Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №115

 

гр. Сливен, 18.05.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ      

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №155 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №916/11.11.2014г. по гр.д.№2050/2014г. на Сливенски районен съд, с което е изменен постановения с Решение №238/30.03.2009г. по гр.д.№2566/2008г. на ВтРС режим на лични отношения между малолетните деца К.В. Д. и Й.В.Д. и техния баща В.Н.Д., като е определен следния режим: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09,00 часа на съботния ден до 19,00 часа на неделния ден с право на приспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, първите пет дни от коледната и пролетната ученически ваканции на децата от 10,00 часа на първия ден до 19,00 часа на петия ден, на всяка четна година – коледните празници от 10,00 часа на 24 декември – Бъдни вечер до 19,00 часа на 26 декември, а всяка нечетна година – великденските празници от 10,00 часа на Велики петък до 19,00 часа в понеделник след велик ден; отхвърлено е като неоснователно искането на В.Н.Д. по чл.127а от СК за даване на разрешение, заместващо съгласието на ответницата М.Д.С. за пътуване на двете малолетни деца К.В. Д. и Й.В.Д. на територията на Европа, респ. издаване на необходимите за това документи, както и против Допълнително решение №1/16.01.2015г. по гр.д.№2050/2014г. на СлРС, с което е оставена без уважение молбата на В.Н.Д. за допълване на Решение №916/11.11.2014г. по гр.д.№2050/2014г. на Сливенски районен съд, като неоснователна.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстнационното производство В.Н.Д..

В жалбата си въззивникът В.Н.Д. посочва, че обжалва Решение №916/11.11.2014г. във всичките му части, с изключение на частта, с която му е определен режим на лични отношения с двете деца по време на коледните и пролетните ученически ваканции – първите пет дни от коледната и пролетната ученически ваканции на децата от 10,00 часа на първия ден до 19,00 часа на петия ден, както и обжалва постановеното Допълнително решение №1/16.01.2015г. изцяло. Посочва, че обжалваните решения са неправилни. Посочва, че разпределението на съботно-неделните заедности на децата с родителите нарушава баланса на родителското равноправие във вреда на децата, както и в негова вреда. Така, както е определен режима, на него са предоставени само 24 седмици при 28 седмици за майката. Това неравноправие счита, че е във вреда на него и на децата. Освен това неправилно съдът не уважил искането му през периода от 1 април до 30 септември заедностите на децата с него да бъдат до 20 часа на неделния ден, когато още слънцето не е залязло. Намира за неправилно определен режима на лични контакти и по време на ваканциите и празниците. По отношение на пролетната ваканция необосновано не било уважено искането му за заедност до 20 часа на петия ден, а за лятната ваканция предоставения един месец водел до неравноправие между родителите, тъй като лятната ваканция не е разпределена поравно между родителите и съдът необосновано не е уважил искането му за заедност до 20-тия час на 45-тия й ден. За великденските празници счита, че неправилно не е уважена молбата му режимът да приключва в 20 часа на понеделника след Велик ден. Намира за неправилно решението в частта относно официалните празници, като съдът не е предвидил режим през тях, въпреки че голяма част от тях включват повече от един неприсъствен ден, като може да се предвиди режим на лични контакти и през тях, като дава подробна разбивка и обосновка на почивните празнични дни и възможността за контакти през тях. По отношение на отхвърленото искане по чл.127а от СК въззивникът посочва, че решението противоречи на ЕКПЧ и на Конституцията на Република България и не е в интерес на децата. Посочва, че пътуването на децата зад граница разширява техния кръгозор, разширява и задълбочава техния познавателен интерес, допринася за формирането на техния характер, както и допринася за ранното осъзнаване и усещане за неразкъсваемата връзка с родината. Искането в тази насока е общо и по принцип с оглед прагматичната необходимост, обусловена от реалната правно-процесуална действителност. Посочва, че ограничава искането си до пътуване в страни от Европейския съюз, с оглед сигурността на децата и до Македония, където има роднини и с която България има договор за правно сътрудничество. С оглед утвърдената учебна програма за учебната 2014/2015г., където е регламентирана и зимна ваканция, посочва, че следва да се определи режим на лични отношения и през нея, което ще даде възможност на децата да са с него и да спортуват активно в областта на зимните спортове, т.к. са налице условия за това в близост до неговото местоживеене – вилата му е разположена на североизточните склонове на Витоша. Моли съдът да предвиди заедност на децата с него през всичките дни на зимната ваканция от 10 часа на първия й ден до 19 часа на последния ден. С оглед на изложеното въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да определи режим на лични отношения на бащата с двете малолетни деца, както следва: в четните години – през първите пет дни на коледните ученически ваканции от 10 часа на първия ден до 19 часа на петия ден; през първите пет дни от пролетните ученически ваканции от 10 часа на първия ден до 20 часа на петия ден; през всички дни на зимните ученически ваканции от 10 часа на първия ден до 19 часа на последния им ден; през половината от всички дни на летните ученически ваканции  по избор на бащата, за който няма възражения от страна на майката; през всички дни на удължените почивни периоди във връзка с официалните празници, постановени от МС, без тези по коледните и новогодишните празници, от 10 часа на първия ден до 19 часа последния ден; през всички дни на удължените почивни периоди, постановени от МС във връзка с настъпването на Нова година, когато започващата Нова година е четна – от 10 часа на първия ден до 19 часа на последния ден от съответния удължен период; всяка нечетна година през великденските от 10 часа на Велики петък до 20 часа в понеделник след Великден; регулярни заетости във всяка втора събота и неделя, считано от последния ден на заетостите в предходните точки, без съботно-неделните периоди, в които по решение на МС се отработват неотработните работни дни или които непосредствено предхождат първия ден на някоя от заетостите по предходните точки, от 10 часа в събота до 19 часа в неделя за периода 01 октомври – 31 март и до 20 часа в неделя за периода от 01 април до 30 септември. Моли съда да постанови заместващо съгласие за издаване на паспорт на децата и разрешение за пътуване на децата на територията на Европейския съюз и Република Македония само заедно с баща им и в рамките на установения режим на лични отношения.

