Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 119

 

гр. Сливен, 14.05.2015 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети май  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

              ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 203   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 157/24.02.2015 г. по гр. д. № 2418/ 2014 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на дружеството „ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление ГР.П., ул. „ХР.Г.Д.” № *, ЕИК 123526430, че „Мариела - Д” ЕООД БУЛСТАТ 119679089 със седалище и адрес на управление гр. Сливен, Сливенски минерални бани  не дължи на дружеството сумата от 1 093,56 лв., представляваща начислена от дружеството електроенергия по фактура № 1117538598 за консумирана ел.енергия за периода от 24.09.2013г. до 14.12.2013г. и е осъдено дружеството да заплати  на ищеца направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство, „ЕВН България Електроснабдяване” АД, се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на материалния закон. Доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до неправилно решение. В мотивите си РС е приел неправилно, че корекцията на сметката е извършена на договорно основание. Тези разсъждения обаче са погрешни и са в противоречие с новата правна уредба. Излагат се съображения за това. Сочи се, че един подзаконов нормативен акт, приет за прилагане на специален закон, не е договор, за да бъдат прилагани спрямо неговите разпоредби нормите от ЗЗД, които са приложими само при договорни отношения. Твърди се, че правното основание за извършване на едностранна корекция се основава на чл.98а ал.2 т.6 и чл.104а ал.2 т.5 от ЗЕ във вр чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, във вр. чл.45 ал.1 от ПИКЕЕ, във вр. чл.48 ал.1 от тези правила. РС е суспендирал мълчаливо новите правила и погрешно е приел, че те са приети от орган без законодателни правомощия. Развиват се съображения относно правото на ДКЕВР да издава такива актове. Основите въпроси, които регулира ПИКЕЕ, са изискванията за точността на измерване, проверката на техническите и метрологичните характеристики на измервателните средства, както и условията и реда за установяване в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисляване /корекция на количеството електрическа енергия/. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбите на ПИКЕЕ по никакъв начин не изключвали вината на потребителя, а напротив обратното. Това становище обаче е неправилно и се сочи съдебна практика, в която е прието обратното. Така никъде не е въведена обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване, като е въведен принципа комуто ползите нему и тежестите. Твърди се, че корекцията е извършена съобразно разпоредбите на новите ПИКЕЕ и се развиват съображения за това. В жалбата се прави разбор на доказателствата, свързани с извършената проверка на СТИ и съставения  констативен протокол, и се сочи, че в случая е действано законосъобразно. Така като краен извод се сочи,  че върху СТИ е извършена нерегламентирана външна намеса в следствие на която електромерът е отчитал по-малко от реално консумираната електрическа енергия. Ето защо се иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен предявеният иск, като се претендират разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

 В с.з. за въззивника, редовно призован, не се явява представител.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, в което се иска да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

          Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. Така ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му. Доказателствената тежест върху ищеца касае единствено фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е най-напред ответникът да установи  факта, от който произтича претендираното от него вземане, едва след което ищецът  следва да установи възраженията си за неговата недължимост.

Не се спори, че ищецът е  потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, оспорена от него, е начислена като корекция на сметката. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената ел.енергия.

В случая са приложими правилата за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г. /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г./ на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

Същевременно разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, сочи, че крайният снабдител продава ел.енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ. Такива публично известни условия се явяват Общите условия на двете енергийни дружества.

Съгласно чл.45, ал.1 ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество ел.енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ  ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Така  разпоредбите на чл.48, чл.49 и чл.50 ПИКЕЕ предписват отделните случаи на неизмерване, неправилно или неточно измерване на ел.енергия и начина на изчисление при извършване корекция на сметката на съответния абонат-потребител на ел.енергия, а чл.47 ПИКЕЕ регламентира процедурата за извършване на проверка на СТИ.

Неоснователни са доводите на въззивника-ответник, че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят е предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя. Корекцията на сметка за потребена ел.енергия се извършва в полза на крайния снабдител, в случаите на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ;

Неправомерното присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ, които са собственост на енергоснабдителното дружество са деяния, извършени чрез действия от субект, при това напълно съзнателно и са нарушаващи забраните, въведени в чл.53, ал.1 ПИКЕЕ и чл.53 ОУ на ЕВН ЕР. Келектрическа енергия и правила за търговия с природен газ, както и технически правила на съответните мрежи и системи, включващи правила за сигурност и надеждност, контролира спазването им и извършва преглед и контрол на резултатите от минали пероригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, дължащо се на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Необходимо е да се докаже, че именно конкретният потребител е нарушил договорните си задължения – да се въздържа от определени действия /като ги е извършил/ - и така е станал причина за неточното измерване на електрическата енергия. Ако това е извършено от друго лице, действието не може да се счете за договорно неизпълнение на потребителя и в тежест на ответника е да докаже, че неточното отчитане е поради причини, за които потребителят отговаря.

Тук следва да се посочи, че съдът не споделя виждането на въззивника, че разпоредбите на ЗЗД са неприложими, приложим е ПИКЕЕ, а един „подзаконов нормативен акт, приет за прилагането на специален закон не е договор“. ПИКЕЕ и ОУ на дружеството представляват подробно описание на правата и задълженията както на доставчика, така и на потребителя и регламентират изпълнението и отговорностите им. Те обвързват и двете страни и независимо, че първите са приети с подзаконов нормативен акт, те обвързват потребителите на ел.енергия, защото стават неразделна част от договора за доставка. Несъстоятелно е да се приеме виждането на въззивника, който изключва договорния характер на отношенията между него и ищцовата страна. Те не могат да бъдат квалифицирани нито като административни, нито са поставени на властническо-субординационен принцип, нито почиват на недоговорни основания – неоснователно обогатяване или деликт. Без всякакво съмнение връзката между страните е облигационна и нейният източник е договор, в който правилата на ПИКЕЕ /респ. – ОУ/, се считат имплементирани. Така те обвързват с еднаква сила и двете страни, а между тях не може да съществува друго, освен отношение на равнопоставеност между гражданскоправни субекти. Несъмнено е и, че при това положение, при непълнота, приложение намират общите принципи, залегнали в ЗЗД.

Така, в качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия потребителят е обвързан от ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, но нито те, нито ПИКЕЕ могат да обосноват правото да се коригира потребителската му сметка, доколкото не е установено неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Единствената възможност за дружеството да преизчисли количеството ел.енергия без да се установява виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, е при наличието на първата хипотеза на чл. 47 ал. 5 от ПИКЕЕ - когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните – тоест – когато самото измервателно средство е негодно, или –при хипотезата на чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ – когато се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка. В последния случай количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ. В случая не са налице такива констатации, тъй като в констативния протокол е посочено наличие на въздействие върху СТИ, а това неотвратимо се свързва със задълженията на потребителите по чл. 53 от ПИКЕЕ, и както вече бе посочено – нарушаването на задължението следва да е в резултат на виновното поведение на ползвателя. 

На последно място следва да се посочи и това, че както когато не е налице доказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя /какъвто е настоящият случай/, така и при обективно неточно отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не е посочен точният период, не може да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период е неприемливо, тъй като допуска доставчикът да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият във фактурата, изпратена до потребителя, “отчетен период” е произволно определен, без да има яснота как точно и на базата на какви данни, е формиран. В този смисъл настоящият въззивен състав счита, че клаузата на чл. 48 от ПИКЕЕ, която регламентира едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, е неравноправна, тъй като създава в ущръб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Така тази клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират  разпоредби на закон или да се нарушават конституционни принципи, посочената клауза е нищожна и не обвързва с дейстнвието си страните, съответно – съда  - с приложението й. Поради това ответникът не може да коригира post factum потребителската сметка, щом не е определен точен период и не е отчетена реално консумираната електрическа енергия, и щом не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на ищеца.

За пълнота може да се отбележи още, че е налице и сериозно процедурно нарушение при извършване на проверката, независимо, че ищецът е присъствал на нея. Разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ предписва, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, /както е в случая/, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В случая представеният констативен протокол е подписан, освен от ищеца, само от представителите на електроразпределителното дружество, извършили проверката, освен това те не са обозначени с трите си имена, ЕГН или адрес.

Тези обстоятелства сочат, че констативният протокол е съставен при наличие на нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за представилата го ответна страна.

Заключението на допуснатата от СлРС съдебно техническа експертиза е, че СТИ отчита по-малко от реално консумираната електрическа енергия, методът за отчитане на неотчетената електрическа енергия и методиката за остойностяването й са приложени правилно, а тъй като няма датчик регистриращ отварянето, не може да се установи първоначалната дата на неотчитане, но само по себе си то не рефлектира върху крайния извод на съда.

Горните недостатъци са по начало без значение, доколкото, както вече бе посочено - отсъства законово основание за извършване на едностранна корекция на количествата и стойността на ползваната през процесния период електрическа енергия. Това мотивира въззивния съд също да приеме, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата, предмет на предявения по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК отрицателен установителен иск, и той следва да бъде уважен.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени. Въззиваемата страна претендира разноски и такива следва да й се присъдят в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 157/24.02.2015 г. по гр. д. № 2418/ 2014 г.  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление ГР.П., ул. „ХР.Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 да заплати на „Мариела - Д” ЕООД БУЛСТАТ 119679089 със седалище и адрес на управление гр. Сливен, Сливенски минерални бани  сумата от 300 /триста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: