Р Е Ш Е Н И Е № 178

Гр.Сливен, 16.07.2015г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито  съдебно заседание на първи юли, двехиляди и  петнанадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

                                                                        Мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                      

      При секретаря П.С. с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.дело   209 по описа за 2015г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД- гр.Пловдив против  решение № 195/10.03.2015г. по гр.д.№ 4008/2014г. по описа на РС-Сливен, с което е осъдено  да заплати на А.Х.Г. *** сумата от 597,92лв., като получена  без правно основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 15.10.2014г. до окончателното й изплащане и  351,50лв – разноски по делото.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи - на мателиалния закон. Твърди се, че  изводите на районния съд за извършване на преизчисляването на сметката на клиента по реда на Общите условия на дружеството, т.е. на договорно основание за неправилни. Посочва се, че едностранната корекция на сметката е извършена по реда на ПИКЕЕ, които са с ранг на подзаконов нормативен акт, а не на плоскостта на договор при общи условия. С влизане в сила на новите ПИКЕЕ от 12.11.2013г била  въведена нова правна уредба на обществените отношения по повод техническите проверки на СТИ, които измервали неточно, с грешка или въобще не измервали  преминаващите през тях количества ел.енергия.  Изказва се несъгласие с приетото от съда, че извършената корекция за неизмерване на ел.енергия е извършена без правно основание.  Правно основание същестувавало и това били разпоредбите на чл. 89а ал.2 т.6 и чл. 104а ал.2 т.5 от ЗЕ вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл. 45 ал.1 от Правилника за измерване на количествата на ел.енергия/ПИКЕЕ/ , вр. с чл. 48 ал.1 т.1 б.“А“ вр. с чл. 51 ал.1  и чл. 48 ал.1 от ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че в случаите, когато при метрологична проверка, се установи, че СТИ измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислявал количествата ел.енерегия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване  или неизмерване, до датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка на СТИ, но не по-дълъг от 90 дни. Твърди се, че корекцията е извършена съобразно новите ПИКЕЕ.  Счита, че е неприложим принципа „без вина няма отговорност“, тъй като касаел неизпълнение на договорно задължение, каквото в случая не се твърдяло. Налице било констатирано неправилно отчитане та СТИ и прилагане на правната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Новите ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване на принципа „комуто ползите, нему и тежестите”. Твърди  се, че  е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която било отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно и съобразно ПИКЕЕ. Допълва, че служителите на ЕВН ЕР съставили констативния протокол в съотвествие с разпоредбата на чл. 47 ал.3 от ПИКЕЕ, с което гарантирали всички права на потребителя.

 Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендират разноски пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

В същия срок няма подадена и насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява от законен или упълномощен представител.

           В с.з. въззиваемата А. Хрисова Г.,  редовно призована, не се явява и не се представлява. С депозираното по делото становище от нейния процесуален представител, се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва се, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендират се направените пред настоящата инстанция разноски за адв.възнаграждение в размер на 300лв, съобзрано пресдтавения списък с разноските по чл. 80ГПК.

          Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

          При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

          При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

          Въззивният съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и  на основание  чл. 272 от ГПК,  ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав споделя крайните правни изводи на районния съд.

Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран е за връщане на получена без основание парична сума за допълнително начислена ел. енергия,  с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД и цена- 597.92лв.

За основателността на предявен иск с правна квалифиция  чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, следва да са доказани от ищеца следните предпоставки:  наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът  получил някакво имуществено благо; липса на правно основание за това имуществено разместване, т.е. начална липса на основание за получаване на благото от ответника.

 В тежест на ответника е да докаже,че е било налице основание да получи, респ. задържи имущественото благо – в случая сумата по процесната фактура.

Твърдението на ищеца е за заплащане без основание на сума за допълнителна ел. енергия, начислена без правно основание от ответното дружество за минал период, като е извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

Между страните не се спори, че ищцата е  титуляр на партидата на недвижимия имот, находящ се в гр.Сливен, ул.“Генерал Драгомиров“ 9-В-8 и потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД.

Заради периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия / 15.12.2013г-06.03.2014г/, към настоящия случай са приложими новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,

обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., които в глава ІХ уреждат случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, към които разпоредби вече препраща чл.45, ал.1 от Правилата, т.е налице е нормативно установена процедура. Районният съд неправилно е приложил Общите условия на електроснабдителното и електроразпределителното дружества, а не ПИКЕЕ, които  се явяват подзаконов нормативен акт, уреждащ спорните отношения във връзка с процедурата по преизчисляване на количеството електрическа енергия.