По отношение на допълнителното решение, въззивникът посочва, че го обжалва изцяло като незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че коригира искането си вместо на 2,67лв. на ден на 2,63лв. на ден за дете – дневни пари за разходи за децата, която сума следва да му заплаща майката за дните, през които децата са при него и с тази сума да се намали съответно издръжката, която той заплаща на майката за децата. Така се осигурява равностойно разпределение на задължението за издръжка на всеки един родител. Подробно посочва как е изчислена посочената сума. Посочва, че при всички по-продължителни заедности, той е полагал всички грижи за децата, поради отсъствието на майката. Посочва, че не иска завишение над посочените 5,26лв. дневно за двете деца, тъй като го счита за свой нравствен дълг, неподлежащ на компенсация. Посочва, че майката се обогатява неоснователно с въпросната сума за сметка на неговото обедняване. Поради това посочва, че с въззивната жалба прави това искане на основание чл.59, ал.2 от ЗЗД, което намира за допустимо и основателно. Счита, че за времето, през което децата са извън семейството, в случая са при баща си, за този период майката трябва да участва и да заплаща издръжка за тях. Счита, че органите на съдебното изпълнение ще могат да изпълнят съдебно решение в този смисъл, а при съвременните технологии няма пречки за контрол и отчитане на дните. Поради това моли въззивният съд да отмени допълнителното решение на СлРС и вместо него да уважи направеното с исковата молба искане в т.5 от „задължителните правила и условия…“ за освобождаване на бащата от заплащане на майката на издръжка за двете деца в размер на 2,63лв. /коригиран с въззивната жалба/ за всеки ден, през който децата са били с него по някоя от установените заедности, като за същото време майката дължи на бащата дневни пари в размер на 2,63лв. за всеки ден за всяко едно от децата, като бащата има право да прихваща тези дължими дневни пари от дължимата месечна издръжка за децата.  

