РЕШЕНИЕ 

гр.Сливен, 24.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април, през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ МАРИЯ БЛЕЦОВА

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 205 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Н., в качеството му на пълномощник на Е.Н.П. ЕГН ********** *** против решение № 64/02.02.2015 г. по гр.д. № 4807/2014 г. по описа на СлРС, с което малолетното дете Р.Е. П., роден на *** г. е настанено в специализирана институция -ДМСГД гр.Сливен за срок от 6 месеца, считано от 02.02.2015 г. или до настъпване на други основания за изменение или прекратяване на взетата мярка за закрила.

1


В жалбата се сочи, че решението е неправилно, не е обосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Решението било необосновано, тъй като съдът бил приел фактическа обстановка в противоречие на събраните по делото доказателства. Съдът бил приел, в подкрепа на тезата, че бащата не е извършил действия за прекратяване на настаняването на детето, че „като резултат на проведена процедура по припознаване Е.Н.П. е вписан като баща на детето Р." и че Е.П. и съпругата му Р.Ц. - П. са заявили, че желаят да полагат грижи за детето в семейството си. От социалния доклад било видно, че е подадена декларация на 27.06.2014 г. от Е.П., за това, че желая да отглежда детето си в семейна среда и че желае мярката за закрила да бъде прекратена. От същия социален доклад било видно, че съпругата му Р.Ц. - П. е заявила готовност да подкрепя съпруга си в грижите за сина му. Установено било по делото, че в продължение на месеци бащата е пътувал всяка седмица, за да осъществи контакти с детето. Посочено е, че решението е неправилно, тъй като събраните по делото доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност. Съдът не бил съобразил своя акт с факта, че бащата П. желае да се грижи за детето си Р. в семейна среда, че разполага със жилище, в което то да има самостоятелна стая и че ще бъде финансово обезпечено. Жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и по точно, на разпоредбата на чл. 25 от ЗЗД, където е посочено, че настаняването на детето извън семейството се е налагало като мярка за закрила, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и малолетното дете Р. да бъде настанено в семейството на бащата Е.Н.П..

В законоустановения срок, не е депозирано становище по жалбата от АСП Дирекция „СП" - Сливен, както и от майката на детето Е. Д.М..

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът П. се явява лично, както и с адв. Н. , който заявява , че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Социално подпомагане" - Сливен редовно призована, се представлява от мл.юрисконулт Таня Русева.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. В съдебно заседание беше изслушан психологът при ДСП Сливен М.Б. - И.. Същата заяви, че процеса по реинтеграция на деца

2


представлява поредица от действия на служители на „Социално подпомагане", които са насочени към проучване на семейната среда и родителския капацитет на родителите, които желаят да отглеждат детето. От друга страна в този период от време се провеждали и срещи между родителите и децата, за да се опознаят взаимно. За дете на възрастта на детето Р. психологът посочи, че най-важното е да се изгради емоционална връзка между детето и родителите, която се осъществявала чрез срещи помежду им. Психологът посочи, че по принцип едно дете трябва да се отглежда в семейна среда стига за него да се полагат достатъчно грижи. Тя изказа и предположение, че ако през тези 10 месеца, през които към момента тече процеса по реинтеграция бащата е бил проучен от служители на „Социално подпомагане" и същите са преценили, че той може да полага грижи за детето не би имало какво друго да се извърши в процеса по реинтегриране.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 19.02.2015 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок - на 25.02.2015 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС - Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е процесуална допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява основателна.

Първоинстанционното решение е обжалвано, тъй като по отношение на детето Р. П. е била взета мярка за закрила, а именно настаняване в специализирана институция ДМСГД Сливен за срок от 6 месеца, считано от 02.02.2015г. или до настъпване други основания за изменение или прекратяване на взетата мярка за закрила.

На първо място за да се прецени дали е необходимо да се вземе каквато и да е мярка за закрила следва да се отговори на въпроса детето, за което се иска да бъде взета мярката представлява ли „дете в риск" по смисъла на Закона за закрила на детето. След като се отговори на този въпрос (при положителен отговор) следва да се прецени дали са налице основания за настаняване на детето извън семейството.

Легалното определение на понятието „дете в риск" е дадено в разпоредбата на §1 т. 11 от Закона за закрила на детето. Дете в риск е дете, чийто родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чийто родителски права са ограничени или детето е останало без тяхна

з


грижа; дете, което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в/или извън семейството му; Дете за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; Дете, което страда от увреждания, както и от трудно лечими заболявания, констатирани от специалист или дете, за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.

От така дадената дефиниция може да се приеме, че детето Р. не е „дете в риск". Действително при раждането му неговата майка не е пожелала да полага грижи за него, но след като е научил за съществуването му, баща му Е.П. е предприел незабавни действия по припознаването му. След този момент бащата ежеседмично в продължение на месеци е посещавал детето в опит да създаде контакт и емоционална близост с него. От представения по делото социален доклад от ДСП Сливен, както и от представените писмени доказателства пред Районен съд Сливен, се установи, че бащата Е.П. разполага с добри жилищни условия, в които да отглежда детето Р., че същият може да разчита на подкрепата на съпругата си Р.Н.Ц. - П., че разполага с добри доходи за отглеждане на детето, че между него и детето Р. е изградена силна емоционална връзка като детето се радва на присъствието на баща си и че според проучването направено от ДСП „Възраждане", бащата П. ще осигури условия за добро развитие на детето като има достатъчно възможности за това. От всички събрани по делото доказателства не може да се установи съществуването на какъвто и да е риск за отглеждане на детето Р. в семейството на бащата Е.П..

От друга страна за да бъде настанено едно дете извън семейството е необходимо да е налице някоя от предпоставките, посочени в разпоредбата на чл.25 ал.1 от Закона за закрила на детето, а именно родителите на детето да са починали, да са неизвестни, лишени от родителски права или с ограничени родителски права, да не полагат трайно без основателна причина грижи за детето, да се намират в трайна невъзможност да го отглеждат, детето да е жертва на насилие в семейството и да съществува сериозна опасност от увреждане на физическото му, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, или да е налице някоя от хипотезите на чл.11 от Конвенцията от 1996г.

В настоящия случай съдът намира, че по отношение детето Р. към настоящия момент не съществува никаква опасност от увреждане на физическото му , психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Макар майката към момента да не е полагала грижи за него и да

4


се намира към настоящия момент извън страната, бащата Е.П. от момента на узнаване за съществуването на детето полага всички възможни усилия, за да установи контакт с него, да създаде емоционална близост, както и подходящи условия за отглеждане в домашна среда. Не е налице нито една от предпоставките на чл.25 ал.1 от Закона за закрила на детето, която да мотивира съда да постанови детето да продължи да бъде отглеждано в специализирана институция.

На последно място следва да се отбележи, че съдът счита аргументите на въззиваемата страна, че следва да продължи процеса по интегриране на детето в семейна среда за неоснователни. Социално подпомагане в продължение на повече от 10 месеца е имало възможност да извърши проверка на родителския капацитет на бащата П.. Във връзка с възможност за извършване на престъпление по чл. 1826 ал.1 и 2 от НК -детето да е било обект на отчуждителна сделка и майката Д. да е получила или да е очаквала получаването на парична престация срещу неоспорвания акт на припознаване, е била образувана проверка от РП Сливен. Същата е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09.09.2014г. От друга страна социалния доклад на ДСП Сливен цитира друг социален доклад, извършен от ДСП „Възраждане", които са проучили условията за отглеждане на дете при Е.П., както и неговия родителски капацитет и същите са положителни. Психологът при ДСП Сливен посочи, че принципно за по-доброто развитие на детето е за предпочитане същото да се отглежда в семейна среда. Съдът счита, че всички необходими действия за проучване на бащата П. и семейството му, касаещи сигурността и безопасността на отглеждане на детето Р. са извършени към настоящия момент. В негов интерес е да се отглежда в семейството на бащата Е.П., където да бъдат полагани лични интензивни грижи от неговия баща. Между бащата и детето съществува емоционална връзка, която има възможност да се задълбочи при ежедневното общуване помежду им. Отлагането на връщането на детето при бащата за друг период от време е неоправдано.

С оглед изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено и детето Р. П. да бъде предоставено за отглеждане при неговия биологичен баща Е.Н.П., който да упражнява спрямо него и родителските права.

По тези съображения, съдът

5


РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 64/02.02.2015 г. по гр.д. № 4807/2014 г. на
Сливенския        районен        съд,
             като        НЕПРАВИЛНО        И

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Вместо това постанови :

НАСТАНЯВА детето Р.Е. П., ЕГН ********** за отглеждане при неговия баща Е.Н.П., ЕГН **********, понастоящем с адрес:***.


 


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Решението не подлежи на обжалване.


ч.


) 7


б