Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Сливен, 20.04.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №202 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на взискателя М.Н.З. срещу разпореждане от 24.03.2015г. по изп.д.№68/2014г. по описа на СИС при СлРС, с което е отказано извършване на повторен въвод във владение за изпълнение на съдебно определен режим на ползване на дворно място.

            В жалбата се твърди, че обжалвания отказ е незаконосъобразен. Посочва, че само месец след извършения от ДСИ въвод, установения режим на ползване на дворното място бил нарушен от съсобственичките Й.З. и С.П., като ограничили достъпа му до общата пътека и задната част на двора, като поставили верига на оградната вратичка. Посочва, че е подал няколко молби до ДСИ за нов въвод, но съдебния изпълнител искал все нови доказателствата и накрая приел, че няма основание за нов въвод. Моли съда да отмени отказа да се извърши повторно изпълнение на режима за ползване и да задължи ДСИ да извърши съответните действия.

            По делото са постъпили писмени възражения от длъжниците в изпълнителното производство.

            Във възражението си длъжниците С.П.Н. и Й.С.З. чрез пълномощника си адв.П. посочват, че режимът на ползване е нарушен не от тях, а от жалбоподателят, който е изградил временна ограда от магистрална телена мрежа между неговата и тяхната част, поставил е врата, която заключил, като така те нямали достъп до входната врата. Посочват, че в отговор на тези действия те също са поставили верига с катинар на въпросната телена врата, като са я заключили. Считат, че жалбоподателят следва да премахне поставената от него ограда и по този начин спора ще се реши без намесата на ДСИ. Поради това молят съда да остави жалбата без уважение и да им присъди направените разноски.

             Във възражението си длъжникът Р.С.С. чрез пълномощника си адв.П. посочва, че намира жалбата за неоснователна. Заявява, че установения режим не е нарушен от него, тъй като той е поставил ажурна ограда, с която не се нарушават правата на жалбоподателя, като тя е съобразена с установения режим на ползване. Счита, че жалбата касае другите собственички – С.Н. и Й.З., но и по отношение на тях била неоснователна, тъй като именно жалбоподателят бил изградил временна ограда от магистрална телена мрежа между неговата и тяхната част, монтирал е врата от същия материал, която заключил, като така другите съсобственици нямали достъп до входната врата. Посочва, че той няма право на преминаване през тази част на имота, като за него е определено друго място и той няма конфликтни точки за преминаване през определения за общо ползване терен. Счита, че жалбоподателят следва да премахне поставената от него ограда и по този начин спора ще се реши без намесата на ДСИ. Моли съда да остави жалбата без уважение и да му присъди направените разноски.

            ДСИ при СИС при СлРС е представил обяснения, в които посочва част от извършените действия, без да излага конкретни мотиви относно обжалвания  отказ. Посочва, че жалбата против резолюцията от 24.03.2015г. не попада в приложното поле на чл.435, ал.1 от ГПК и следва да се остави без разглеждане.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство по изп. дело №68/2014г. по описа на СИС при СлРС е образувано по молба на взискателя М.Н.З. въз основа на изпълнителен лист от 21.01.2014г., издаден от СлРС във вр. с въззивно гр. дело №646/2012г. на СлОС за разпределение ползването на дворно място с идентификатор №67338.520.83, с площ от 461кв.м., находящо се на адрес: гр.Сливен, ул.“Жельо войвода“ №15 по вариант втори от техническата експертиза по делото.

            На 19.09.2014г. ДСИ е извършила изпълнение, като е осъществила въвод, при който е посочила начина на ползване на въпросния недвижим имот от страните, с помощта на вещо лице.

            На 09.12.2014г. по делото е постъпила молба от взискателя М.З., който уведомява ДСИ за нарушение на разпределеното ползване и искане за съдействие, като ДСИ е предупредила другите страни за установената наказателна отговорност при неспазване на съдебно определения режим на ползване. Последвали са насрещни становища от страните и други указания от ДСИ в тази насока.

            На 10.03.2015г. по изпълнителното дело е постъпила молба от М. Златонов с изричното искане за насрочване на нов въвод по делото, тъй като съсобствениците Й.З. и С.Н. са затворили входа към пътеката, предоставена му за ползване и осигуряваща достъп до задната част на дворното място и находящата се там стопанска сграда. ДСИ е указал на взискателя, че следва да представи писмени доказателства за нарушения режим на ползване. В отговор, взискателят Златонов е посочил, чене може да установи с писмени доказателства завладяването на част от дадената му за ползване площ.

С разпореждане от 13.03.2015г. ДСИ е поискал взискателят да посочи начина, по който се нарушава режима на ползване. С молба от 23.03.2015г. М.З. посочва, че обстоятелствата, на които се основава искането му за повторен въвод се изразяват в това, че са поставени катинар, дървета и други вещи, които му пречат да преминава през пътеката, водеща до задната част на двора, определен за ползване от него.

С резолюция от 24.04.2015г. ДСИ е посочил, че поставените катинар, дърва и други вещи на пътеката не нарушават съдебно определения режим на ползване. Не са предприети действия във връзка с искания нов въвод.

            Жалбата против разпореждането от 24.03.2015г. и съдържащия се в него отказ от извършване на повторен въвод е подадена на 30.03.2015г.

             От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1 от ГПК. В случая се касае за жалба против отказ на съдебния изпълнител да извърши повторен въвод, с който изпълнява съдебно постановен режим на ползване на дворно място, съдържащ се в резолюция от 24.03.2015г.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            От молбите на взискателя М.З. от една страна и от становищата на другите страни по делото, подадени до ДСИ, а след постъпване на жалбата и до СлОС във връзка с жалбата, се установява на практика действително нарушаване на установения режим на ползване на дворното място, след извършеното от ДСИ изпълнение на 19.09.2014г. Безспорно, действията по нарушаване на определения от съда режим на ползване са от такъв характер, че не могат да се установят с писмени документи и преценката дали в действителност е нарушен режима може да се извърши именно от съдебния изпълнител по реда на извършване на повторен въвод на основание нарочно подадената молба, съдържаща данни за такова нарушение. Касае се за специфично изпълнително действие, което се осъществява по реда на въвод във владение, като в хипотезите на нарушение на установения режим следва да се приложи разпоредбата на чл.525, ал.1 от ГПК за извършване на повторен въвод, като съдебния изпълнител нарочно предупреди всички съсобственици за последиците от нарушаването му, съгласно разпоредбата на чл.525, ал.2 от ГПК. Естествено, ако констатира действително нарушение, той следва да сезира и компетентните органи за реализиране на съответна наказателна отговорност.

            В случая, при наличие на нарочно подадената молба и неколкократните оплаквания за нарушения на режима на ползване, съдебния изпълнител следва да приложи разпоредбата на чл.525, ал.1 от ГПК и да извърши повторно въпросното действие, естествено след събиране на съответната държавна такса. С постановяване на въпросната резолюция е налице всъщност немотивиран и незаконосъобразен отказ на съдебния изпълнител за извършването на конкретното изпълнително действие, който следва да се отмени. ДСИ следва да продължи изпълнителните действия по делото, като извърши нов въвод, при който да приложи съдебно определения режим на ползване на процесното дворно място и предупреди всички съсобственици за последиците от нарушаването му.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ отказа на ДСИ по изп. дело №68/2014г. по описа на СИС при СлРС да извърши повторен въвод във владение, съдържащ се в резолюция от 24.03.2015г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

            УКАЗВА на ДСИ при СлРС по изп.д.№68/2014г. да извърши нарочно искания от взискателя повторен въвод във владение, при който да приложи съдебно определения режим на ползване на процесното дворно място и предупреди всички съсобственици за конкретните последици от нарушаването му.

 

 

Решението e окончателно.

 

                                    

                      

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                             

 

                                                                                              2.