Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 98

 

гр. Сливен,  17. 04. 2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  петнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 171    по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 201/29.12.2014 г. по гр.д. № 289/2014 г. на Новозагорски районен съд, с което е признато за установено по отношение на М.П.П. ЕГН ********** ***, че дължи на „Пламйон” ЕООД ЕИК 200636662 със седалище и адрес на управление гр. П., ж.к. „Т.”, бл. *, вх. *, ет. * ап. *, представлявано от Й. Г. В. сумата от 5000лв. – главница, дължима по споразумение от 17.06.2013 г. във връзка с прекратен предварителен договор за наем от 25.09.2012 г., сумата от 143,34 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 31.10.2013 г. до 10.02.2014 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2014 г.  до окончателното изплащане на сумата и ответникът е осъден да заплати на дружеството  направените разноски по заповедното и исковото производства.

 

Подадена е въззивна жалба от ответника, в която  се сочи, че решението е постановено в противоречие с материалния закон при допуснати съществени процесуални нарушения и че е необосновано. Излагат се съображения във връзка с доводите на съда и се сочи, че ищецът не е изпълнил задълженията си по предварителния договор за наем. Поради това ищецът е забавил, поради което, в случая ответникът е получил капарото, може да се откаже от сключването на договора и да задържи получената сума.  Между страните не е имало сключен договор за наем и поради това изводът на съда е първа вноска по наема е необоснован. Излагат се съображения относно неправилното издаване на Заповед за изпълнение и на по следно място се прави възражение, че присъдените разноски са над дължимия размер. Поради това се иска да бъде постановено ново решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск и претенцията за разноски  в Заповедното и в исковото производство.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Съдът е приел, че е  сключен в устна форма предварителен наем и не е вярно твърдението, че е налице окончателен такъв. Окончателния договор за наем не е сключен понеже трето лице е наело обекта и поради това ищеца по споразумение с ответника го е отстъпил. Налице е подписано споразумение между страните за връщане на получената сума. Развиват се подробни съображения относно наведените в жалбата доводи и се счита, че те са изцяло неоснователни. Развиват се съображения, че и присъдените разноски са тези, които се дължат съгласно наредбата. Поради това се иска решението да бъде потвърдено.

 

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

 

В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемото дружество се явява представител по закон и представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

Жалбата е неоснователна.

Предмет на иска с правно основание  чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 422, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер.  В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Първият критерии, посредством който законът определя приложното поле на заповедното производство по отношение на дадено вземане, е искът посредством който би се търсила защита на това вземане пред съда по общия ред да бъде родово подсъден на РС. При определяне на приложното поле на заповедното производство посредством родовата подсъдност на евентуалния иск законодателят не прави разлика дали тази родова подсъдност на РС води до разглеждане на делото по общия исков ред или по реда на някой от особените искови производства. Ако съответният иск е подсъден на РС заповедното производство би било допустимо във всички случаи. От гледна точка на материално правните характеристики в обхвата на заповедното производство влизат вземания за парични суми или заместими вещи. Вземането, относно което се иска  издаването на заповед за изпълнение, трябва да е безусловно изискуемо и ликвидно.

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че в случая е налице получаване на сума по повод на предварителни уговорки между страните за наемане на обект и не се оспорва, че такава сума е била получена от въззивника. Налице е и споразумение по силата на което ответникът е следвало да върне получената парична сума в срок до 31.10.2013 г., което обаче той не е сторил. Липсват каквито и да е доказателства,че въззивникът е платил сумата на въззиваемото дружество, поради което законосъобразно съдът е приел, че той дължи връщането й. Така по безспорен начин е установено съществуването на това задължение и като е стигнал до дози извод районният съд е постановил един законосъобразен и обоснован акт.

 

По отношение на дължимите разноски пред първата инстанция е налице произнасяне с друг акт на въззивния съд.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 840 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция, което не се явява прекомерно, с оглед на обстоятелствата, необходими за осъществяването на защитата.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 201/29.12.2014 г. по гр.д. № 289/2014 г. на Новозагорски районен съд.

 

ОСЪЖДА М.П.П. ЕГН ********** *** да заплати на „Пламйон” ЕООД ЕИК 200636662 със седалище и адрес на управление гр. П., ж.к. „Т.”, бл. *, вх. *, ет. * ап. *, представлявано от Й. Г. В. сумата от 840 / осемстотин и четиридесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: