Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Сливен, 16.04.2015 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                                    МАРИЯ БЛЕЦОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  ч.гр. д.  N 198 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ е постъпила жалба против действията му.

Жалбата е подадена от единия длъжник по изп.д. № 20148370400380 на ЧСИ с рег. № 837 и район на действие района на ОС-Сливен.

С нея се обжалват разпореждане от 11.03.2015г., с което ЧСИ отказва на длъжника  да го конституира като присъединен взискател по делото, както и разпределението на постъпили парични суми, извършено с протокол за разпределение от 17.03.15г. Жалбоподателят заявява, че е поискал да бъде конституиран като взискател по право за подобренията, които е извършил в ипотекирания имот след учредяване на ипотеката, но ЧСИ му е отказал, като неправилно е приложил материалноправните разпоредби. Счита, че от разпоредбата на чл. 177 ал. 1 от ЗЗД се налага извод, че ипотекарният длъжник се счита за присъединен по право взискател относно вземането си за подобренията, направени в имота, при това разполага с право на предпочтително удовлетворение. Като такъв той следва да бъде конституиран като взискател без да води исков процес и като е отказал да стори това, ЧСИ е допуснал и неправилно извършване на разпределението на постъпилите парични суми от продажбата на ипотекирания имот. Също така жалбоподателят счита, че ЧСИ е следвало сам да определи размера на вземането при изготвяне на разпределението и при липса на специални знания би могъл да допусне и изслушване на заключение на вещо лице. Прави анализ на нормата на чл. 177 ал. 1 от ЗЗД и заявява, че са били налице законови условия да бъде присъединен като взискател. ЧСИ не е уважил молбата му и е опорочил последващото разпределение, поради което жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане от 11.03.15г., да разпореди той да бъде присъединен по право като взискател, да отмени извършеното разпределение на суми от 17.03.15г. и да задължи ЧСИ да извърши ново разпределение, в което да включи жалбоподателя като присъединен взискател и да му бъде заделена сумата, отговаряща на направените подобрения в имота и увеличаващи с нея пазарната му стойноста.

Иска и спиране на изпълнителното производство на основание чл. 438 от ГПК, до произнасяне на съда по жалбата.

Прави и доказателствени искания с цел установяване на извършените подобрения, увеличаващи пазарната стойностна ипотекирания имот - назначаване на съдебна експертиза, която да отговорни на подробно поставени въпроси и разпит на трима посочени свидетели относно направените подобрения и периода на извършването им.

Взискателят по изпълнителното дело „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София не е подал писмени възражения.

Присъединеният взискател по изпълнителното дело – „Еко Ен и М КО“ ООД, гр. Сливен е подал писмено становище по повод жалбата, с което я оспорва изцяло като неоснователна. Заявява, че разпоредбата на чл. 177 ал. 1 от ЗЗД не намира приложение в случая, развива аргументация в тази насока. Твърди и, че ЧСИ не може сам да определи размера на вземане за подобрения, тъй като правото на подобрителя  следва да бъде установен по съдебен ред –чрез иск. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

ЧСИ  е представил писмено становище, в което сочи, че жалбата е неоснователна. счита, че в процесуалния закон не е предвидена процедура, по която длъжникът-подобрител на ипотекирания имот да бъде конституиран по право като взискател. Разпоредбата на чл. 177 ал. 1 от ЗЗД предоставя право на трето лице, което не е отговорно лично за задължението по ипотеката, но то е спорно право и следва да се докаже пред съд. само държавата може да бъде взискател, присъединен по право в изпълнителния процес, съгласно чл. 458 от ГПК.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, на насрещната страна и взе прдвид становището на СИ, съдът намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Изпълнителното производство е било образувано против двама длъжници - жалбоподателя – „Ютилитис“ ЕООД, гр. Сливен и П.П.Н. въз основа на изпълнителен лист от 28.05.11г. за вземане на банката-взискател, произтичащо от договор за кредит. Този договор е бил сключен между банката като кредитодател и „Ютилитис“ ЕООД като кредитополучател и задължението по него е било обезпечено чрез учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателя „Ютилитис“ ЕООД, като съгласно договора за ипотека, той е станал и ипотекарен длъжник. Този имот е бил обект на публична продан, сумите от която ЧСИ е разпределил между взискателите по делото – освен първоначалния „Уникредит Булбанк“ АД, и присъединените взискатели – ТД на НАП – дирекция Бургас, Община Сливен – МДТ и „Еко Ен и М КО“ ООД, гр. Сливен.

