Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №99

 

гр. Сливен, 17.04.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:         

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №161 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №1093/29.12.2014г. по гр.д.№2917/2014г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено „КИВ Комерс – К“ ЕООД, гр.Сливен да заплати на „ПЕТРУМ 2011“ ЕООД, гр.Стара Загора сумата 4000лв. с включен ДДС, представляваща останала непогасена част от парично задължение, цялото в размер на 14427,07лв. по данъчна фактура №716/05.12.2013г. за извършена от последното транспортна услуга през м.ноември и м.декември 2013г. – превоз на товар – кварцит с място на натоварване: с.Струпец, с.Злати войвода и гр.Сливен и място на разтоварване – „Пристанищен комплекс Русе“ АД, гр.Русе, ведно със законната лихва за забава, считано от 11.03.2014г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 7000лв. е отхвърлен като неоснователен, поради извършено плащане в хода на делото. С решението е отхвърлено като неоснователно направеното от  „КИВ Комерс – К“ ЕООД, гр.Сливен възражение за прихващане на задължението от 4000лв. с вземане в същия размер, което има от „ПЕТРУМ 2011“ ЕООД, гр.Стара Загора въз основа на Договор за паричен заем от 01.09.2013г. и Споразумение от 30.04.2014г., сключени между „КИВ Комерс – К“ ЕООД, гр.Сливен и ДЗЗД „Северна звезда“. С решението са присъдени разноски на ищеца в размерна 280лв., като е отхвърлено искането му за присъждане на 800лв. адвокатски хонорар, отхвърлено е искането за разноски на ответника.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство „КИВ Комерс – К“ ЕООД, гр.Сливен обжалва посоченото решение в осъдителната му част и относно отхвърленото възражение за прихващане, като неправилно и незаконосъобразно. На първо място посочва, че въпросът дали представения от него договор за заем има достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК е ирелевантен за спора, но извън това посочва, че неговото съдържание е възпроизведено в официален документ – нотариална покана от 10.04.2014г., което установява предхождащото му съставяне. По отношение на встъпването в права, на което се позовава, посочва, че се основава на разпоредбата на чл.74 от ЗЗД. Посочва, че той се е съгласил вместо плащане на дължимите към него суми от страна на ДЗЗД „Северна звезда“ да встъпи в правата на последното по отношение на вземанията му към ищцовото дружество в размер на 4000лв., т.е. налице е първия елемент от фактическия състав на чл.74 от ЗЗД- изпълнение на чуждо задължение. Счита, че е налице и изискуемия от разпоредбата правен интерес – именно да се позове на възражение за прихващане, за да се избегнат отрицателните последици от евентуално осъдително решение, в т.ч. и принудително изпълнение. От друга страна посочва, че дори да се приеме, че представеното споразумение представлява цесия, то неправилно РС е приел, че тя не обвързва ищеца. Цитираната от районния съд разпоредба би имала значение само ако „ПЕТРУМ 2011“ ЕООД, гр.Стара Загора е изпълнил изцяло задълженията си към ДЗЗД „Северна звезда“, каквито доказателства няма. Представителят на ищеца не е възразил, че споразумението  не ги обвързва. Единствено възразявал против договора за заем и липсата на достоверна дата на последния. СлРС без да е сезиран изрично е извършил преценка в мотивите си има ли действие представеното споразумение спрямо ищеца, което счита за процесуално нарушение. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените против него искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство „ПЕТРУМ 2011“ ЕООД, гр.Стара Загора чрез пълномощник адв. И. ***, с който се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемото дружество намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Развива подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Счита, че в случая е неприложима хипотезата на чл.74 от ЗЗД, тъй като не е налице изпълнение на чуждо задължение, като липсва престация, а от друга страна не е налице правен интерес от такова изпълнение. Посочва, че изискването облигационното отношение между кредитора и длъжника не засяга конкретни имуществени права на това лице. От изложените в исковата молба обстоятелства можело да се направи извод за евентуално цедиране на вземането, но липсва уведомяване, изхождащо от цедента до длъжника, поради което е правилен извода на районния съд, че дори и да се приеме споразумението като договор за цесия, то същото не обвързва длъжника – ищеца. По отношение на достоверната дата на договора за заем посочва, че дори и да се приеме такава от 10.04.2014г., то това потвърждавало твърдението, че договорът е съставен след завеждане на исковата молба и получаване на отговора, с цел да се увреди ищеца, като се лиши от възможност да събере свое изискуемо вземане.

В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., дружеството въззивник „КИВ Комерс – К“ ЕООД, гр.Сливен, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемото дружество „ПЕТРУМ 2011“ ЕООД, гр.Стара Загора, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника му адв.И. ***, която оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа изложените в отговора съображения в тази насока. Моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно в обжалваните части, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с иск за заплащане на неизплатена част от възнаграждение по договор за извършен превоз на товари с правно основание чл. 372, вр. с чл. 367 от ТЗ. 