Твърденията на въззивника  са за спазване на уредената в ПИКЕЕ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката. По отношение на тези свои твърдения, той носи доказателствената тежест.

Въззивният съд, въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, намира, че дружеството- въззивник не е спазило нормативно установената процедура по извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и корекцията на сметката.

 Проверката на средството за търговско измерване/СТИ/ следва да бъде извършена, съгласно разпоредбите на глава ІХ на ПИКЕЕ, раздел VІІІ, а установеното чрез тази проверка следва да бъде закрепено в констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ - подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В конкретния случай, дружеството-въззивник, носещо доказателствената тежест, не е установило абоната/ ищцата/ да е била търсена и поканена да присъства при извършване на проверката и при съставяне на констативния протокол. По този начин са нарушени правата на ищцата, в качеството й на клиент на ответното дружество, тя или неин представител да присъства при извършване на проверката и да подпише съставения констативен протокол.

Констативният протокол  № 105324 от 06.01.2014г. е подписан от двама свидетели без да е посочено какви са те и без да са индивидуализирани /три имена, ЕГН, посочени са само две имена/, като не може да се установи спазено ли е изискването на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ и явяват ли се безпристрастни и незаинтересовани свидетелите на проверката.

Освен това, по делото не е установено ответното дружество да е изпълнило задължението си по чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ – да изпрати на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка съставения в отсъствието  му констативен протокол, подписан от двама свидетели.

С представения по делото  констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 558/12.06.2014г. на ГД „МИУ“, РО – Бургас,  се установява промяна на схемата на свързване, тъй като е констатиран осъществяван достъп до вътрешността на електромера – изменение по шунта чрез добавяне на мост от меден проводник, водещ до промяна на метрологичните му характеристики. В този случай, за да се извърши едностранната корекция на сметката от електроснабдителното дружество, е задължително, с оглед императивната разпоредба на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, констативния протокол, освен задължението да отговаря на изискванията на чл.47 /които в случая не са спазени/,  и да  е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Това изискване също не е спазено. Протоколът не е съставен в присъствие на органите на полицията, още по-малко е подписан от такива.

Предвид изложеното, не може да се приеме, че констативния протокол е съставен по реда и при спазване изискванията на глава ІХ от ПИКЕЕ. При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на абоната, в случая  ищцата, защото представлява неподписан от нея частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти, които той по посочените причини не доказва. Следователно, този протокол не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Същият протокол, като частен свидетелстващ документ няма обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените с него факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, каквото не е проведено надлежно от носещата доказателствената тежест ответна страна.

С оглед периода, за който е коригирана сметка – 81  дни, следва да се отбележи, че по делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция, съгл. чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ . Не е ясно как ответното дружество е определило периода за преизчисляване на сметката за ел. енергия на ищеца, който е по-малък от максималния възможен /90 дни/, т.е. не е ясно как е определен началния момент, тъй като не е установено кога е извършена последната проверка на СТИ,  нито е установена точната дата на първоначалното неотчитане.  Изводът на експерта, изтогвил  изслушаната по делото съдебно-електротехническа експретиза е, че трудно би могла да се определи датата на първоначалното неотчитане без извършването на ежедневни проверки, а такива не са установи да са правени.

  Настоящият съд намира за правилен извода на СлРС, че ищцата не дължи заплащане на стойността на начислената й като допълнително количество ел. енергия  на стойност 597.92лв,  за исковия  период.  Тъй като е безспорно установено, че е  платила сумата на електроснабдителното дружество,  е налице имуществено разместване без правно основание. Безспорно е установена и стойността на получената от  дружество-вззивник парична сума и датата на плащане, а  дружеството не твърди и не е  доказало връщане на получената без основание парична сума.

 Въззивният съд споделя напълно крайния извод на първоинстанционния съд, че предявения иск по чл.55, ал.1 предл. 1 от ЗЗД е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло.

Правилно върху главницата е била присъдена законната лихва, считано от подаване на исковата молба-15.10.2014г до окончателното изплащане., тъй като обезщетението за забава в размер на законната лихва е дължимо на осн.чл.86ЗЗД

         С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцата в първоинстанционното производство направените разноски в пълен размер.

        Тъй като крайните  изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна, а атакуваният  съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

         Предвид изхода от процеса,  въззивникът  бива осъден да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция  в доказания размер от 300лв, съгласно представен спикът с разноските.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА Решение 195/10.03.2015г по гр.д. № 4008/2014г. по описа на Сливенски Районен Съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №*, да заплати на А.Х.Г. ***, ЕГН ********** сумата 300лв, представляваща разноски  пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: