Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 108

гр. Сливен, 24.04.2015г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори април  през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                МАРИЯ БЛЕЦОВА   

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 186 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 11/07.01.2015 г. по гр. д. № 4129/2013 г. на СлРС, с което е прието в условията на чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК за установено, че Община – Сливен дължи на  „Алианс България” АД, ЕИК040638060 със седалище гр. С. и адрес на управление: бул. „К.Д.” №* сумите, за които на дружеството е издадена в производството по ч.гр.д. № 3435/2013 г. на СлРС заповед № 2116/23.09.2013 г. , а именно на основание на чл. 213 ал.1 от КЗ сумата от 514.47 лв., представляваща стойността на заплатено от застрахователното дружество обезщетение по щета я, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2013 г. до окончателното изплащане1, както и сумата от 113.45 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.07.2011 г. до 10.09.2013 г., както и направените от дружеството разноски в заповедното производство и разноските в исковото производство.

Подадена е въззивна жалба от ответника Община – Сливен, в която се сочи, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необосновано и се излагат съображения. На първо място съдът е уважил претенцията изцяло без да е налице фактическия състав на чл. 213 от КЗ. Не са събрани доказателства в подкрепа на твърдението, че ПТП е настъпило на посоченото в исковата молба място.  Липсва официален свидетелстващ документ, който да съдържа данни за настъпило събитие на бул. „Стефан Стамболов”, за което се търси обезвреда.  Поради това не е доказан предявеният установителен иск и се иска решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена претенцията.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Съдът е извършил правилна обективна и всестранна преценка на събраните доказателства и правилно е приел, че не е разколебана материалната доказателствена сила на изготвения протокол за ПТП № 1184065/15.02.201 г.   В с.з. актосъставителят разпитан като свидетел е посочил, че е допуснал техническа грешка и за ориентир е използвал Трета поликлиника и изрично е уточнил, че мястото на ПТП е ул. „Ст.Караджа” вгр. Сливен. Това обстоятелство е посочено и в заключението на авто-техническата експертиза. Протоколът за ПТП е съставен при посещение на произшествието и се ползва с материална доказателствена сила по отношение на отразените в него факти. Поради това изводите на районния съд са изцяло законосъобразни и обосновани и се моли да бъде потвърдено режението.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

 В с.з. за общината въззивник се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна не се явява представител. Постъпила е писмена молба от представител по пълномощие, с която се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Основното възражение съдържащо се в жалбата е, че в протокола за ПТП е посочено, че произшествието настъпило в гр. Сливен на бул. „Стефан Стамболов” , а и в исковата молба се е претендирало обезщетение от ПТП настъпило на бул. „Стефан Стамболов”, гр. Сливен. В случая обаче, не е разколебана доказателствената сила на протокола за ПТП. Безспорно е, че това ПТП е настъпило без водачът на МПС да има техническа възможност да възприеме неравностите по пътя и да предотврати настъпването на вредите. Пред първата инстанция е разпитан и съставителят на протокола, който е объркал наименованието на улицата, но пък в самия протокол, той изрично - в схемата, е посочил ориентир, а именно Трета поликлиника. Без значение е, че в схемата на ПТП, съставителят е посочил друга улица, тъй като в частта от протокола, касаеща обстоятелствата, нарушенията, причините и условията за ПТП изрично е посочил, че в гр. Сливен на бул. „Стефан Караджа” водач е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, поради което е настъпило и ПТП. Така че са неоснователни твърденията, че районният съд неправилно е уважил молбата и е приел за установено, че Община Сливен дължи обезщетение, тъй като безспорно са налице предпоставките за заплащане на това обезщетение.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски, но не е представила доказателства за направени такива пред настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/07.01.2015 г. по гр. д. № 4129/2013 г.  на Сливенския районен съд.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

         ЧЛЕНОВЕ: