Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №100

 

гр. Сливен, 17.04.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:    

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №175 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на глава 25 от ГПК „Бързо производство“.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, гр.Сливен против Решение №101/12.02.2015г. по гр.д.№4501/2014г. на Сливенски районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на М.Т.А. и е отменена като незаконосъобразна Заповед №АС-01-029/30.09.2014г. на директора на ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, гр.Сливен, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение и е освободена, считано от 01.10.2004г. от заеманата длъжност „учител практическо обучение“; М.Т.А. е възстановена на длъжността, която е заемала преди уволнението; присъдени са разноски на ищцата в размер на 300лв. и е осъдена ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, гр.Сливен да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 160лв.

С подадената от ответника в първоинстанционното производство – ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, гр.Сливен чрез пълномощник адв. Д.П. въззивна жалба посоченото решение е обжалвано изцяло. Въззивникът посочва, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано и материално незаконосъобразно. Посочва, че спорен бил въпроса дали ищцата е секретар на СД на НУС в ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, гр.Сливен, като това обстоятелство не било установено с безспорни доказателства. Посочва, че представените в тази насока частни документи били оспорени от него и не могат да му се противопоставят и от тях не било видно дали ищцата е избрана за секретар, кога и по какъв начин е извършен подобен избор. С оглед недоказаността на това обстоятелство, съдът е следвало да разгледа спора по същество и да прецени има ли извършен подбор по реда на КТ и има ли реално съкращаване на щатни бройки. Във връзка с това прави и искане съдът да допусне до разпит двама свидетели с посочени имена и длъжност относно начина на извършване на подбора, използваните критерии, включените лица, съответствието на получените оценки с действителните качества на участниците.  С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от въззиваемата страна – ищцата в първоинстанционното производство М.Т.А. чрез пълномощника адв. М., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Посочва, че в представените от ответника документи изрично е посочено, че ищцата е секретар на СД на НУС в училището и има защита по КТ, в която връзка директорът е поискал изрично съгласието на ОКС на НУС в Община Сливен разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата именно с оглед заеманата позиция секретар на синдикалното ръководство, като такова не е получил. Счита, че другите твърдения във въззивната жалба са голословни и не следва да се обсъждат с оглед неспазването на процедурата по чл.333, ал.3 от КТ. Поради това моли съда да потвърди атакуваното първоинстанционно решение като законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

В с.з., въззивната страна – ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, гр.Сливен, редовно призована, се представлява от представител по пълномощие – адв. Д.П., който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата М.Т.А., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник – адв. М., която оспорва въззивната жалба, намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и  правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Разгледан по същество, главният иск за признаване уволнението, извършено със Заповед №АС-01-029/30.09.2014г. на Директора на ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, гр.Сливен, за незаконно и неговата отмяна е основателен.

Безспорно по делото е установено, че ищцата М.Т.А. е работила в ответната ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, гр.Сливен по трудово правоотношение на длъжността „учител практическо обучение“. Прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е извършено със Заповед №АС-01-029/30.09.2014г. на Директора на ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, гр.Сливен. В заповедта като правно основание за прекратяване на трудовото й правоотношение е посочен чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ – съкращаване на щата и намаляване обема на работа.

В чл.333 от КТ законодателят е предвидил предварителна закрила за определени категории работници и служители при уволнение. Предварителната закрила се прилага при определени, изчерпателно изброени основания за уволнение.

От доказателствата по делото, събрани пред първоинстанционния съд, се установява по безспорен начин обстоятелството, че ищцата М.Т.А. е секретар на Синдикалното дружество /СД/ на Независимия учителски синдикат /НУС/, изградено в ответното учебно заведение ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, гр.Сливен. Въззивният съд намира за неоснователни изложените във въззивната жалба съображения относно недоказаността на това обстоятелство.

По делото е допуснат и приет като доказателство протокол №1 от 10.11.2010г. на Общото събрание на СД на НУС при ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, гр.Сливен, като в т.3 е отразено прието с пълно мнозинство решение за избор на М.Т.А.  за секретар на  синдикалното дружество. Решението е взето при спазване изискванията на чл.15 от Устава на НУС. Това обстоятелство се потвърждава косвено и от представените от самия въззивник – ответник в първоинстанционното производство, доказателства – Протокола на комисията, извършила подбора и Анализа към него. Изрично в Анализа комисията извършваща подбора е посочила, че М.Т.А. се ползва със закрила по КК в качеството си на секретар на СД на НУС. Членът на комисията, извършваща подбора инж. Атанас А. е подписал протокола от 09.09.2014г. с особено мнение, в което изрично е посочил, че не е съгласен с решението на комисията М.А. да бъде предложена за съкращаване, тъй като в момента е секретар на СД на НУС в ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, гр.Сливен и има защита от КТ. А. е председател на СД на НУС, избран също с Решение по т.3 от проведеното на 10.11.2010г. на Общото събрание на СД на НУС при ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, гр.Сливен, наред с избора на А. за секретар на СД. А. е включен от директора на учебното заведение в комисията по подбора именно в това си качество – председател на НУС към КНСБ и безспорно той знае кой е секретаря на синдиката – посочил го е в протокола, а въз основа на писмени доказателства, непредставени от работодателя по делото, но посочени като приложение на Анализа, това обстоятелство е изрично признато в изготвения от комисията Анализ. Налице е и още едно потвърждение на оспореното от ответника в производството, но известно му извънсъдебно и признато от него в документите, изготвени по повод на уволнението, обстоятелство – изричния отказ на ОКС на НУС – Сливен да даде съгласие за уволнението на ищцата, именно с оглед качеството й на секретар на СД на НУС.

Следователно, анализирайки обстойно всички събрани по делото писмени доказателства, в т.ч. представените от работодателя, съдържащи изрично признаване на оспорения от него в съдебното производство факт, се установява по безспорен начин факта, че ищцата е секретар на СД на НУС при ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, гр.Сливен. Съгласно т.6 от пар.1 от ДР на КТ „синдикално ръководство“ е председателят и секретарят на съответната синдикална организация. Съгласно разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ, в случаите на чл.328, ал.1, т.2,3,5 и 11 и чл.330, ал.2, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.

Тъй като трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание съкращаване на щата, т.е. на основание измежду тези, визирани в разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ, то спрямо ищцата са приложими разпоредбите на предварителната закрила при уволнение. В случая работодателят не е получил изрично съгласие за уволнението на ищцата, напротив дадено е изрично несъгласие за това. По този начин предварителната защита, въведена с посочената императивна законова норма не е преодоляна и уволнението на ищцата, извършено с процесната заповед, въпреки липсата на изискуемото по закон съгласие на съответния синдикален орган е незаконно и следва да се отмени на основание чл. 344, ал.3 от КТ без да се разглежда трудовия спор по същество.

С оглед изложеното Заповед №АС-01-029/30.09.2014г. на Директора на ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, гр.Сливен е незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.  

Основателността на главния иск обуславя основателността и на акцесорния иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „учител практическо обучение“ в ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, гр.Сливен. Този иск следва да бъде уважен, като за основателността му е достатъчно уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде постановена отмяната му.

Като е достигнал до същите правни изводи по отношение на двата иска – по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, правилно и законосъобразно на ищцата в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК са присъдени в пълен размер направените от нея разноски, а с оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът е осъден да заплати съответната държавна такса.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба – неоснователност на същата, следва да се възложи на въззивника работодател, който следва да понесе своите така, както ги е направил и да заплати на въззиваемата направените от нея във въззивното производство разноски в доказания размер от 300лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №101 от 12.02.2015г., постановено по гр.д. №4501/2014г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ПГЕЕ „М. Склодовска – Кюри“, ЕИК 000582650, гр.. ул.“Б.шосе“ №* да заплати на М.Т.А. *** сумата от 300лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от деня на обявяването му – 17.04.2015г.  

 

Препис от решението да се връчи на страните!

 

                                              

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                          

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.