По делото безспорно е установено и между страните не се спори, че същите са се намирали в договорни отношения в периода м.ноември – м.декември 2013г. във връзка с извършване от страна на ищцовото дружество „ПЕТРУМ 2011“ ЕООД, гр.Стара Загора на превоз на товари – кварцит с място на натоварване с.Струпец, с.Злати войвода и гр.Сливен и място на разтоварване - Пристанищен комплекс Русе и възложител ответното дружество „КИВ Комерс – К“ ЕООД, гр.Сливен. Така установените договорни отношения се отнасят до наличие на сключени договори за превоз на товари, които са двустранни, неформални, консенсуални и възмездни договори - търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2, вр. с чл.367 от ТЗ. Изпълнението на задълженията на едната страна поражда необходимост от изпълнение на насрещните задължения на другата страна.

Съгласно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. По принцип търговските сделки са неформални, с изключение на изрично предвидените такива в закон /напр. банкови сделки/. В случая сключените между страните сделки, в т.ч. и процесната, са неформални. Като такива те могат да се установяват с всички предвидени и допустими доказателствени средства. В случая са представени товарителници, установяващи извършените превози на товари през процесния период, а и ответното дружество не оспорва това обстоятелство. С изпълнението от страна на ищцовото дружество „ПЕТРУМ 2011“ ЕООД, гр.Стара Загора на своите задължения за превоз на съответните товари, възниква насрещното задължение на възложителя – ответното дружество „КИВ Комерс – К“ ЕООД, гр.Сливен да заплати уговореното възнаграждение за извършения превоз.

Относно размера на дължимото възнаграждение за извършените превозни услуги са издадени две фактури №716/05.12.2013г. на стойност 14427,07лв. с ДДС и №717/20.12.2013г. на стойност 2484,77лв. с ДДС, като между страните не се спори, че сумата по втората фактура е изплатена изцяло от ответното дружество, а до подаване на исковата молба по първата фактура е изплатена сумата от 7427,07лв., като остава дължима сумата от 7000лв. В хода на първоинстанционното производство ответното дружество е заплатило и сумата от 3000лв., което плащане е надлежно доказано и признато от ищеца.

По този начин от установеното и неоспорено от ответника вземане, т.е. част от дължимо за извършените превози на товари възнаграждение по ф-ра №716/05.12.2013г. остава дължима сумата от 4000лв. Този размер не се спори от страните. Спорът между тях е налице ли е погасяване и на тази сума в хода на съдебното производство чрез твърдения от ответното дружество способ прихващане.

Своевременно, с отговора на исковата молба, ответното дружество е направило възражение за прихващане на това задължение в размер на 4000лв. със задължение на ищцовото дружество към ДЗЗД „Северна звезда“                             по търговски сделки в размер на 4000лв., по отношение на което „КИВ Комерс – К“ ЕООД, гр.Сливен е встъпило в правата на кредитора със споразумение от 30.04.2014г.

Ответникът е направил това възражение срещу ищеца с цел да породи материалноправното действие на прихващането, при наличието на законните предпоставки по чл. 103 ЗЗД. Възражението е средство за защита срещу първоначалния иск, т. е. отбранително средство, с което процесуално действие се цели да се отблъсне иска на ищеца, без да се търси самостоятелна правна защита на вземането на ответника, в който случай решението ще има установително действие. Субективното материално право се предявява от ответника чрез изрично волеизявление /каквото е направено/, но неговата правопогасяваща функция се проявява при условие, че бъде доказано. Нормативно определените предпоставки за прихващане на насрещни вземания по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД са "изискуемост" и "ликвидност". Под понятието “ликвидност” следва да се разбира, че насрещните вземания съществуват реално, в правния мир, т. е. да са налице фактите, от които те произтичат и да е определен техният размер.

В конкретния случай във връзка с направеното възражение за прихващане ответното дружество следва безспорно да установи твърдяното свое насрещно вземане спрямо ищеца в посочения размер. Въззивният съд споделя напълно извода на СлРС за неоснователност на това възражение, с оглед недоказване на насрещното ликвидно и изискуемо вземане. Възраженията във въззивната жалба са абсолютно неоснователни в тази насока.

Въпросното споразумение от 30.04.2014г. между „КИВ Комерс – К“ ЕООД, гр.Сливен и ДЗЗД „Северна звезда“ при тълкуване на волята на страните по него, може да се приеме с много резерви, че представлява договор за цесия, тъй като волята на страните е всъщност прехвърляне на вземане от един кредитор на друг, макар и абсолютно неправилно и неточно да са използвали израза „встъпване в права като кредитор“. В така описаната в споразумението хипотеза, единствената логика е волята на страните да е насочена към прехвърляне на вземане в размер на 4000лв. от ДЗЗД „Северна звезда“ на „КИВ Комерс – К“ ЕООД, гр.Сливен по отношение на длъжника „ПЕТРУМ 2011“ ЕООД, гр.Стара Загора. Напълно е прав първоинстанционния съд в извода, че по делото не е доказано /а и не е твърдяно/ уведомяване на длъжника от страна на първия кредитор ДЗЗД „Северна звезда“ за вземането /чл.99, ал.3 от ЗЗД/, като по този начин, с оглед императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето не е породило действие спрямо длъжника. За длъжника това действие не е осъществено и не е възникнало задължение спрямо новия кредитор – ответното дружество. Поради това категорично ответното дружество не може да извърши валидно прихващане на това вземане с насрещното вземане на цедирания длъжник именно поради непораждането на действие на цесията спрямо „ПЕТРУМ 2011“ ЕООД, гр.Стара Загора.

Следва само да се отбележи, че всички възражения с оглед датата на договора за заем между „ПЕТРУМ 2011“ ЕООД, гр.Стара Загора и ДЗЗД „Северна звезда“, са абсолютно ирелевантни и неотносими към спора във връзка с направеното възражение за прихващане.

От друга страна следва да се посочи, че въпросното споразумение от 30.04.2014г., с оглед изявленията по т.1 и т.2 и крайната, търсена от страните цел – погасяване на описаните задължения на трите търговски дружества до размера от 4000лв., т.е. чрез извършване на прихващане, може да се постигне единствено и само с участието и на третото дружество – ищеца „ПЕТРУМ 2011“ ЕООД, гр.Стара Загора, който обаче не е участвал в това споразумение, поради което тази цел – погасяване чрез прихващане не може да се постигне спрямо неговото вземане. Именно поради това и с оглед изявлението по т.3 съдът прави извод за изразена воля за извършване на цесия между страните, подписали споразумението, които обаче не са довели до край процедурата /чл.99, ал.3 от ЗЗД/.

Във връзка с направеното с въззивната жалба възражение, че всъщност с въпросното споразумение е налице хипотезата на чл.74 от ЗЗД, въззивният съд посочва, че същото е неоснователно. За да настъпи визирания в разпоредбата на чл.74 от ЗЗД правен резултат – встъпване в правата на кредитора, то следва въззивникът да е изпълнил едно чуждо  задължение като е имал правен интерес да стори това. В случая не е налице нито една от двете кумулативни предпоставки на фактическия състав на чл.74 от ЗЗД. На първо място не е налице изпълнение от страна на „КИВ Комерс – К“ ЕООД, гр.Сливен на задължение на „ПЕТРУМ 2011“ ЕООД, гр.Стара Загора спрямо ДЗЗД „Северна звезда“, още по-малко е налице доказан правен интерес от такова изпълнение. Налице е едно непълно превратно и неправилно тълкуване на въпросната правна норма от страна на пълномощника на въззивника. Въпросното споразумение категорично не представлява изпълнение по смисъла на закона, т.е. погасяване на задължение на ищеца спрямо третото лице ДЗЗД „Северна звезда“, за да се породят визираните в разпоредбата правни последици. По-скоро, както бе отбелязано по-горе става дума за прехвърляне на въпросното вземане, а не за изпълнение на задължение. Налице е едно тотално смесване на фигурите длъжник и кредитор, вземане и задължение у страна на въззивника.

С оглед изложеното, въззивният съд приема, че не е налице насрещно ликвидно и изискуемо вземане, с което въззивникът ответник да извърши прихващане на безспорно установеното в производството вземане на ищцовото дружество в размер на 4000лв. – неизплатена част от дължимо възнаграждение по договор за превоз на товари. Поради това направеното от него възражение за прихващане е неоснователно и недоказано и не може да породи съответните законови последици.

С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че е налице неизпълнение от страна на ответното дружество – въззивник на неговото насрещно задължение по договора за заплащане в пълен размер на дължимата цена за оказаната превозна услуга, за което възнаграждение е издадена фактура №716/05.12.2013г., като незаплатената част е  в размер на 4000лв. с ДДС, поради което следва да бъде ангажирана неговата договорна отговорност за неизпълнение на поето задължение.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.

С оглед изложеното, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен в обжалваните части.

Правилно и законосъобразно районният съд е определил дължимите на ищеца разноски, възложени върху ответника, с оглед основателността на исковата претенция и факта, че частта от вземането, за която иска е отхвърлен, е заплатена в хода на производството, поради което на ищеца се дължат направените и доказани разноски в пълен размер.

Първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част /поради плащане, извършено в хода на делото/, не е необжалвано и е влязло в сила.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса и неоснователността на въззивната жалба, следва да се възложи на дружеството въззивник, като то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 800лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №1093/29.12.2014г., постановено по гр.д.№2917/2014г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваните части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

 

 

ОСЪЖДА „КИВ КОМЕРС – К“ ЕООД, ЕИК 119675075, със седалище и адрес на управление: гр.С., кв.“С. К.“ бл.*, ет.*, ап.* да заплати на „ПЕТРУМ 2011“ ЕООД, ЕИК 201609700, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.“С. К. Б.“ №*, ап.* сумата от 800лв., представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                

                

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.