РЕШЕНИЕ №                                             

гр. Сливен, 24.06.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юни през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

В. АНГЕЛОВА,

 

при секретаря  К.И., като разгледа докладваното от Хр. Марева в.гр.д. № 196 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е  въззивно.

Образувано е по въззивната жалба на адв. В К. от ЛАК, в качеството й на пълномощник на Ц.А.Н. против решение № 42/23.02.2015г. по гр.д. № 567/2914г. по описа на РС – Нова Загора, с което е отхвърлен предявения от въззивника против въззиваемата С.Д.Н. иск с правно основание по чл. 49 от СКпрекратяване на гражданския брак между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения.

В жалбата се поддържа, че изводът на съда, че не е доказано настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е неправилен, като неправилно съдът е игнорирал показанията на св. М. П..

В нарушение на разпоредбата на чл. 131 ГПК съдът обсъдил възраженията на ответницата, след като е пропуснат срока за отговор.

Същевременно от показанията на разпитания по делото свидетел се установявало, че страните са в дългогодишна фактическа раздяла, като съществуващите добри отношения не могат да се тълкуват като пречка за прекратяване на брака. Ответната страна не се е възползвала от правото си ангажира доказателства, поради което от единствените доказателства по делото категорично потвърждават твърденията за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявения иск по чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на брака между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстойрство. Претендира деловодни разноски.

В с.з. въззивникът – редовно  призован, не се явява. Явява се неговия пълномощник – адв. В. К., която поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата – редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не е подала отговор на въззивната жалба.

Жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна активно легитимирана страна в производството, имаща правен интерес от обжалване на решението.

Извършвайки служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение съгласно чл. 269 ГПК, съдът установи следното:

С обжалваното решение съдът разгледал по същество предявения иск за прекратяване на брака между страните.

Исковата молба е подадена от пълномощник на въззивника – адв. В. К.. В пълномощното е посочено правомощие за процесуалния представител „ да предявява искове за гражданско състояние, включително и брачни“. В исковата молба е посочено, че и двете страни пребивават и работят в Испания, в подкрепа на което не са представени доказателства.

След насрочване на делото за разглеждане в първо съдебно заседание, на 03.12.2014г. пълномощникът на въззивника – адв. В. К., е подала молба, в която посочва, че не може да се яви в първото по делото с.з., предвид ангажимент по НОХД № 862/2014г. на Плевенски районен съд. Посочила е, че въззивникът – ищец отсъства от страната и поддържа искане за отлагане на първото съдебно заседание по делото. И с тази молба не са представени доказателства за отсъствие на ищеца от страната и за обичайното му пребиваване в Испания, където се твърди, че работи по трудов договор.

В проведеното на 07.01.2015г. ищецът не се е явил. Явила се адв. В. К. като негов пълномощник и е поддържала от негово име искането за прекратяване на гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен. В това с.з. също не са представени доказателства за обичайното пребиваване на ищеца в чужбина.

Въз основа на гореизложеното, съобразно правомощията и задължението произтичащо от чл. 269 ГПК, въззивният съд да извърши служебно проверка за валидност и допустимост на решението в обжалваната му част и намира, че са налице предпоставките за обезсилване на обжалваното решение и за прекратяване на производството съгласно чл. 270, ал. 3, пр. 1 ГПК.

Изводът за недопустимост на решението произтича от факта на неявяването на ищеца в първото по делото заседание по причина, която, макар и да е уважителна по естеството си съгласно цитираното и от първоинстанционния съд решение № 164/15.05.2013 г. по гр. д. № 42/2013 г. на ВКС, IV-то г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, нито е доказана по делото като съществуваща към 07.01.2014г., когато е проведено съдебното заседание, нито от текста на пълномощното за адв. В. К. следва, че е налице изрично упълномощаване за процесуалния представител да се яви в първото по делото заседание и да поддържа от името на своя доверител искането за прекратяване на гражданския брак.

В пълномощното е посочено само правомощието за предявяване на брачен иск, но относно невъзможността на ищеца да се яви в първото съдебно заседание липсва овластяване. С оглед строго личния характер на правото да поддържа искането за прекратяване на гражданския брак, законът допуска поддържането му само от пълномощник при наличие на уважителна причина и при изрично упълномощаване.

Принципно осигуреното процесуално представителство чрез пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК за ищеца само по себе си не изключва задължението на последния да се яви и лично да поддържа искането си за прекратяване на гражданския брак. Сигурността при упражняването на това строго лично право изисква в обема на представителната власт това правомощие да е посочено изрично и е недопустимо то да се извежда по тълкувателен път като включено му в обема на представителната власт за предявяване на брачен иск.

На следващо място, дори и да (се приеме, че) е налице такова изрично упълномощаване, изискването на закона е, неявяването да се дължи на уважителна причина, която следва да е доказана несъмнено по делото. Обичайното пребиваване на ищеца в чужбина обективно представлява такава причина, но съществуването и към първото по делото с.з. не е доказана по никакъв начин. Нито са представени писмени доказателства, че ищецът работи по трудов договор, нито са представени доказателства дори, че е напуснал пределите на страната.

С оглед гореизложеното, като е приел при липсата на доказателства, че е налице уважителна причина за ищеца – въззивник да не се яви лично в ъпродвот съдебно заседание и като е извел наличието на изрично упълномощаване за поддържане на искането за прекратяване на гражданския брак в първото по делото съдебно заседание, тълкувайки общо установеното правомощие на пълномощника да предяви брачен иск, първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си да прекрати производството и е постановил недопустимо решение. По посочените причини то следва да се обезсили и делото да се прекрати.

С оглед изхода на производството, на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски и такива не са претендирани от въззиваемата, вкл. пред първоинстанционния съд.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № № 42/23.02.2015г. по гр.д. № 567/2014г. на РС – Нова Загора, с което е отхвърлен предявения от Ц.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. В. К. от ЛАК, с адрес: ***, за прекратяване на гражданския брак, сключен  на 02.11.1980г. със С.Д.Н., ЕГН **********,*** ПРЕКРАТЯВА производството по така предявения иск като НЕДОПУСТИМ.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: