителя.

По силата на този договор собствеността върху процесния имот е преминала към момента на сключването му върху ответницата. Последната е следвало от този момент до момента на смъртта на наследодателя да престира грижи в рамките на обичайните при този вид договори, тъй като липсва уговорка в писмен вид и не са доказа от събраните доказателства, че друго е уговорено между страните.  С оглед трайната практика по този вид дела и този вид договори,  следва да се приеме, че се касае за обем от грижи, които да осигуряват на прехвърлителя нормален стандарт на живот, необходимата  му издръжка, осигуряване на грижа за здравословното му състояние.

Ищецът твърди в  исковата си молба, че ответницата не е полагала необходимите грижи по договора. Като неизпълнение на договорните задължения се сочи – епизодично, а не постоянно полагане на грижи, лоша хигиена в жилището, грубо отношение на ответницата към наследодателя и неизпълнение на задълженията в  периода когато наследодателя е отказал достъп до жилището. В исковата молба не е посочено от къде черпи сведенията си за неизпълнение на договора ищеца, тъй като се установи от събраните доказателства, че той от години не  е поддържал никакви връзки с баща си.

В тежест на ответната страна е да докаже точното  изпълнение на договорните задължения. От събраните доказателства се установи такова изпълнение – ответницата е престирала грижи в необходимия обем. Снабдявала го е с хранителни продукти, перяла го е, готвила и се грижила за неговата хигиена и тази в дома му. Тя е полагала тези грижи и преди сключването на договора, както и по време на действието му, до смъртта на наследодателя. За известен период от време, Р. не допускал ответницата в жилището, но тези случаи са били инцидентни на фона на цялостното изпълнение на договора и не може да се приема че е било налице трайно неизпълнение. С оглед доказания труден характер на наследодателя, тя е постоянствала и е продължила да полага грижите за него. Водила го е на лекар, винаги когато е било необходимо, грижила се е за обслужването на катетъра му, за лекарства и лечението му.  Когато състоянието му се влошило е оставала при него, ако е била необходимо.

Ответницата не може да докаже изпълнението на договора за всеки ден от неговото времетраене, поради което с оглед постоянна практика се приема, че изпълнението е доказано, когато ответника представи доказателства от които може да се направи извод , че договора е изпълняван – свидетелски показания че на кредитора е предоставяна храна, че в жилището му е чисто, че той е в добро състояние. Такива гласни доказателства се събраха в настоящото производство.

Според изложеното в писмената защита на ищеца, факта че договора е оформен като покупко-продажба е показателен че ответницата е целяла да придобие имота без да полага грижите за прехвърлителя, както и факта че заявила че иска да придобие вилата пред свидетелите. От изложените факти не могат да се направят такива изводи, напротив и преди да бъде обявена симулацията, дори още преди сключването на договора ответницата се е грижила за Р.. 

С оглед изложените съображения, съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск за разваляне по отношение на ответницата на процесния договор за гледане и издръжка, поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на приобретателя. При този изход на производството на ответницата се дължат направените от нея  разноски за адвокатска защита в размер на 1 300 лв.

          Ръководен от изложените съображения, съдът

 

                                                Р      Е       Ш      И      :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.Р. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 1 чрез адв. Х., против М.Р.Р. ЕГН ********** ***,  иск за разваляне на сключения във формата на нотариален акт № 142 том ІV, дело № 605/2013 г. на Нотариус Е. Ш. с рег. № 128 на НК с район на действие Сливенски районен съд,  договор за покупко-продажба, обявен за симулативен като прикриващ договор за гледане и издръжка  с влязло в сила решение № 106/13.02.2015г. по гр.д. № 338/14г. на СлОС, по силата на който В. Г. Р. е прехвърлил на М.Р.Р. собствения си недвижим имот представляващ ПИ № 67338.408.130 по КК на град Сливен, с адрес гр. Сливен, местност „Мололова гора“, с площ 1865 кв.м., с начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници: ПИ №№ 67338.408.109, 67338.408.131, 67338.408.132, 67338.408.129, с  построените в имота сграда с идентификатор 67338.408.130.1, със застроена площ 51 кв.м.; сграда с идентификатор 67338.408.130.2 със застроена площ 24 кв.м. , сграда с идентификатор 67338.408.130.3 с площ 23 кв.м.; сграда с идентификатор 67338.408.130.4 с площ 13 кв.м. и сграда с идентификатор 67338.408.130.5 с площ 27 кв.м., поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на приобретателя, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА И.В.Р. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 1 чрез адв. Х. да заплати на М.Р.Р. ЕГН ********** ***  разноски в размер на 1 300лв. лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: