Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Сливен, 27. 03.2015 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март през  две хиляди и петнадесета година в състав:                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря ….., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов гр. д.  N 168 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е по реда на чл. 435 и сл.от ГПК.

        Постъпила е жалба от „Райфайзен банк  България”  ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., 1407, район „Л.”, „Експо 2000”, бул. „Н.В.” № * представлявано от И.М.В. – изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист, чрез пълномощника юриск. Д.Д. Б., срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20098360400445 по описа на ЧСИ Н.Г. рег. № 836 с район на действие Окръжен съд – Сливен.

        С жалбата се иска да бъде отменено постановлението за прекратяване на изпълнителното производство. Сочи се, че постановлението е необосновано и немотивирано. ЧСИ сее позовал на разпоредбата на чл.157от ТЗ и чл. 433 от ГПК. Едноличният собственик на капитала на длъжника „Даяна” ЕООД ЕИК 119610357 е физическото лице С.В. Д., който е починал. ЧСИ е посочил, че с почиването на едноличния собственик на капитала е прекратено и търговското дружество. Прекратяването на ЕООД  е налице след осъществяване на фактическия състав, предвиден в търговския закон, като прекратяването се вписва в ТР. Към настоящия момент такова обстоятелство не е вписано в регистъра. На следващо място  се сочи, че постановлението противоречи на закона. Сред основанията на чл. 433 ал.1 от ГПК липсва такова основание, което да е свързано с прекратяване на търговско дружество - смърт на физическото лице едноличен собственик на капитала на ЕООД или заличаване на ЕООД. Прекратяването и заличаването на дружество са обстоятелства, които се вписват в ТР, а с прекратяването в ТР се обявява покана до кредиторите, за да могат последните да предявят вземанията. Дружеството не изгубва своята правосубектност и по време на неговата ликвидация, когато се довършват текущите сделки, събират се вземанията и се осребрява имущество. Поради това липсват каквито и да било основания за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на дружеството, както и каквито и да е основания за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжниците физически лица. Поради това се иска да бъде отменено постановлението, като незаконосъобразно.

 Постъпило е възражение от процесуалния представител на длъжника М.К. – адв. Е.М., в което се сочи, че жалбата е допустима, но е неоснователна. В постановлението за прекратяване  ЧСИ ясно е посочил, че прекратява изпълнителното производство по отношение на този длъжник на основание чл. 433 от ГПК , като ЧСИ е констатирал, че в преклузивния срок от две години взискателят не е поискал извършване на действия по принудително изпълнение. При това пасивно поведение на кредитора, правилно производството е прекратено. ЧСИ е мотивирал прекратяването на това основание, като е посочил, че всички действия извършени след датата 09.01.2014 г. са недопустими, а бъдат ли извършени, то те са порочни и подлежат на унищожаване.  Поради това се изразява становище, че постановлението за прекратяване на делото спрямо длъжника М.К. е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Постъпило е възражение и от адв. Е.М., като пълномощник на длъжника К.К., в което се сочи, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Сочи се, че не е посочена точно разпоредбата на чл. 433 т. 8 от ГПК за прекратяване, но е посочено правното основание, поради което е ясно каква е действителната воля. Счита се, че в случая делото се прекратява не от ЧСИ, а по силата на закона, тъй като взискателят не е поискал извършване на действие в продължение на две години. При такова бездействие на взискателя правилно и законосъобразно ЧСИ е прекратил делото спрямо този длъжник. Поради това се иска постановлението за прекратяване на делото спрямо длъжника да бъде потвърдено и се претендират разноски.

По делото са постъпили мотиви от ЧСИ, в които се излага хронологията от образуване на делото до неговото прекратяване. В становището по жалбата се сочи, че тя е неоснователна, тъй като в постановлението за прекратяване са изложени мотиви и са посочени правни основания за прекратяването. Извършени са справки в ТР, от които е видно, че наследниците не са заявили искане за продължаване дейността на дружеството. По отношение на двамата длъжници - физически лица, се сочи, че от последните извършени изпълнителни действия спрямо тях, а именно от 09.01.2012 г. са изминали повече от две години, през което време взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо тези длъжници, поради което по силата на закона изпълнителното производство се прекратява и последващите изпълнителни действия са недопустими.

Няма спор по фактическите обстоятелства, а възраженията са свързани с тяхната законосъобразна преценка.

        Съдебният изпълнител е посочил в мотивите си като причина за прекратяването по отношение на длъжника – търговско дружество, смъртта на управителя на дружеството и се е позовал на разпоредбата на чл. 157 от ТЗ.

        Тази разпоредба регламентира единствено реда за прекратяване на еднолично ООД и няма отношение към изпълнителното производство, съответно – няма пряко приложение в него. Нормата на чл. 157 ал. 1 от ТЗ разписва, че такова дружество /ЕООД/, в което капиталът се притежава от едно ФЛ, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността му.

        За да се счете, че в изпълнителното производство липсва процесуално легитимиран субект на страната на длъжника, следва да се установи, че конституираният веднъж като такъв, е изгубил качеството „правосубектност“ – тоест – вече не съществува в правния мир.

        В случая е видно, че това условие не намира проявление – търговецът не е заличен в ТР и няма осъществена процедура по прекратяване на дружеството. То не настъпва ex lege, а е резултат на последователно осъществяване на поредица юридически факти, каквото не е настъпило в случая. Щом липсва вписано решение за прекратяване на търговското дружество, ЧСИ не може своеволно да презумира такова. В този смисъл не следва да се обсъжда дали има или няма правоприемници търговецът, дали наследниците му са или не са заявили желание да продължат дейността му, или дали е налице друг вид частно или универсално правоприемство, рефлектиращо върху висящите задължения. Сред конкретно и ограничително изброените основания за прекратяване на изпълнителното производство липсва аналогична хипотеза.

        Второто оплакване в жалбата е свързано с прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжниците – физически лица. Не се излагат конкретни съображения за неправилността на постановлението в тази част.

 Практиката на ВКС е последователна в разбирането, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, се приема, че изпълнителният процес се прекратява в този случай ex lege, като постановлението на съдебния изпълнител има декларативно, а не конститутивно действие, като се преценява последното предприето изпълнително действие, а постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал. 1 ГПК основания. В случая е безспорно, че последните изпълнителни действия срещу длъжниците са от 09.01.2012 г.  и са изминали повече от две години, през което време взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо тях. Така постановлението в тази част се явява законосъобразно.

 

          Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20098360400445 по описа на ЧСИ Н.Г. рег. № 836 с район на действие Окръжен съд – Сливен в ЧАСТТА, с която е прекратено изпълнителното производство по отношение на длъжника „Даяна” ЕООД ЕИК 119610357.

 

        ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20098360400445 по описа на ЧСИ Н.Г. рег. № 836 с район на действие Окръжен съд – Сливен В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

 

        ОСЪЖДА „Райфайзен банк  България”  ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., 1407, район „Л.”, „Експо 2000”, бул. „Н.В.” № * представлявано от И.М.В. – изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист да заплати на М.Д.К. *** сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

 

        ОСЪЖДА „Райфайзен банк  България”  ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., 1407, район „Л.”, „Експо 2000”, бул. „Н.В.” № *представлявано от И.М.В. – изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист да заплати на К.С.К. *** сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

        Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: