Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   144

 

гр. Сливен, 09.06.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №*01 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №177/27.02.2015г. по гр.д.№118/2014г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено ЗАД „Армеец“, гр.С. да заплати на М.М.К. сумата от 3000лв., представляващо обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2012г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 10000лв. е отхвърлен като неоснователен. С решението са присъдени по съразмерност разноски на страните и ответника е осъден да заплати съответната държавна такса върху уважената част от иска.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство М.М.К. чрез пълномощника му адв.К., който обжалва решението на СлРС в отхвърлителната част и и относно разноските.

В жалбата си въззивникът М.К. посочва, че решението в обжалваните части е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, като съдът е допуснал в производството и процесуални нарушения. На първо място посочва, че още с исковата молба е поискал назначаване на съдебно-медицинска експертиза с конкретно поставени въпроси, каквато е допусната от съда, в т.ч. и по въпроси, поставени от ответното дружество, като депозита бил възложен на последното. Поради невнасяне на депозита, експертизата не била извършена и съдът приключил съдебното дирене без събиране на това доказателство. Посочва, че той е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по производството, поради което експертизата е следвало да бъде извършена. Поддържа направеното доказателствено искане, като посочва, че същото от съществено значение за решаване на спора. Посочва, че присъдената сума от 3000лв. за неимуществени вреди е изключително занижена и несправедлива с оглед претърпените от него физически и психически болки и страдания, в резултат на получените от въпросното ПТП множество травми. Въззивникът посочва, че лявата му ръка била обездвижена за продължителен период от време. Не е могъл дълго време да се грижи за себе си и семейството си, налагало се да търси помощ от приятели, не можел да помага на съпругата си, която била онкологично болна. Ръката била неподвижна до края на годината, като и през следващата година продължил да изпитва болки в нея, както и към момента. Посочва, че е претърпял  множество болезнени манипулации, приемал е множество медикаменти. Преживял е силен стрес и силни физически и психически болки, имал страх от пътуване и продължаващи болки в областта на нараняванията. С оглед изложеното моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и вместо него да постанови ново, с което да уважи в пълен размер предявения иск. Претендира присъждане в пълен размер на направените по делото пред двете инстанции разноски. Моли въззивния съд да назначи поисканата още в първата инстанция съдебно-медицинска експертиза с поставените към нея въпроси, формулирани отново и във въззивната жалба. 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство ЗАД „Армеец“, гр.С., който оспорва изцяло доводите, изложени във въззивната жалба, като неоснователни. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Посочва, че въпреки, че решението на СлРС е неправилно в някои аспекти, като краен резултат е приемливо за него, поради което е заплатил на ищеца присъдените с него суми, за което представя доказателства. Счита, че присъдената сума от 3000лв. репарира напълно всички претърпени от М.К. вреди и е справедливо определена. Не бил налице утежнен възстановителен процес, същият протекъл нормално за вида увреждания, поради което счита, че не се налага определяне на по-висок размер обезщетение. Счита, че районният съд е допуснал процесуално нарушение с оглед несъбиране на поисканата от него с отговора на исковата молба комплексна експертиза, тъй като не се е произнесъл с определението си по чл.140 от ГПК по това своевременно искане, а доста след това, като въпреки нарочната молба за уведомяване за депозита, такова не била направено. Посочва, че след всяко заседание, по телефона негов представител се е информирал за делото, но задължението за внасяне на депозит не му било съобщено при тези обаждания. Поради това делото останало неизяснено по въпроса за твърдяното съпричиняване. Моли съда при уважаване на искането на въззивника за назначи комплексна автотехническа и медицинска експертиза, която да отговори и на поставените от него въпроси. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

По направеното с въззивната жалба и отговора доказателствено искане съдът се е произнесъл с определение от 16.04.2015г., като е назначил поисканата комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът М.К., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник адв. К., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з. въззиваемото дружество ЗАД „Армеец“, гр.С., редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник  юриск. Б., който поддържа подадения отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение. В случай че въззивникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер над минималния съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за намаляването му до размера, предвиден в Наредбата.

Третото лице помагач на страната на ответника А.К.А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Няма изразено становище по въззивната жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд ДОПЪЛВА установената при първоинстанционното разглеждане на делото фактическа обстановка с установеното пред въззивната инстанция, с оглед събраното допълнително средство – изслушана комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, както следва:

В резултат на настъпилото на 11.08.2012г. ПТП на пътя от гр.Сливен за с.Сотиря в м.“Крушата“, М.К. е получил следните телесни увреждания: Контузия в лявата половина на корема с болезненост при натиск и движение, наложило хоспитализирането му в хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД, гр.Сливен за провеждане на изследвания и лечение, като е изписан на 14.08.2012г.; Контузия в областта на лявата раменна става с клинични и рентгенологични данни за счупване на лявата ключична кост; Контузия в областта на лицето и основата на носа с наличие на множество повърхностни охлузвания на кожата; Контузия и повърхностно охлузване на кожата по предната повърхност на лявата колянна става с диаметър около 1 см. Описаните увреждания се дължат на действието /удар, притискане, протриване/ на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време на въпросното ПТП. Повърхностните охлузвания и травми в областта на лицето и носа добре отговарят да са получени от удар в предното стъкло на лекия автомобил м.“Фолксваген Голф“. Счупването на ключичната кост се получава по два основни механизма:/падане или посрещане на удар, подпиране с изпъната ръка или при директен удар върху самата кост. В конкретния случай в хода на произшествието в неговата първа фаза от механогенезата на уврежданията са се създали условия за счупване на ключицата по първия от двата посочени механизма. Счупването на ключичната кост, поради тясната й анатомична и функционална връзка с костите и движенията на раменния пояс и ръката води до затруднения в движенията на едноименната ръка за срок около 2,5-3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Това увреждане осъществява признака трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, а останалите увреждания са причинили в съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При правилно лечение и стриктно спазване на предписания щадящ двигателен режим, последствията от счупването на ключичната кост най-често отзвучават напълно. Състоянието на К. към момента на прегледа е много добро. Налице е почти пълно възстановяване движенията на горния ляв крайник. Възможно е дегенеративните промени на меките тъкани в областта на раменната става да са последица от претърпяната травма в тази област, като е възможно да се дължат и на хронични пренапрежения и микротравми. Автомобилите Фолксваген започват монтирането на обезопасителни триточкови колани след 1959г.. Според протокола за оглед от досъдебното производство не са отбелязани технически проблеми с предпазните колани на автомобила, като същият е бил оборудван с предпазни колани за всички седалки. М.К. е седял на предната дясна седалка. В медицинските документи няма категорични и безспорни данни за наличие на травми, свързани с поставен обезопасителен колан. Видно от механизма на удара, тялото на К. се е придвижило напред под действие на преносната инерционна сила, където е настъпил удар в челното стъкло от вътрешната му страна. Това движение не би се получило при наличие на предпазен колан, което означава, че към момента на настъпилото ПТП М.К. е бил без предпазен колан. Ако К. е бил с предпазен колан тялото би се фиксирало към седалката от колана и ограничаващото му движение не би достигнало до предното стъкло, а от там травмите не биха били такива, каквито са реално получените. К. би получил увреждания в по-ниска степен и предимно натъртвания и притискане от действието на колана. Не биха се получили уврежданията в областта на лицето, т.е. те биха били предимно от рязкото движение на главата напред под действието на преносната сила.

При изслушването си в проведеното открито съдебно заседание вещите лица посочват, че ако пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, най-вероятно би се получило охлузване на коляното, както уврежданията в областта на корема, но на-вероятно не би се получило счупването на ключицата на лявата ръка.

Съдът кредитира заключението на вещите лица, като неоспорено от страните, подробно, обосновано и дадено от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран, е пряк иск срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахования в размер на 10000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 11.08.2012г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основава ищцовата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ е дадена възможност на увреденото от застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” лице да иска пряко от застрахователя обезщетение за причинените му вреди. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

            По делото е установено /по този въпрос спор между страните не е имало/, че е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на лекия автомобил м. “Фолксваген Голф”, с рег.№СН 6625 НС /участник в ПТП на 11.08.2012г./ в ответното дружество ЗАД „Армеец“, гр.С., валидна към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Безспорно по делото е установено извършването на деянието и противоправността му /задължителната за съда сила на Присъда №*75/20.03.2013г. по НОХД №*0/2013г. на СлРС/ – причинено от водача на застрахования автомобил А.К.А. на 11.08.2012г. по път SLV 1038 /гр.Сливен – с.Сотиря, общ.Сливен/, в района на спирка „Крушката“ пътно-транспортно произшествие, като водача на автомобила нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лица, едно от които е М.М.К., изразяваща се за него в трайно затрудняване движенията на левия горен крайник. От посочената присъда по НОХД №*0/2013г. на СлРС, ползващ се с задължителна доказателствена сила /чл.300 от ГПК/ се установява вината на водача на застрахования автомобил. От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на изслушаната пред въззивния съд комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, се установява и причинната връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания /средна телесна повреда и леки телесни повреди/.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието, извършено от застрахования А.К.А. - причинено пътно-транспортно произшествие на 11.08.2012г. ищеца К. е получил увреждания на здравето, изразяващи се в: контузия в лявата половина на корема с болезненост при натиск и движение; контузия в областта на лявата раменна става с клинични и рентгенологични данни за счупване на лявата ключична кост; контузия в областта на лицето и основата на носа с наличие на множество повърхностни охлузвания на кожата; контузия и повърхностно охлузване на кожата по предната повърхност на лявата колянна става с диаметър около 1 см. В резултат на тези увреждания се установи, че К. е търпял болки и страдания. Следователно е налице вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на ищеца, както и наличието причинна връзка между противоправното деяние и вредата, установена от комплексната съдебно-медицинската и автотехническа експертиза и показанията на свидетелите.

С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В случая увреденото лице – ищеца в първоинстанционното производство е насочил претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Той следва да покрие отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане /чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ/, в случая – неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид всички тези обстоятелства, като прецени, че на М.К. в резултат на деликта е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на левия горен крайник и редица леки телесни повреди. Съдът взе предвид възрастта на ищеца /59-годишен/ и по трудното му възстановяване в тази възраст, с оглед чисто физиологичните процеси; интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства – първоначални силни болки, постепенно отзвучаващи и затруднения в движенията на лявата ръка за срок около 3 месеца, болки в коремната област, областта на гърдите, в лявото коляно и в областта на главата. Болките в областта на лявата ръка и затрудненията при движението й продължили сравнително дълъг период от време, като К. ги изпитвал и почти две години след инцидента при малко по-продължителна работа с лявата ръка /свид.Димитров/. Обездвижването на лявата ръка и затрудненията при използването й продължили до края на 2012г., като К. разчитал на помощта на свои приятели при прибиране на дърва за огрев и други подобни дейности. От показанията на свид.Димитров е установен и емоционален и психически стрес у К., свързан с пътуване в автомобил и автобус, страх от катастрофи. Установени са и редица негативни емоционални емоции и притеснения в периода до края на 2012г., свързани с невъзможността и затрудненията за използване на лявата ръка, с оглед необходимостта да полага непосредствени грижи за онкоболната си съпруга и свързаните с това редица притеснения, отчаяние и безсилие /“притеснен, жълт, отчаян, плачеше“ – свид.Парушев/.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 9000лв. 

Ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Съдът намира това възражение за основателно и доказано.

Безспорно от заключението по допуснатата и изслушана от въззивния съд комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че в медицинските документи не се откриват сведения за наличие по тялото на К. на увреждания или следи от действието на предпазен колан в лекия автомобил и при наличие на поставен предпазен колан ищецът не би получил уврежданията в областта на лицето, като останалите получени увреждания биха били в по-ниска степен и предимно от натъртвания и притискане от действието на колана. Най-вероятно би получил охлузванията в областта на коляното и уврежданията в областта на корема, но не би получил счупването на ключичната кост.

Поради това, имайки предвид заключението на комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза, съдът приема, че ищецът към момента на ПТП не е бил с предпазен колан, поради което е получил и нараняването в областта на лицето и счупването на лявата ключична кост в резултат на удар в челното стъкло от вътрешната му част и посрещането на удара с лявата ръка. По този начин той не е изпълнил нормативно вмененото задължение по чл.137а от ЗДвП за използване при движение на обезопасителния колан в МПС. Поради това съдът приема, че ищецът със своето поведение – неизползване на обезопасителния колан е допринесъл за увреждането и приема, че е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като дължимото обезщетение за причинените на ищеца вреди следва да се намали с 50%.