При това положение съдът намира, че оплакванията на длъжника-жалбоподател са неоснователни.

По отношение на искането му да бъде присъединен като взискател в това производство, в което той е длъжник, липсва правно основание то да бъде уважено. Присъединен кредитор по право може да бъде единствено държавата, съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК. Възможността за присъединяване на други взискатели е регламентирана в нормата на чл.  456 от ГПК и тя ползва единствено лица които имат качество на кредитори на същия длъжник. Липсва тъждество между хипотезата на правната норма и констатираното фактическо положение – в случая лицето, пожелало да се присъедини като взискател е длъжникът и той не е кредитор на себе си на никакво, стоящо извън спорните правоотношения с банката, основание. Произходът на твърдяното си вземане той обосновава с направени подобрения в ипотекирания имот и се позовава на разпоредбата на чл. 177 ал. 1 от ЗЗД.

Фактите, установени в настоящия казус не могат да бъдат субсумирани към нея. Тази норма предвижда правото да се получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори тази сума, която съставлява необходими разноски за имота или увеличената му стойност, но за носителя на това право има ограничително квалификационно изискване – той да е собственик на продадения ипотекиран имот, но да не е лично задължен. В случая има разминаване с второто кумулативно условие – жалбоподателят е собственик на ипотекирания имот, но освен че е ипотекарен длъжник, той е и лично задължен към ипотекарния кредитор въз основа на договора за кредит, който е обезпечил с ипотеката, и  това е достатъчно, за да му се отрече правото по чл. 177 ал. 1 от ЗЗД.

Независимо от това обаче, реализирането на правата по тази норма не може да стане в изпълнителния процес. Лицето, което би имало притезание, може да се присъедини в изпълнителния процес като взискател по реда на чл. 456 от ГПК – ал. 1 и ал. 2 – този е единственият законово регламентиран способ за това, и за осъществяването на тази възможност е необходимо преди изготвянето на разпределението лицето да представи на СИ изпълнителен лист. Тоест – дори жалбоподателят да може да заяви претенция по чл. 177 ал. 1 от ЗЗД, тя обективира материално, а не процесуално право и няма директно приложение в изпълнителния процес. Поради това той следва да получи съдебно признание на изпълняемото си право, да се снабди с изпълнителен титул, който да му послужи като изпълнително основание за присъединяване във вече образувано изпълнително производство и това не може да стане по всяко време, тъй като законът е фиксирал конкретно определяем краен момент – преди извършване на разпределението. Както се посочи вече – СИ може само да изпълни вече установено със сила на пресъдено нещо парично задължение, но не може сам да го създава и определя по основание и размер, тъй като това излиза извън правомощията му.

Ето защо правилно ЧСИ е отказал да присъедини длъжника като взискател и той не е участвал като такъв при извършването на разпределението на събраните парични суми. Извън тези оплаквания, длъжникът-жалбоподател не е инвокирал други съображения за неправилност на разпределението – тоест липсват различни, самостоятелни основания за отмяната му.

Така съдът счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед незабавното произнасяне по нея не са налице причини за спиране на изпълнителното производство съгласно чл. 438 от ГПК и искането за това също не следва да се уважава.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на жалбоподателя, който следва да понесе своите както са направени и заплати тези на взискателя в размер на 200 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 2302 от 30.03.2015г., от „Ютилитис“ ЕООД, гр. Сливен против Разпореждане от 11.03.2015г. и Протокол за разпределениео на постъпили парични суми от 17.03.15г.  по изп.д. № 20148370400380 на ЧСИ с рег. № 837 и район на действие района на ОС-Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ютилитис“ ЕООД, гр. Сливен за спиране на изпълнението по изп.д. № 20148370400380 на ЧСИ с рег. № 837.

 

 

 

ОСЪЖДА „Ютилитис“ ЕООД, гр. Сливен да заплати на „Еко Ен и М КО“ ООД, гр. Сливен направените разноски по делото в размер на 200 лв.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: