Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №101

 

гр. Сливен, 17.04.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №178 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Я.Г.И. чрез пълномощника й адв.Е.П. против Решение №172/26.02.2015г. по гр.д.№4794/2014г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Я.Г.И. срещу Т.М.И. за защита от домашно насилие, извършено на 14.12.2014г. около 20,00 часа в ГР.С., изразяващо се във физическо насилие, чрез налагане на следните мерки – забрана да я доближава на разС.ие по-малко от 100 метра от жилището, в което живее в ГР.С., кв.“З.“ *-*-*, работното й място в кв.“Дружба“, Мебелен магазин „Нов дом“, както и местата й за социални контакти за срок от 18 месеца; молителката е осъдена да заплати държавна такса и са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 400лв.

С въззивната жалба се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивникът – молител в първоинстанционното производство Я.Г.И. чрез пълномощника й адв.Е.П. твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че районният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, като в противен случай би стигнал до обоснования извод, че на 14.12.2014г. е имало акт на домашно насилие над молителката. Посочва, че братът на молителката при разпита си като свидетел е допуснал грешка относно датата, на която молителката е пристигнала при него в гр.Бургас, като е посочил 14 декември, а всъщност е било 15 декември след като е потърсила първо защита от органите на реда и от съда. Съдът не обсъдил въобще представеното и прието като доказателство съдебно-медицинско удостоверение от 15.12.2014г., което доказвало, че описаните увреждания са получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната. Районният съд неоснователно е дискредитирал подписаната и представена по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Съдът е следвало да обсъди декларацията, наред с другите събрани по делото доказателства, в т.ч. съдебно-медицинското удостоверение. Като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и като приел, че на 14.12.2014г. молителката е била в гр.Бургас, а не в ГР.С., първоинстанционния съд е постановил неправилно решение. Поради това въззивницата моли въззивния съд да отмени решението на СлРС и да постанови ново, с което да издаде заповед за защита срещу съпругът й Т.И. с исканите в молбата мерки за срок от 18 месеца. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата Я.И., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник – адв. Е.П., която поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Посочва, че междувременно бракът между страните е прекратен с развод със съдебно решение, с което ползването на семейното жилище в кв.“С. З.“ е предоставено на съпруга – ответника, поради което не поддържа искането за налагане мярка за защита, свързана с това жилище. Моли съда да наложи само мерките забрана за доближаване до работното й място и до местата за социални контакти. Претендира присъждане на направените по делото разноски. 

Въззиваемият Т.И., редовно призован, в съдебно заседание не се явява, представлява се от пълномощник адв. К., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Потвърждава обстоятелството, че бракът между страните е прекратен с развод и ползването на семейното жилище е предоставено на ответника. Намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че по делото липсват доказателства за осъществено насилие спрямо молителката, като целта била подпомагане на брачния процес. Налице била непълнота във фактите, посочени в декларацията по чл.9 от ЗЗДН и противоречия в показанията на свидетеля на молителката. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, което е обжалвано изцяло, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящата инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

От събраните пред двете съдебни инстанции доказателства, се установява следното от фактическа страна:

Молителката Я.Г.И. и ответника Т.М.И. са съпрузи. Двамата живеят на адрес: ГР.С., кв.“С. З.“ *-*-*.

На 14.12.2014г. ответникът И. излязъл от семейното жилище и отишъл с автомобила си у свид. С. П., с който са приятели и заедно с него отишли в с.Ковачите – селото на свид.П. за дърва. В ранния следобед – около 13,30 - 14,00 часа двамата се върнали в ГР.С. и след разтоварване на дървата ответникът И. се прибрал в дома си. Около 17 часа свид.П. му се обадил по телефона и се разбрали след час И. да му отиде на гости , за да се почерпят за свършената работа. Около 18,00 часа И. отишъл у свид. П. и там се почерпили, като пили ракия и вечеряли. Около 20 часа И. си тръгнал и се прибрал в дома си. Там започнал да се кара със съпругата си – молителката без причина, дърпал я, блъскал я в стената и вратите, нанесъл й удари с юмруци в областта на главата, врата и други части на тялото, стискал й ръцете.

На следващия ден – 15.12.2014г. молителката подала жалба за извършеното насилие до РУП – Сливен, където била образувана преписка и извършена проверка по случая със снети от двете страни обяснения и съставен протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР на Т.И..

На 15.12.2014г. в 11,20 часа Я.И. е подала молба по чл.8 от ЗЗДН в СлРС.

На 15.12.2014г. около 11,44 часа Я.И. била освидетелствана от съдебния лекар д-р Ч., който установил болки в областта на окосмените части на главата, предимно в дясната теменна и лявата слепоочна област на главата, които се засилват при опипване с ръка и при раздвижване на главата, болки в областта на врата, които се засилват при функционална активност и болки в областта на задностраничните повърхности на средните части на двете мишници, където тъканите са с умерено изразена  болезнена оточност. Посочил е че освидетелстваната живее в среда, като получава хронична стресова реакция. Уврежданията са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната И.. Уврежданията са причинили на Я.И. болки и страдания.

Около обяд на 15.12.2014г. И. се обадила по телефона на брат си свид.И.Т., който живее в гр.Бургас, много притеснена и разплакана и го помолила да я приеме в дома си, като му казала, че била бита от съпруга си. В 16,30 часа И. се качила на автобус и пристигнала в дома на брат си в гр.Бургас. Била облечена по анцуг и чехли, силно уплашена, с главоболие и високо кръвно налягане. Била стресирана, изплашена и много разтревожена. На следващия ден я водили по лекари.  И. разказала на брат си, че съпругът й бил за пореден път пиян и вечерта започнал да я обвинява, че има връзка с друг мъж, започнал да я блъска в стената и да я бие. До 28.12.2014г. молителката останала в дома на брат си. Синовете на страните живеят в Малта, като след обаждане, единият се върнал в България, за де погрижи за майка си, като дал пари за дрехи, а след това я взел при себе си в Малта. През времето, през което молителката била в Бургас при брат си, ответникът всяка вечер непрекъснато след 17 часа звънял по телефона, дори и късно през нощта, в нетрезво съС.ие и обвинявал молителката, че е при любовника си. Молителката била силно притеснена и не смеела дори да излиза от дома на брат си.

От своя страна ответникът на 15.12.2014г. споделил със свидетеля П., че предната вечер, след като се прибрал от тях, се карали със съпругата си, имали конфликт, тя искала развод и И. подозирал, че тя има приятел.

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание пълномощниците на двете страни заявяват новонастъпило, неспорно между тях обстоятелство, че междувременно сключеният между страните граждански брак е прекратен с развод, като със съдебното решение е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в ГР.С., кв.“С. З.“ *-*-* на съпруга Т.И..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като ги съпостави едни с други и с останалия, събран по делото доказателствен материал и намира същите за взаимно допълващи се. Съдът намира, че именно с оглед показанията на свид.П. и писмените доказателства /подадената жалба до РУП, молбата по чл.8, ал.1 от ЗЗДН до СлРС и освидетелстването от съдебния лекар са от преди обеда на 15.12.2014г. и свидетелстват за насилие, упражнено предходната вечер/, показанията на свид. Т. се отнасят за 15.12.2014г., когато сестра му – молителката след нанесения побой предната вечер, е отишла в дома му в гр.Бургас, а не за 14.12.2014г. Това се установява при подробния прочит и съпоставка на всички доказателства, като по този въпрос не са налице никакви противоречия. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство за извършване на описания в него акт на домашно насилие, подкрепена е от събраните гласни доказателства, поради което съдът я кредитира изцяло. Посоченото в декларацията не се опровергава от останалия, събран по делото доказателствен материал, който я допълва и потвърждава. На установените факти не противоречат и показанията на свид.П., които в значителна степен допринасят за изясняване хронологичността на събитията, описани по-горе, като следва да се отчете, че той не е свидетел на осъществения акт на домашно насилие и в тази насока може да свидетелства само за казаното му от ответника, което разбираемо не включва извършеното от него, а само факта на скарване, което обаче подкрепя косвено твърденията на молителката. Следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията на свид.Н., като напълно неотносими към спора. Същият няма представа от семейния живот на страните, а личните му впечатления от ответника и по-конкретно употребата на алкохол, са от преди 2-3 години. 