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ответницата в първоинстанционното производство – М.С., която оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Оборва изложените в нея доводи. Посочва, че на бащата му убягва факта, че по време на ваканциите децата имат доста големи домашни работи, които следва да имат приоритет пред разходките. Посочва, че по време на разходките бащата не отделя нужното внимание и грижа за децата. Изразява категорично несъгласие с искането за заплащане на 2,67лв. на дете, като посочва, че тези суми са жизнено необходими за нуждите на децата, а не за задоволяване на прищевките на въззивника. Моли съда да не уважа исканията на въззивника, направени с жалбата и да постанови решение, което няма да бъде във вреда на децата.

В с.з., въззивникът В.Н.Д., редовно призован, се явява лично, като поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Посочва, че исканията му са изцяло с оглед интереса на децата, като той ще допринесе за максималното обогатяване на техните житейски и социални контакти и личностното им изграждане.

В с.з. въззиваемата М.Д.С., редовно призована, се явява лично, като оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да прецени кое е най-разумно и да постанови решение по своя преценка с оглед интересите на децата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Исковете, с които първоинстанционния съд е сезиран са за изменение на постановени мерки относно режима на лични контакти на бащата В.Н.Д. с двете малолетни деца Кристиан и Йоана, с правно основание чл.59, ал.9 от СК и искане за даване на разрешение, заместващо съгласието на майката за пътуване на двете деца в чужбина, заедно с баща си и издаване на необходимия за това документ – паспорт, с правно основание чл.127а от СК.

Избирането на мерки относно упражняването на родителските права цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки, съобразно с изменените обстоятелства. За да бъде основателен иск по чл.59, ал.9 от СК е необходимо по делото да бъде установено наличие на съществено изменение на обстоятелствата, при които първоначално са постановени мерките, в случая тези свързани с установения режим на лични отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права. Само наличието на такова изменение на обстоятелствата налага и оправдава изменение на постановените мерки.

            В настоящия случай, въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд за наличие на такова изменение на обстоятелствата, обуславящо и промяна в режима на лични контакти. Безспорно двете деца са пораснали, увеличили са се потребностите им по-продължително и задълбочено общуване с бащата, чиято фигура и модел на поведение има своето съществено значение при израстването и съзряването на децата, формирането на техния светоглед и модели на поведение и общуване. В тази насока и единствено с цел осигуряване и защита изключителния интерес на децата, както и правото на родителя, неупражняващ родителските права, да общува с децата, да участва при тяхното възпитание и да полага съответните грижи спрямо тях, следва да се определи един по-разширен режим на лични отношения на децата с бащата. Съдът отчете факта, че досегашния режим е определен с оглед ниската възраст на децата и потребностите им към него момент, като отчете посочените вече изменени обстоятелства, свързани с израстването – физическо, психическо и емоционално на двете деца и свързаните с това потребности за по-пълноценно общуване и  с двамата си родители. В тази насока въззивният съд споделя напълно изводите на районния съд относно определянето на един по-разширен режим на лични отношения на децата с баща им, като намира за напълно подходящ и съобразен с потребностите на децата така определеният с първоинстанционното решение режим. Така определеният режим е съобразен както с интересите и потребностите на децата, така и с тези на родителят, който не упражнява родителските права.

Оплакванията във въззивната жалба са изцяло неоснователни. Съдът не споделя твърдението за нарушен баланс на родителското равноправие, като категорично не намира, че това е във вреда на децата. Неприемливо е чисто математическо разделяне на седмиците и извода въз основа на това за неравноправие между родителите. Режимът на лични отношения се определя по начин, който следва да е ясен, сигурен и безспорен, да не подлежи на тълкуване и нужда от честа промяна, тъй като целта е да се прилага сравнително продължително време, естествено като се отчита възможността при нова значителна промяна в обстоятелства да се изменя. Следва да се отбележи и че личните контакти на децата с родителя, неупражняващ родителските права, биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните – родителите с оглед изключителния интерес на децата.

По отношение на искането на въззивника за продължителност на контактите през съботно-неделните дни до 20 часа в периода 1 април – 30 септември, следва да се отбележи, че съдът го намира за неоснователно и не в интерес на децата. Дори и слънцето още да не е залязло, както се мотивира въззивникът, то следващия ден в повечето случаи е учебен ден, за който децата следва да са подготвени, най-малкото като са прибрани навреме, изкъпани, нахранени и сложени навреме за нощен съд, за да са отпочинали и свежи за учебния процес. Освен това и през тези съботно-неделни дни, в които се осъществяват контактите с бащата, децата имат задължения, свързани с подготовката за учебния процес и бащата следва да положи всички усилия и да вземе мерки за осъществяването на тази подготовка. Следва да се има предвид, че чисто практическата подготовка за следващия учебен ден /подготовка на учебници, помагала, облекло и т.н./ се извършва обикновено вечерта преди учебния ден, за което е необходимо също време. В тази връзка прибирането на децата в 20 часа, според съда е късно и несъобразено с интересите и чисто физиологичните им потребности.

            Въззивният съд намира за неоснователно и искането на въззивника за напълно по равно разделяне на пребиваването на децата през лятната ваканция, тъй като по този начин ще се наруши принципът, че родителят, упражняващ родителските права е майката, като не е налице съвместно упражняване на правата от двамата родители. Още повече съдът отчете и факта, че до този момент никога въззивникът не е осъществявал определените му контакти по време на лятната ваканция през цялото определено му време от един месец – най-много по две седмици /арг. изслушването на децата от СлРС/. Времето от един месец според съда е напълно достатъчно за пълноценни контакти на децата с бащата, без да се прекъсва връзката с майката и да се отчита факта, че тя е родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

Правилно, законосъобразно и изцяло съобразявайки интересите на децата, първоинстанционният съд е определил времето на контакти на бащата с децата през ваканциите и коледните и великденски празници. Допълнително разбиване на останалите кратки ваканции /от по 2-3 дни/ не е в интерес на децата, с оглед краткостта им, целта им, както и с оглед значителната отдалеченост на населените места, в които живеят двамата родители, обезмислящи разделянето на кратките ваканции на две, от по един ден, преминаващ в път за децата. В тази насока това важи и за останалите официални празници, които са от по един ден. Дори и да се съчетават, последващото отработване, респ. отучване води само до промени и неудобства в общия основен режим на лични контакти, което според съда не е в интерес на децата. Предлаганият от въззивника вариант според съда не е удачен и не е в интерес на децата. Разкъсването на кратките почивни дни и евентуално налагащата се промяна в съответните седмични дни на лични контакти само би объркало децата и би довело до затруднения и у двамата родители, още повече, че те живеят в различни и значително отдалечени населени места.

            С оглед изложеното въззивният съд намира за подходящ и в интерес на двете деца, определения от районния съд режим на лични контакти: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09,00 часа на съботния ден до 19,00 часа на неделния ден с право на приспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, първите пет дни от коледната и пролетната ученически ваканции на децата от 10,00 часа на първия ден до 19,00 часа на петия ден, на всяка четна година – коледните празници от 10,00 часа на 24 декември – Бъдни вечер до 19,00 часа на 26 декември, а всяка нечетна година – великденските празници от 10,00 часа на Велики петък до 19,00 часа в понеделник след Велик ден.

Във връзка с искането за освобождаване на бащата от заплащане на майката на издръжка за двете деца в размер на 2,63лв. /коригиран с въззивната жалба/ за всеки ден, през който децата са били с него, като за същото време майката дължи на бащата дневни пари в размер на 2,63лв. за всеки ден за всяко едно от децата и правото на бащата да прихваща тези дължими дневни пари от дължимата месечна издръжка за децата, съдът намира искането за напълно неоснователно. Споделя напълно изводите на районния съд в тази насока, изложени в допълнителното решение от 16.01.2015г. Определената и дължима от бащата издръжка е месечна, покриваща нуждите на всяко едно дете през целия месец, като е недопустимо разбиването й по дни и свеждането й до 2,63лв. на ден. Една такава издръжка е крайно недостатъчна за едно дете и не може да покрие дори и основните му потребности от храна. Налице е едно принизено и опосредено отношение към издръжката на децата, което най-малкото е неморално. Не е налице и твърдяното неоснователно обогатяване в чисто житейски смисъл по отношение на майката, тъй като е неморално да се приема, че тя използва за себе си издръжката на децата, като няма и ангажирани никакви доказателства в тази насока. Следва да се има предвид, че грижите и издръжката, която родителят упражняващ родителските права предоставя, надвишава безспорно издръжката – чисто парична, давана от другия родител – в случая въззивника. Задължението и на двамата родители да се грижат и издържат своите ненавършили пълнолетие деца е перманентно, то не важи само за дните, през които детето е при съответния родител и не отпада в дните, през които детето е при другият родител. Съдът не приема, че майката се обогатява неоснователно с посочените от въззивника суми през краткия период от време, през който децата са при баща си, който е задължен да се грижи и да ги издържа през тези периоди. Чисто правно, въззивникът няма правна възможност да предяви с въззивната жалба иск по чл.59 от ЗЗД, какъвто ако се приеме, че предявява, е недопустим в тази фаза на процеса.

По отношение на искането с правно основание чл.127а от СК, въззивният съд споделя също изцяло извода на първоинстанционния съд за неоснователност и недоказаност. За да се уважи едно такова искане, следва да е установен по безспорен начин изключителния интерес на децата от даване на такова разрешение, заместващо съгласието на майката за пътуване в чужбина. Искането следва да е конкретно и обосновано. В случая се иска разрешение по принцип за неограничен период за целия Европейски съюз и Македония, без да се изложени, още по-малко доказани конкретни обстоятелства, налагащи даването на такова разрешение. Искането е общо, с посочена опознавателна цел. Така обаче съдът не може да направи преценка доколко едно такова разрешение ще е в интерес на децата. Следва да се има предвид и изразеното от самите деца при изслушването им пред районния съд нежелание, съпроводено с явно притеснение и дори страх от пътуване в чужбина с баща си. Съдът следва да има предвид и емоционалното и психическо отношение на самите деца към искането и да отчете тяхното явно изразено нежелание на този етап от такова пътуване. Тъй като няма конкретни факти, обуславящи необходимост от пътуване на децата в чужбина, извън желанието на самия въззивник, то на този етап искането е неоснователно и не следва да се уважава. По отношение на Македония, въззивникът посочва, че там има роднини, които желае да посети с децата, но доказателства в тази насока няма ангажирани. Налице е само едно, неподкрепено с доказателства, твърдение. Следва да се отбележи, че при възникнала конкретна необходимост от пътуване на децата в чужбина, двамата родители винаги могат и са длъжни в интерес на децата да постигнат съгласие по този въпрос, респ. при непостигането на такова да сезират съда, като обосноват необходимостта и интереса на децата от такова пътуване.

Следва да се отбележи, че задължителната практика на ВКС е в насока, че разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната, без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чиито кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интереса на детето се преценява за всеки конкретен случай. В случая, без излагане на конкретни обстоятелства, налагащи подобно пътуване, съдът не може да прецени конкретния интерес на детето и необходимостта от това, която следва да е конкретна.

С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваните съдебни актове следва да бъдат потвърдени, като правилни и законосъобразни.

С оглед изхода на процеса и неоснователността на въззивната жалба, на въззивника не се следват разноски.

Въззиваемата не е претендирала и доказала разноски, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №916/11.11.2014г. и Допълнително решение №1/16.01.2015г., постановени по гр.д.№2050/2014г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНИ и ЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.