По-горе съдът определи дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането /ПТП от 11.08.2012г./ след преценка на всички относими и установени с годни доказателства от ищеца обстоятелства в размер на 9000лв. С оглед наличието на съпричиняване това обезщетение следва да се намали с 50 на сто, като на ищеца следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 4500лв. До този размер искът като основателен следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния претендиран размер от 10000лв. – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Върху главницата следва да се присъди законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 11.08.2012г., с оглед  разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД , тъй като отговорността на застрахователя е идентична с тази на застрахования към увреденото лице. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2, изр. първо от КЗ застрахователят отговаря и за лихви за забава, тогава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. При задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е необходимо да бъде поканен да заплати дължимото, поради което  и доколкото застрахованият дължи на увреденото лице – ищеца, лихви за забава от деня на увреждането, то такива дължи и застрахователя.

С оглед изложеното и частичната основателност на иска по чл.226 от КЗ до размера от 4500лв., при уважен от районния съд размер от 3000лв., въззивният съд следва да отмени решението на Сливенски районен съд, в частта, с която иска е отхвърлен над размера от 3000лв. до размера от 4500лв. и вместо него да постанови друго по същество, с което да осъди застрахователното дружество да заплати на М.К. допълнително сумата от 1500лв. /разликата над присъдения от СлРС до дължимия според настоящата инстанция размер/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане, причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 11.08.2012г. до окончателното й изплащане.  

В останалата отхвърлителна част над размера от 4500лв. до пълния претендиран такъв от 10000лв., първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Решението не е обжалвано в уважителната му част – относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП в размер на 3000лв. и в тази част е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца М.К. се дължат разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от иска в размер на 600лв., поради което следва да му се присъдят допълнително разноски за първа инстанция в размер на 225лв. /СлРС му е присъдил такива в размер на 450лв./

На ответника в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 457лв., поради което решението на районния съд в частта относно присъдените му разноски следва да се отмени над сумата от 457лв. до присъдения му размер от 581лв.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва да се разпредели съразмерно между страните. Двете страни са претендирали присъждане на разноски.

Въззивникът е направил разноски пред настоящата инстанция в размер на 900лв. - заплатен адвокатски хонорар.

Със становището си по делото процесуалният представител на въззиваемото дружество – юрисконсулт Б. е направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат пред настоящата инстанция и моли съда да го намали до размера, предвиден в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед направеното възражение и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с Тълкувателно решение №6/2012 от  06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че следва да намали подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция до размера по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, а именно до размера от 680лв.

С оглед изложеното, на въззивника следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 146лв., с оглед частичната основателност на въззивната жалба.

На въззиваемото дружество се дължат по съразмерност разноски в размер на 770лв. от общо направените такива от 980лв.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на съдебната власт допълнителна държавна такса в размер на 60лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №177 от 27.02.2015г., постановено по гр.д. №118/2014г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска по чл.226 от КЗ, предявен от М.М.К. с ЕГН ********** ***-Б против ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.“С.К.“ №* за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 11.08.2012г. в гр.Сливен над размера от 3000лв. до размера от 4500лв. и в частта, с която М.М.К. е осъден да заплати на ЗАД „Армеец“, гр.С. разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска над размера от 457лв. до присъдения размер от 581лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.“С.К.“ №* да заплати на М.М.К. с ЕГН ********** ***-Б допълнително сумата от 1500лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 11.08.2012г. по път SLV 1038 /гр.Сливен – с.Сотиря, общ.Сливен/, в района на спирка „Крушката“, причинено от застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ А.К.А. при управление на лек автомобил м. “Фолксваген Голф”, с рег.№СН 6625 НС, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.08.2012г. до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №177 от 27.02.2015г., постановено по гр.д. №118/2014г. по описа на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.“С.К.“ №* да заплати на М.М.К. с ЕГН ********** ***-Б сумата от 225,00лв., представляваща допълнително дължими разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 146лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА М.М.К. с ЕГН ********** ***-Б да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.“С.К.“ №* сумата от 770лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.“С.К.“ №* да заплати в полза на съдебната власт допълнителна държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 60лв.

 

Решението е постановено при участието на А.К.А. като трето лице – помагач на страната ответника ЗАД „Армеец“, гр.С..

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2, предл. второ от ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                          

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.