Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 75

Сливен, 01.10.2015 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание трети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………Р.Г.…. и в присъствието на прокурора………………………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……гр.дело № 195  по описа за 2015 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 226 от КЗ.

Ищците твърдят в исковата молба, че на 11.08.2014г. на кръстовището на пътищата SLV2087 и SLV1112 настъпило ПТП с участници – л.а. „Форд Фокус” с рег. №  TRAL186, управляван от водача А.Г.П. и л.а. „Ауди 80” с рег. №  У 9952 АМ управляван от водача Д. П. В..  Ищците пътували по следния начин: И.Ч. на предната дясна седалка с поставен предпазен колан, а на задната седалка П.Ч. и Д.И.. Водачът Д.В. нарушил правилата за движение по пътищата и настъпил удар между двата автомобила, в резултат на което ищците претърпели телесни повреди. Било образувано досъдебно производство, приключило със споразумение между  РП Сливен и виновния водач Д.В., с което той се признал за виновен в това, че на 11.08.2014г. при управление на л.а. марка „Ауди 80” с рег. № У 9952 АМ, движейки се със скорост 180 км/ч нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице. Затова му било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 9 месеца, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 год. и лишаване от правоуправление 9 месеца. Към датата на настъпване на ПТП водачът В. е имал сключена валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите по застрахователна полица 28114001555475 с ответника ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ. Твърдят, че в резултат на описаното ПТП пострадалият П.Ч. е получил контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в областта на брадичката и данни за леко степенно сътресение на мозъка, прорезни рани в областта на носа и изкълчване- излизане на главата на бедрената кост от ямката на дясната тазобедрена става. Твърдят че в резултат на това е приет на лечение същия ден в отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ д-р „Ив. Селимински” Сливен и е извършена хирургична обработка на контузните рани, както и две последователни операции на десния крак на 11.08.14г. и на 12.08.14г. Операциите са извършени с местна анестезия. Изписан е на 20.08.2014г. с предписания да остане на легло до тридесет и петия ден, след което с походка само с две патерици за два месеца.  Твърдят, че в резултат на получените травми е претърпял значителни болки и страдания, възстановил се е бавно, настъпилото ПТП му е причинило емоционален стрес, изпитвал е болки от търпяните хирургични интервенции. Изпитвал панически страх от пътуване с МПС, което продължава и към днешна дата. Създадени му били множество битови неудобства и ограничени социалните му контакти за продължителен период от време.

Ищецът Д.Д.И. получил контузия в областта на главата с данни за сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана в областта на брадата и травматичен оток на меките тъкани в областта на носа, контузия в областта на левия крак със счупване на бедрената кост. Твърдят, че бил приет на лечение в същия ден като счупването на крака му довело до затруднение движенията на крайника за срок от 5-6 месеца. Била заплатена сумата 400лв. за остеосинтензен материал. Била повторно извършена операция на крайника на ответника на 10.10.2014г, . В резултат на описаните увреждания този ищец търпял болки и страдания като възстановяването му продължава и към момента. Не се чувствал добре физически и емоционално. Не можел да се обслужва сам, изпитвал болки от търпените хирургични интервенции, които продължават и до днес. В резултат на ПТП преживял и  емоционален стрес. За операцията заплатил допълнително сумата 700лв.стойност на поставения остеосинтензен материал.

Ищецът И.Ч.С. в резултат на пътния инцидент претърпял охлузвания и натъртване на гърба и областта на ребрата, както и охлузване в дясната слабинна област. В резултат на уврежданията този ищец търпял множество болки и страдания, макар и с по-нисък интензитет от другите двама пострадали, като особено болезнена била травмата в областта на гръдния кош. Не можел свободно да диша от болка, задушавал се. Търпял ограничения в придвижването, а също така преживял  емоционален стрес. Твърдят че описаните страдания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и следва да бъде ангажирана пряката отговорност на ответника, който е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на водача, причинил ПТП. Молят съда да осъди ответника да заплати на ищеца П.Ч. сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, на ищеца Д.И., представляван от своята майка и законен представител сумата 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1100 лв. имуществени вреди, представляваща стойността на заплатения остеосинтензен материал и за ищеца И.Ч. сумата 12 000 лв. неимуществени вреди, всички ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски.

          Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като твърди, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността му. Оспорва твърденията относно вида на уврежданията, техния медико-биологичен характер и степента, описана в исковата молба. В случай, че съдът намери че следва да бъде ангажирана неговата отговорност, навежда възражение за съвина в размер на 50% на водача на л.а. „Форд” - А.П., като същия като водач, движещ се по път без предимство, е направил маневра завой наляво в нарушение правилата за движение по пътищата и не е спрял на пътен знак Б1, което е причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания. Твърди, че тъй като в наказателното производство не е бил страна, е в правото си да въведе това възражение в настоящото производство. Твърди също така, че е налице съпричиняване от страна на ищците, които не са били с поставени обезопасителни колани и ако са били с такива уврежданията биха били по-малки. Твърди също така, че от доказателствата по делото не се установява ищецът И.Ч. да има травматични увреждания на кости или вътрешни органи. Оспорва претенцията за лихви, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на иска.

В съдебно заседание, ищците, чрез своите пълномощници, поддържа предявените  искове. Претендират разноски.

Ответникът, чрез своя представител по пълномощие оспорва исковете, като поддържа изложеното в отговора и твърди че ищците са съпричинили вредоносния резултат на 50%, като не са поставили обезопасителни колани.  Претендира разноски от юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение от ищците.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 11.08.2014г. в землището на Община Сливен, на кръстовището на пътищата SLV2087(с. Злати войвода – Бинкос) и SLV1112 (с. Сборища – гр. Сливен) настъпило ПТП с участници – л.а. „Форд Фокус” с рег. №  TRAL186, управляван от водача А.Г.П. и л.а. „Ауди 80” с рег. №  У 9952 АМ управляван от водача Д. П. В.. Последният автомобил се движил със скорост около 106 км. в час. Ищците пътували по следния начин в автомобила „Ауди 80” с рег. №  У 9952 АМ управляван от водача Д. П. В.: И.Ч. на предната дясна седалка без поставен предпазен колан, а на задната седалка П.Ч. и Д.И. също без поставени обезопасителни колани. Водачът Д.В. нарушил правилата за движение по пътищата, като не съобразил скоростта си нито с ограничението от 90 км. в час, нито с конкретната ситуация и навлизането в кръстовище и на кръстовище на равнозначни пътища не пропуснал пътното превозно средство, което се движи от дясната му страна  и настъпил удар между двата автомобила, в резултат на което ищците претърпели телесни повреди.

Било образувано досъдебно производство, приключило със споразумение между  РП Сливен и виновния водач Д.В., с което той се признал за виновен в това, че на 11.08.2014г. при управление на л.а. марка „Ауди 80” с рег. № У 9952 АМ, движейки се със скорост 106 км/ч нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице. Затова му било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 9 месеца, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 год. и лишаване от правоуправление 9 месеца.

Ответникът е представил удостоверение от Община Сливен относно съществуващата вертикална пътна маркировка на кръстовището между път SLV2087 и SLV1112 към 11.08.2014г., в което се посочва че към 14.08.2015г. няма поставена вертикална маркировка. По сведения на кметския наместник на с. Бинкос е имало знак „стоп“ , осигуряващ предимство на движещите се по път SLV1112, който е бил откраднат, но няма данни през кои периоди е имало поставен знак и през кои периоди е липсвал такъв знак.

Към датата на настъпване на ПТП водачът В. е имал сключена валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите по застрахователна полица № 28114001555475 с ответника ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ. Срокът на действие на застраховката е от 07.06.2014г. до 07.06.2015г.

В резултат на удара от ПТП ищецът П.Д.Ч. получил автомобилна травма и бил откаран  по спешност в МБАЛ „Д-Р Иван Селимински“ Сливен. При извършените прегледи и изследвания били установени: контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в областта на брадичката и данни за лекостепенно сътресение на мозъка, без изпадане на пострадалия в състояние на пълно безсъзнание до степен на кома; прорезни рани в областта на носа и изкълчване- излизане на главата на бедрената кост от ямката на дясната тазобедрена става.

По този повод бил приет на лечение същия ден в отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ д-р „Ив. Селимински” Сливен и поставен на директна екстензия с последващо наместване на ставата. Нараняванията в областта на лицето са били обработени. Манипулациите  са извършени с местна анестезия. Изписан е на 20.08.2014г. т.е. на деветия ден след катастрофата. Възстановителния период е протекъл гладко. При извршения преглед на 10.08.2015г. от вещото лице д-р Т.Ч. е установено, че се намира в добро общо състояние и същият се е възстановил напълно. Движенията в областта на десния долен крайник са в пълен обем. Нараняванията в областта на брадичката и носа и контузията на главата с лекостепенно състресение на мозъка са причинили на ищеца временно разстройство на здравето неопасно за живата, като оплакванията и последиците са отшумели изцяло за 2-3 седмици. Изкълчването на дясната тазобедрена става е довело да трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, което е продължило при ищеца около 5-6 месеца и е излекувано напълно.

От събраните гласни доказателства от разпита на свид. И., майка на П.Ч., се установява че за период от около два месеца ищецът бил на легло, а в последствие около месец ходил с патерици. Бил изплашен от катастрофата, изнервен и травмата му попречила да тръгне навреме на училище.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка доколкото те не противоречат  се подкрепят от другите доказателства по делото. Съдът не приема за доказано твърдението, че психическото здраве на ищеца е нарушено до такава степен че той приема лекарства, тъй като от показанията на свидетелката не се установява вида на лекарствата, кога са изписани и защо, а и същата не разполага със специални познания. Обстоятелството че ищецът е напълно възстановен и последиците от травмите са преодолени, съдът приема за доказано, въз основа на заключението на вещото лице.

В резултат на удара от ПТП, ищецът Д.Д.И. също е получил съчетана травма: контузия на главата с лекостепенно сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана в областта на брадичката и контузия на носа с оток на тъканите. Счупване на лявата бедрена кост в областта на нейната средна трета. По този повод на 13.08.2014г. той е бил опериран в ортопедично отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ гр. Сливен с пълна анестезия, като счупените фрагменти са бил закрепени с метални плакии винтове. На 09.10.2014г. Д.И. е постъпил отново в отделението по повод счупването на същата кост и на 10.10.2014г. е бил повторно опериран и изписан на 17.10.2015г.   Видно от заключението на вещото лице д-р Ч., второто счупване на лявата бедрена кост няма никаква връзка със счупването от катастрофата, то не се дължи на неправилно лечение, а на нова травма претърпяна от ищеца, която не е описано как е претърпял. Видно от представените два броя фактури, издадени от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ гр. Сливен, ищецът е заплатил на 13.08.2014г. за първата операция сумата 400лв. за остеосинтезен материал и на 10.10.2014г. за втората операция сумата 700лв. за остеосинтезен материал.

Нараняванията в областта на брадичката и носа и контузията на главата с лекостепенно състресение на мозъка са причинили на ищеца временно разстройство на здравето неопасно за живата, като оплакванията и последиците са отшумели изцяло за 2-3 седмици. Многофрагментарното счупване на лявата бедрена кост е довело да трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, което е било преодоляно за срок от 5-6 месеца. Към момента на изготвяне на експертизата, ищецът е напълно възстановен без последици и движенията накрайника са в пълен обем.

От показанията на свид. Драганов, биологичен баща на ищеца И., се установява че той  бил неподвижен около два месеца, след което се е движил с патерици и майка му го е придружавала до училище. След травмата се страхувал да се вози на лек автомобил. Изпитвал болки от травмите, но не е приемал обезболяващи. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, в частта им в която той твърди че повторната операция на ищеца, извършена на 10.10.2014г. е била тъй като поставената пластина се е изкривила и е следвало да му бъде извършена операция. В тази си част показанията на свидетеля противоречат на заключението на вещото лице, поради което съдът не им дава вяра.

В резултат на удара от ПТП, ищецът И.С.Ч., който се е возил в автомобила на предната дясна седалка, също е получил автомобилна травма. Бил е прегледан в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ гр. Сливен, но тъй като не са установени съществени травматични увреждания не е бил приет на лечение. Установена била контузия на гръдния кош. Ищецът е бил прегледан едва на 31.08.2014г. , като било установено наличието на данни за контузия на лявата половина на гръдния кош, отпред и отзад, с повърхностни охлузвания, които в момента на прегледа бил в процес на заздравяване, охлузване на кожата в лявата хълбочна и дясната слабинна област, които също са бил в процес на заздравяване. Било установено и наличието на разкъсно-контузна рана на лявата лакътна става, също в процес на зарастване и болки в областта на лявата раменна става. Установените увреждания са причинила на ищеца временно разстройство на здравето , неопасно за живота и са отшумели изцяло, без последствия, за период от около 2-3 седмици. От показанията на свид. Чобанова, майка на този ищец, се установява че той изпитвал болки от натъртването на гръдния кош, което продължило около месец. Бил уплашен и изнервен след катастрофата. Свид. говори за болки в кръста, които не са установени от другите доказателства по делото. Твърди че още изпитва болка от натъртването на гърдите, които показания противоречат на съдебно-медицинската експертиза.

Видно от заключението на назначената поделото комплексна експертиза и тримата ищци, към момента на катастрофата са били без поставени обезопасителни колани. Автомобилът, в който са се возили е бил снабден такива за всички места. В случай че ищците са били с поставени предпазни колани, травматичните увреждания биха били значително по-малко и с около 40-60% по малка-интензивност. Получените от ищците увреждания се дължат на ударното действие на оборудването на автомобила при свободното движение на телата под действието на инерционните сили. Основната ударна сила при този вид произшествия има направление отзад – напред и ако пътниците са били с поставени предпазни колани, коланите биха значително ограничили движените на телата и съответно ударите в оборудването на автомобила и травмите.

          На основание чл. 300 от ГПК , съдът прие за установено, че деянието е извършено от ответника и  е извършено виновно.

Ответникът ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ, е направил възражение, че вредоносния резултат е съпричинен от водача на другия автомобил, участник в ПТП. Това възражение по принцип е допустимо в настоящото производство, тъй като може да ограничи отговорността на водача на автомобила, в който са се возили ищците и оттам и отговорността на застрахователя му, но е недоказано. Тежестта на доказване за това се носи от ответника, а от представеното от него удостоверение не може да се направи извод, че към момента на ПТП, процесното кръстовище е било урегулирано с пътни знаци. В производството по НОХД № 397/15 на СлРС е прието че водачът на лекия автомобил „Ауди80“ , в който са се возили ищците, е нарушил чл. 48 от ЗДП, т.е. на кръстовище на равнозначни пътища,водачът е длъжен да пропусне ППС, които се приближават от дясната му страна.  На основание чл. 300 от ГПК, присъдата на наказателния съд (съответно споразумението) е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно противоправността на деянието т.е. че е ПТП е настъпило на неурегулирано кръстовище и е нарушен чл. 48 от ЗДП.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Правното основание на предявените искове е чл. 226 от КЗ. Същите са основателни и доказани, но са предявени в завишен размер.

  С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахованият е причинил на ищеца П.Д.Ч. неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от него психически болки и страдания от причинената средна телесна повреда и разкъсно-контузни рани и лекостепенно сътресение на мозъка. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане на ищеца. Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и лицето управлявало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира че в конкретния случай претърпените неимуществени вреди от  средната телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на долния крайник на ищеца и контузиите следва да бъде определено обезщетение в размер на 20 000лв. В случая съдът отчита и следните обстоятелства:  лечението на изкълчаването на ставата е било в болнични условия, чрез екстензия, която е болезнена. Обездвижването е било за продължителен период от време, през който ищецът е бил зависим от грижите на близките си. От нараняванията е изпитвал болки. Преживял е психически стрес от катастрофата. В същото време, към настоящия момент е излекуван напълно и от травмите няма да останат последствия за физическото му здраве. Не са представени категорични доказателства, че психическите травми не са преодолени.

Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на този ищец, изразяващо се в непоставянето на предпазния обезопасителен колан в автомобила. Съдебната практика по приложение на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е категорична, че при преценката за съпричиняване от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, от негово действие или бездействие, а не и на вина.  Според вещите лица е налице безспорно причино-следствена връзка между непоставянето на колана и степента на уврежданията и това довело до увеличаване на инетнзитета на получените травми с от 40до 60%. Съдът намира че следва да приеме съпричиняване на долната граница посочена от вещото лице – 40% т.е. обезщетението следва да бъде редуцирано със  сумата 8 000лв. и да бъде присъдена на този ищец сумата 12 000лв. 

Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва за забава, считано от дата на настъпване на увреждането – 11.06.2014г. Прякото право на увредения, установено със закона - чл. 226, ал. 1 КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него -  застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а това означава, че отговорността му е ангажирана и за законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане.

  С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахованият е причинил на ищеца Д.Д.И. неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от него психически болки и страдания от причинената средна телесна повреда и разкъсно-контузни рани и лекостепенно сътресение на мозъка. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане на ищеца. Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и лицето управлявало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира че в конкретния случай претърпените неимуществени вреди от  средната телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на долния крайник на ищеца и контузиите следва да бъде определено обезщетение в размер на 20 000лв. В случая съдът отчита и следните обстоятелства:  лечението на счупването на бедрената кост е било в болнични условия, чрез операция, с пълно упойка и поставяне на метални шини. Обездвижването е било за продължителен период от време, през който ищецът е бил зависим от грижите на близките си. От нараняванията е изпитвал болки. Преживял е психически стрес от катастрофата. В същото време, към настоящия момент е излекуван напълно и от травмите няма да останат последствия за физическото му здраве. Не са представени категорични доказателства, че психическите травми не са преодолени. Ищецът твърди че за преодоляване на последствията от травмата от ПТП се е наложило да бъде повторно опериран. Това твърдение е недоказано, тъй като от заключението на вещото лице се установява че  втората операция е извършена заради ново травма, която е претърпял ищеца, която няма нищо общо с първата.

Ищецът Д.Д.И. твърди че  претърпял и имуществени вреди, състоящи се в заплатените материали за двете операции – общо 1100лв. Претенцията е доказана сома до размера от 400лв., сумата, която видно от представеното фактура е заплатена при първата операция на 13.08.2014г. Сумата 700лв. е заплатена при извършването на втората операция – на 10.10.2014г. и поради този причина разходите не в пряка причинно-следствена връзка с травмата от ПТП. Над сумата от 400лв. искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. .

Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на този ищец, изразяващо се в непоставянето на предпазния обезопасителен колан в автомобила. Съдебната практика по приложение на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е категорична, че при преценката за съпричиняване от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, от негово действие или бездействие, а не и на вина.  Според вещите лица е налице безспорно причино-следствена връзка между непоставянето на колана и степента на уврежданията и това довело до увеличаване на инетнзитета на получените травми с от 40до 60%. Съдът намира че следва да приеме съпричиняване на долната граница посочена от вещото лице – 40% т.е. обезщетението следва да бъде редуцирано със  сумата 8 000лв. и да бъде присъдена на този ищец сумата 12 000лв. 

Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва за забава, считано от дата на настъпване на увреждането – 11.06.2014г. Прякото право на увредения, установено със закона - чл. 226, ал. 1 КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него -  застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а това означава, че отговорността му е ангажирана и за законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане.

  С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахованият е причинил на ищеца И.С.Ч. неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от него психически болки и страдания от разкъсно-контузни рани и натъртване на ребрата. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане на ищеца. Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и лицето управлявало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира че в конкретния случай претърпените неимуществени вреди от  контузиите следва да бъде определено обезщетение в размер на 2 000лв. В случая съдът отчита и следните обстоятелства:  травмите не са били тежки. Нараняванията са зараснали за две седмици. От натъртванията е изпитвал болки. Преживял е психически стрес от катастрофата. В същото време, към настоящия момент е излекуван напълно и от травмите няма да останат последствия за физическото му здраве. Не са представени категорични доказателства, че психическите травми не са преодолени.

Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на този ищец, изразяващо се в непоставянето на предпазния обезопасителен колан в автомобила. Съдебната практика по приложение на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е категорична, че при преценката за съпричиняване от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, от негово действие или бездействие, а не и на вина.  Според вещите лица е налице безспорно причино-следствена връзка между непоставянето на колана и степента на уврежданията и това довело до увеличаване на инетнзитета на получените травми с от 40до 60%. Съдът намира че следва да приеме съпричиняване на долната граница посочена от вещото лице – 40% т.е. обезщетението следва да бъде редуцирано със  сумата 800лв. и да бъде присъдена на този ищец сумата 1 200лв. 

Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва за забава, считано от дата на настъпване на увреждането – 11.06.2014г. Прякото право на увредения, установено със закона - чл. 226, ал. 1 КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него -  застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а това означава, че отговорността му е ангажирана и за законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане.

При определянето на всички обезщетения, съдът прецени и факта че ищците са в детска или младежка възраст и претърпяната катастрофа се отразила на психиката им повече отколкото на възрастни лица.

 Ответникът дължи държавна такса по сметка на СлОС в размер на 1 024 лв. и сумата 200лв. за разноски или общо 1224лв. , и на ищците направените в производството разноски за адвокатска защита за един адвокат, съразмерно на уважената част от исковете за всеки от ищците, както следва : П.Ч. – 1120лв.; Д.Д. –1 050лв.  и И.Ч. – 170лв.

Пълномощникът на ответната страна е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищците. Възражението е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение е в равно на два пъти минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което с оглед характера и сложността на делото не е прекомерно.

Ищците дължат на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, както следва - П.Ч. – 858 лв.; Д.Д. –1 234лв.  и И.Ч. – 801лв.

На ответната страна се дължат направените разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 429 лв. за вещо лице.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ ”КТЧ, ЕИК 200737120, със седалище и адрес на управление гр. С,  бул. „Г. Д.”№ *-*,  да заплати на П.Д.Ч. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.Л., сумата 12 000 (дванадесет хиляди) лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане –средна  телесна повреда, в резултат на претърпяно ПТП на 11.06.2014г., ведно със законната лихва за забава, считано от 11.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1120 лв. разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ ”КТЧ, ЕИК 200737120, със седалище и адрес на управление гр. С,  бул. „Г. Д.”№ *-*,  да заплати на Д.Д.И. ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител  Д.И.Х. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.Л., сумата 12 000 (дванадесет хиляди) лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане –средна  телесна повреда, в резултат на претърпяно ПТП на 11.06.2014г., сумата 400 (четиристотин лева), представляваща имуществени вреди от същото увреждане, и двете суми, ведно със законната лихва за забава, считано от 11.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1050 лв. разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ ”КТЧ, ЕИК 200737120, със седалище и адрес на управление гр. С,  бул. „Г. Д.”№ *-*,  да заплати на И.С.Ч. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.Л., сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане –наранявания, в резултат на претърпяно ПТП на 11.06.2014г., ведно със законната лихва за забава, считано от 11.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 170 лв. разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ ”КТЧ, ЕИК 200737120, със седалище и адрес на управление гр. С,  бул. „Г. Д.”№ *-*,  да заплати по сметка на Окръжен съд –Сливен държавна такса в размер на 1 224 лв.

ОСЪЖДА П.Д.Ч. ЕГН ********** ***, да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ ”КТЧ, ЕИК 200737120, направените разноски в размер на 858 лв.

ОСЪЖДА Д.Д.И. ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител  Д.И.Х. ЕГН **********,***, да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ ”КТЧ, ЕИК 200737120, направените разноски в размер на 1234 лв.

ОСЪЖДА И.С.Ч. ЕГН ********** ***, да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ ”КТЧ, ЕИК 200737120, направените разноски в размер на 801 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :