Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  88

 

гр. Сливен, 08.04.2015 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на осми април през двехиляди и петнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                    МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 160 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 57/29.01.2015г. по гр.д. № 2058/14г. на СлРС, с което е осадено „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр. Пловдив да присъедини към електропреносната и електроразпределителна мрежа на ЕВН ЕР АД, КЕЦ – Сливен, обект, находящ се в гр. Сливен, м. „А.Ч.“, с идент. № 67338.405.58 до или на границата на имота, собственост на И.М.И. и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението, като счита, че то е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че процесният имот  няма граници, установени с влязъл в сила ПУП, видно от представеното удостоверение изх. № 4702-837/1/ от 15.10.14г., поради което е неприложима спрямо него разпоредбата на чл. 28 ал. 5 от Наредба №6  за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната иили към разпределителните електрически мрежи. Развива подробна аргументация относно липсата на условията, заложени в правната норма на чл. 117 ал. 1 от ЗЕ, твърди, че обектът на ищеца никога не е бил присъединен към електроразпределителната мрежа и съдът неправилно е квалифицирал претенцията му като такава по чл. 124 от ЗЕ. Заявява, че липсва сключен договор за присъединяване, а освен това с решението си съдът е прекречил обхвата и границите на правораздавателната си власт, а е следвало да се ограничи в наличието или не на предпоставките за уважаване на иска, съгласно правната квалификация, дадена от самия него, но мотиви в тази насока липсвали. Също така въззивникът прави анализ на разпоредбите на ЗЕ и Наредба №6, като извежда  заключение, че мястото на присъединяване може да се определи от оператора и преценката се извършва от него, когато, както в случая, имотът е извън регулация и няма граници. Заявява, че съдът неоснователно се е доверил безкритично на заключението на СТЕ, че било възможно присъединяването да се извърши непосредствено до границата на имота, въпреки, че такава няма и не са взети предвид конкретните технически характеристики на обекта за присъединяване и конкретните параметри на условията за присъединяването на същия.

Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо това въззивният съд постанови ново, с което отхвърли иска. Претендира разноски за двете инстанции, прави евентуално искане за намаляне на адвокатското възнаграждение, което би било присъдено на насрещната страна, до предвидения минимален размер в наредба № 1/04г. В жалбата е направено доказателствено искане за приеманена представена комбинирана скица на имот идент. № 67338.405.58.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не  е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, с писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции, възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява  и не се представлява. Подадено е писмено становище от неговия процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на атакувания акт. Претендира разноски за тази инстанция, оспорва възражението за прекомерност на възнаграждението.

С мотивирано определение, държано в о.с.з. въззивният съд е уважил доказателственото искане на въззивника при условията на чл. 266 ал. 3 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваниото решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, но при вярно констатирани факти, той е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, тъй като те не са субсумирани правилно към приложимите законови разпоредби.

Въззивният състав не споделя правните изводи на РС, тъй като те са необосновани и не намират опора в относимите към спора материалноправни норми.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Най-напред следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от квалификацията на иска, посочена от ищеца - определянето на правното основание е дейност на съда, която се извършва въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, показващи как ищецът сам характеризира спорното право, както и с оглед заявеното искане, даващо рамките на търсената от съда защита на накърненото според ищеца негово материално право. Така, в  случая, от изложените в исковата молба факти е видно, че е предявен иск за осъждане на ответника да извърши определено действие, задължението за което е законоустановено, и правното му основание произтича от разпоредбата на чл. 117 от ЗЕ.

Ищецът иска ответното дружество да присъедини неговия собствен обект към електропреносната и електроразпределителна мрежа до или на границата на имота му. Позовава се на разпоредбата на чл. 117 от ЗЕ и на разпоредбите на Наредба № 6/09.06.04г. /отм./. Посочената от него правна квалификация на иска е чл. 79 от ЗЗД.

Действително законовата норма на чл. 117 ал. 1 от ЗЕ разписва задължение за оператора на електропреносната, съответно оператора на електроразпределителна мрежа, да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия.

Това задължение обаче, не е ex lege -  то не следва пряко от правната норма, тъй като не е безусловно, а се поражда по силата на облигационна връзка, каквато същата норма залага като предпоставка за това.

Съгласно цитирания текст, присъединява се всеки обект на клиент, който отговаря кумулативно на императивните изисквания, изброени в три точки. Точка 3 на чл. 117 ал. 1 от ЗЕ въздига като условие за присъединяването клиентът да е „сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36 ал. 3“.

Така, от горното следва, че искът, пряко основан на разпоредбата на чл. 117 ал. 1 от ЗЕ е неоснователен, ако между страните липсва такъв договор, а ако такъв е сключен, то правното му основание би било разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД – за реално изпълнение на договорно задължение, във връзка с чл. 117 от ЗЕ.

От една страна ищецът е посочил в антетната част на исковата си молба като правна квалификация на претенцията си чл. 79 ал. 1 от ЗЗД /която, както се посочи вече, не обвързва съда/, но от друга в обстоятелствената част той сам заявява, че договор за присъединяване между него и ответното дружество, като оператор на електроразпределителна мрежа, не е сключен. Това обстоятелство не се отрича от ответника и то изключва търсенето на договорна отговорност от него.

Поради това искът, така, както е предявен, е неоснователен и следва да се отхвърли.

Ищецът сам се е поставил в положение да не може да търси съдебна защита на правото си да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа, като не е сключил писмен договор за присъединяване със съответния оператор.

В исковата молба той излага доводи, че предложеният му такъв от страна на ответника е в нарушение на разпоредбата на чл. 18 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Наредба №6/09.06.04г. /отм./ и р-ли ІІІ и VІІІ не кореспондирали с договореностите по предварителния договор, но след като договорът не е сключен, той не може да претендира недействителност на съответните клаузи или тяхното изменение. От изрично заявения петитум не може и да се счете, че той иска ответникът да бъде задължен да сключи с него договор за присъединяване, искането му е за директно извършване на действието „присъединяване към електропреносната и електроразпределителна мрежа“,  каквото може да се извърши едва след сключването на писмен договор между страните. Съдът не може с акта си да замести този договор, тъй като такава възможност не е законодателно предвидена.

На последно място, само за яснота, може да се отбележи, че ответната страна е изпълнила всички свои произтичащи от ЗЕ и Наредба №6 /отм./ задължения във връзка с провеждането на процедурата по сключване на договор за присъединяване с ищеца.

 Съгласно разпоредбата на чл. 4 ал. 1 т. 10 и чл. 4 ал. 2 т. 2 от Наредба №6/04г. /отм./, действала към релевантния момент, ищецът, като собственик на имота, е подал писмено искане пред ответното дружество, по образец по чл. 5 от Наредбата, в което е посочил информацията по чл. 6 от нея, включително, че му е необходима предоставена монофазна  мощност 6 kW. Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредба №6/отм./, ответното дружество е изготвило и му е предложило проект за предварителен договор за присъединяване, в който са уговорени всички условия за присъединяване. Страните са постигнали споразумение по тези, предложени в проекта условия, като волята им е обективирана чрез подписването му както от дружеството-ответник, като оператор на електроразпределителна мрежа така и от ищеца, като потребител. Така последният, като лице по чл. 13 ал. 1 от Наредба № 6 /отм./ и съгласно чл.  14 ал. 1 от нея, е подал на 04.12.13г. писмено искане за сключване на договор за присъединяване на обекта си, в което е посочил за временно електрозахранване на строителния обект 6 kW мощност и срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на обекта м. 09.2014г. В срока по чл. 15 от Наредбата ответникът е изпълнил задължението си по чл. 15 ал. 1 т. 2 и е подготвил договора за присъединяване, в него са определени всички условия по чл. 16 и са включени всички клаузи по чл. 18 от Наредба №6 /отм./

Не отговаря на действителността твърдението на ищеца, че съдържанието на предложения му договор за присъединяване противоречало на уговорките в предварителния договор. Ответникът е възпроизвел, напълно в съзвучие с изискването по чл. 18 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Наредбата, клаузите на предварителния договор, касаещи вида и техническите параметри на съоръженията за присъединяване и електрическите уредби и съоръжения на потребител, също така е посочил точно условията по т.т. 2 -10 от чл. 18 ал. 1. Както се посочи вече, и в искането по чл. 4 и в искането по чл. 14, ищецът е заявил мощност за временно електрозахранване, тоест – твърдяното несъответствие в р-л. ІІІ на предложения договор, не е налице. Също така е несъстоятелно оплакването за противоречие на р-л VІІІ, чл. 29 от предложения договор, касаещ цената за присъединяването, с уговорките в предварителния договор. Липсва такова – в договора за присъединяване, съгласно чл. 16 ал. 2 т. 16 от Наредба №6 /отм./, е точно определена цената за присъединяването на обекта към електрическата мрежа и тя по никакъв начин не влиза в разрез с уговорките по предварителния договор. В последния тя не е посочена като абсолютна стойност, а е отразено в чл. 3, че се „определя от Договора за присъединяване и Наредба №1/18.03.13г. и Решение № Ц-002 от 29.03.02г. на ДКЕВР“. Това е извършено правилно, както гласи заключението на неоспорената експертиза – определената в договора окончателна цена е в пълно съответствие с приложената методика в цитираните Наредба и Решение. Напълно несъстоятелно е оплакването относно мястото на присъединяване към съществуващата мрежа – съгласно предварителния договор – чл. 2 т. 2, то е „от стълб № 15 на мрежа НН, въздушен извод „3“ на ТП „А.Ч.“, гр. Сливен“ и по напълно идентичен начин е описано в предложения на ищеца договор – в р-л ІІ, чл.2. Именно това място е послужило за база при изчисляването на цената за присъединяване, и то е избрано изцяло съгласно правилата на р-л VІІ, чл. 28 и следващите на Наредба №6/04г. /отм./, определящи границата на собственост на електрическите съоръжения. Посоченото в предварителния договор и в проекта за окончателен договор място на поставяне на електромерно табло отговаря на изискването на чл. 28 ал. 5 от Наредбата и няма нарушения на нормативноустановени правила и задължения на ответника, тъй като последният се е съобразил при определянето му, с обстоятелството, че за имота, собственост на ищеца, няма изработен частичен ПУП, тоест – той не е урегулиран, поради което определянето на границата на собственост на електрическите съоръжения по реда на чл. 28 ал. 5 от Наредбата /в смисъл на „граница на имота“/ е невъзможно. Поради това и е приложил втората хипотеза на чл. 28 ал. 5 от Наредбата – „до границата …..…. на място, определено от разпределителното предприятие“.

Тук следва да се отбележи, че настоящият състав не взима предвид становището на тройната СТЕ, по повод наличието на „техническа възможност“ процесният имот да бъде снабден с електрическа енергия непосредствено до неговата граница /където няма поставен електрически стълб/. Както бе посочено, мястото на присъединяване по предварителния договор и по проекта за договор е напълно тъждествено. Ако ищецът не е бил съгласен с него, той е разполагал с възможност да го оспори във фазата по сключване само на предварителния договор – съгласно разпоредбата на чл. 12 ал. 5 от Наредба №6 /отм./  - чрез обжалване по реда на чл. 22 от ЗЕ. Той не е сторил това и така е приел предложените в проекта на предварителния договор условия за присъединяване, подписвайки същия. Поради това е безпредметно в случая обсъждането на въпроса за наличие или липса на влязла в сила регулация за процесния имот и съответно – дали следва да се приемат имотните граници, при липса на приложена улична и дворищна регулация, като отправна точка при монтиране на електромерното табло „на границата на имота“, съгласно чл. 28 ал. 5 от Наредбата.

С оглед всичко изложено съдът счита, че е липсвала причина, лежаща у оператора на електроразпределителната мрежа, която да е довела до несключване на договора за присъединяване на обекта на ищеца. Но, както вече изрично бе подчертано, в случая не се касае за иск за сключване на договор за присъединяване при условия, отговарящи на изискванията на ЗЕ и Наредбата /още повече, че няма отказ на електроразпределителното дружество да сключи такъв/, нито за обявяване нищожност на отделни клаузи на сключен договор и заместването им със законови разпоредби, поради което горната аргументация не променя правното положение, непозволяващо уважаването на иска за присъединяване.

Видно е, че единствено поведението на ищеца е довело до липсата на основна предпоставка за това – сключен договор за присъединяване, от който само може да възникне такова притезание спрямо ответника, и това налага отхвърляне на иска като неоснователен.

Като е достигнал до обратните правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде изцяло отменено, включително по отношение на разноските, и вместо него бъде постановено ново, с което искът бъдат отхвърлен.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззиваемия, който следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззивната  страна  в размер на 325 лв. За първоинстанционното производство ищецът дължи на ответника разноски в размер на 515 лв., а на него разноски не следва да му се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение  № 57/29.01.2015г. по гр.д. № 2058/14г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.И. ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. С.К. ***, против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ ЕАД, гр. Пловдив, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № * иск с правно основание чл. 117 ал. 1 от ЗЕ да присъедини към електропреносната и електроразпределителна мрежа на ЕВН ЕР АД, КЕЦ – Сливен, обект, находящ се в гр. Сливен, м. „А.Ч.“, с идент. № 67338.405.58 до или на границата на имота, собственост на И.М.И., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА И.М.И. да заплати на „„ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр. Пловдив направените разноски за първоинстанционното производство в размер на  515 лв.

 

 

ОСЪЖДА И.М.И. да заплати на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр. Пловдив направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 325лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  

      ЧЛЕНОВЕ: