Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.С.,17.04.2015 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на петнадесети април, през две хиляди  и петнадесета година в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

При секретаря М.Т. и в присъствието на…, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 180 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против решение №134/18.02.2015г. по гр.д. № 3408/2014 г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, че И.С.В. не дължи сумата от 1918.04лв., представляваща начислена електроенергия, за отчетен период от 14.09.2010 до 13.12.2010 г. и от 19.01.2011г. до 19.04.2011г. и на ищците са присъдени разноски по делото.

С въззивната жалба се атакува решението изцяло. В жалбата си въззивника – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото. Намира изводите на районния съд за неспазване на процедурата, заложена в чл.47 от ПИКЕЕ за неправилни. Посочва, че всички процедури по съставянето на документите са спазени. Посочва, че не е нужно да бъде налице единствено безспорно доказан нерегламентиран достъп до СТИ, за да се приложи нормативната уредба, допускаща корекция на сметки. Посочва, че с новите ПИКЕЕ в сила от 12.11.2013г. е установена нормативна уредба относно корекциите на неизмерените количества електрическа енергия, а договорните отношения с крайния потребител обхващат единствено доставката на електрическа енергия. Счита, че е неприложим принципа „без вина няма отговорност“, тъй като той касае неизпълнение на договорно задължение, каквото в случая не се твърди от негова страна. Налице е констатирано неправилно отчитане на СТИ и прилагане на правната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Новите ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване на принципа комуто ползите, нему и тежестите”. Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

         С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

         В срока по чл. 263 от ТПК е депозиран отговор на въззивната жалба. Посочва се, че по безспорен начин пред съда се е било доказало, че не са били спазени правилата на ОУ на ЕВН ЕР и ПИКЕЕ при извършване на проверката на електромера. Моли се да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована не се явява . Представлява се от адв. П., който оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания по нея отговор , моли да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят разноски.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 04.03.2015 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 11.03.2015 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, при който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание –  т.е. наличие на виновно поведение.

На първо място следва да се посочи, че ищецът има качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в гр.С., кв.“б.“ *-*. Това обстоятелство е безспорно установено по делото.

В случая се касае за оспорване от страна на ищеца в първоинстанционното производство на допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 14.09.2010 до 13.12.2010 г. и от 19.01.2011г. до 19.04.2011г. като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

Към настоящия случай са приложими новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., които в глава ІХ уреждат случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, към които разпоредби вече препраща чл.45, ал.1 от Правилата, т.е налице е нормативно установена процедура.

Твърденията на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, носещ доказателствената тежест, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката.

Въззивният съд въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства намира, че дружеството въззивник не е спазило нормативно установената процедура по извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и корекцията на сметката.

Проверката на средството за търговско измерване следва да бъде извършена, съгласно разпоредбите на глава ІХ на ПИКЕЕ, раздел VІІІ, а установеното чрез тази проверка следва да бъде закрепено в констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ - подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а  при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В конкретния случай ответното дружество, носещо доказателствената тежест, не е установило абоната или негов представител да са били търсени и поканени да присъстват при извършване на проверката и при съставяне на констативния протокол. В самите протоколи от проверката не е отразено присъствието на клиент, респ. негов представител, поради което съдът приема, че такъв не е присъствал на проверката. По този начин са нарушени правата на ищеца, в качеството му на клиент на ответното дружество, той или негов представител да присъства при извършване на проверката и да подпише съставените констативни протоколи.

Констативните протоколи са подписани от двама свидетели без да е посочено какви са те и без да са индивидуализирани /три имена, ЕГН, посочени са само две имена/. По този начин не може да се избегне съмнението в обективността на извършената проверка и истинността на отразените в съставения протокол обстоятелства. Служителите на ответното дружество е следвало да поканят да присъстват на проверката и да подпишат протокола живущите на адреса, в случая пребиваващите там лица, което не е направено.

Освен това по делото не е установено ответното дружество да е изпълнило задължението си по чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ – да изпрати на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка съставения не в присъствието му констативен протокол, подписан от двама свидетели. В тази насока съдът споделя напълно правните изводи на първоинстанционния съд.

Предвид изложеното не може да се приеме, че констативните протоколи са съставени по реда и при спазване изискванията на глава ІХ от ПИКЕЕ. При това положение, тези протоколи не може да бъдат противопоставени на абоната, в случая – ищеца, защото представлява само неподписан от тях частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти, които той по посочените причини не доказва и не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Тези протоколи като частен свидетелстващ документ нямат обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените с тях факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, каквото не е проведено надлежно от носещата доказателствената тежест страна – ответното дружество.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищецът не дължи исковата сума, като предявения от него отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло. 

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца  в пълен размер направените от него разноски в първоинстанционното производство.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивното дружество и то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемия направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 400.00 лв.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

 

Р     Е     Ш     И  :

        

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/18.02.2015г. по гр.д. № 3408/2014 г. по описа на Районен съд – Сливен като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ЕВН България електроснабдяване” АД, гр. П., ул.„Х. Г. Д.” № * да заплати на И.С.В. ЕГН ********** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 400.00 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.

 

Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.