Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №91

 

гр. Сливен, 15.04.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №187 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба, подадена от Дирекция „Социално подпомагане", гр.Сливен против Решение №114/13.02.2015г. по гр.д.№130/2015г. на Сливенски районен съд, с което е прекратено настаняването на детето Х.П. В. с ЕГН **********, родено от майка Д.К.Ч. и баща П.Х.В. в ДДЛРГ „Юрий Гагарин“, гр.Ямбол; отхвърлена е молбата на ДСП - Сливен за предприемане на мярка за закрила „Настаняване в Център за настаняване от семеен тип" в гр.С., кв.“С.к.“ №* спрямо детето Х.П. В. и същото е върнато на баща му П.Х.В. за отглеждане в семейна среда.

С въззивната жалба се атакува решението в частта, с която е отхвърлена молбата за настаняване на детето в център за настаняване от семеен тип в гр.Сливен и с която детето е върнато на бащата за отглеждане в семейна среда.

В жалбата си въззивникът Дирекция „Социално подпомагане" - Сливен посочва, че обжалваното решение е неправилно и не е в интерес на детето. Неправилно съдът е игнорирал писмените доказателства по делото, в т.ч. и социалния доклад и се е базирал единствено и само на показанията на свид.Х. Х. и изявленията на заинтересованото лице П.В.. Районният съд не коментирал констатираните от страна на социалните работници обстоятелства, касаещи възможността за отглеждане на детето в семейна среда, игнорирал е отразените в социалния доклад факти и обстоятелства относно сигурността и безопасността на детето, както и констатациите относно родителския капацитет на двамата родители. Счита, че бащата, като излязъл наскоро от Затвора, сам се нуждае от време и помощ за социализация и адаптация, което обстоятелство съдът не отчел. Районният съд не преценил как бащата заявил желания да отглежда сам детето ще може да се справи с тази важна социална роля. Не е изследван въпроса за условията при бащата за отглеждане на детето, като показанията на свидетеля в тази насока са недостатъчни. Не е изследван родителския капацитет на бащата дали може сам, без помощта на майката да полага грижи за детето, та макар и с подкрепата на своите родители. Съдът не взел предвид разпоредбата на чл.27, т.1 от Конвенцията на ООН за правата на детето относно правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Съдът не взел под внимание факта, че в ЦНСТ за детето е осигурено всичко необходимо за пълноценното му отглеждане, развитие и възпитание, като не е взел предвид и факта, че там вече са настанени неговите двама братя с решения на СлРС, като на практика се стига до разделянето им. С оглед изложеното въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в неговите обжалвани части и да постанови ново по същество, с което да предприеме спрямо детето Х.П. В. мярка за закрила „Настаняване в Център за настаняване от семеен тип" в гр.С., кв.“С.к.“ №*.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от заинтересованите страни.

            В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът Дирекция „социално подпомагане“ - Сливен, редовно призован, се представлява от представител по пълномощие юриск. Русева, която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Моли съда да настани детето Х. в ЦНСТ в гр.Сливен за срок по преценка на съда с оглед интереса на детето.  

В с.з. заинтересованото лице Д.Ч. – майка на детето Х. В., се явява лично. Моли съда да остави детето при нея и при баща му, тъй като то се чувства много добре, радва се. Посочва, че тя и бащата живеят вече заедно и ще се грижат за детето. Заявява, че не работи, но търси работа. Записали детето на училище, щяло да бъде в 3-ти клас.

В с.з. заинтересованото лице П.В. – баща на детето Х. В., се явява лично. Моли съда да остави детето при него, тъй като то се чувства много добре. Посочва, че живее заедно с майката и двамата ще се грижат за детето. Заявява, че работи – гледа овце на един човек и получава по 200лв. месечно и отделно храна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящата инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно в обжалваната му част.

От събраните по делото доказателства пред двете инстанции се установи следното от фактическа страна:

Детето Х.П. В. е родено на ***г. от майка Д.К.Ч. и баща П.Х.В..

Детето Х. В. е настанено по съдебен ред с Решение №324/04.06.2013г. по гр.д.№783/2013г. на Районен съд - гр. Ямбол в ДДЛРГ „Юрий Гагарин“ - гр.Ямбол.

Със Заповед №ЗДРД01/0373/09.12.2014г. на Директора на ДСП – Ямбол е прекратено настаняването на детето в ДДЛРГ „Юрий Гагарин“ - гр.Ямбол и със Заповед №ЗДРД01/0374/09.12.2014г. на Директора на ДСП – Ямбол по отношение на същото е постановено предоставяне на дългосрочна социална услуга резидентен тип ЦНСТ с адрес: гр.С., кв.“С.к.“ №*.

От съвместното съжителство на Д.Ч. и П.В. има родени осем деца, като четири от тях са припознати от В..

От м.февруари 2012г. П.В. е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“, като на 24.01.2014г. е изтърпял всички наложени му наказания. Към момента няма наказания, които следва да се търпят.

В. е осъждан 11 пъти за извършване на кражби при различни особености, по различни специални състави, в т.ч. и опасен рецидив в периода 2000г. – 2012г. Към момента няма висящи и неприключили досъдебни производства.

След като П.В. започнал изтърпяване на наложените му наказания „лишаване от свобода“, грижите за децата поела майката Д.Ч., но въпреки предоставените й социални услуги и дадени предписания, същата не полагала необходимите грижи, не създала подходящи условия за отглеждането им, поради което спрямо децата били предприети мерки за закрила след първоначална полицейска закрила.

След извеждане на децата от семейството, Д.Ч. заживяла на семейни начала с Г.П.Г. в с.Ж.В., общ.Сливен, като е посетила детето Х. в дома в гр.Ямбол само веднъж. След постановяване на обжалваното първоинстанционно решение и извеждането на детето Х. от ЦНСТ – Сливен, Д.Ч. заживяла отново заедно с П.В. ***. При тях освен детето Х. е и синът им В. В., който е пълнолетен.

Жилището, което Д.Ч. и П.В. ***, се състои от две стаи от сграда, намираща се в стопански двор в селото, предоставени им за обитаване от собственика. Стаите са електрифицирани, водоснабдяването е от външен водоизточник. Поддържа се задоволителна хигиена.

Майката Д.Ч. е безработна. Бащата П.В. работи на частно, като гледа овце на едно физическо лице и получава за труда си 200лв. месечно, както и храна в натура.

По време на престоя на детето Х. в ДДЛРГ „Юрий Гагарин“ - гр.Ямбол и в ЦНСТ – Сливен, със същото се е работило за повишаване на образователното му развитие, придобиване на хигиенни навици, задоволяване на основните му жизнени потребности, поддържане на изградената емоционална връзка с двамата му братя, настанени в същите институции – И. и К..

При изслушването на детето Х. пред въззивната инстанция, същото посочва, че при майка си и при баща си се чувства добре и иска да е при тях. Пишел си домашните и играел с приятелите си в с.Г.. Липсвали му братчетата, които са в дома, но не искал да се връща там. През деня стоял с майка си.

Социалният работник, присъствал на изслушването на детето в съдебно заседание посочва, че детето е било притеснено и то от чисто емоционален план – от факта, че е с родителите си. Детето било раздвоено – от една страна от това, което е преживял в дома, от получените грижи и факта, че е с двамата си братя и от друга страна желанието да остане с родителите си. Тъй като в дома са неговите двама братя, той има една опора и няма да бъде негативно въздействието от чисто емоционален план едно евентуално негово връщане в дома, където познава и средата – бил е там в продължение на три месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Молбата с правно основание чл.30А от Закона за закрила на детето, с която СлРС е бил сезиран, е допустима, а разгледана по същество – основателна.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Въззивният съд намира, че към момента, също, както и при първоначалното вземане на мярката за закрила, не са налице условия за отглеждане на детето в биологичното му семейство.

Видно от събраните по делото доказателства, на този етап родителите не са в състояние да осигурят и предоставят подходяща и адекватно задоволяваща потребностите на детето Х. здравословна, безопасна и сигурна семейна среда за отглеждането и възпитанието му. От една страна родителите не разполагат с достатъчно средства за отглеждането на детето с оглед възрастта и нуждите му - майката е трайно безработна, а бащата работи на „частно“ като получава 200лв. месечно, който доход не е сигурен и траен, освен това е крайно недостатъчен за осигуряване както условия за живот на детето Х., така и на всички останали членове на домакинството – двамата родители, детето Х. и пълнолетния им син В.. Със сумата от 200лв. не може да се осигури само храна и покриване на най-елементарните нужди на четиричленното домакинство, още по-малко да се осигурят потребностите на детето, свързани с облекло, учебни пособия и помагала /същото е ученик в трети клас/ и всякакви други с оглед нуждите и потребностите му във връзка с физическото, психическото и емоционалното му развитие.

От друга страна на този етап съдът намира, че родителите не разполагат с необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето Х., с оглед неговите потребности, като моделите на поведение и на двамата родители са абсолютно неприемливи и неподходящи за пример по отношение на едно израстващо и оформящо се като личност с изграждащ се поведенчески модел дете на 14 години. От справката за съдимост на бащата е видна една устойчивост в противообществени прояви и трайна насоченост към извършване на престъпления – кражби, в продължение на период от 12 години. Безспорно съдът отчета факта, че след изтърпяване на последното му наказание „лишаване от свобода“ през м.януари 2014г., В. няма висящи досъдебни производства, но е необходим един по-значителен период от време, за да се прецени и затвърди промяната у самия него и изграждането на един различен и положителен модел за поведение. От страна на майката – Д.Ч., също не е налице подходящ за подражание модел за поведение, с оглед факта, че тя често и бързо променя лицата, с които съжителства на семейни начала. По време на пребиваването на детето Х. в дома в гр.Ямбол тя го е посетила само веднъж. Именно нейното поведение на липса на грижи спрямо детето е било причината за осъществяване спрямо него /и другите деца/ на полицейска закрила и настаняването му в специализирана институция. Майката започва да проявява загриженост за детето Х. една след извеждането му от дома по молба на бащата /това не е нейно искане/.

Поради това съдът не споделя извода на първоинстанционния съд в тази насока и намира, че на този етап родителите не могат да осигурят адекватни на потребностите на детето грижи за неговото отглеждане и най-вече възпитание. Те не могат да гарантират в достатъчна степен неговата сигурност.

От друга страна, домът, в който се иска настаняване на детето е от резидентен тип, осигуряващ среда близка до семейната. Осигурен е индивидуален подход на работа спрямо детето. Същото се стимулира да развива личните си умения, да придобива увереност във връзка с интеграцията му в обществото, развиват се образователните му навици и умения, като се обръща сериозно внимание в тази насока, каквито на този етап родителите не могат адекватно да осигурят. В ЦНСТ в гр.Сливен са настанени и двама от братята на Х. – И. и К., с които Х. има изградени и поддържа много близки отношения и същите безспорно му липсват.

Видно от становището на социалния работник психолог, присъствал при изслушването на Х. в съдебно заседание, евентуалното му ново връщане в ЦНСТ няма да доведе до негативно въздействието от чисто емоционален план, с оглед факта, че там са двамата му братя и известната му среда – бил е там в продължение на три месеца.

Безспорно, съдът отчита чисто емоционалното безспорно желание на детето да е заедно с родителите си, но на този етап, с оглед защита на неговия изключителен интерес, съобразявайки всичко гореизложено, намира, че е по-подходящо и в негов интерес настаняването му в ЦНСТ в гр.Сливен. Именно с оглед възможността, която следва да се даде на родителите да осигурят подходящи условия за отглеждане и възпитание на детето и най-вече да установят и затвърдят един подходящ модел на поведение, като развият и своя родителски потенциал, да постанови настаняването да е за кратък срок от една година, през който период именно дава възможност на родителите да работят в посочените насоки с помощта и съдействието на ДСП. Съдът следва да укаже на ДСП да предприеме необходимите мерки и предостави подходящи социални услуги за подпомагане на родителите на детето Х. в изграждане на родителският им капацитет и осигуряване на подходяща и сигурна семейна среда за отглеждането и възпитанието му.

 Тъй като крайните правни изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то постановеното от СлРС решение в обжалваната част следва да се отмени, като се постанови ново, с което детето Х. се настани в ЦНСТ – Сливен за срок от 1 година и се дадат посочените по-горе указания за съдействие на ДСП – Сливен по отношение на родителите.

Първоинстанционното решение в частта, с която настаняването в ДДЛРГ „Юрий Гагарин“ - гр.Ямбол е прекратено не е обжалвано и е влязло в сила.

 Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ Решение №114/13.02.2015г., постановено по гр.д.№130/2015г. на Сливенски районен съд, в частта, с която е отхвърлена молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен за предприемане на мярка за закрила „Настаняване в Център за настаняване от семеен тип" в гр.С., кв.“С.к.“ №* спрямо детето Х.П. В. с ЕГН ********** и същото е върнато на баща му П.Х.В. за отглеждане в семейна среда, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

НАСТАНЯВА на детето Х.П. В. с ЕГН **********, родено от майка Д.К.Ч. с ЕГН ********** и баща П.Х.В. с ЕГН ********** в „Център за настаняване от семеен тип" в гр.С., кв.“С.к.“ №* за срок от 1 /една/ година, считано от постановяване на настоящото решение.

 

УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен да предприеме необходимите мерки и предостави подходящи социални услуги за подпомагане на родителите на детето Х.П. В. с ЕГН ********** в изграждане на родителският им капацитет и осигуряване на подходяща и сигурна семейна среда за отглеждането и възпитанието му.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                          2.