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Молбата е допустима. Установи се, че акт на домашно насилие е осъществен на 14.12.2014г. около 20,00 часа, като молбата за защита е подадена на 15.12.2014г., т.е. спазен е преклузивния 1-месечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.

Разгледана по същество молбата е основателна.

Въззивният съд намира изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло основателни.

Безспорно в случая от събраните писмени и гласни доказателства се установи, че е налице домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, което е осъществено от Т.М.И. спрямо съпругата му Я.Г.И.. Установи се, че ответникът е осъществил спрямо съпругата си домашно насилие, изразяващо се в нанесен й на 14.12.2014г. побой. По този начин е осъществено физическо насилие спрямо молителката.

С оглед изложеното съдът намира, че ответникът е осъществил физическо насилие спрямо молителката Я.И., което се явява основание за предприемане на мерки за защита срещу него.

Мерките за защита, които могат да се наложат са изброени изчерпателно в чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Съдът след като прецени осъщественото от ответника домашно насилие, заплахата, която той представлява за молителката и необходимостта от осигуряване на защита за нея, намира за подходящи следните мерки, посочени и от самата молителка - задължаване извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и мерките по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, изразяващи се в забрана ответника да приближава молителката, местоработата й в ГР.С., кв.“Дружба“, мебелен магазин „Нов дом“ и местата й за социални контакти на разС.ие от 100 метра. По отношение на срока, за който посочените мерки следва да се наложат, съдът мира за подходящ срока от 12 месеца.

По отношение на мярката отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното с молителката жилище и забрана за доближаването му, следва да се посочи, че по твърдения на двете страни, семейното жилище, обитавано от двамата по време на акта на насилието, е освободено от молителката и е предоставено за ползване със съдебно решение на ответника, поради което тази мярка е неадекватна към момента и не се поддържа от молителката.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдьт следва да наложи на ответника глоба, която определя в минималния размер на 500 лева.  

Като е достигнал до други правни изводи, първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови ново в посочения по-горе смисъл.

По правилата на чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бьде осъден да заплати държавна такса в общ размер на 37,50 лева. За двете инстанции. За двете инстанции.

Молителката е претендирала присъждане на разноски, поради което такива следва да й се заплатят в пълния доказан размер от общо 1100лв. за двете инстанции.

С оглед основателността на въззивната жалба и изхода от спора, на въззиваемия – ответник в първоинстанционното производство не се следват разноски за никоя от двете инстанции.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р       Е      Ш      И   :

 

            ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №172/26.02.2015г., постановено по гр.д.№4794/2014г. на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.М.И. *** е осъществил на 14.12.2014г. домашно насилие спрямо съпругата си Я.Г.И. ***, изразяващо се в нанесен побой.

 

НАЛАГА на Т.М.И. с ЕГН ********** следните мерки за защита срещу домашно насилие:

 

ЗАДЪЛЖАВА Т.М.И. с ЕГН ********** да се въздьржа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си Я.Г.И. с ЕГН **********.

 

ЗАБРАНЯВА на Т.М.И. с ЕГН ********** да доближава на разС.ие от 100 метра Я.Г.И. с ЕГН **********  за срок от дванадесет месеца.

 

ЗАБРАНЯВА на Т.М.И. с ЕГН ********** да доближава на разС.ие от 100 метра, както следва: местоработата на Я.Г.И. с ЕГН **********, находяща се в ГР.С., кв.“Дружба“, мебелен магазин „Нов дом“ и местата й за социални контакти за срок от дванадесет месеца.

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита от домашно насилие, която подлежи на незабавно изпълнение.

 

            ПРЕДУПРЕЖДАВА Т.М.И. с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от полицейските органи, съгласно чл.21, ал.3 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.

 

НАЛАГА на Т.М.И. *** на основание чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното насилие ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.

 

ОСЪЖДА Т.М.И. *** да заплати в полза на съдебната власт държавна такса общо за двете инстанции в размер на 37,50  лева.

 

ОСЪЖДА Т.М.И.,*** да заплати на Я.Г.И. с ЕГН ********** сумата от 1100лв. /хиляда и сто лева/, представляваща направени пред двете инстанции разноски.

 

 

Преписи от решението и от заповедта да се връчат на страните и на РУ на ОДМВР - Сливен за сведение и изпълнение.

 

Решението е окончателно.

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                           

 

                                                                                2.